Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Антоанета Д., сложи за разглеждане гр.
дело № 20799 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 108 от ЗС от К.Я.К. ЕГН **********,***, Ж.Д.Н. ЕГН **********,***,
Ш.Н.Ш. ЕГН **********,***, Д.Н. З. ЕГН **********,***, Г.Ш.Н.
ЕГН **********,***, Н.Д.Я. ЕГН **********,***, П.К.П. ЕГН **********,***,
Д.К.П. ЕГН **********,***, Я.П.К. ЕГН **********,*** ******, А.В.Н.
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Н.В.Н. ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и Д.В. Х. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ПРОТИВ Р.К.Р.
ЕГН **********,***, и П.Д.Е. ЕГН **********,***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците, в качеството им на
наследници на Н.Ш.Я., СА собственици на имот с идентификатор ********, находящ
се в с.о. „ ********", землището на кв. ******, общ. Варна, придобит
на основание реституция по ЗСЗПП, съгласно Решение № 1185 от 03.01.2005г. на ОСЗГ гр. Варна
и Заповед по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ № 494/07.05.2007г. и за ОСЪЖДАНЕ на
ответниците да предадат на ищците владението върху имота.
Молят на основание чл.
537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № ******г., съставен и подписан от Нотариус Д.Б..
Молят и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен
имот с идентификатор ********, с адрес-гр. Варна, с.о. ********, съгласно
Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 487 кв.м.
Описаният имот е възстановен на ищците като
наследници на стария собственик Н.Ш.Я., с Решение № 1185 от 03.01.2005г. на
Общинска служба по земеделие и гори гр. Варна.
С УМ от 09.01.2020г. твърдят, че за имота има
издадена заповед по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ в полза на ищците, а именно Заповед
№ 494/07.05.2007г.
С Протокол № 3/01.03.2019г. е извършен въвод във
владение на новообразувани имоти в местност „********", землище ******.
На основание цитираните документи, ищците твърдят,
че се легитимират като собственици на поземления имот.
След проверка в службата по вписванията разбрали,
че Р.К.Р. се е снабдил с Нотариален акт № *******г., по силата на който той е
признат за собственик на процесния имот по давност. Ответникът Р. е в брак с
другия ответник.
Р.К.Р. е собственик на съседния на процесния имот
№ ***. Част от построеното от него попада в имота на ищците. Наследниците са
инициирали изготвяне на оценка на подобренията и насажденията в тази част,
която попада в техния имот. От изготвената оценка ответника Р. не е бил
удовлетворен и е обжалвал размера и по административен ред. С Решение № на
Административен съд Варна размера на изготвената оценка е завишен от 4195лв. на
16113 лв. Тази сума е внесена по сметка на Район Приморски, Община Варна, в
полза на ответника Р.К.Р..
През 2018г. е била подадена от ищците чрез
процесуалния им представител молба за издаване на протокол за въвод във
владение на процесния имот. На
01.03.2019г. ищците се снабдили с протокол за въвод във владение на имота.
На 17.03.2019г. чрез изключително агресивно и непристойно поведение от страна
на Р. и съпругата му, те отказали да допуснат ищците в имота. Наложило се да се
обърнат за съдействие към органите на реда. В тяхно присъствие, Р. обещал да ги
пусне в имота след десет дни, тъй като му било нужно време, за да премести
вещите си. След уговореният срок, на 27.03.2019г. отново отишли на мястото, но
им бил отказан достъп до имота.
Р.К.Р. успял да се снабди с документи, необходими
за признаването му за собственик върху имота по давност, въпреки възраженията
на ищците. Ищците оспорват правото на
собственост на ответниците, придобито на соченото от тях правно основание, като
молят да бъде отменен КНА за собственост върху имота по давност.
ОТВЕТНИЦИТЕ са
депозирали отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорва иска като
неоснователен.
Сочи се, че от 1987 г.
до настоящия момент единствено ответникът е владял поземлен имот с
идентификатор ********, с адрес в град Варна, с.о. „********", с площ от
487 кв.м. Независимо, че в Оценителен протокол № 1771/14.03.1994 г. е описан
имот с площ от 600 кв.м., още тогава двата имота, а именно: ПИ с идентификатор ********
и ПИ с идентификатор *******.*** били като един имот. Същите са оградени с
масивна ограда, която е направена от ответника. В имота има изградени още
каменни стени, монолитна постройка със зидана камина, метална конструкция с
асми, както и много трайни насаждения. Всичко описано е изградено от ответника
през годините на владение на имота. Освен това от 1987 г. единствено той е
обитавал необезпокоявано и до този момент процесния поземлен имот и е
демонстрирал собственическо поведение повече от 10 години, което пък от своя
страна му дало основание да се снабди с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност.
В настоящия случай
владението, което е демонстрирал в продължение на повече от 10 години е
постоянно, непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено. По никакъв начин, през
годините владението му не е било прекъсвано, чрез предявяване на установителни
или осъдителни искове или по какъвто и да било начин. Твърдението в подадената искова молба, че през годините
останалите наследници са правили опити да разговарят с него и да уредят
взаимоотношенията си не отговаря на истината. Предвид гореизложеното моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените в производството разноски.
В първото
по делото заседание на основания чл. 143 от ГПК страните допълват твърденията
си със следното:
Ищците
не оспорват, поради което е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните по делото, че фактическата власт върху имота се упражнява от
ответниците за целия процесен период и към настоящия момент.
Ищците
твърдят още, че за периода 2002-2007г. са ходили поне три пъти да разговарят с
ответниците, за това, че се явяват собственици на имота.
Ответниците
от своя страна твърдят, че за първи път през 2019 г. е имало заявени претенции
от страна на ищците за процесния имот, чрез подаване на жалба до полицията.
В
хода по същество ищцовата страна моли за уважаване на исковете, а ответната
страна за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото са предявени искове с правно основание чл.
108 от ЗС, при твърдение, че имотът е придобит от ищците като наследници на
Н.Ш.Я., на основание реституция по ЗСПЗЗ, с Решение № 1185 от 03.01.2005г. на Общинска служба по
земеделие и гори гр. Варна и заповед по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ, а именно
Заповед № 494/07.05.2007г.
Ответниците
притивопоставят на ищците собствено придобивно основание за имота, а именно осъществено
давностно владение за периода от 1987 г. до настоящия момент, т.е. до подаване
на исковата молба в съда, като за този факт са се снабдили с КНА № *******г.
В
тежест на ищеца по делото е да установи правата си на собственост върху
процесния имот на твърдяното правно основание – реституция, както и че към настоящия
момент ответниците са във фактическа власт на имота, както и съгласно ТР
11/2012г. на ВКС, ищецът носи тежест да обори доказателствената стойност на
КНА, вкл. да докаже всички свои правни и фактически действия, отблъснали
владението на ответника през процесния период.
Няма спор между страните, че ищците са
наследници на Н.Ш.Я. и като такива са придобили правото на собственост върху
процесния имот по силата на реституция, извършена двуфазово с Решение № 1185 от
03.01.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Варна и заповед по пар.
4к ал. 7 от ЗСПЗЗ, а именно Заповед № 494/07.05.2007г.
Няма
спор и за идентичността между имотите – този, придобит от ищците по реституция,
и този владян от ответниците - с идентификатор ********, съгласно Кадастрална
карта и кадастрални регистри, с площ от 487 кв.м. Именно за имот с
идентификатор ******** е издадена заповедта по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ, №
494/07.05.2007г. и за същия имот е издаден, КНА № *******г. на нотариус Д.Б..
Няма
спор и че към настоящия момент ответниците са във владение на имота. До тук
предпоставките на чл. 108 от ЗС са изпълнени, доколкото ищците са придобили
процесния имот на твърдяното от тях правно основание /реституция/, и
ответниците го владеят.
Спорен
се явява въпроса за противопоставимите права на ответниците - дали ответниците
са придобили имота по силата на осъществено от тях давностно владение.
Няма
спор в теорията и практиката по въпроса от кога започва да се зачита
придобивната давност за владелците, по отношение на имот, възстановен по силата
на реституция по ЗСПЗЗ.
Началният
момент на придобивната давност, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и
задължителната практика на ВКС по прилагането на този текст /решение
627/05.10.2010г. по гр.д.№1623/09г.на ВКС, І ГО; решение №547/12.01.2011г. по
гр.д.№660/2010г. на ВКС, ІІ ГО и др./, е от момента на влизане в сила на чл.5,
ал.2 ЗВСОНИ, а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен
момент – от момента на възстановяването. Едва след възстановяване на
собствеността върху конкретен имот, може да се предяви иск за собственост, с
който да се прекъсне течението на давността /Решение № 166 от 25.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1633/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./. Едва от
момента, в който бива възстановена собствеността върху един имот, неговите
собственици могат валидно да я упражняват в пълен обем и да я защитават с
всички позволени от закона средства. Поради това от този момент нататък следва
да бъде зачетено владението, което е установено върху възстановения имот.
Придобивната
давност може да бъде само десетгодишна - в този смисъл изрично решение № 28 от
04.05.2010 г. по гр. д. № 844/09 г. на ВКС, I ГО, постановено в производство по
чл. 290 от ГПК и задължително, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. гр.
д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Възстановяването
на собствеността върху земеделски земи се извършва по реда, установен в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Измененията в ППЗСПЗЗ, приети с
ДВ бр. 18/1999г. отличават два различни фактически състава на придобиване на
собствеността върху реституирани имоти по ЗСПЗЗ. До измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ бр.
18/1999г. възстановяването на собствеността е еднофазно – извършва се с
решението на Поземлената комисия /Общинската служба по земеделие/, а след измененията
на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ бр. 18/1999г., възстановяването на собствеността по
ЗСПЗЗ се извършва на две фази.
Доколкото
в настоящия случай Решението /с което е признат за възстановяване имота на
ищците/ № 1185 от 03.01.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Варна,
е издадено след измененията през 1999г., то същото не възстановява
собствеността, а само я признава за възстановяване. Фактическият състав на
възстановяването, предвид двуфазността на производството, завършва с издаване
на Заповедта по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ, а именно Заповед № 494/07.05.2007г.
От
този момент нататък - 07.05.2007г., наследниците на Н.Ш.Я. /ищците/ се
легитимират като собственици на индивидуализирания с приемането на ПНИ имот - с
идентификатор ********, находящ се в с.о. „ ********", землището на кв. ******,
общ. Варна, и от този момент нататък могат валидно да защитят правото си на
собственост, като извършат постъпки за установяване на владение върху него,
предявят искове за защита на собствеността и др.
От
доказателствата по делото не се установява ищците да са се противопоставили на
владението на ответниците за периода от 07.05.2007г. до 07.05.2017г. -
изискуемия десетгодишен период за давностно владение.
От
доказателствата се установява, че ищците са предприели въвод във владение една
на 01.03.2019г., видно от протокол № 3 от 01.03.2019г. на Община Варна, но
същият не е довел до реално предаване на фактическата власт върху имота, видно
от твърденията на самите ищци и приетото за безспорно между страните.
Твърденията
на ищците /за които бяха поискани гласни доказателства/ са за опити за
разговори между страните за периода 2002-2007г. и за факта, че ищците са
заявили своите претенции пред ответниците в тези разговори. Отделно от факта,
че предмет на оборване е намерението за своене на ответниците /а не анимуса на
ищците/, то твърденията са за факти, които са извън рамките на релевантния
период 2007-2017г. Дори и да се приеме, че такива разговори са водени в периода
до 2007г., то за периода от 01.01.2008г. до 01.01.2018г. отново е изтекъл
давностния период.
Съдът
намира, че воденото между страните административно производство по а.д. №
676/2008г. на Адм.С - Варна /във връзка със заплащане на подобрения/ също е
ирелевантно за делото /за доказване на намерение за своене или липса на такова
върху процесния имот/, доколкото същото производство по а.д. № 676/2008г. на
Адм.С - Варна е водено за подобренията, извършени от ответниците в имот № ***
по ПНИ /за който те са били ползватели/, а не за процесния /съседен на него/
имот № 531 по ПНИ, за който са обикновени владелци.
Съдът
намира, че ищците във връзка с доказателствената си тежест, не успяха да оборят доказателствената сила на
КНА, издаден в полза на ответниците.
Съгласно
ТР № 11/2012г. на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без
да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
В мотивите на ТР се сочи още, че издаването
на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. Тази проверка се
извършва въз основа на представени
документи /чл. 587, ал.1 ГПК/ или чрез т.нар. обстоятелствена проверка,
включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал.2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако
признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение.
За оборването на тази
доказателствена сила е необходимо пълно обратно доказване.
Ищците не успяха да проведат такова доказване. Безспорна по делото се явява фактическата власт
на ответниците за процесния имот. Не бяха наведени от ищците и твърдения, от
които да може да се направи извод за липса на намерение за своене от страна на
ответниците за сочения период.
Предвид
факта, че ищцовата страна не е оборила констатациите на нотариуса, съдът
приема, че действително ответниците са станали собственици на процесния имот въз
основа на посоченото в КНА давностно владение, считано за периода от 07.05.2007г. до 07.05.2017г.
Ответниците
са придобили правото на собственост въз основа на оригинерното придобивно
основание – давностно владение, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗС. С това ищците
са загубили собствеността върху имота, на основание чл. 99 от ЗС. Поради това
исковете им с правно основание чл. 108 от ЗС подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, ищците дължат в полза на ответниците разноските за производството. Претендирано е
адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., за което е представено
доказателство, че същото е платено, видно от разписката, инкорпоирана в
представения договор за правна защита и съдействие. Ищцовата страна е направила възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Съгласно чл. 7 ал. 5 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не
по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, доколкото ДО на имота е
11495,10лв., минималното
възнаграждение е в размер на 874,85лв. Доколкото ответниците са двама, то
минималния размер на възнаграждението става 1749,70лв. От друга страна
производството не е с особена фактическа и правна сложност, същото протече в
едно редовно с.з., не се събираха доказателства. Поради това съдът намира, че
възнаграждение над минималното в този случай се явява прекомерно. Поради това
следва да уважи възражението и да присъди адвокатско възнаграждение в размер на
1800лв. в полза на ответниците.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на К.Я.К. ЕГН **********,***, Ж.Д.Н. ЕГН **********,***,
Ш.Н.Ш. ЕГН **********,***, Д.Н.З. ЕГН **********,***, Г.Ш.Н.
ЕГН **********,***, Н.Д.Я. ЕГН **********,***, П.К.П. ЕГН **********,***,
Д.К.П. ЕГН **********,***, Я.П.К. ЕГН **********,*** ******, А.В.Н.
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Н.В.Н. ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и Д.В.Х. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ПРОТИВ Р.К.Р.
ЕГН **********,***, и П.Д.Е. ЕГН **********,***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците, в качеството им на
наследници на Н.Ш.Я., СА собственици на имот с идентификатор ********, находящ
се в с.о. „ ********", землището на кв. ******, общ. Варна, придобит
на основание реституция по ЗСЗПП, съгласно Решение № 1185 от 03.01.2005г. на ОСЗГ гр. Варна
и Заповед по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ № 494/07.05.2007г. и за ОСЪЖДАНЕ на
ответниците да предадат на ищците владението върху имота, на основание чл.
108 от ЗС.
ОСЪЖДА К.Я.К.
ЕГН **********,***, Ж.Д.Н. ЕГН **********,***,
Ш.Н.Ш. ЕГН **********,***, Д.Н. З. ЕГН **********,***, Г.Ш.Н.
ЕГН **********,***, Н.Д.Я. ЕГН **********,***, П.К.П. ЕГН **********,***,
Д.К.П. ЕГН **********,***, Я.П.К. ЕГН **********,*** ******, А.В.Н.
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Н.В.Н. ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и Д.В. Х. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Р.К.Р. ЕГН **********,***, и П.Д.Е. ЕГН **********,***, сумата от 1800лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски за производството за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за решението, ведно с препис от акта.
На страните да се изпратят
преписи от решението. Решението да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: