РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1669
гр. Пловдив, 05 октомври 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА и участието на
прокурор Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1129 по
описа за 2020 год. на Административен
съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Към
настоящото производство с Определение № 1297 от 11 август 2020г. е присъединено
за общо разглеждане адм. дело №1988/2020г. на Административен съд-Пловдив.
Образувано е
по искова молба, предявена от Л.С.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на общо 25 000 лв., за претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство на безпомощност,
болки и страдания. Конкретно сочи, че нанесените му неимуществени вреди се
изразяват в психически тормоз и неспокоен сън. В първоначалната искова молба
ищецът посочва, че в затвора Пловдив е бил лишен от хигиена, храна и лекарства,
както и от 4 кв.м. площ. Твърди, че банята е със счупени душове, прозорци и
мръсни плочки, както и слабо налягане на водата. Посочва, че лекарката е
некомпетентна и същата е отказала да му извърши преглед. Твърди, че е социално
слаб, а е лишен от социални консумативи. По отношение на санитарния възел в
килията посочва, че е мизерия, има влага и е без аспирация. Сочи още, че
шкафовете са мизерни и твърди наличие на дървеници и хлебарки. За столовата
сочи, че има лоша хигиена и вони от канализацията. За пералното помещение
твърди, че не се спазва никакъв график, а предоставяните сапун и прах са недостатъчни.
Сочи липса на предпазни мерки във връзка с COVID-19. Твърди, че подадените
молби за съответните консумативи биват изхвърлени от ИСДВР Ч.в коша. Според ищеца
служителите от администрацията на Затвора-Пловдив, умишлено го поставят в
неблагоприятни условия и че няма надежда за по-добър живот.
В молба за изправяне на исковата молба на (лист 6), ищецът
А. преповтаря исковите претенции от първоначалната молба, като посочва и още
двама ищци М.М. и Е.С. с искане за присъждане на обезщетение и за тях в размер
съответно на 15 000 лв. и 27 000 лв. На ищеца А. изрично са дадени указания с
Разпореждане № 4168 от 02.07.2020г. за уточняване броя на ищците.
С допълнение към искова молба от 15.07.2020г. (лист
26) е уточнено, че другите искови молби са отделно, като посочва и по-кратък
исков период от 10.07.2019г. до 23.12.2019г., с твърдения за мръсотия, влага,
мухъл, хлебарки, дървеници и непредоставяне на дезинфектанти.
От депозираните уточняващи молби и заявеното от адв.И.Х.
в съдебно заседание, проведено на 28.09.2020г. се установява, че искът се
претендира за периода от 03.05.2016г. до 21.12.2015г. и от 15.02.2019г. до
04.06.2020г., а претендираното обезщетение е в размер на 40 000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив.
Ищецът твърди, че с горното са нарушени правата му по
чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в
Затвора-Пловдив.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва
предявените искови претенции по основание и размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и счита, че
същият следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства и от постъпила по
делото справка относно правното положение на Л.С.А. и становище от 16.08.2021г.
/л.145-148/ на Затвора-Пловдив се установява, че същият е търпял наказание
„лишаване от свобода“. В Затвора-Пловдив същият е пребивавал в два периода - от
11.07.2019г. до 23.12.2019г. и от 25.02.2020г. до 12.06.2021г.
В становище от 09.09.2021г. /л.206/
на Затвора-Пловдив е посочено, че за периода от 03.05.2016г. до 21.12.2015г.
липсва подробна информация за броя на настанените лица в килиите, в които е
настаняван А., тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението,
квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци.
В становище от 16.08.2021г. /л.145-148/
на Затвора-Пловдив е посочена подробна информация за спалните помещения, в които
е настаняван ищецът в периода 15.02.2019г. до 04.06.2020г., тяхната квадратура,
размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и
размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица
при 4 кв.м.
Видно от приложеното, за няколко
периода /от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; от
17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.; от 16.11.2019г.
до 20.11.2019г.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г. в помещения №4, №18, ищецът е
пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е
проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. м. нетна
площ на човек.
За останалата част от исковия
период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от
свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и
повече метра нетна площ на човек.
В становището се посочва още, че на
всички лишени от свобода в Затвора гр. Пловдив е осигурен достъп до течаща топла
вода съгласно утвърден график за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен
ден. Отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление.
Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява от лишените от свобода по изготвен график на
доброволен принцип, като за това им се осигуряват перилни, миещи и хигиенни
материали, а при нужда лишените от свобода могат да закупят и допълнителни от
лафката на затвора.
По делото е приложена справка (л.50-52) от В. Т. – мл.експерт в Затвора –
Пловдив, в която е посочено, че във всяка стая в затвора гр.Пловдив има достъп
до денонощно течаща вода, а случаи в които няма такъв е единствено при
отстраняване на ВиК повреди. Посочено е още, че времето за достъп до топла вода
е посочено в утвърден от Началника на затвора гр.Пловдив, график за
разпределение на времето на л.св. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените
от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява
допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и
лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на
пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При изхабяване на бельото, по
преценка на лиш. св., същият има право бельото му да бъде заменено, като подаде
нарочна молба до началник на Затвора-Пловдив. За поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от
свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е
задоволителна, предвид спецификата на обекта. За поддържане на хигиената в
западната затворническа столова са назначени двама лиш.св. към домакинския щат
на Затвора-Пловдив. При извършвани проверки е установено, че хигиената на
обекта е задоволителна. В становището е
посочено още, че в Затвора-Пловдив има организиран ред по раздаване на перилни
и почистващи препарати, както и допълнителни такива, вкл. дезинфектанти. Дезинфектанти
с рисково съдържание се раздават единствено на чистачите на постове, преминали
инструктаж за правилна употреба и за контролирана употреба от останалите
лиш.св. На лиш.св., които нямат собствени дрехи и обувки, администрацията на
затвора е осигурила такива, а тези които желаят да получат дрехи и обувки, но
имат собствени, подават молба до Началника на Затвора-Пловдив, които обикновено
биват одобрявани, като е посочено, че от Л.А. не е постъпвала молба със
становище от ИСДВР, че е крайно нуждаещ се от дрехи и обувки.
Към становището са приложени копия
от таблица за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати, копия от
документи за раздавани препарати за м.3, м.4 и м.5 2020г., копия от молби за
допълнително осигуряване на препарати, извън утвърдените таблици и копие на Заповед
№ ЛС-04-161 на Министъра на правосъдието, ведно с утвърдени таблици за
полагащите се безплатно облекло и обувки (л.53-73). Приложени са още и копия на
седмични менюта за обща и диетична храна за 2009г., 2010г., 2013г., 2015г.,
2016г., 2017г., 2018г. 2019г. и 2020г. (л.74-87).
Видно от приложена по делото заповед
№Л-2180/16.08.2019г., Ищецът е устройван на работа като ръчник в „Обособено
производство“, считано от 19.08.2019г., първоначално за срок от един месец на
доброволен труд, с цел обучение, след което на заплащане в зависимост от
заработката.
По делото е приложено становище от
главния счетоводител на Затвора-Пловдив, според което за периода от
03.05.2016г. до 21.12.2015г. , в който А. ***, няма сключен договор за
дезинсекция и дератизация, а услугата се е организирала със заявки от
съответното териториално поделение на ГД „ИН“. Услугата се е извършвала със
собствени препарати, но с персонал и техника на изпълнителя по заявката, като
всяка услуга се удостоверява с документ издаден от изпълнителя. За периода от
15.02.2019г. до 04.06.2020г., дейностите по дезинсекция и дератизация се
извършват съгласно сключен договор между ГД „ИН“ гр.София и „ДДД 1“ ООД,
съответно дератизация - два пъти годишно и дезинсекция -шест пъти годишно. Като
доказателство за извършените ДДД обработки по делото са представени фактури и
протоколи по месеци и години (л.151-203 и л.212-214).
В становище към рег. №
7214/07.09.2021 г. от Затвора-Пловдив /л.207-208/ се посочва, че през периода
на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от А.,*** не са извършвани
основни ремонти. Извършват се текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на
течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. През
2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено
е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. Отоплението в Затвора-Пловдив се
извършва посредством централно-локално парно отопление. Няма изградена
вентилация, като помещенията се вентилират от прозорците в стаите и санитарните
възли. Същото се отнася и до наказателните килии.
В справка от началник сектор ФЛКР
при Затвора-Пловдив, при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се
осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на лишените от свобода домакинът осигурява
колкото комплекта са необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяко спално
помещение има течаща вода и санитерен възел, до които лиш.св. имат неограничен
достъп, освен при отстраняване на ВиК повреди.
С писмо изх. №1627/07.10.2021г. от
ЦПЗ-Пловдив по делото са постъпили медицински документи. Видно от писмото
ищецът Л.А. е лекуван стационарно в ЦПЗ-Пловдив от 04.06.2019г. до 24.06.2019г.,
когато е диагностициран с лека умствена изостаналост и му е изписано
медикаментозно лечение. Допълнително с изх.№ 1764/27.10.2021г. от ЦПЗ-Пловдив
по делото постъпва справка, според която ищецът два пъти е хоспитализиран в
ЦПЗ-Пловдив – от 04.06.2019г. до 24.06.2019г. и от 11.03.2021г. до 08.04.2021г.
В справката е посочено, че А. не е проследяван активно в ЦПЗ-Пловдив, като
прегледите се извършват по негово собствено желание, а при желание същият може
да посещава и амбулаторно лекуващ психиатър, за което липсват сведения.
Посочено е също, че е уместно да приема медикаменти.
По делото са разпитани като
свидетели лицата М. М. М. и Е.И.С..
В отговор на поставените му въпроси
свидетелят М. заявява пред съда: „Познаваме
се С Л. от два - три месеца. Л.А. ***. В Затвора Пловдив условия са супер
критични Таваните са мазни и черни. Килиите са пълни с изпражнения. Има
дървеници и хлебарки. Лицето А. беше с рана отзад на главата и когато казваме
това на охраната, от охраната казват: “ Циганин, мангал“ и ме бутат, после ме
фиксираха. Аз само исках да окажа съдействие на Л., течеше му кръв с гной.
Полицаят каза: „С един престъпник по-малко, повече хляб за теб.“
Не са ни предоставени никакви дрехи. Аз лично съм със скъсани обувки, с
мокри чорапи и съм с температура. Виждал съм го да подава молби. Надзирателите
ги късат и идват да го бият. Вечер ни пребиват и камерите се изключват нарочно,
уж, че е изолация. Не му дават лекарства, когато го болеше ухо. Чукам по
вратата и искам на него да помогна. Бях потресен от действията на органите. В
чл.3 от ЗИНЗС се казва, че всеки един лишен от свобода се зачита като човек. Те
обратно правят. Законите в Република България се прилагат само на хартийка.
Осем месеца бяхме 8 човека в една килия. След един месец станахме 4 човека.
Храната е като за прасетата - вода и брашно, останалото се краде. Има малко
прозорче, останалото е влага, дървеници и хлебарки. Санитарният възел се намира в дъното на килията. Подавал
съм жалби до омбудсмана и аз съм писал жалбите на Л. А. и съм посочил на база
на чл. 46. Те ни нарушават правата, лишават ни от правата, които са
регламентирани от Министерството на правосъдието. Говора за помещение №18 в
Затвора Пловдив. Лишават ни от препарати за почистване, нямаме шампоани,
душовете не работят.“.
Свидетелят С. заявява: „Познавам Л.А. от 2019 г. Били сме заедно в Затвора – Пловдив.
Условията в затвора са критични. Има плесен, хлебарки, дървеници. Нямаме достъп
до топла вода. Не ни се предоставят необходимите дрехи и обувки. Храна се
предоставя от шефката на кухнята, говоря за обща храна, която ни се полага.
Отношението на надзирателите към Л., към мен и въобще към е затворниците е
лошо. Имам предвид грубо държание, неизпълнение на нуждите на човека. Лекарства
не ни се дават, лекар не се осигурява. Зная, че Л. е подавал многократно молби
за дрехи и обувки при г-н Ч.– ИСДВР. В една килия сме били между 8-10, понякога
дори 11 човека.
Не съм бил в
една килия с Л., но съм бил с други. Не зная Л. да е имал собствени дрехи и
обувки, той е социално слаб. Относно това дали всеки месец са ни давали перилни
и почистващи препрати, заявявам, че веро не са ни давали, а по един прах за
пране за двама човека. Дават ни и по един свински сапун, срамота е, даже не
можеш да се изкъпеш. Четки и пасти също няма. Хигиената в килията се поддържа
от самите затворници.“.
За нуждите на съдебното производство е
допусната и изготвена СТЕ с вещо лице П.Т., приета без възражения от страните,
заключението по която съдът намира за компетентно изготвено. При извършеният на
27.10.2020г. в интервала между 14.30 и 15.10 часа оглед, експертизата е
констатирала, че килия № 4 и №18, обитавани от Л.С.А. представляват правилно
четириъгълно помещение в чийто общ контур е вписан санитарния възел. Санитарният
възел заема дясното ъгловото пространство за килия № 4 и лявото за килия № 18,
диагонално на вратата на помещението. Това разпределение придава на помещението
използвано за дневно обитаване и сън „г" образна форма, разделяйки я на
по-голяма част разположена фронтално срещу вратата на килията и по-малка част в
дясно от същата. Спалните помещения са с бетонен под частично покрит със скъсан
балатум за № 4 и бетонен под без покритие за № 18. Стените и тавана са измазани
с варова мазилка и боядисани с боя. По тавана и стените на стаята се
констатират следи /петна/ от теч и напукани и шупнали слоеве боя. Към момента
на извършване на огледа не се установява мухъл. Санитарният възел се състои от
умивалня с пластмасова мивка и тоалетна с чугунено клекало. Пода на санитарния
възел е с настилка от фаянс /теракот/. Стените са с фаянсови плочки на височина
1,80-1,90 метра. При извършеният на 27.10.2020г. оглед в килия № 4 в
санитарният възел /умивалня и тоалетна/ се установи наличие на постоянно течаща
студена вода. В умивалнята и тоалетната на килия № 18 не се установи наличие на
течаща вода. От служител на затвора на експерта е обяснено, че се случва при
слабо налягане водата да не достига до килия № 18, която е крайна точка по
трасето на захранващия щранг. В килиите обект на проверка има по два броя
прозорци разположени на срещуположната на врата стена в описаната по-голяма
част на помещението. Това разположение на прозорците осигурява добра осветеност
на централната /по-голямата/ част на помещението и по-слаба /стената на
санитарния възел хвърля сянка/ осветеност на по-малкото помещението намиращо се
в зависимост от разположението в дясно и в ляво от входната врата. Всички
прозорци са оборудвани с метални охранителни решетки, монтирани от външната
страна. Осветлението в килиите е с луменисцентни лампи. Големината и
разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на
проветряване на помещенията. Поддържането на чистотата на помещенията в т.ч. и
тяхното проветряване е задължение на всеки лишен от свобода. В помещенията
обитавани от лишените от свобода в т.ч. санитарни възли, сервизни помещения и
др. общото ниво на хигиената е задоволително. Към датата на огледа се
установяват стари петна и следи от влага и мухъл. Състоянието на помещенията не
изключва поява на влага и мухъл през есенно-зимния сезон. Постоянно течаща
топла вода в санитарните възли намиращи се в спалните помещения няма.
Експертът подробно е показал в табличен вид обитаемата
площ на един лишен от свобода в спални помещения № 4 и № 18 на пост VI, в които
е пребивавал Л.С.А. в съответствие с площта на помещението и броя на лицата,
които са я обитавали за съответния период. При така направените изчисления
експертизата е установила пренаселване за част от исковия период, а именно
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Исковата претенция е процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество ЧАСТИЧНО основателна.
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в периода от 03.05.2016г. до 21.12.2015г. и от
15.02.2019г. до 04.06.2020г., а претендираното обезщетение е в размер на 40 000
лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, пряка последица от допуснатото от
страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС
и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства, се установява, че ищецът Л.А. е търпял наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора-Пловдив, в периодите от
11.07.2019г. до 23.12.2019г. и от 25.02.2020г. до 12.06.2021г. Поради липсата на приложени по делото
доказателства, сочещи обратното, съдът приема, че ищецът Л.А. е търпял
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив и в посочения в исковата
молба период - от 03.05.2015г. до 21.12.2015г.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата
на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава
Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като
ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по
изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения
иск. Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към
настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
07.02.2017г.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само
по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на
чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в актуалната ѝ
редакция/ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба
е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ѝ към
част от исковия период/ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3 ал.2, т.2 и т.3 от с.з. за
жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на
установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или
унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на
чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с Правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от България през 1992г. и
съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които ѝ противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C
(XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят
лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да
могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва
да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо
от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за
да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за
тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да
може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да
са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено
да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика
на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г.,
решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от
22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС
по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева
светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се
има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.
К. срещу България, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България/. Последното е
пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в глава V от
правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при наличие на
структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г.
за условията в българските затвори „Н. и други против България“, жалба
№36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от
затворници за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка
с лошите условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита,
което би поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
На първо място, с оглед посочените в исковата молба
периоди, възведените в обстоятелствената ѝ част твърдения, депозираните
уточняващи молби и представените от ответника доказателства, съдът констатира,
че ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив от 11.07.2019г. до 23.12.2019г. и от
25.02.2020г. до 12.06.2021г., поради което исковата претенция по отношение
Затвора-Пловдив, която е за периодите от 15.02.2019г. до 10.07.2019г. и от 24.12.2019г.
до 24.02.2020 следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочените периоди, лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.
Искът следва да бъде разгледан по същество за периодите
от 03.05.2015г. до 21.12.2015г., от 11.07.2019г. до 23.12.2019г. и от
25.02.2020г. до 04.06.2020г. когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в
Затвора-Пловдив.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението,
цитираните правни норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се
приеме, че:
За посочения исков периоди 03.05.2015г. до 21.12.2015г., от 11.07.2019г. до 23.12.2019г. и от
25.02.2020г. до 04.06.2020г. в Затвора-Пловдив, от събраните и описани
по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
Пренаселеност
се установява в периодите от 03.05.2015г. до 21.12.2015г.; от 19.07.2019г. до
05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; от 17.09.2019г. до 30.09.2019г.;
от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.; от 16.11.2019г. до 20.11.2019г.; от
17.12.2019г. до 19.12.2019г., когато А. е пребивавал в стаи №4, №18 в Затвора-Пловдив.
Това е така, тъй като оглед доказателствената тежест в
процеса, съдът констатира, че ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в Затвора - Пловдив за част от исковия период, а именно от 03.05.2015г.
до 21.12.2015г. в Затвора-Пловдив,
за който в петитума на исковата молба се твърди, че А. търпи вреди. За
останалия посочени периоди са събрани безсъмнени доказателства, че спрямо А. се
установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали по-малко от 4 кв.
метра нетна площ на човек.
Отговорността на държавата за причинените вреди по
чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина
на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства,
свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, в
т.ч. свидетелски показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани
доказателства, които да ги оборят. Ето защо пребиваването на ищеца в пренаселени
килии може да се определи като уронващо човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Това обстоятелство,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Нешков и други срещу България“, съставлява самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Това обстоятелство, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Установява се нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС в
периода 03.05.2015г. до 21.12.2015г., доколкото от страна на ответника не са
представени доказателства, сочещи обратното.
По отношение останалия исков период няма нарушение на
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора-Пловдив е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложените от ответника становища и докладни записки, се
сочи, че в Затвора-Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графиците за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, най-малко два пъти седмично, а на А., като работещ, топла вода е
осигурявана ежедневно.
Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници
и хлебарки през разглежданите тук искови периоди. Това е така, защото от страна
на ответника се представиха доказателства, че такива дейности са били
договорени, съответно изпълнени.
Неоснователни са оплакванията по отношение липсата на хигиена
в банята, спалните помещения и в столовата на Затвора-Пловдив. В тази насока се
представиха доказателства по делото, за това че за поддържане на хигиената в
западната затворническа столова са назначени двама лиш.св. към домакинския щат
на Затвора-Пловдив. Хигиената на обекта е задоволителна. Представиха се и доказателства
за това, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от
свобода по изготвен график на доброволен принцип, като за това им се осигуряват
перилни, миещи и хигиенни материали, а при нужда лишените от свобода могат да
закупят и допълнителни от лафката на затвора. В тази насока са и показания на
разпитаните по делото свидетели. Горното се подкрепя и от заключението по
изготвената СТЕ.
От доказателствата се установява още, че при
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и
завивки, при желание от страна на
лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са
необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо.
Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение
на лишения от свобода. При изхабяване на бельото, по преценка на лиш.св.,
същият има право бельото му да бъде заменено, като подаде нарочна молба до
началник на Затвора-Пловдив. Има организиран ред по раздаване на перилни и
почистващи препарати, както и допълнителни такива, вкл. дезинфектанти.
Дезинфектанти с рисково съдържание се раздават единствено на чистачите на
постове, преминали инструктаж за правилна употреба и за контролирана употреба
от останалите лиш.св. Приложени са и копия от таблица за безвъзмездно полагащи
се перилни и миещи препарати, копия от документи за раздавани препарати за м.3,
м.4 и м.5 2020г., копия от молби за допълнително осигуряване на препарати,
извън утвърдените таблици и копие на Заповед № ЛС-04-161 на Министъра на правосъдието,
ведно с утвърдени таблици за полагащите се безплатно облекло и обувки
(л.53-73). На основание изложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията
на ищеца по отношение липсата на график за
пералното помещение, недостатъчното количество на предоставяните сапун и
прах, липсата на предпазни мерки във връзка с COVID-19 и твърдението, че подаваните
молби за съответните консумативи биват изхвърлени от ИСДВР Ч.в коша.
Неоснователно е и оплакването на А., че е социално слаб, а е лишен от
социални консумативи. По делото се събраха доказателства, че в Затвора-Пловдив
на лиш.св., които нямат собствени дрехи и обувки, администрацията на затвора е
осигурила такива, а тези които желаят да получат дрехи и обувки, но имат
собствени, подават молба до Началника на Затвора-Пловдив, които обикновено
биват одобрявани, като изрично е посочено, че от Л.А. не е постъпвала молба със
становище от ИСДВР, че е крайно нуждаещ се от дрехи и обувки.
Неоснователни и твърде общи са твърденията на ищеца,
че е бил лишен от храна. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на
съдебното производство не се установиха данни А. да е страдал от заболяване,
изискващо определен начин на хранене, който да му е бил отказан. По делото се
представиха копия на седмични менюта за обща и диетична храна за 2009г.,
2010г., 2013г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. 2019г. и 2020г. (л.74-87), в
които подробно е описана предоставяната в Затвора-Пловдив храна, нейното
количество и калориен състав.
Съдът намира твърденията на А. за липса на аспирация и
наличие на влага и мръсотия в санитарния възел, както и наличието на мухъл в
помещенията за неоснователни. Според заключението на вещото лице големината и разположението на
прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на
помещенията. Поддържането на чистотата на помещенията в т.ч. и тяхното
проветряване е задължение на всеки лишен от свобода. В помещенията обитавани от
лишените от свобода в т.ч. санитарни възли, сервизни помещения и др. общото
ниво на хигиената е задоволително. Към момента на извършване на огледа от експерта не е
установено наличието на мухъл.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията по
отношение на лисата на медицинско обслужване по отношение на ищеца и осигуряване
на лекарства. По делото няма данни, а и от страна на ищеца не се представиха
доказателства същият да е имал нужда от медицинско обслужване, което да му е
отказано. Нещо повече, при изявена нужда от негова страна е отведен в
ЦПЗ-Пловдив, където е прегледан и хоспитализиран. В справката постъпила по
делото от ЦПЗ-Пловдив е посочено че е уместно да приема медикаменти, като
отново липсват данни на А. да е отказвано същите да му бъдат осигурени.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото
относно пренаселеността в спалните помещения по отношение периодите на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора-Пловдив, а именно 03.05.2015г.
до 21.12.2015г.; от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до
22.08.2019г.; от 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.;
от 16.11.2019г. до 20.11.2019г.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г., които водят до извода, че битовите
условия в пенитенциарното заведение, в които е бил настанен ищецът, създава
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода,
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ, а
вече и на националните съдилища, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В
многократно цитираното тук пилотно решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България“ се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3
ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и
унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др.
срещу България, делото Т., делото Ч. срещу България и други. При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че А. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на
обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив от 03.05.2015г. до
21.12.2015г.; от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до 22.08.2019г.;
от 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.; от
16.11.2019г. до 20.11.2019г.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г., (общо 286 дни),
според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да
се присъди, е в размер на 2 288 лева при съобразяване цялостната практика
на ВАС по идентични дела.
Според този Съд именно посоченият размер най–точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 2 288 лева до
пълния предявен размер от 40 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Л.С.А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 2 288 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периодите от 03.05.2015г. до 21.12.2015г.; от
19.07.2019г. до 05.08.2019г.; от 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; от 17.09.2019г.
до 30.09.2019г.; от 02.11.2019г. до 07.11.2019г.; от 16.11.2019г. до
20.11.2019г.; от 17.12.2019г. до 19.12.2019г. в Затвора-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции до пълния им
размер от 40 000 лева за останалите периоди в обхвата на претендирания от
15.02.2019г. до 04.06.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Административен съд
– Пловдив сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски -
заплатено възнаграждение за вещи лица, които следва да се заплатят по сметката
на съда за държавни такси.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален представител на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на
разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: