Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
29.01.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и
в присъствието на прокурор Делчо Лавчев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково,
като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) № 1315 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Н.П. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Н.К. ***, с
посочен адрес на кантората гр. Х., ул. „Я. С.“ №., срещу Решение №176/18.10.2019г., постановено по АНД №364 по описа на Районен
съд – Харманли за 2019г.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд е неправилно, като на първо място се сочи, че се
установило разминаване между описаната в АУАН и възприета от АНО в НП
фактическа обстановка и показанията на разпитаните по делото свидетели. Макар
формално Н.П.П. да управлявал автомобила, той нямало как да бъде информиран
дали същият е с валидни регистрационни табели. Автомобилът бил с поставени регистрационни
табели, предвид което липсвал какъвто и да е умисъл от страна на лицето да
извърши административно нарушение. На следващо място се сочи, че дори да имало
някакво нарушение, то било маловажен случай. В ЗАНН законодателят не давал
легална дефиниция на понятието маловажен случай, поради което следвало
приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение, като
маловажен случай да се изведат от чл.93, т.9 от НК. Цитира се разпоредбата на
чл.93, т.9 от НК и се сочи, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно
административно нарушение съставлява маловажен случай, следвало и да се
преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера
на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички
смекчаващи отговорността обстоятелства. Навеждат се съображения, че при
административните нарушения следвало да се преценяват както обстоятелствата
относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на
неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм,
характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за
извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и
фактическите данни по отношение на нарушителя. Тъй като съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславяла по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид, се твърди, че то следвало да се
прецени като маловажен случай. Моли се за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Ответникът – ОД на МВР Хасково,
РУ Харманли, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище
по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 176/18.10.2019г.,
постановено по АНД № 364/2019г., Районен съд - Харманли е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 19-0271-000910 от 28.06.2019г., издадено от ВПД Началник
РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Н.П.П., за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел за установено извършването на описаното в
АУАН и НП административно нарушение. Посочил, че наказанието е правилно
определено от АНО.
Касационният състав на
Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно
решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци,
съставляващи касационни основания за отмяна.
В настоящия случай Н.П.П. е
наказан за това, че на 22.02.2019г., в 14:40 часа, в с. Б.по път II-76
км.59+900 в посока гр. Х.управлява л.а. Ауди 80 с номер рама WAUZZZ8C2NA130144
с поставени рег. табели с №… собственост на „Бамзи 1“ ООД. При проверката
полицейските органи установили, че МПС е собственост на Я. Б.Д.ЕГН ********** и
е с прекратена регистрация с ЗППАМ 18-0271-000264/30.08.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Санкцията за нарушаване на тези
изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
Видно от изложеното, в
санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП са предвидени санкции за две отделни нарушения, а именно за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и за водач, който управлява МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. В случая, в издаденото
наказателно постановление изрично е записано, че санкционираното лице е
извършило следното: „Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.“,
за което са му наложени административни наказания на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП. От така извършеното описание става ясно, че лицето е наказано за
това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за което нарушение
е и ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Не могат да бъдат споделени от
настоящия състав на съда доводите, изложени в касационната жалба, че макар
формално Н.П.П. да управлявал автомобила, той нямало как да бъде информиран
дали същият е с валидни регистрационни табели, тъй като автомобилът бил с
поставени регистрационни табели, предвид което липсвал какъвто и да е умисъл от
страна на лицето да извърши административно нарушение. Твърдения в тази насока
са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е
приел, че възражението за липса на знание и съответно вина на жалбоподателя при
извършване на нарушението се явява неоснователно. В тази насока в решението са
изложени подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им.
Неоснователно е и изразеното в касационната жалба
съображение за маловажност на извършеното от касатора нарушение и в тази връзка
за приложението на чл.28 от ЗАНН. В закона не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
но при определяне на наказанието, наказващият орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото
в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.93, т.9 от НК маловажен случай е
този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния
вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на
вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и
значимостта на конкретно увредените отношения.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че
целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил
наказания за всички нарушения на установените правила.
В случая съдът приема, че не е налице по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид, поради което разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано
като „маловажен случай“ по смисъла на посочената законова норма. Обстоятелствата
в конкретния случай настоящата инстанция не счита за достатъчни за определяне
на случая като маловажен по реда на чл.28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено по-горе,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Преценявайки фактите,
Районен съд Харманли е анализирал правилно фактическата обстановка и е
достигнал до верните правни изводи, поради което неговото решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При постановяването му съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и
писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е
разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията
на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание. Преценявайки фактите, Районен съд Харманли е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи.
С оглед гореизложените
съображения, касационният състав на съда счита, че не са налице твърдените
касационни основания. Оспореното решение, като валидно, допустимо и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №176/18.10.2019г., постановено по АНД № 364 по описа за 2019
година на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.