РЕШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №363 по описа за
Производство по чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.
Производството е образувано въз
основа на жалба с вх.№ 3130/18.08.2020 г. подадена от ЕТ „Данели 99 – Ц.Г. ***,
ЕИК110055971, чрез адв. Г.В.Г.,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 10804/30.06.2020 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б.“а“ от Закон за данък върху добавената стойност е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект Павилион №2“,
находящ се в с. Крушуна, обл.Ловеч, местн. „Маарата“, експлоатиран от
търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“,
разпоредено е запечатването да се извърши в срок 14 дни от влизане в сила на
заповедта, при задължително присъствие на представител на търговеца, и е
указано да се отстранят наличните стоки от обекта.
Жалбоподателят,
редовно призован, се не явява, представлява се от адв. Г. в открито съдебно
заседание. Претендира възстановяване на сторените разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.. Изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на сторените
разноски от жалбоподателя и претендира възстановяване на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл. 25, ал.1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка е чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в
тази хипотеза и при обвързана компетентност.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на
органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване
на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за
продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда
за издаване на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ.
По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в
тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
В хода на съдебното
производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 10804/30.06.2020 г., Протокол
от извършена проверка в обект /ПИП/ №0294665 от 20.06.2020 г. /лист 25/, 2 бр. Опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /лист 27-28/,
разпечатки на Дневен отчет /лист 29/, и Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. /лист 30/.
С оспорената заповед
ответникът е приложил спрямо ЕТ „Данели 99 – Ц.Г. – Г. Б.“ принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ Павилион №2, находящ се в с.
Крушуна, общ.Летница, местн. „Маарата“, стопанисван от търговеца, и
„забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“, тъй като на дата 20.06.2020 г. при извършена оперативна
проверка са закупени последователно: от клиент - бутилка минерална вода на
стойност 1,50 лв., от старши инспектор „Приходи“ Д.Д. - един магнит на стойност
2,50 лв., една „Кока-кола“ на стойност 2 лв. и една бутилка „Пепси кола“ на
стойност 2 лв., платени в брой на продавача М.А., която приела плащането, но не
издала фискална касова бележка от наличното в обекта работещо и технически
изправно фискално устройство /ФУ/, не е издала и бележка от кочан с ръчни
касови бележки.
При извършената
проверка е установено, че съгласно дневния отчет в обекта са налични 173,50
лв., а касовата наличност съгласно съставените описи от двете служителки, е
общо 172,10 лв.
Установените
обстоятелства са описани подробно в ПИП.
Прието е, че
търговецът е нарушил задълженията по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ, съгласно които разпоредби, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, като всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането
се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или
в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.
1, 4, 7 и 8.
Поради това административният
орган е приел, че е налице хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, на основание на която норма
e била приложена превантивна принудителна административна мярка – запечатване
на търговския обект и забрана за достъп за срок от 14 дни.
Във връзка с проверка
относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната
принудителна мярка, съдът установи, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, ал. 3,
пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел
"Оперативни дейности" Велико Търново. В тази връзка е и представената
по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на
НАП.
Налице са мотиви в
заповедта, като освен това административният орган изрично се е позовал на
съставения ПИП.
Установени са
следните факти, посочени в оспорения административен акт като предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка:
Съгласно чл. 3, ал. 1
и чл. 25, ал. 1 /изм.и доп./ от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в
редакцията, действала към датата на установяване на нарушението, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен в случаите на изрично посочени изключения,
белезите на каквото не са налице в настоящия казус.
На 20.06.2020 г. в
търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, лицето М.А., в трудови правоотношения
с дружеството, е извършила продажба на стоки на обща стойност 8 лв., от които
1,50 лв. на трети лице и 6,50 лв. на служител на ТД на НАП, прието е плащане и
в двата случая, за което обаче не са издадени фискални касови бонове от
монтирано и функциониращо в обекта ФУ. Административният орган е приел, че с
това действие е извършено нарушение на задължението по чл. 25, ал. 1 във вр. с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г.
Принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са установените
материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна
покупка заплатена в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта
фискално устройство. Посочено е като утежняващо обстоятелство установената
разлика от 1,40 лв. между касова наличност и наличност според дневния отчет.
Констатираната касова разлика е отрицателна /наличните пари в касата са
по-малко от данните по дневния отчет/, а не положителна, т. е неин източник не
са други неотчетени продажби.
Административният
орган е обосновал определения срок на действие на принудителната
административна мярка с тежестта на нарушението и вида и характера на
извършваната търговска дейност, като е приел, че местоположението на търговския
обект, работното му време, популярността му сред широки възрастови групи, разнообразният
асортимент, който се предлага за продажба, налагат извод, че обектът е с
потенциална възможност за реализиране на значителни обороти. Допуснатото
нарушение се счита за предпоставка за неправилно определяне на реализираните
доходи, препятства се контролната дейност на приходната администрация и се
накърняват съществено държавният интерес и фискалната политика на държавата.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б.
"а" във вр. с ал. 3
във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези
предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така:
"Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. ". В нормата на чл. 118 от ЗДДС
е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства.
С оглед
констатираното нарушение на задължението за регистриране и отчитане на
продажбите с издаване на фискална касова бележка, административният орган, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на
ПАМ.
Но при определяне
срока на мярката органът действа в условията на оперативна самостоятелност, като
определеният срок следва да отговаря на принципите за съразмерност и
пропорционалност заложени в чл. 6 от АПК.
В заповедта при
обосноваването продължителността на срока на ПАМ органът е посочил общи
основания, без да ги конкретизира: местоположение на търговския обект /очевидно
извън населено място/, работно време /няма анализ на обстоятелствата дали
обектът функционира само сезонно или целогодишно/, популярността му сред широки
възрастови групи /неясно как установено/, разнообразен асортимент /в случая са
закупени само магнит и бутилирани напитки/.
Няма посочени
конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на
нарушителя, размера на установената разлика в повече на дневния отчет спрямо
касовата наличност, липсата на данни за предходни нарушения, обусловили определянето
на конкретната степен на административната принуда, в случая 14 дневен срок за
налагане на ПАМ за търговския обект.
Предвид разпоредбата
на чл. 22 от ЗАНН,
ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели защита
интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите. Но поради
липса на конкретни мотиви за определяне на срока за запечатване на 14 дни, съдът
не може да извърши преценка на законосъобразността на определянето му.
Бланкетно е посочено,
че запечатване на обекта в срок от 14 дни е подходящо за постигане целите на
мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет, че срокът е подходящ
за осъществяване на превенция срещу превръщане на установеното противоправно
поведение в трайна практика, предотвратяване на възможността да се допусне
отново административно нарушение от същия търговец, което да води до задълбочаване
нарушенията на фискалната дисциплина.
Мотивите са бланкетни,
не са изложени факти относно конкретното нарушение и нарушителя, и от тях не
може да бъде направен извод как административният орган е стигнал до извод, че
противоправното поведение ще се превърне в трайна практика за търговеца – няма
никакви данни да са налагани административни наказания или ПАМ за нарушение от
същия вид. Не са описани по никакъв начин „значителните и трудно поправими
вреди“, които се причиняват от нарушението. „Значителните“ вреди, които
очевидно представляват задължения към фиска, следва в мотивите да имат някакво
финансово изражение, а относно „трудно поправимите“ вреди не са представени никакви
доказателства например за изискуеми неизплатени задължения на дружеството към
фиска, за да се обоснове извод, че вредите от настоящото поведение ще са трудно
поправими.
Не е ясно как точно
принудителната мярка за 14 дни ще повлияе в конкретния случай положително върху
отчитането на продажбите в обекта.
Съдът счита, че непосочването
на фактически основания за прилагане на принудителната мярка за срок от 14 дни
/срок към средния, установен от закона/, представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като не дава възможност на съда
да прецени дали са спазени принципите за съразмерност и пропорционалност
заложени в чл. 6 от АПК
/в този смисъл Решение № 7521 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2020
г./. Съдът няма възможност да извърши проверка как е съобразен размерът на
наложената ПАМ с тези принципи. Липсва анализ за последиците от изпълнението на
мярката по отношение на дружеството и действително обосноваване на
съразмерността между евентуалните щети, които е възможно да бъдат нанесени на
фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/, и
предвидимите последици за дружеството и за работниците в обекта по време на
изпълнението на мярката.
При липса на мотиви
относно последиците от изпълнението на мярката за други защитени интереси на
обществото – осигуряване на работни места, изплащане на трудови възнаграждения
и внасяне на осигурителни вноски, възможност за извършване на търговска дейност
– се налага извод за липса на извършен от административния орган анализ на
съразмерността на мярката с конкретно извършеното нарушение и целените правни
последици при изпълнението й.
При издаване на ЗНПАМ
следва императивно да се спазва принципът за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК,
съгласно който при прилагането на ПАМ и определянето на срок за това не следва
да се засягат правата и интересите на адресата в степен по-голяма от
необходимото за постигане целта на закона.
Като няма изложени
факти и конкретни обстоятелства, имащи значение за определяне на срока на ПАМ,
съдът не може да прецени дали административният орган е упражнил правомощията
си в съответствие с целите на закона.
Доколкото
едновременно със запечатването се забранява и достъпът да търговския обект, то
очевидно с налагането на ПАМ не се цели преустановяване на нарушението по
документиране на конкретната продажба, която вече е извършена, или
възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение,
тъй като това предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския
обект – издаване на фискални бележки от регистрираното в обекта ФУ при следващи
продажби.
С оглед изложеното
съдът счита, че издадената ЗНПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Направено е искане по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 5, т.3, пр.второ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за присъждане на възнаграждение на адв. Г.
в размер на 500 лв.
Съдът счита искането
за неоснователно. Закона за адвокатурата дава право на адвокатите да оказват
безплатна правна помощ на материално затруднени лица, лица, които имат право на
издръжка, и близки и роднини, както и на юристи. Т.е. законът има предвид във
всички случаи физически лица в това им качество.
Адв. Г. е извършил
процесуално представителство на Едноличен търговец „Данели 99 – Ц.Г. – Г. Б.“, който е жалбоподател и страна по делото, видно от
представеното по делото пълномощно, в което търговецът е индивидуализиран с
фирмата си и ЕИК. В същото пълномощно е посочен като физическото лице Ц.В.Г.,
който не е страна по делото.
Към пълномощното е
представен Договор за правна защита и съдействие, който е сключен с физическото
лице Ц.В.Г., което не е страна по делото. В договора е посочено, че правната защита е
безплатна на основание чл. 5, т. 3, пр. 2 от Наредба №1 от 09.04.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно цитираната правна норма адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини.
В случая не е
представен договор за правна защита и съдействие с жалбоподателя едноличен
търговец, а от съдържанието на представеното пълномощно и паради липса на други
доказателства, не може да се установи родствена връзка на адв. Г. с Едноличен
търговец „Данели 99
– Ц.Г. – Г. Б.“ и съдържанието на сключения между тях договор, ако такъв
съществува. Договор за правна защита и съдействие сключен между адв. Г. и Едноличен търговец „Данели 99 – Ц.Г. – Г. Б.“ не е
представен по делото.
С оглед изложеното претенцията на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за
безплатно осъществяваната от него правна помощ на основание чл. 38, ал.2
от ЗАдв. е неоснователна.
Претенцията за възстановяване на
разноски за държавна такса в размер на 50 лв. е основателна.
На основание чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС във вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 10804/30.06.2020 г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закон за данък върху добавената стойност, на ЕТ „Данели
99 – Ц.Г. ***, ЕИК110055971, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект Павилион №2“, находящ се в с. Крушуна, обл. Ловеч,
местн. „Маарата“, експлоатиран от търговеца, и „забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши в
срок 14 дни от влизане в сила на заповедта, при задължително присъствие на
представител на търговеца, и е указано да се отстранят наличните стоки от
обекта.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на ЕТ „Данели 99 – Ц.Г. ***, ЕИК110055971 сумата в размер
на 50 лв. /петдесет/ лева, представляваща сторени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч
пред Върховен административен съд на Република България.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: