№ 63
гр. ЛЕВСКИ, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20224410200097 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство
по постъпила жалба от ЕЛВ. Т. Д., ЕГН**********, с адрес: с. ***, против
наказателно постановление №22-0241-000013, издадено на 08.02.2022г. от
началника на РУ – Белене, с което на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 12
месеца, на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като
счита същото за незаконосъобразно, поради това, че не е извършил
нарушението, което му е вменено и че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати груби нарушения
на процесуалните правила досежно съставянето на АУАН и издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител, не е изразено становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. Г.. Пълномощникът на
жалбоподателя счита, че от събраните по делото доказателства не се
1
установява по безспорен начин, че деянието е извършено умишлено от
жалбоподателя.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
АУАН на 23.01.2022г. срещу жалбоподателя, затова че на същата дата, в
18:44 часа в гр. Белене, ул.България, в посока центъра на града, управлява лек
автомобил ***, с посочен рег. номер, като използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Жалбоподателят при излизане от
бензиностанция „Петрол“, на ляв завой, чрез форсиране на двигателя и
презавиване на волана продължително извършва резки маневри, изразяващи
се в преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, довеждайки до
загуба на сцеплението предните и задните му гуми. Към момента на
извършване на нарушението се наблюдава снежна покривка върху асфалта с
дебелина до 1 см. Отбелязано е, че водачът Д. притежава СУМПС /Гърция/,
валидно за категория „В“. Водачът твърдял, че има проблем с предните
завиващи колела, които трябвало да минат реглаж.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП
За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият
орган е издал на 08.02.2022г. обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Актосъставителят твърди в показанията си, че в края на работната
смяна по ул. България в посока бензиностанция „Петрол“ забелязали следи от
МПС, което е поднасяло с гумите си по платното. Следите били видими
поради започналия снеговалеж.
Позиционирали се в близост до бензиностанцията и след около 15 мин.
от бензиностанцията излязъл въпросният автомобил с продължително
форсиране на двигателя. Поднесъл задните гуми на автомобила, поднесъл
задната ос надясно, след което в обратна посока, пак задната ос, вече наляво,
като е навлязъл частично в лентата, предназначена за насрещно движещите се
МПС – та, въпреки че пътното платно било четирилентово, с по две ленти за
движение във всяка посока. Впоследствие жалбоподателят поднесъл отново
задната част на автомобила.
Свидетелят подал знак със стоп – палка по образец и автомобилът спрял
най – вдясно по посоката на движението. Жалбоподателят заявил, че не го е
направил умишлено, тъй като това се дължало на неизправност на
автомобила, който не бил минал реглаж. По отношение на посочения проблем
на моторното превозно средство – реглажа, свидетелят разяснява, че той
касае разминаването между гумите, т.е. това е вид балансиране – регулиране
на оста – задна или предна.
Свидетелят Б. – също служител в РУ – Белене сочи в показанията си, че
около 18:40 часа е започнало да вали сняг. С колегата си решили да се
отправят към изхода на града, към бензиностанциите, където пътното платно
било широко и с оглед на разговора, който водели двамата служители на РУ –
Белене, че е много вероятно някой да направи „дрифт“ завъртане. По пътя, в
района на автогарата, видели върху снега пресни следи от поднасяне на
2
автомобилни гуми. Спрели в близост до бензиностанцията, като малко след
това излязъл автомобил с газ, като при ляв завой на излизане от
бензиностанцията към града, извеждал задните колелета извън сцепление.
Гумите загубили сцепление с пътната настилка и автомобилът започнал да
поднася надясно, след това наляво, пак надясно и тръгнал да се изправя. На
водача бил подаден сигнал със стоп палка. Свидетелят разяснява, че при
излизане от бензиностанцията се е чувало форсиране на автомобил и
преднамереното му извеждане извън сцеплението.
Показанията на свидетелите са дадени добросъвестно. Същите са
логични, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както на
писмените доказателства, така и помежду си, дадени въз основа на техните
непосредствени възприятия. По изложените съображения съдът кредитира
показанията на свидетелите като достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи,
чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко
подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на
ръчната спирачка или по друг начин.
Наведени са аргументи от страна на процесуалния представител, че
жалбоподателят с действията си не е създал опасност за движението, тъй като
не е имало други участници. Дали с поведението си водачът е създал опасност
за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето
им, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, тъй
като съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал
пътя, отворен за обществено ползване по предназначение и не въвежда
допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.
В процесния случай вмененото на жалбоподателя нарушение се явява
доказано от събраните по делото доказателства. От свидетелските показания
се установява съзнателно извършване на рисковани маневри чрез
продължително форсиране на двигателя, поднасяне на задните гуми на
автомобила, извеждането им извън сцепление с пътната настилка, в резултат
на което автомобилът започнал да поднася надясно и наляво, и пак надясно,
известни като форсиране и дрифт в говоримия език.
Установените факти представляват такива, от които се установява, че
пътят не се използва за основното му предназначение. Изводът за съзнателно
опасно шофиране – превъртане на задните колела чрез рязко подаване на газ
и преднамереното му извеждане извън сцеплението, а не за поднасяне на
автомобила вследствие необходимостта от реглаж, съдът прави въз основа на
установеното от свидетелските показания, че автомобилът е издавал звук от
форсиране на двигателя, което сочи на съзнателно, преднамерено извършване
на рискови маневри и който целен ефект не може да бъде получен при
нормално управление. Налице е отклоняващо се от нормалното движение на
автомобила на платното за движение, което платно е предназначено за
3
движение на други ППС.
По изложените съображения деянието не може да се квалифицира като
„маловажен случай“ на административно нарушение. Самото процесно
нарушение не се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност
от всяко нарушение от този вид. Няма и не са ангажирани доказателства за
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства. Констатираното нарушение не се отличава от останалите
такива от вида си, а е типично за своя вид. Засегнатият кръг обществени
отношения, регулирани от ЗДвП, свързана с опазване живота и здравето на
участниците в движението по пътищата е под особена закрила. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
правилно вмененото му административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.
Правилно според съда административнонаказващият орган е приложил
и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от
ЗДвП, предвиждаща за нарушението по чл.104б т.2 от ЗДВП кумулативно
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази
санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство срок от 12 месеца, каквито са и наложени на Д..
Неоснователни са изложените доводи за наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на
защита на санкционираното лице. Такива представляват липсата на който и да
било от минимално необходимите реквизити по чл.57, ал. 1–7 ЗАНН. В
АУАН и наказателното постановление са описани всички елементи от
обективната страна на нарушението - управлява процесното МПС като не
използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, както и конкретните действия,
квалифицирани като използване на пътя не по предназначението му
- извършва резки маневри, изразяващи се в преднамерено извеждане на
автомобила извън контрол, довеждайки до загуба на сцепление.
Предвид на изложените съображения, наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат отмяната му като
незаконосъобразно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0241-
000013/08.02.2022г. на началник РУ ОДМВР Плевен, РУ – Белене, с което на
ЕЛВ. Т. Д., ЕГН**********, с адрес: с. ***, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на три
4
хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет
месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5