№ 8623
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110154909 по описа за 2021 година
Предявени са искове от М.М. срещу „ОТП Ф.“ ЕАД по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 033,48 лв., представляваща
платена без основание от С. Юв. сума по изп.д. № 209/2010 г. на ДСИ при РС –
Димитровград в периода 07.06.2018 г. – 03.06.2021 г., като вземането е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 15.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 137 лв. – лихва за забава за периода 17.06.2021 г. – 22.09.2021 г.
Ищецът твърди, че сумите по наложени запори върху вземанията на Юв. са
погасени по давност, а таксите по изпълнението са недължимо платени поради
перемиране на производството по чл. 433 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, в който
оспорва исковете като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Не се спори между страните и се установява от приетите доказателства, че на
30.06.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 889/2010г. по описа на РС-
гр. Димитровград въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 30.06.2010г.,
издадена по същото дело, с която Гергана Г. М.а, М. Й. М. и С. Г. Юв. са осъдени да
заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 14242,24 лева, главница по
договор за предоставяне на банков кредит от 19.10.2005г., ведно със законната лихва от
28.06.2010г. до окончателното й изплащане, 1721,04 лева, договорна лихва за периода
от 19.10.2005г. до 28.06.2010г., 142,44 лева, наказателна лихва за периода от
31.12.2009г. до 28.06.2010г. и 892,11 лева, разноски, както и че въз основа на
1
процесния изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 209/2010г. на ДСИ
Димитровград с район на действие РС Димитровград, както и че вземанията по
изпълнителния лист са били прехвърлени на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с договор за цесия от
18.04.2012г., както и че на 17.06.2021г. „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е заплатило на С. Юв. сумата
от 1917,91 лева.
С Решение № 262774 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6431/2020 г. е
потвърдено Решение № 289642 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1197/2019 г. на СРС, ГО,
142 състав в частта, с която са уважени предявените от Гергана М.а и С. Юв. срещу
настоящия ответник „ОТП Ф. Б.“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
че ищците не дължат в качеството им на солидарни длъжници чрез принудително
изпълнение на ответното дружество следните суми: 14 242, 24 лева главница по
договор за предоставяне на банков кредит от 19.10.2005 г., ведно със законната лихва
от 28.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и 1 721, 04 лева договорна лихва за
периода от 30.12.2009 г. до 28.06.2010 г. и сумата от 142, 44 лева – наказателна лихва за
периода от 30.12.2009 г. до 28.06.2010 г. и 892, 11 лева съдебно-деловодни разноски по
гр. д. № 889/2010 г. по описа на РС – Димитровград, за които е издаден изпълнителен
лист от 30.06.2020 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 889/2020 г. по описа на РС – Димитровград, по които е образувано
изпълнително дело № 209/2010 г. на ДСИ – Димитровград, като погасени по давност.
Решение № 289642 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1197/2019 г. на СРС и Решение
№ 262774 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6431/2020 г., което го потвърждава в
горепосочената част, имат действие между страните в настоящото производство, тъй
като ищецът в качеството си на цесионер е частен правоприемник на една от страните
в предходните съдебни производства въз основа на договор за цесия от 15.07.2021г. –
С. Юв., а ответникът е участвал в лично качество в тези производства. Същите актове
имат сила на пресъдено нещо относно недължимостта на процесната главница поради
погасяване по давност, която следва да бъде взета предвид в настоящото производство
(чл. 298, ал. 2 ГПК). Горното води до извод, че претендираната сума е недължимо
платена на горепосоченото основание по следните съображения.
Ищецът е доказал плащането от страна на неговия цедент на процесната сума
при условията на пълно и главно доказване. Видно от представено от ответника
съдебно удостоверение от 09.06.2021 г. на ДСИ Св. Сп. при РС-Димитровград С. Юв. е
заплатила претендираната сума за главница, образувана от платените от нея суми в
полза на взискателя, за които е образувано изп.д. № 209/2010 г. на СИС при РС-
Димитровград, и такси по изпълнението, както са посочени в представено от ищеца
съдебно удостоверение от 18.06.2021 г. на ДСИ Св. Сп. при РС-Димитровград (л. 27).
Ответникът също признава плащане от страна на цедента С. Юв. за периода 07.06.2018
г. - 03.06.2021 г., посочвайки, че общо събраната сума е 6 951,39 лв., като следва да се
съобрази, че в горните удостоверения платец е не само С. Юв., но и Гергана М.а. За
сочения от ответника период общо заплатената от С. Юв. сума е 5 033,48 лв., какъвто е
размерът на претендираната главница.
Неоснователен е доводът на ответника, че процесният договор за цесия е
нищожен поради предмет - погасени по давност вземания, имайки предвид, че
правната теория и преобладаващата практика възприемат противоположното
становище, че е действителен договор за цесия на погасени по давност вземания.
2
Погасените по давност вземания не са несъществуващи, както неправилно твърди
ответникът, а представляват естествени вземания, които също е допустимо да участват
в гражданския оборот с оглед свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД (арг. и от чл. 118
ЗЗД).
Неоснователен е доводът на ответника, че ответникът не се е обогатил със суми,
заплащани от цедента на съдебния изпълнител. В горепосоченото съдебно
удостоверение от 09.06.2021 г. на ДСИ Сп. ясно са разграничени сумите, плащани от
цедента като такси за изпълнението. При субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД
разместването на блага е опосредено: ответникът се е обогатил, като не е заплащал на
съдебния изпълнител такси по изпълнението, при чието заплащане от цедента същият
се е обеднил без основание за това.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Видно от неоспорени от ответника и представени от самия него, както и от
ищеца имейли между процесуалния представител на ищеца и ответника, ответникът е
узнал за поканата на цедента да му възстанови всички дължими суми съгласно
Решение № 289642 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1197/2019 г. на СРС, потвърдено с
Решение № 262774 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6431/2020 г. най-рано на
11.06.2021 г., когато ответникът е изпратил отговор на писмото на цедента от
09.06.2021 г., в което се съдържа изрична покана за заплащане на същите суми. В
подкрепа на този извод е и плащането от ответника на част от общата сума по горните
решения, дължима на цедента – 1 917,91 лв., за което ответникът сам представя
платежен документ от 16.06.2021г. Обезщетението основателно е претендирано от по-
късна дата – 17.06.2021 г., когато ответникът вече е бил поставен в забава относно
плащането на главницата. След служебно изчисление на дължимата сума по чл. 86 ЗЗД
се установява, че нейният размер е 138,42 лв. за процесния период, но съдът следва да
присъди онзи поискан от ищеца размер, който в случая е по-малък от горната сума -
137 лв.
С оглед на гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съгласно представен списък за сумата от 1 001,34 лв., от които 750 лв. –
адвокатско възнаграждение и 251,34 лв. – държавна такса. Неоснователно е
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, при положение че ищецът претендира сумата от
750 лв., която е съвсем близка по размер до минималния размер на адвокатското
възнаграждение с ДДС - 706,22 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. ********, етаж мецанин, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59
ЗЗД на М. Й. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ******* сумата от 5 033,48 лв.,
представляваща платена без основание от С. Г. Юв., ЕГН: ********** сума по изп.д. №
3
209/2010 г. на ДСИ Св. Сп. при РС – Димитровград в периода 01.06.2018 г. –
30.06.2021 г., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.07.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. ********, етаж мецанин, да заплати на основание чл. 86 ЗЗД на М. Й.
М., ЕГН: **********, адрес: гр. ******* сумата от 137 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода 17.06.2021 г. – 22.09.2021 г.
ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. ********, етаж мецанин, да заплати на М. Й. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. ******* сумата от 1 001,34 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4