Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри касационен състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело N 1750/2021г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
юрисконсулт Веселинса П., като процесуален представител на Агенция „Пътна инраструктура”
гр.София против Решение № 224/16.06.2021г. постановено по нахд № 1015/2021г. на ВРС, с което е отменен Електронен фиш
за налагане на глоба № **********/31.05.2020г. на МРРБ А“ПИ“, с който на С.Д.Г.
е наложено административно наказание глоба в размер
на 300лв. на основание чл.179 ал.3 ЗДвП. Касаторът твърди в жалбата си, че решението
на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения
подробно изложени в жалбата; неплащането на винетна такса само по себе си е
административно нарушение, с чието извършване автоматично се нарушава
установения ред на държавно управление; счита, че приложението на чл.28 от ЗАНН
в случая е недопустимо. Поради изложените съображения моли съда да отмени
решението на ВРС да бъде отменено, а издаденият електронен фиш да бъде
потвърден. В съдебно
заседание и
по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Ответната страна, редовно призована не се
явява в съдебно заседание. В депозирана молба, чрез пълномощника си оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли.Претендира присъждане на разноски по
делото.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност
на жалбата.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От
фактическа страна ВРС е приел за
установено, че С.Г. притежава лек автомобил “Пежо 207“ с рег.№ ТХ **** ХТ.
На 04.06.2019г. Г. закупила за автомобила си годишна електронна винетка от
терминал за самообслужване със срок на действие от 05.06.2019г. –
04.06.2020г.При изписване на регистрационния номер на автомобила вместо цифрата
нула била използвана буква „О“. На 31.05.2020г. около 10.40ч. автомобилът на Г.
преминал покрай устройство – елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, което отчело, че същият е без заплатена пътна такса по чл.10 ал.1
от Закона за пътищата. След като бил установен собственика на автомобила и след
справка в АПИ, на основание чл.179 ал.3, вр. с чл.187а ал.1 от ЗДвП на Г. е
наложена глоба в размер на 300лв., за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6, вр. с
чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН
първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на
основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3
касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по
аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
Районният съд е
изяснил фактическата обстановка и е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, които настоящата инстанция споделя.
С издадения електронен фиш № 1100069602 на МРРБ Агенция“Пътна инфраструктура“ на С.Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.179 ал.3 ЗДвП. ВРС въз
основа на установената по делото фактическа обстановка е направил правилни и
законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено с НП, както правилно е
приел районният съд.
Административнонаказателната
отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, според който водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300лв. Съставът на това административно нарушение кореспондира с
предвиденото в чл.139, ал.6 от ЗДвП задължение на водача на пътно превозно
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
По
делото няма спор, че наказаното лице е управлявало на посочените в АУАН и НП
дата и час моторно превозно средство по път, за използването на който се дължи
винетна такса. Безспорно е установено и че е закупена електронна винетка от терминал за самообслужване, в която обаче при изписване на регистрационния номер на автомобила вместо цифрата нула е
използвана буква „О“. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя
му.
Настоящата инстанция намира за правилни и
законосъобразни и изводите на ВРС, че в случая е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН не е предвиден критерий
за
определяне на маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е
свързана с правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на
съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Маловажен случай на
административно нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици
или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. Необходимо е да се извърши съвкупна
преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на
деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
вредните последици и др. В настоящия случай по делото безспорно
е установено, че наказаното лице е
било заплатило такса за управлявания от него автомобил, тя е постъпила в
бюджета, но е била допусната грешка при изписване
регистрационния номер на амвтомобила. От извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, същото е
първо установено и е с ниска степен на
обществена опасност, както е приел и ВРС.
Предвид
горното, настоящата инстанция, намира за правилно и законосъобразно решението
на ВРС и същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в редакция ДВ, бр. 94 от
2019г., в полза на касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
пр.1 от АПК,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 224/16.06.2021г., постановено по НАХД № 1015/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С.Д.Г., ЕГН ********** ***
сувата от 300лв. /Триста/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.