Решение по дело №5331/2017 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 110
Дата: 21 февруари 2018 г. (в сила от 21 февруари 2018 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20171420105331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр. Враца, 21.02.2018г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІХ граждански състав в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                 

                         Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 5331 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за връщане на заета сума по договор за заем с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Г.Б.М. *** твърди, че на основание договор за заем, сключен на 22.05.2012 г. между него, като заемодател, и ответниците Е.Г.Л. и Р.П.Л.,***, като заематели, в посочения ден е предал общо на двамата в заем сумата 11 500 лева, за което ответниците подписали и му връчили разписка, и се задължили да върнат получената в заем сума до 30.11.2012 г. Поддържа, че до датата на подаване на исковата молба в съда ответниците не са погасили никаква част от дадения им заем. Сочи, че натрупаната законна лихва за забава от падежа на задължението до датата на исковата молба е в размер на 5282, 80 лв. Моли съда, след установяване на изложеното да постанови решение, с което осъди ответниците солидарно да му заплатят сума в размер на 11 500 лв., представляваща непогасена главница по даденият им заем и сума в размер на 5282, 80 лв., представляваща законната лихва върху главницата до датата на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението.

Ответниците Е.Г.Л. и Р.П.Л.,***, редовно известени, в срока за отговор на исковата молба не вземат становище по исковете, не правят възражения, не посочват и не представят доказателства и не са поискали събирането на такива. Редовно призовани за участие в съдебно заседание, не се явяват и не се представляват.

С молба от 12.02.2018г. и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищеца поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците по предявените искове – ответниците са получили съобщение по чл.131 от ГПК и не са представили в срок отговор на исковата молба, същите са редовно призовани, но не са се явили в съдебното заседание и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщенията по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на ответниците са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страните в съдебно заседание и за съдържанието на чл.40-41 от ГПК; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).

Поради изложеното, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се осъдят ответниците Е.Г.Л. и Р.П.Л. да заплатят на ищеца претендираните суми: 11 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 22.05.2012г. и 5282, 80 лв., представляваща законната лихва върху главницата от падежа на задължението - 30.11.2012г. до предявяване на исковете - 13.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковете - 13.11.2017г. до окончателно изплащане на задължението.

Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 671,31 лева.

Водим от горното, на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Е.Г.Л., ЕГН ********** и Р.П.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, по искове с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, сумата 11 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 22.05.2012г. и сумата 5282, 80 лв., представляваща законната лихва върху главницата от падежа на задължението - 30.11.2012г. до предявяване на исковете - 13.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковете - 13.11.2017г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 671,31 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: