Определение по дело №151/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 609/07.12.2009 год., постановена по нчхд № 819/2008 год. на Гоцеделчевския районен съд, подсъдимият К. Н. В. е признат за невиновен в това, че на 30.09.2008 година в гр. Г. Д., в качеството си на длъжностно лице – екополицай при ОбА – Г. Д., е изрекъл обида по отношение на Г. И. В. в негово присъствие, поради което и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и по второто от вменените му общо две престъпления, а именно за това, че на 30.09.2008 година в гр. Г. Д., в качеството си на длъжностно лице – екополицай при ОбА – Г. Д., е разгласил позорно обстоятелство за Г. И. В., а именно, че той е извършвал бракониерска дейност, поради което и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 и чл.147, ал.1 от НК.

Отхвърлен е и претендирания от Г. В. граждански иск за неимуществени вреди от престъплението в размер на 5 000 лева. В резултат на постановената оправдателна присъда е постановено частният тъжител да заплати по сметка на РС – Г. Д. сторените разноски в размер на 250 лева, както и сумата от 150 лева на подсъдимия К. В., представляваща адвокатско възнаграждение по делото, включително и 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист за присъденото в полза на съда.

Г. В. е останал недоволен от така постановената присъда и в законния срок е атакувал същата, но само в частта за твърдяното престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Оспорва се обосноваността на атакувания съдебен акт като се твърди, че направения анализ на събраните по делото доказателства е тенденциозен и несъобразен с реално установеното при правилната им интерпретация. В представените писмени бележки подробно се разисква фактологията по делото и излагат разсъждения, които са в насока на опорочаване до степен на незаконосъобразност на атакувания съдебен акт като се иска неговата отмяна и постановяването на осъдителна присъда срещу К. В. за извършено престъпление клевета по по-тежко наказуемия състав на чл.148, ал.2 във вр. ал.1, т.4 и чл.147, ал.1 от НК. В съдебно заседание, чрез повереника си, Г. В. поддържа жалбата си и излага сходни с посочените съображения като акцентира и върху новопредставените доказателства, че срещу него няма образувани нито досъдебни производства, нито пък налагани административни наказания от съответната администрация по реда на ЗАНН.

Въззиваемият К. В. оспорва чрез защитника си изцяло жалбата срещу присъдата като се излагат съображения, на които е акцентирано и при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Излагайки установените от събрания доказателствен материал по делото факти, Районният съд е приел, че на 30.09.2008 година по пътя от град Г. Д. до с. Делчево, пътуващия със служебен автомобил К. В., заедно със съпругата си и свидетеля Т., забелязали Г. В. и Иван В., които били с лек автомобил марка “Москвич”, жълт на цвят и без регистрационни номера. Г. В. се отдалечавал, водейки за каишка ловно куче и носейки ловна пушка. Поради влошените отношения помежду им подсъдимият В. не спрял, за да упражни служебните си правомощия и да извърши проверка на място, а продължил до с. Д., където оставил съпругата си и се обадил на своя началник – зам. кмета на община Г. Д. С., на който докладвал видяното от него и Т. После със същата информация се обадил и на ловния надзирател Г. Веднага били уведомени органите на МВР и с тяхно съдействие отговорните общински служители организирали проверка както на автомобила на В., така и на съхранението на ловното им оръжие в Г. Д. и с. Делчево. В проверката на автомобила участвали свидетелите Г., Б. и Б., но не открили нищо компрометиращо. След това отишли до къщата им в с. Делчево, където изчакали проверката на ловното оръжие и неговото съхранение. От своя страна управителя на ЛРС “С.” в Г. Д. – свидетеля Г., уведомил началника на местното РУ на МВР и по негово разпореждане свидетелите Х. и М. отишли в жилището на частния тъжител в града, където констатирали, че двете му ловни пушки се съхраняват в метална каса, трайно закрепена, а в коридора се намира разглобена и поставена в калъф ловна пушка, за която им било обяснено, че подлежи на ремонт. След това същите лица отишли и до с. Делчево, където констатирали, че поставена в калъф, в разглобено състояние, е едната от пушките на И.В.. Преди това пристигналите преди тях свидетели Г., Б. и Б. разговаряли със свидетелката И. В., която им заявила, че същата сутрин тъжителя и баща му са излезли с кучето и с пушки на лов. В изпълнение на служебните си задължения подсъдимият и свидетеля Т. съставили докладна записка до УС на ЛРС “С.” в град Г. Д., заведена с вх. № 56/30.09.2008 година, в която посочили какво са видели сутринта на същия ден. Впоследствие с решение на ловната дружинка, където членували Г. В. и И.В., е взето решение за тяхното отстраняване, а с решение на УС на ЛРС “С.” в Г. Д. същите са изключени от сдружението.

Тази фактическа обстановка, включително и с описание на заеманите от подсъдимия и свидетелите длъжности, свързани с опазване на дивеча, е подробно и логично изведена в мотивите на проверявания съдебен акт. При изследване на събрания доказателствен материал, логично и съобразно съдържанието им са анализирани показанията на множеството разпитани свидетели, довело до законосъобразното установяване на обективната истина по делото. Няма причина да се отрекат нито обясненията на К. В., нито показанията на свидетеля Т., които възприемайки очевидно нарушение на нормативните правила за провеждане на лов, са уведомили за това своите горестоящи. Ако заявеното от тях се дължеше само и единствено на влошените взаимоотношения между Г. В. и К. В., то последния не би се обадил незабавно на началника си свидетеля С., нито пък на свидетеля Г. – ловен надзирател, довело до организирането на сериозна проверка, за да се установи обективната истина. Именно действията им по уведомяването на всички компетентни органи, за да не се остави случилото се без последици, е сериозна причина да се даде вяра на показанията им. В същата посока са и показанията на всички останали свидетели като С., който потвърждава разказа на подсъдимия, на Г., заявил, че срещу В. баща и син са имали много сигнали за бракониерска дейност, на Б., Г. и Б., пред които съседката на родителите на частния тъжител е заявила, че същата сутрин ги е видяла да излизат с пушките и с куче на лов. Напълно законосъобразно първостепенният съд е дал вяра на показанията на тези трима свидетели, които са категорични, че пред тях “една баба” им е казала, че нейните съседи са на лов. Съществено предпоставка да бъдат предпочетени техните показания, потвърдени и на проведените с В. очни ставки, е това, че Б. е роднина – втори братовчед на Г. В. и следователно с оглед добрите им отношения не би имал никакъв интерес да заяви, че свидетелката е казала точно това. Отделно от това е обяснимо желанието на В., която в един по-късен момент е разбрала, че е казала нещо в ущърб на своите съседи, да го отрече. Показателен е факта, че тя твърди, че москвича на В. си бил през целия ден там, а всички имащи отношение към проверката, включително частния тъжител и неговия баща са заявили, че са били с автомобила си по пътя между Г. Д. и с. Д. Заради изложеното до тук съдът намира, че няма причина да се даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, съседи в с. Д. на В., за това видели ли са в автомобила на К. В. същия ден и свидетеля Т. Никой не е установявал, че Т. е бил непрекъснато в служебния автомобил, а даже и да не е бил очевидец на видяното от К. В., то с оглед разсъжденията по-горе не би се променила установената фактическа обстановка. От значение е да се изтъкне, че повечето свидетели, имащи отношение към организацията и провеждането на лова, са категорични, че са имали сигнали и за други нарушения от бракониерски характер на В. като Г. е категорична като председател на ловната дружинка, че е видяла Г. В. да ловува сам с кучето си, конкретизирайки и местността – “Ч”. Затова и възраженията в жалбата до БлОС за неправилна интерпретация на показанията на разпитаните свидетели се отхвърлят. Обстоятелството, че не са документирани и установени по надлежния ред такива действия на Г. В. в един предходен период не е от съществено значение. Последното би имало значение при реализиране на съответната отговорност от нарушителя като отежняващо отговорността обстоятелство.

При така установеното проверяваната инстанция е направила и напълно законосъобразно правните си изводи, приемайки, че няма извършени нито обида, нито пък клевета от длъжностно лице. Районният съд е изложил доводите си защо според него липсва от обективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Поставен е акцент върху безспорно установеното обстоятелство, че на инкриминираната дата частния тъжител и подсъдимия не са имали личен контакт, за да може първият от тях да възприеме обидни изрази или действия, накърняващи личното му достойнство от страна на субект, който има качеството на длъжностно лице. В тази връзка въззивната инстанция смята за нужно да добави, че присъствието на пострадалия като обективен признак на това престъпление се възприема по-разширително от правната теория и съдебната практика като е достатъчно обидните изрази да бъдат адресирани към него. А в настоящия казус докладната записка е отправена до компетентен орган, оторизиран да вземе отношение по отразеното в нея. Затова и напълно логично е постановен и оправдателен диспозитив в тази насока.

Проверяващата инстанция приема и изложените от първостепенния съд разсъждения относно липсата на престъпление и по чл.148, ал.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Изхождайки от поведението на подсъдимия, който в длъжностното си качество, след като е задължен да следи за опазване на дивеча и съблюдаване на нормативните изисквания за ловуване, е сезирал своя висшестоящ за констатирано от него нарушение, е логично заключението, че се касае за действия по служба, за чиято неистинност следва да се носи друг вид отговорност. Но в конкретния случай няма причина да се приеме, че К. В. е действувал неправомерно, което беше обосновано с направения по-горе анализ на събраните по делото доказателства. Затова и като логична последица от изложеното дотук следва извода за законосъобразност и правилност на атакуваната оправдателна присъда. Законна последица от тези изводи е и постановяването на отхвърлителен диспозитив относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди от престъплението. Съдбата на претенцията за обезвреда в наказателния процес има акцесорен характер и по принцип е последица от решението на въпроса за вината на дееца по повдигнатото му обвинение. При положение, че той бъде оправдан, защото не е извършил вмененото му престъпно посегателство, следва и извода за неоснователност на гражданската претенция за вреди от същото престъпление, разбира се, когато липсва и гражданско правен деликт. По делото се установи, че с поведението си К. В. е изпълнявал служебните си задължения при наличие на основателно съмнение за извършено нарушение, което изключва противоправност в поведението му, а оттам и наличието на деликт.

Законосъобразно в тежест на частния тъжител са възложени сторените по делото разноски и присъдени изразходваните от подсъдимия средства за организиране на защитата си по делото.

С оглед изложенето дотук въззивната инстанция не може да заключи, че е налице пропуск или необоснованост в изводите на първостепенния съд, които да водят до незаконосъобразност на постановената оправдателна присъда, а от там и до нуждата от нейната ревизия.

Ето защо и на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 609/07.12.2009 год., постановена по нчхд № 819/2008 год. на Гоцеделчевския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.