РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Русе, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
П.:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20244500500333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Н. С., чрез адв.П. С. Д. от АК-София,
против Решение № 1666 от 27.11.2023 г., постановено по гр.дело № 4957/ 2022
г. по описа на РРС, с което са били уважени предявените искове на “Т.С.” ЕАД
по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че той им дължи присъдените суми със заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 20506/2021 г. по описа на РС-
Пловдив, както следва: 405,59 лв.-стойност на незаплатена топлоенергия за
периода м.май 2018 г.-м.април 2020 г., със законната лихва от 27.09.2021 г.,
54,89 лв.-обезщетение за забава за времето 15.09.2019 г.-14.09.2021 г., 8,23 лв.-
главница за дялово разпределение за периода м.август 2018 г.-м.април 2020 г.,
със законната лихва върху нея от 27.09.2021 г., и 1,74 лв.-обезщетение за
забава за времето 01.10.2018 г.- 14.09.2021 г. Счита, че обжалваният акт е
неправилен, необснован и постановен при допуснати от съда съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове. Търсят се разноски за двете производства.
1
Въззиваемата страна “Т.С.“ ЕАД, представлявани от юрисконсулт Н. П.,
своевременно са подали отговор на въззивната жалба. Считат последната за
неоснователна. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
като се присъдят разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК
настоящият състав намира, че Решение № 1666 от 27.11.2023 г., постановено
по гр.дело № 4957/ 2022 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.
Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Русе изцяло споделя
мотивите на първата инстанция в обжалваното решение, както относно
установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита,
че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Производството пред районния съд е било образувано по молба на
“Т.С.” ЕАД срещу И. Н. С. да бъде признато за установено, че същият дължи
на дружеството присъдените суми със заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 20506/2021 г. по описа на РС-Пловдив,
съставляващи припадащата му се 1/6 част от цена за предоставените от
доставчика услуги през периода м.май 2018 г.-м.април 2020 г. за имот, находящ
се в гр.***, абонатен № ***, с обезщетения за забава.
Възраженията на въззивника, изложени в отговора на исковата молба,
невъзприети от първоинстанционния съд, са били, че той не е от кръга
собственици на имота, а в условия на евентуалност, че правата му по
отношение на недвижимостта са не 1/6 ид.част, а 1/8 ид.част. Наведени са
доводи, че вземанията са погасени по давност.
При това становище и съобразявайки представените по делото
доказателства, районният съдия е приел, че между страните няма разногласие
по въпроса, че за апартамент № ***, въз основа на молба-декларация от
07.11.2001 г., при ищеца е била открита партида на името на Н.П.Г. и за
периода м.май 2018 г.-м.април 2020 г. дружеството е доставяло до обекта
топлинна енергия на обща стойност от 2 433,56 лв. Ответникът е нямал
възражения относно размера на вземанията за главници и лихви. По делото се
установява безспорно, че Н.П.Г. е починал на 31.03.2018 г., без да остави
наследници по закон по права линия , а само такива по съребрена линия от
четвърта степен, общо шестима от един и същи ред, измежду които е и
въззивника. При съобразяване нормата на чл.8 ал.4 и чл.10 от ЗН, правилно
първоинстанционният съд е приел, че на И. Н. С. се следва 1/6 ид.част от
наследството, останало от Н.П.Г.. Изложени са доводи, че до смъртта на
последния липсват твърдения или доказателства облигационните отношения с
дружеството да са били прекратени, а впоследствие никой от наследниците, в
това число и въззивника, да е заявил, че по отношение на него не намира
2
приложение нормата на чл.153 от ЗЕ, според която клиент на топлинна
енергия е собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. В
процесния случай трябва да се отчете, че нито в срока по чл.131 от ГПК, нито
до даване ход по същество на спора, ответникът по исковата молба е
навеждал доводи, че наследодателят му не е собственик на процесния
апартамент. Тази теза е развита едва в писмените бележки, депозирани по
делото на 31.10.2023 г. Независимо от настъпилата за страната преклузия,
настоящият състав намира, че за прецизност следва да посочи, че в молбата
на наследодателя до дружеството от 07.11.2001 г. е записано, че предходен
клиент на предоставяните от търговеца услуги за същото жилище, е лицето П.
Н. Г.. Той е починал на 03.07.2001 г. и негов единствен наследник по закон е
Н.П.Г.. Ищецът е представил справка от Столична община, район ***, че П. Н.
Г. е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба
от 11.06.1982 г. Документът не е бил оспорен от насрещната страна. В
отговора на исковата молба въззивникът е заявил за свой адрес именно този,
на който се намира спорния апартамент. При тези данни трябва да се приеме,
че за заявеното по исковата молба време по отношение на И. Н. С. е била
приложима нормата на чл.153 от ЗЕ, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд. В обжалваното решение са изложени доводи защо
е неоснователно възражението на ответника, че вземанията на дружеството са
погасени по давност.Въззивникът не е изразил несъгласие с тези изводи на
районния съдия в жалбата си до второинстанционния съд. Предвид
изложените факти и правни доводи, настоящият състав намира, че
обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника са направените от насрещната страна разноски
за производството пред тази инстанция.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1666 от 27.11.2023 г., постановено по
гр.дело № 4957/2022 г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА И. Н. С., ЕГН **********, от гр.***, със съдебен адрес:
гр.София, ***, чрез адв.П. С. Д. от АК-София, да заплати на “Т.С.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от А.А.-И.Д.
и И. И.Е.-П. на УС,по банкова сметка IBAN в “Общинска банка“ АД, сумата
от 50 лв. разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
П.: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4