Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 52
гр. Габрово, 29.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 25 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от В.Р. А. ***, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение №
260064 от 23.12.2020 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 427
по описа за 2020 година. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 07-012 от 25.09.2020 година на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, с което на В.А. за нарушение
на чл. 50, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/ на основание чл. 86 от с.з. е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че описаната в НП фактическа обстановка не съответства на състава на административното нарушение, визирано в чл. 86 от ЗРА, като е налице противоречие между описанието и правната квалификация на нарушението, както че и същите не са установени правилно. Сочи се, че изискванията за превоз на риба и други водни организми, посочени в чл. 50 от ЗРА, се отнасят до извършването на стопански риболов, като адресат на задълженията по посочената норма от закона не е всяко лице, а само такова, което има качеството на търговец, извършващ търговия с риба и водни организми, като е недопустимо разширително тълкуване, отнасящо се и до лицата, извършващи любителски риболов. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което НП да бъде отменено.
Касационният жалбоподател
В.Р. А. не се явява в открито съдебно заседание, представлява
се от своя процесуален представител, поддържа се жалбата, както и искането по
същество. Заявява се претенция за присъждане на разноските за първата инстанция
съгласно приложения договор за правна помощ.
Ответната по жалбата страна Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури се представлява в открито съдебно заседание от надлежно
упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по
същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение;
заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне
в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа
обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав
на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
В процесния случай, предвид количеството на
установената жива сладководна риба в управлявания от А. автомобил, както и предвид
средствата, с които е била уловена, е изключена възможността да се приеме, че
се касае за любителски риболов по смисъла на чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗРА, тъй
като количеството надхвърля допустимите количества от 3 кг, респективно по-едър
единичен екземпляр, както и допустимите средства за улов при любителски риболов
- определен брой въдици. При тези факти правилен е изводът на въззивния съд, че
се касае за осъществен стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28, изр. 2 от ДР
на ЗРА, според който за стопански риболов по смисъла на този закон се смята и
риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който
уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в
чл. 24, ал. 3 количества. Субект на нарушението по чл. 86 във връзка с чл. 50,
ал. 1, т. 1 от ЗРА може да бъде всяко лице, което фактически превозва жива риба,
след като същата е продукт на стопански риболов по § 1, т. 28 от ДР на ЗРА, с транспортно средство, което не е лицензирано
по реда на чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Наложеното с
процесното НП наказание е в установения от закона минимум, като конкретиката на случая и липсата на каквито и да било
смекчаващи вината обстоятелства, не може да обоснове извод за незначителна
обществена опасност, която да отличава нарушението от обикновените случаи на
нарушения от същия вид, поради което да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен
съд – Севлиево е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при преценка на всички събрани в хода на
производството доказателства, без да се игнорира или анализира превратно което
и да е от тях.
Изложеното води до
извода, че обжалваното решение на Районен съд – Севлиево следва да бъде
оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде
уважено, като касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и
предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260064 от 23.12.2020 година на Районен съд –
Севлиево, постановено по АНД № 427 по описа за 2020 година.
ОСЪЖДА В.Р. А. *** с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.