№ 538
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря К. Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110204485 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на И. Д. К. против наказателно постановление № 24-
0819-002901/14.10.2024 г., издадено от С.М.С., началник на група в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна, с което му са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева, глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
В жалбата въззивникът посочва, че счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, оспорва изцяло отразената в акта за установяване на
административно нарушение/АУАН/ и в наказателното постановление фактическа
обстановка и моли съда да отмени наказателното постановление.
По заявление от жалбоподателя И. К. му бе предоставен електронен достъп до
делото.
На 02.01.2025 г. на електронния адрес на Районен съд Варна е постъпило
адвокатско пълномощно от И. Д. К. за адвокат А.Л.Б. от Адвокатска колегия Варна да
го представлява и защитава по АНД № 4485/2024 г. по описа на Районен съд Варна,
подписано от К. с електронен подпис.
На 06.02.2025 г. в съдебно заседание бе представено от адвокат А.Л.Б. заверено
копие от договор за правна помощ от 10.01.2025 г. между И. Д. К. и адвокат А.Л.Б. от
Адвокатска колегия Варна за осъществяване на процесуално представително по АНД
1
№ 4485/2024 г. по описа на Районен съд Варна.
От съда бе извършена служебна проверка относно правоспособността на
адвокат А.Л.Б.. От изготвената разпечатка от Регистър на адвокатите - Адвокатска
колегия Варна от дата 04.02.2025 г., в полето за актуално състояние бе отразено за
адвокат А.Л.Б. – „лишен от права“. В съдебното заседание бе предоставена на адвокат
Б. тази разпечатка и му бе дадена възможност да изрази становище по отношение на
отразеното в регистъра. Адвокат Б. заяви, че е бил лишен от права през 2021 г., но е
изтърпял наказанието към настоящия момент правата му са възстановени, но това не
било отразено в регистъра.
В съдебното заседание от 06.02.2024 г. бе разгледано делото с участието на
адвокат Б. и бе даден ход на делото по същество.
След приключване на съдебното заседание от председателя на състава бе
извършена служебна проверка на вписаните адвокати в Адвокатска колегия Варна, но
в актуалния списък не се установи да фигурира адвокат А.Л.Б.. Съдът прие, че към
момента няма представени категорични доказателства за наличието на представителна
власт от страна на А.Л.Б. да представлява като адвокат в качеството на процесуален
представител въззивника К. и че следва да бъдат изискани такива писмени
доказателства, поради което беше изискана писмена справка от председателя на
Адвокатска колегия Варна.
С писмо изх.№ 1159/18.02.2025 г. председателят на Адвокатска колегия Варна
уведомява съда, че:
На адвокат А.Л.Б. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да
упражнява адвокатска професия за срок от 4 месеца“ с решение, постановено на
11.05.2021 г. по дисциплинарно дело № 1 по описа за 2021 година на Дисциплинарен
съд при Адвокатска колегия Варна.
Влязлото в сила решение по дисциплинарно дело № 1 по описа за 2021 година
на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия Варна е обнародвано в Държавен
вестник, брой 51 от 18.06.2021 г.
Адвокатският съвет при Адвокатска колегия Варна с Решение № 448 от
Протокол № 46/08.07.2021 г. е отписал А.Л.Б. от регистъра на адвокатите, считано от
18.06.2021 г.
След изтърпяване на наложеното дисциплинарно наказание А.Л.Б. не е подавал
заявление до Адвокатския съвет на Адвокатска колегия Варна за възстановява на
правата му на адвокат и няма решение на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия
Варна за възстановяване на правата на адвокат А.Л.Б..
Към датата на издаване на писмото правата на адвокат на А.Л.Б. не са
възстановени и същият е отписан от регистрите на адвокатите.
2
С оглед новоустановените обстоятелства съдът с определение от 21.02.2025 г.
отмени дадения ход по същество по АНД № 4485/2024 г. по описа на Районен съд
Варна, насрочи делото за ново разглеждане в съдебно заседание на 01.04.2025 г. и
уведоми жалбоподателя И. Д. К., че адвокатските права на А.Л.Б. не са възстановени и
същият е отписан от регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия Варна.
В съдебно заседание по същество въззивникът, редовно призован, не се явява,
не се представлява. Преди съдебното заседание постъпи молба от К. делото да се гледа
в негово отсъствие, становище по писмените доказателствени средства, въпроси към
свидетелите, становище по същество и молба да му бъде предоставена възможност за
писмени бележки след изготвяне на протокола от съдебното заседание. В
представените писмени бележки К. моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Преди
съдебно заседание са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна чрез главен
юрисконсулт К.Л.А., в които се изразява становище по съществото на делото, моли се
съда да потвърди наказателното постановление и да им присъди юрисконсултско
възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Петко Галинов Д. притежавал лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ.
Автомобилът управлявала и приятелката му К. З..
На 27.02.2024 г. К. З. управлявала автомобила в гр.Варна. Имала среща със
свои познати и спряла автомобила на ул. Никола Козлев в близост до кръстовището с
ул. Генерал Георги Попов и изчаквала в него.
Около 18:40 часа товарен автомобил Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ,
управляван от К., при извършване на маневра завИ.е надясно от ул. Генерал Георги
Попов по ул. Никола Козлев със задната си дясна част закачил леко лявата задна част
на лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ и продължил движението.
Св. З. усетила удара, излязла от автомобила и с мобилния си телефон
направила снимка на задната част на товарен автомобил Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ
с регистрационния му номер. Обадила се на приятеля си и собственик на автомобил,
който подал сигнал на тел.112.
Според писмо рег.№ 818000-66016/09.12.2024 г. на началника на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна/л.47 от АНД/ сигналът е получен в ОД на МВР Варна и
3
настъпилото ПТП било посетено след 19:30 часа от автопатрул на Сектор Пътна
полиция в състав младши инспектор Пламен Георгиев/починал/ и младши инспектор
А.К.. Към писмото са приложени заверени копия от протокол за ПТП, АУАН,
декларации по чл.188 от ЗДвП и 2 броя снимков материал.
Св. З. показала на полицейските служители снимката, която била направила.
Полицейските служители по регистрационния номер направили опит да се свържат
със собственика на автомобила, но не успели, от тях З. разбрала, че е автомобил марка
Мерцедес със софийска регистрация, направили снимки на лек автомобил Мерцедес с
рег.№ В 9379 НТ, управляван от З. и я посъветвали да подаде жалба в Пътна полиция.
Според служебно изготвената и приложена по делото разпечатка от Търговски
регистър за Евар Инженеринг ЕООД/л.10 от АНД/ със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 3, бл.373, вх.7, ет.8, ап.23, дружеството е с управител и
едноличен собственик на капитала П.А.А..
К. В. З. подала жалба УРИ 819000-13358/28.02.2024 г. до началника на Пътна
полиция гр.Варна/приложен оригинал/ – за това, че на 27.02.2024 г. в 18:40 часа в
гр.Варна на ул.Никола Козлев, граничеща с ул. Генерал Георги Попов автомобил с рег.
№ СА 1566 КТ при десен завой удря автомобил с рег.№ В 9379 НТ, който е паркиран
на ул.Никола Козлев, не спира и продължава пътя си. Тя била в автомобил с рег.№ В
9379 НТ при удара, успяла да заснеме регистрационния номер. Уведомила полицията и
полицейски автомобил отишъл на мястото. Към жалбата З. приложила копие на
снимката на автомобил Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ.
Жалбата била разпределена на служителя А.К..
Според докладна записка рег.№ 819р-8816/19.03.2024 г., изготвена от младши
инспектор А.К./приложен оригинал/ той е провел среща с жалбоподателката К. З.,
която потвърдила посочените в жалбата обстоятелства. Бил изготвен снимков
материал на лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ. Извършил справка и
установил, че товарен автомобил Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ е собственост на Евар
Инженеринг ЕООД гр. София с управител П.А.. Направил опити да се свърже по
телефона със служебните номера на дружеството, с П.А., неговата майка М.А., баща
му А.А. и брат му Г.А., но тъй като не успял да осъществи връзка с нито един от тях
предложил преписката да бъде изпратена на Столична дирекция на вътрешните работи
за попълване от управителя П.А. на декларация по чл.188 от ЗДвП, в която да посочи
кой е управлявал автомобила на дата 27.02.2024 г. около 18:40 часа.
Тъй като със заповед на директора на ОД на МВР Варна Конаров е бил
преместен на друго място, случаят е възложен на младши инспектор М. П..
От докладна записка рег.№ 819р-11933/02.04.2024 г. от М.П. до началника на
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/ е видно, че на
25.03.2024 г. П. провел телефонен разговор със собственика на товарен автомобил
4
Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ П.А.А., който му заявил, че на 27.02.2024 г. около 18:40
часа в гр.Варна по ул.Никола Козлев автомобилът се е управлявал от И. К.. Разговарял
с колегата си А.К., който му казал, че е изпратил на собственика на МПС за попълване
декларация по чл.188 от ЗДвП.
С писмо рег.№ 819-13469/08.04.2024 г. от началника на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна до началника на отдел Пътна полиция при СДВР
София/приложен оригинал/ е поискано призоваване на собственика на товарен
автомобил Мерцедес Вито с рег.№ СА 1566 КТ - Евар Инженеринг ЕООД,
представлявано от П.А., попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП, от която да е
видно кой е управлявал автомобила на дата 27.02.2024 г. около 18:40 часа в гр.Варна,
снемане на обяснения от собственика и водача на МПС, на водача да се връчи покана и
да се изготви снимков материал на уврежданията, вследствие на ПТП, по товарен
автомобил Мерцедес Вито с рег.№ СА 1566 КТ.
На 10.05.2024 г. от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
до началника на отдел Пътна полиция при СДВР София е изпратено писмо рег.№ 819-
17820/10.05.2024 г. /приложен оригинал/ с абсолютно същите искания.
С писмо УРИ 4332р-39366/17.05.2024 г. от началника на 05 сектор ИАСАИС в
Отдел Пътна полиция при СДВР София до началника на 07 РУ при СДВР/приложен
оригинал/ е изпратено писмото на Пътна полиция при ОД на МВР Варна за вземане на
отношение.
На 04.06.2024 г. П.А. в качеството му на собственик на МПС с рег.№ СА 1566
КТ попълнил собственоръчно декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП/приложено заверено копие с дата 04.06.2022 г./, че на
27.02.2024 г. в 18:40 часа автомобилът му се е управлявал от И. Д. К. ЕГН **********.
Снето е и сведение от 04.06.2024 г. от П.А./приложен оригинал/, в което той
потвърждава, че на 27.02.2024 г. в 18:40 часа в гр.Варна товарен автомобил Мерцедес
Вито с рег.№ СА 1566 КТ, собственост на Евар Инженеринг ЕООД, е управляван от И.
Д. К. с негово съгласие и знание.
На 04.06.2024 г. и И. Д. К. в качеството му на ползвател на МПС с рег.№ СА
1566 КТ попълнил декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП/приложено заверено копие, в началото на което е
посочена дата 04.06.2022 г., а в края 04.06.2024 г./, че на 27.02.2024 г. в 18:40 часа
автомобилът се е управлявал …/не е посочено от кого/. Снето е и сведение от
04.06.2024 г. от И. К./приложен оригинал/, в което той потвърждава, че на 27.02.2024 г.
в гр.Варна той е управлявал товарен автомобил Мерцедес Вито с рег.№ СА 1566 КТ,
собственост на Евар Инженеринг ЕООД, за служебни цели. Няма спомен да е участвал
в каквото и да било ПТП и по бусът няма видими следи от такова.
На товарен автомобил Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ няма изготвен снимков
5
материал.
С писмо УРИ 4332р-39366/12.06.2024 г. от началника на Сектор ОП в 07 РУ
при СДВР София до началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна/приложен оригинал/ са изпратени писмени обяснения от П.А. и лично
попълнени декларации по чл.188 от ЗДвП.
Едва на 04.07.2024 г. бил изготвен от М. П., младши автоконтрольор в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна, Протокол за ПТП рег.№ 831/04.07.2024 г. 13:30
часа/приложено заверено копие/, за ПТП на 27.02.2024 г. в 18:40 часа. Като видими
щети по лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ са посочени охлузване задна лява
част. Като обстоятелства е посочено, че автомобил Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ при
извършване на маневра десен завой блъска паркираният лек автомобил Мерцедес с рег.
№ В 9379 НТ от дясната му страна. В протокола е отразено, че е по издаден по
преписка УРИ 819-000-13358/28.02.2024 г. На 01.11.2024 г. К. получил лично оригинал
от протокола.
На 04.07.2024 г. М. П., младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна, съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия GА № 1361103/04.07.2024 г. против И. Д. К. ЕГН **********
за това, че на 27.02.2024 г. в 18:40 часа в гр.Варна по улица Генерал Георги Попов по
посока бул. Христо Смирненски управлява товарен автомобил Мерцедес с рег.№ СА
1566 КТ, собственост на фирма Еван Инженеринг ЕООД, като на кръстовището с
улица Никола Козлев извършва маневра десен завой и блъска спрелия от дясната му
страна лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ. Издаден протокол за ПТП с
материални щети № 1887617. АУАН издаден по преписка УРИ 819-000-
13358/28.02.2024 г. Като участник в ПТП не спира и установява последиците от него.
Актосъставителят е квалифицирал нарушенията по чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДвП. АУАН е предявен на К. на 05.08.2024 г., който се запознал със съдържанието му,
записано е, че не е направил възражения, подписал го е и получил копие от него.
С писмо рег.№ 819-27090/18.07.2024 г. от началника на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна до началника на отдел Пътна полиция при СДВР
София/приложен оригинал/ са изпратени 2 екземпляра от АУАН серия GА с бл.№
1361103/04.07.2024 г. за надлежно връчване на И. Д. К. ЕГН ********** и връщане на
единия екземпляр.
С писмо рег.№ 4332р-59793/26.07.2024 г. от началника на 03 сектор АО в Отдел
Пътна полиция при СДВР София до началника на Сектор Охранителна полиция в 07
РУ при СДВР/приложен оригинал/ е изпратен АУАН с бланков номер GА -
1361103/04.07.2024 г. против И. Д. К. ЕГН ********** за предявяване и изпращане на
ОД на МВР Варна, Сектор Пътна полиция Варна.
С писмо УРИ 3382р-34992/23.08.2024 г. от зам.началника на 07 РУ при СДВР
6
София до ОД на МВР Варна до ОД на МВР Варна/приложен оригинал/ е върнат
екземпляр от АУАН серия GА № 1361103, предявен, подписан и връчен на К. на
05.08.2024 г.
Въззивникът К. депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН вх.№
УРИ 819000-44223/12.08.2024 г. от И. Д. К. до Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна срещу АУАН серия GА № 1361103/04.07.2024 г./приложен оригинал/. К.
възразява срещу всички констатации на актосъставителя и моли преписката да бъде
прекратена.
В изготвената докладна записка рег.№ 819р-31794/15.08.2024 г. до началника
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/ относно
възражението, М.П. е посочил, че му е била разпределена преписката, след попълнени
декларации по чл.188 от ЗДвП от собственика на МПС установил, че МПС е
управлявано от И. Д. К., съставил АУАН и го изпратил в гр.София за подписване.
Изготвена е и справка рег.№ 819р-40304/09.10.2024 г./приложен оригинал/ за
извършена проверка във връзка с възражение с рег.№ 819000-44223/12.08.2024 г. от
петчленна комисия от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Отразено е, че в
следствие на възникналото ПТП са причинени материални щети по двете МПС.
Заключението на комисията е, че АУАН е правомерен и законосъобразен, а
възражението неоснователно.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 24-0819-002901/14.10.2024 г., издадено от С.М.С.,
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Административно-
наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, изложени в АУАН,
квалифицирал е първото нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП наложил наказание глоба в размер на 200 лева,
квалифицирал е второто нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наложил наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
От приложената справка за собственост на товарен автомобил Мерцедес с рег.
№ СА 1566 КТ е видно, че е собственост на Евар Инженеринг ЕООД гр.София от
29.01.2016 г.
Според приложената справка за нарушител/водач на И. Д. К. той притежава
свидетелство за управление на МПС за категории В и АМ от 2009 година, до момента
на настоящето нарушение има издадени 2 броя наказателни постановления и 2 броя
фиша за нарушения на ЗДвП.
От служебно изисканата и представена с писмо изх.№ АЗ-15-3886/16.12.2024 г.
на директора на Дирекция Застрахователни обезщетения при ЗАД АЗК-Застраховане
АД/л.60 от АНД/ справка е видно, че във връзка с настъпило пътно-транспортно
7
произшествие на 27.02.2024 г. около 18:40 часа в гр.Варна, кръстовището на ул.Никола
Козлев и ул.Ген.Георги Попов между МПС товарен автомобил марка Мерцедес модел
Вито с рег.№ СА 1566 КТ и МПС лек автомобил марка Мерцедес модел Ц 220 ЦДИ с
рег.№ В 9379 НТ е заведена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка Гражданска отговорност за нанесени вреди на имущество, собственост
на Електроразпределение Север АД и преписката е приключена, като е изплатено
обезщетение в размер на 154.59 лева.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетел актосъставителя
М. М. П. и свидетелката К. В. З..
По доказателствата:
По гласните доказателствени средства:
Съдът кредитира показанията на свидетелката К. В. З. относно фактите, че
около 19:15 часа паркирала лек автомобил марка Мерцедес С 220 с рег. № В 9379 НТ,
собственост на нейния приятел Петко Д., като първа кола вдясно след кръстовището.
Било вече тъмно, тя изчаквала в автомобила, когато усетила удар, видяла автомобил да
минава покрай нея, но не спрял. Излязла от автомобила и с мобилния си телефон
заснела задната част и регистрационния номер на автомобила - микробус, който се
отдалечавал. Обадила се на нейния приятел и собственик на автомобила, който се
обадил на телефон 112. Отишла на място полицейска патрулка, която снимала колата
на приятеля . След справка полицаите установили собственика на заснетия от нея
автомобил и направили опит да се свържат с него, за да се върне автомобила на
местопроизшествието, но не могли да осъществят връзка. От полицаите разбрала, че
бусът бил Мерцедес със софийска регистрация. Отишла в Пътна полиция гр.Варна и
подала жалба, към която приложила и копие от снимката. След може два-три месеца
се обадил по телефона друг полицай, при когото тя отишла и били съставени
необходимите документи за застрахователя, протокол за ПТП. Отишли в
застрахователното дружество, където отново снимали автомобила. От застрахователя
ОЗК Застраховане било изплатено обезщетение на приятеля . На задната броня на
автомобила от този удар отляво имало драскотини и леко вдлъбнато място, които
преди този удар не ги е имало. Не бил силен удара. Не може да каже дали на мястото,
където била паркирала, е разрешено паркирането, била спряла на около един метър от
кръстовището.
Съдът кредитира показанията на свидетеля-актосъставител М. М. П., младши
автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Варна. След
предявяването му на АУАН твърди, че го е съставил по преписка, която била
разпределена на колегата му А.С.К., но в последствие той бил прехвърлен да работи в
Четвърто районно управление. След като се запознал с преписката, след справка в
системата на МВР установил собствеността на товарен автомобил Мерцедес Вито -
8
фирма със софийски адрес. От справка Сиела установил и управителя на фирмата.
Изпратил покана, сведение и декларация по чл.188, които да се попълнят от
собственика на фирмата, които той попълнил, като и в сведението, и в декларацията
посочил друго лице, което е управлявало автомобила. След като материалите се
върнали от София с установения водач, били изпратено наново в гр. София декларация
и покана на въпросния водач. Същият попълнил декларация и сведение, че той е
управлявал автомобила и на базата на тези документи попълнени от собственика и от
водача, П. съставил АУАН за извършеното нарушение. Поради посочената процедура
актът и протоколът за ПТП са съставени на по-късен етап. Огледал пострадалия
автомобил след разпределяне на преписката на него, мисли, че имало охлузване в
задна лява част, имало изготвен снимков материал със служебни таблети. По данни и
по информация, която е подадена на телефон 112, местопроизшествието е станало на
ул. Георги Попов и кръстовището с ул. Никола Козлев. Лично той на място не е ходил.
Водачът не се явил при съставянето на акта и бил изпратен в гр. София да бъде
разписан от него. Провел няколко телефонни разговори и със собственика, и с
посочения водач. Първо собственика на фирмата, която се явява и собственик на
превозното средство, му заявил, че друго лице е управлявало автомобила, дал му
телефон за връзка, това лице му се обадило на личния ми телефон и провели разговор
и същият потвърдил, че той е управлявал автомобила.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като те взаимно се допълват и
се подкрепят и от писмените доказателствени средства.
По писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира декларацията за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 04.06.2024 г. от П.А. в качеството му на собственик
на МПС с рег.№ СА 1566 КТ, че на 27.02.2024 г. в 18:40 часа автомобилът му се е
управлявал от И. Д. К. ЕГН ********** и декларацията за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 04.06.2024 г. от И. Д. К. в
качеството му на ползвател на МПС с рег.№ СА 1566 КТ, че на 27.02.2024 г. в 18:40
часа автомобилът се е управлявал от него. На приложените бланка е отпечатана година
2022, но в тях самите е посочено, че се отнасят за дата 27.02.2024 г., в декларацията от
К. в долната си лява част е посочена дата 04.06.2024 г., и от представената
кореспонденция между полицейските служби съдът приема за категорично
установено, че тези декларации са попълнени през 2024 година.
Съдът кредитира приложения към преписката снимков материал лек автомобил
Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ, от който е видимо съвсем леко ожулване с отнемане на
част от боята в областта на ъгъла на задна броня вляво.
Съдът кредитира изцяло и останалите писмени доказателствени средства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК като обективни, законосъобразни и отразяващи
9
хронологично развилата се процедура във връзка с произшествието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, след като се съобрази с приложената административно-наказателна
преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на
задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането
на административно-наказателното производство, достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на К. на 28.10.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата е подадена по пощата на 08.11.2024 г., видно от печата
върху приложения пощенски плик и е входирана в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна на 12.11.2024 г., видно от печата върху нея.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
надлежна страна, пред компетентния съд с оглед местоизвършването на нарушението,
поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и наказващия орган:
АУАН е съставен от компетентен орган - М. М. П. – младши автоконтрольор в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за
контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи
съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. В точка 1.3.1. от заповедта са определени да
осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата полицейските органи от
секторите Пътна полиция в ОД на МВР. В точка 2.1. са определени да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП полицейските органи от
секторите Пътна полиция в ОД на МВР. Съгласно удостоверение рег.№ 365000-
85187/12.12.2024 г. на началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР
Варна/л.55 от АНД/ М. М. П. към дата 04.07.2024 г. е заемал длъжността младши
автоконтрольор I степен към Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - С.М.С.,
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, съгласно чл.189
ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. В Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи/приложено заверено копие/, в точка 3.11. от заповедта са определени да издават
наказателни постановления по ЗДвП началниците на групи в секторите Пътна полиция
при ОД на МВР. Съгласно удостоверение рег.№ 365000-85185/12.12.2024 г. на
началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна/л.54 от АНД/ С.М.С. към
дата 14.10.2024 г. е заемала длъжността началник на група Административно-
наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи към Сектор Пътна полиция при
10
ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното
постановление) счете, че правилата за компетентност са спазени.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН
е съставен в присъствието на един свидетели при съставянето на акта, в отсъствие на
нарушителя, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред.
Декларацията по чл.188 ал.2 от ЗДвП от П.А. като законен представител на
юридическото лице Евар Инженеринг ЕООД собственик на товарен автомобил
Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ, в която е посочено че на 27.02.2024 г. в 18:40 часа
автомобилът се е управлявал от И. Д. К., е изготвена на 04.06.2024 г. и съдът приема
тази дата за дата на открИ.е на извършителя, от която започва да тече тримесечния
срок за съставяне на АУАН. Акт за установяване на административно нарушение серия
GА № 1361103 е съставен на 04.07.2024 г.
Спазени са сроковете по чл.34 ал. 1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и
за издаването на наказателното постановление. Наказателното постановление е
надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и наказателното
постановление отговарят на чл. 42 и респективно чл. 57 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във
вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените
законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето,
което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
11
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
Относно нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба на ЗДвП водач на МПС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, включително да влезе в реда на паркирани превозни средства,
преди започване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съдът счита, че това
нарушение е доказано безспорно от обективна и субективна страна. Въззивникът е
управлявал товарен автомобил Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ в гр.Варна по ул.Генерал
Георги Попов и е предприел маневра завИ.е надясно към ул.Никола Козлев, като не се
е убедил, че е налице достатъчно разстояние за извършване на маневрата с оглед
паркираните в дясната част на улицата автомобили и с това е създал опасност за
участниците в движението. Като водач на микробус въззивникът е бил длъжен да
предвиди, че е необходимо да извърши маневрата по по-голяма траектория с оглед
размерите на микробуса и да осигури достатъчно разстояние до паркираните в дясната
част на пътното платно превозни средства, което той не сторил. Извършването на това
нарушение от К. се доказва категорично от свидетелските показания на К. В. З. и М.
М. П., писмените доказателствени средства и снимковия материал.
Относно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съгласно този текст на ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последици от произшествието.
В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че е
съставен протокол за ПТП с материални щети, но не е посочено какви са тези щети и
по кой от двата автомобила. В протокола за ПТП като видими щети за лек автомобил
Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ са отразени „охлузена задна лява част“. За товарния
автомобил, управляван от К., щети не са описани никъде. Не са издирени очевидци на
удара, единствено З. твърди, че е усетила лек удар.
В наказателното постановление въобще не е посочено, че са настъпили
някакви щети. Непосочването на конкретните материални щети не засяга изискванията
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в степен, нарушаваща правото на защита, след като са
посочени в протокола за ПТП, но в него материалните щети се състоят в охлузване по
задна лява част на автомобила, собственост на Петко Д. и управляван от св. З., без
същите да са конкретизирани. Следва да се има предвид и факта, че протоколът за
ПТП е съставен четири месеца по–късно, без да ангажирани никакви доказателства, че
12
са в резултат от съприкосновение между лек автомобил Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ и
този, управляван от въззивника.
Нито актосъставителя, нито административно-наказващият орган е установил
прецизно фактите по случая, липсва преценка за изпълнението на изискванията на § 6
т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и преобладаващата практика на
административните съдилища в тази връзка. Според посочената разпоредба
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
Минималните материални щети като охлузвания по брони не изпълняват изискванията
на посочената разпоредба за събитие, представляващо пътно транспортно
произшествие. Бронята на автомобила на Д. не е станала негодна за ползване, при
което да е необходимо нейната подмяна или основно ремонтиране, за да е възможно
използването на автомобилите по предназначение. При липсата на материални щети,
каквито представляват повреди по автомобилите, изискващи основен ремонт или
подмяна на техни части или покрития, извода за наличие на ПТП е необоснован. След
като не е настъпило ПТП, то не е налице съставомерно деяние по чл.123 ал.1 т.1 от
Закона за движение по пътищата. Съставът на това административно нарушение
изисква на първо място настъпване на пътно транспортно произшествие в следствие
нарушаване на правилата за движение и едва след това възниква задължението на
водача на пътното превозно средство, който е участник н пътно транспортното
произшествие да спре и да установи какви са последиците от произшествието.
Дори да не се приеме този извод на съда за обективна несъставомерност на
деянието на К. по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, то няма представени доказателства и за
осъществяване на едно такова евентуално нарушение и от субективна страна. Съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Според ал.1 на чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а според ал.2
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Според
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК деянието
е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а според ал.3 на същия член деянието е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
13
могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати. В случая И. К. не е възприел контакта на управлявания от
него автомобил с другия автомобил, не е предвиждал, че в резултата на предприетата
от него маневра могат да възникнат общественоопасни последици и не е искал и не е
допускал и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици.
За да е налице нарушение на посочения законов текст, водачът следва да знае, да има
ясното съзнание, че е участник в ПТП и съответно да предприеме изискващите се
законови действия. В случая от събраните по делото доказателства не се установи
въззивникът да е разбрал, че е причинил евентуално ПТП, за да се преценяват
последващите му действия като извършени в нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
След като не е налице субективната страна на деянието, същото се явява
несъставомерно и не би могла да се реализира и следващата се административно-
наказателна отговорност. Наложено е наказание при липса на доказателства и
основание за ангажиране отговорността на дееца.
С оглед на изложените обстоятелства съдът счита, че И. К. не е осъществил от
обективна и субективна страна нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното за неправилно приложение на материалния закон
настоящата съдебна инстанция счита, че следва наказателното постановление да бъде
отменено в частта му за налагане на наказание за извършено нарушение на чл.123 ал.1
т.1 от ЗДвП като необосновано, недоказано и незаконосъобразно.
По възраженията на въззивника:
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено в писмената му
защита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в частност неспазване на
тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от открИ.е на извършителя за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. Своите аргументи за момента на
открИ.е на извършителя и спазването на този срок съдът изложи по-горе.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено във въззивната жалба
и писмената му защита, че му е нарушено правото на защита, защото протокола за
ПТП от 04.07.2024 г. му е връчен на 01.11.2024 г. едва след като е съставено и му е
връчено на 28.10.2024 г. наказателното постановление. Действително протоколът за
ПТП не бил връчен на К., но му е било връчено копие от АУАН, в който са отразени
същите констатациите, които фигурират и в протокола за ПТП, К. е осъществил
правото си на писмено възражение срещу съставения АУАН, тъка че съдът счита, че в
случая не е нарушено правото на защита на въззивника.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено в писмената му
защита, че декларациите по чл.188 от ЗДвП, АУАН и наказателното постановление
трябва да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като по тях имало
14
зачерквания, поправки и добавки.
Действително в образците на бланките на декларациите за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, използвани в случая, е
посочена 2022 година, но това се дължи на факта, че са използвани стари образци на
декларациите. Но и двете декларации е посочено, че се касае за управление на МПС с
регистрационен № СА 1566 КТ на 27.02.2024 г. Освен това в декларацията, попълнена
от И. К., годината е коригирана на 2024 г. преди подписване на декларацията, факта, че
се касае за дата 27.02.2024 г. е посочен и в собственоръчно попълнените от управителя
на дружеството-собственик на МПС и от К. писмени обяснения при попълване на
декларациите, така че съдът счита, че е категорично установена датата на извършване
на нарушението и фигурирането в декларациите на 2022 година, която не е била
своевременно поправена, не влияе на годността на декларациите като доказателствено
средство.
В АУАН действително има две поправки – на цифрата 5 в регистрационния
номер на Мерцедес с рег.№ СА 1566 КТ и в годината на преписката, но тези поправки
са били извършени от актосъставителя след разпечатването на бланката на акта, за
което той се е подписал, не е направено възражение от К. и той е подписал АУАН след
тези внесени поправки.
В наказателното постановление няма зачерквания, поправки и добавки.
Съдът счита, че посочените разминавания в годините на бланките и
направените поправки в АУАН не са съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и приема декларациите
като годни доказателствени средства.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено в писмената му
защита, че липсва яснота относно обективната и субективната страна на твърдените с
наказателното постановление съставомерни нарушения. Въззивникът счита, че
обвинението по първа точка от диспозитива е граматически неясно и/или неправилно,
не е конкретизирана нарушената норма и не е посочено конкретно правило за
предимство, изпреварване, заобикаляне или сигнализация, което да е било нарушено
при извършване на маневра.
В наказателното постановление първото нарушение е описано като
предприемане на маневра десен завой, при което създава опасност за участниците в
движението и блъска спрелия от дясната му страна лек автомобил Мерцедес с рег.№ В
9379 НТ. Съдът счита, че описанието на това нарушение е достатъчно точно, ясно,
конкретизирано и обосновава извод за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, тъй като
преди предприемане на маневрата завой надясно К. не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено в писмената му
15
защита, че е налице процесуално нарушение, тъй като за основание за налагане на
наказание за първото нарушение е посочена разпоредбата на чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1
т.5. от ЗДвП, която предвижда няколко различни хипотези на нарушения: не спазване
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а нито
една от тези хипотези не е налице по случая.
По-горе бе посочено в какво се изразява нарушението на въззивника – че е
предприел маневра завИ.е надясно към ул.Никола Козлев, като не се е убедил, че е
налице достатъчно разстояние за извършване на маневрата с оглед паркираните в
дясната част на улицата автомобили и с това е създал опасност за участниците в
движението. Именно това нарушение е описано словесно и квалифицирано цифрово
по чл.25 ал.1 от ЗДвП в наказателното постановление.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено в писмената му
защита, че не са доказани описаните в наказателното постановление нарушения, тъй
като местопроизшествието не е посещавано от актосъставителя, не е съставен
протокол за оглед на местопроизшествието, не са извършвани на място никакви
процесуални действия по събиране на доказателства, не са приложени скици или
други средства, удостоверяващи движението и положението на МПС при ПТП.
Липсват данни и не са събрани такива относно регулацията на пътния участък с пътни
знаци, маркировка или други средства за сигнализация.
Все пак местопроизшествието е било посетено от служители на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна, възприета е била обстановката и състоянието на лек
автомобил Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ и е направен опит да се осъществи връзка с
представител на дружеството-собственик на другия автомобил. Действително не са
изготвени протокол за оглед на местопроизшествието/изготвянето на такъв не е
задължително при липса на престъпление от общ характер/ и скица, но това не е
съществено процесуално нарушение, тъй като нарушението на въззивника на чл.25
ал.1 от ЗДвП не касае нарушаване на предписания на пътни знаци, а спазване на
правилата при извършване на маневра, които няма как да се установят с оглед, снимки
или скици. С оглед посочените по-горе доказателства и доказателствени средства
съдът счита, че нарушението на чл.25 ал.1 от ЗДвП е доказано.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено в писмената му
защита, че е налице несъответствие при описанието на първото нарушение в АУАН и в
наказателното постановление, където било записано, че водачът "извършва маневра
десен завой и блъска спрелият от дясната ни страна л.а Мерцедес с peг.№ В9379НТ",
което не съответствало на отразеното в протокола за ПТП, в който от изготвената
скица маневрата би могла да бъде само "заобикаляне на паркирало МПС".
16
След съпоставяне на съдържанието на АУАН, наказателното постановление и
протокола за ПТП съдът установи, че и в трите документа първото нарушение е
описано като „… извършва маневра десен завой и блъска спрелият от дясната ни
страна л.а Мерцедес с peг.№ В9379НТ", така че не е налице твърдяното разминаване.
Относно твърдение, че се касае за заобикаляне на паркирано МПС, то
безспорно е било налице и такова заобикаляне, но преди това е била извършена
маневра завИ.е надясно в нарушение на изискванията на закона.
Съдът приема възражението на въззивника, изложено в писмената му защита,
че в наказателното постановление не е посочено изрично коя от хипотезите на чл.179
ал.1 т.5 от ЗДвП е нарушена, но това не е съществено процесуално нарушение, довело
до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице, тъй като словесно достатъчно ясно е описано
нарушението като неспазване на предписанията при извършване на маневра завой
надясно, а в това производство нарушителят се защитава срещу изложените факти, а
не срещу правната квалификация на деянието.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено в писмената му
защита, че снимковият материал, послужили за доказване на механизма на ПТП, е
предоставен от частно лице, не отговаря на изискванията и не е събран съгласно
изискванията на закона и следва да се изключи от доказателствения материал.
Действително първоначално е изготвена снимка на другия участващ автомобил
в инцидента от св.З. с нейния мобилен телефон.
В случая не е нарушена разпоредбата на чл.32 ал.2 от Конституцията на
Република България, според която се изисква съгласие за фотографиране, тъй като там
се касае за фотографиране на лице, а не на моторно превозно средство.
Съдът кредитира приложените към административно-наказателната преписка
фотоснимки. Фотографирането не се явява самостоятелно следствено действие за
събиране на доказателства в наказателния процес, поради което не е необходимо
изготвянето на протокол за неговото осъществяване. Няма и изрично изискване и
приобщаването на фотоснимки да става чрез изготвянето на протокол за това
действие, доколкото доброволното предаване не е сред способите за доказване по
НПК. Въпреки че не е изготвен изричен протокол за доброволно предаване, в жалбата
си до началника на Пътна полиция гр.Варна св.З. изрично е посочила, че прилага
снимков материал, като по този начин снимката е била приобщена към образуваната
административно-наказателна преписка, поради което съдът счита, че същите са
приобщени по ред, непротиворечащ на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс и могат да служат като доказателство на съдържащите се в тях фактически
данни. Съдът кредитира отразените във фотоснимката, предоставена от св.З.
обстоятелства – вида и регистрационния номер на автомобила. Изготвен е и снимков
17
материал от полицейските служители при посещение на местопроизшествието и в
последствие от застрахователното дружество, който се цени от съда откъм
автентичност и съдържание относно нанесените поражения на лек автомобил
Мерцедес с рег.№ В 9379 НТ , тъй като допринася при разкрИ.ето на истината.
По разноските:
От въззивника не бе направено искане за присъждане на направени разноски.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки бе
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По силата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, като
според ал.3 в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт -
тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
когато се измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се
потвърди. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.1 заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал.3 ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
18
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Съобразявайки се с посочените нормативни разпоредби съдът стига до извода,
че в конкретния случай минималния размер на юрисконсултско възнаграждение е 80
лева. Според спецификата на настоящия случай – отмяна на наказателното
постановление относно едната наложена глоба и потвърждаването му относно другата
глоба, факта, че представител на въззиваемата страна не взе участие в съдебните
заседания и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения
труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита,
че в случая справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящето дело е с интерес 300 лева, формиран от сумата на наложените
глоби. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена 1/3 от иска на въззивника, съответно 2/3 на ответника.
Отнасяйки тази пропорционалност към определените от съда справедливи
възнаграждения се получава юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева.
Поради изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление не страда от пороци, които да налагат отмяната му, но посоченото
нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП не се доказа в хода на административно-
наказателното производство, поради което наказателното постановление следва да
бъде отменено от съда в тази му част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 24-0819-002901/14.10.2024 г., издадено
от С.М.С. началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна в частта,
в която на И. Д. К. ЕГН ********** на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение
по пътищата са наложени административни наказания лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на
чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата.
Потвърждава наказателно постановление № 24-0819-002901/14.10.2024 г.,
издадено от С.М.С. началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
в частта, в която на И. Д. К. ЕГН ********** на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от
19
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.25 ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
На основание чл.63 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, чл.144 от АПК, чл.78 ал.1,
ал.5 и ал.8 от ГПК, чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
осъжда И. Д. К. ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР Варна
сумата от 60/шестдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на И. Д. К. и началника на група в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено, по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20