№
260091
гр.
Силистра, 29.10.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Пламен Неделчев
Членове:
1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д.№ 366 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във
връзка с чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по допустима жалба на В.Й.П. с ЕГН **********
против Заповед № 131/04.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 276/2020 г. на РС Тутракан, в частта, с която
му е разпоредено да плати на заявителя 75 лева за разноски, направени в
заповедното производство (25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение).
Жалбоподателят настоява, че не следва да отговаря за
разноските на заявителя, тъй като задължението, за което е издадена заповедта
за изпълнение, е на чуждо име и друг клиентски номер и не е знаел за него.
Заявителят „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК ********* счита
жалбата за неоснователна.
Съдът
намира от фактическа страна, че заповедта за изпълнение е издадена на основание
вземане на заявителя по фактура № ФП ********** от 20.02.2020 г. В срока за
възражение жалбоподателят е платил фактурата, с което е погасил вземането по
нея, и е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК, в което заявява, че
задължението е на името на стария собственик на имота. От приложения към
възражението касов бон се установява, че сумата съответства на вземането за
главница по заповедта за изпълнение – 222,59 лева, а обектът, за който се
отнася е в гр. Русе, бл. 15 0 А, ет. 2. Действително името на получателя на
фактурата не е на жалбоподателя, а на лице с имената Ерол Асан Юсеин.
Със
становището си по чл. 414а, ал. 3 от ГПК заявителят признава, че вземането му за
главница и лихви е удовлетворено, но не за разноските по заповедното
производство.
От
приложената към заявлението справка от имотния регистър се установява, че на
08.01.2020 г. жалбоподателят е придобил от Ерол Юсеин собствеността върху
апартамент в гр. Русе, кв. Здравец, бл. 15, вх. 1, ет. 2, ап. Б, което наред с
доброволното плащане на фактурата и изявлението на жалбоподателя за знание, че
тя се отнася за същия имот, води до извода за неоснователност на жалбата му
срещу разноските по заповедта за изпълнение. Това така, защото независимо на
чие име при електроснабдителното дружество се води партидата на захранвания с
електричество недвижим имот, задължен за предоставената и консумирана
електроенергия е собственикът му освен ако договорът за доставка на
електроенергия е сключен с ползвател или наемател, какъвто не е настоящия
случай. Ето защо след прехвърлянето на собствеността на процесния апартамент в
гр. Русе, цената за предоставената и консумирана електроенергия от 08.01.2020
г. насетне се дължи от новия собственик на имота – такава е практиката и на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д.№
439/2018 г., 3-то Г.О. Задължението, за което е поискана и издадена заповедта
за изпълнение, е по фактура, в която е посочено, че касае предоставена
електрическа енергия за периода от 27.01.2020 г. до 18.02.2020 г. – когато
недвижимият имот вече е бил собственост на жалбоподателя. Като не е платил
своевременно задължението си към електроснабдителното дружество, същият е дал
повод за иницииране на заповедното производство и следва да отговаря за
разноските на заявителя, направени в него.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че не е знаел за задължението си, защото при
всички случаи е знаел, че имотът му е електроснабден и е следвало да има
активно поведение, за установяване размера на задължението си, кой е титулярят
на абонатния и клиентския номер, какъв е редът за промяната му и т.н. Все
задължения, които следват естествената житейска логика, че активен за опазване
на интересите си следва да е клиентът потребител, защото не може да се очаква
продавачът на електроенергията своевременно да узнава кой кога е продал имота
си, ако страните по продажбената сделка не са го информирали за смяната на
собствеността.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в частта за разноските Заповед № 131/04.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
276/2020 г. на РС Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.