№ 1109
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110213903 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-685/03.09.2021 г., издадено от
председателя на Комисия за финансов надзор, на П.Ф. АДСИЦ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 20 000 лева за извършено
административно нарушение по чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.), изразяващо се
в това, че на 16.12.2020 г., в гр. София, е придобило 100 % от капитала на Г.
С. АД, което има предмет на дейност, различен от придобиване на недвижими
имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и
подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем,
лизинг или аренда и продажбата им.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице П.Ф. АДСИЦ, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Твърди се, че доколкото поканата за връчване на
АУАН е изпратена от заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, то е допуснато нарушение
на чл. 31, ал. 6 ЗДСИЦ, тъй като последният няма правомощие да извършва
проверки по ЗДСИЦ. На следващо място е изложено, че АУАН е съставен в
1
нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 10 ЗАНН, доколкото в него невярно е посочено,
че междинният финансов отчет към 31.12.2019 г. е внесен на 01.02.2021 г.,
както и с оглед на това, че не са посочени доказателствата, въз основа на
които е установено извършването на административно нарушение. Твърди се,
че с оглед влезлия в сила ЗДСИЦДС „Г.С“ ЕАД отговаря на изискванията на
чл. 35, ал. 1 ЗДСИЦДС и чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402 относно своя
предмет на дейност. Освен това се твърди, че „Грийнхаус Стелча“ ЕАД е
отговаряло на изискванията на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.), доколкото е имало
за предмет на дейност реализация на инвестиционен проект върху собствен
недвижим имот чрез развитие и управление на модерни оранжерийни
инсталации за култивиране, отглеждане и преработка на висококачествени
органични зеленчуци. Релевирани са съображения относно
незаконосъобразността на НП поради неприлагане от наказващия орган на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В този смисъл е посочено, че не са настъпили
вреди за дружеството или неговите акционери, като предметът на дейност на
„Г.С“ ЕАД е променен още на 14.01.2021 г., а самото решение за промяна на
предмета на дейност е взето на 06.01.2021 г. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалваното НП, като присъди в полза на дружеството-
жалбоподател направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения, като се иска присъждане на направените по делото разноски. В
представени писмени бележки е посочено, че наказващият орган не е отчел
обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е отстранило нарушението на
14.01.2021 г., когато предметът на дейност на „Г.С“ ЕАД е приведен в
съответствие с изискванията на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.) и това е станало
три месеца преди съставяне на АУАН. В този смисъл се твърди, че съгласно §
4 от ДР на ЗАНН главният критерий за наличието на маловажен случай е
наличието или липсата на настъпили от нарушението вредни последици. С
оглед липсата на настъпили вредни последици в процесния случай, от съда се
иска да приеме случая за маловажен и да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление по изложени
2
съображения в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, като е направено и възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
С решение № 245-ДСИЦ от 29.03.2006 г. на КФН на П.Ф. АДСИЦ е
издаден лиценз за извършване на дейност като дружество със специална
инвестиционна цел, което инвестира паричните средства, набрани чрез
издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими
имоти).
Видно от представен от П.Ф. АДСИЦ в КФН чрез единна електронна
система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register,
индивидуален междинен финансов отчет към 31.12.2020 г. с вх. № 10-05-
594/01.02.2021 г., в отчетното тримесечие на 2020 г. дружеството е придобило
100 % от акциите от капитала на Г. С. АД с ЕИК ********* (понастоящем
„Г.С“ ЕАД). По партидата на последното дружество се установява, че на
08.12.2020 г. с протокол от заседание на съвета на директорите на П.Ф.
АДСИЦ е взето решение за придобиване на всички акции от капитала на Г. С.
АД.
На 09.12.2020 г. в гр. София бил сключен трудов договор за покупко-
продажба на акции между „Индъстри дивелъпмънт холдинг“ АД с ЕИК
********* като продавач и П.Ф. АДСИЦ като купувач, с който продавачът се
съгласява да прехвърли на купувача, който се съгласява да придобие
собствеността върху притежавания от продавача пакет от 78 500 акции от
3
капитала на Г. С. АД.
На 16.12.2020 г. в гр. София е сключен договор за покупко-продажба на
акции между „П С. - ГМС“ ЕООД с ЕИК ********** като продавач и П.Ф.
АДСИЦ като купувач, с който продавачът се съгласява да прехвърли на
купувача, който се съгласява да придобие собствеността върху притежавания
от продавача пакет от 10 000 акции от капитала на Г. С. АД.
Акциите на дружеството Г. С. АД, респ. наличните временни
удостоверения за записаните акции в капитала на дружеството, са
прехвърлени от акционерите „П С. - ГМС“ ЕООД и „Индъстри дивелъпмънт
холдинг“ АД на П.Ф. АДСИЦ, както следва: с джиро от 16.12.2020 г. за
прехвърляне на временно удостоверение, прикрепено към временно
удостоверение № 1/11.12.2015 г. с алонж за прехвърляне на 10 000 бр.
налични поименни акции с право на глас Г. С. АД; с джиро от 16.12.2020 г. за
прехвърляне на временно удостоверение, прикрепено към временно
удостоверение № 2/11.12.2015 г. с алонж за прехвърляне на 10 000 бр.
налични поименни акции с право на глас Г. С. АД; с джиро от 16.12.2020 г. за
прехвърляне на временно удостоверение, прикрепено към временно
удостоверение № 3/16.12.2020 г. с алонж за прехвърляне на 68 500 бр.
налични поименни акции с право на глас Г. С. АД. Същевременно, в
партидата на Г. С. АД в ТРРЮЛНЦ е видно, че към момента на придобиване
на 100 % от акциите от капитала от П.Ф. АДСИЦ, дружеството е имало
следния предмет на дейност: „Развитие и управление на модерни
оранжерийни инсталации за култивиране, отглеждане и преработка на
висококачествени органични зеленчуци посредством високотехнологични
геотермални енергийни решения; развитие на модерен център за
дистрибуция, съхранение, транспортиране и търговия с продукцията, който
ще бъде в състояние да покрие регионалните нужди за съхранение на
земеделски хранителни продукти в климатично контролирана среда; всякакви
други дейности, свързани с развитието и управлението на горепосочените
инсталации и съоръжения за производство и дистрибуция; производство и
търговия със зеленчуци, плодове и други селскостопански продукти,
извършване на вътрешна и външна търговия, търговско представителство на
български и чуждестранни лица, посредничество, консултантска и
маркетингова дейност, дистрибуторство, както и всякаква друга дейност
4
незабранена със закон, включително след получаване на съответните
разрешения или лицензни, когато такива са необходими“.
С решение на едноличния акционер П.Ф. АДСИЦ от 06.01.2021 г. е приета
промяна в предмета на дейност на „Г.С“ ЕАД, а именно: „Придобиване на
недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на
строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под
наем, лизинг или аренда и продажбата им“. Посочената промяна е вписана по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с вписване 20210114142844 от
14.01.2021 г., с което бил променен предметът на дейност на дружеството.
Във връзка с извършена документална проверка на П.Ф. АДСИЦ от
служители на КФН, било установено, че последното е придобило участие в Г.
С. АД с предмет на дейност, различен от придобиване на недвижими имоти и
вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения,
с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда
и продажбата им.
За така констатираното нарушение св. В. съставила АУАН № Р-06-204 от
12.03.2021 г. срещу П.Ф. АДСИЦ за извършено от дружеството
административно нарушение по чл. 22, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.). АУАН бил връчен
в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН в отсъствие на представител на
дружеството-жалбоподател.
Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № Р-10-685/03.09.2021 г. от председателя на КФН, с което за
описаното в АУАН административно нарушение на П.Ф. АДСИЦ била
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
НП било връчено на 10.09.2021 г. на представител на П.Ф. АДСИЦ, като
дружеството в законоустановения 7-дневен срок подало жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. В.; Протокол от заседание на П.Ф. АДСИЦ от 06.01.2021
г., Междинен финансов отчет към 31.12.2020 г. на П.Ф. АДСИЦ, Протокол от
заседание на Съвета на директорите на П.Ф. АДСИЦ от 08.12.2020 г., 2 броя
договори за покупко-продажба на акции, книга на акционерите на Г. С. АД,
5
справка от ТРРЮЛНЦ и Заповед № З-90/16.04.2020 г. на председателя на
КФН.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. Велизара Стойновска, която е извършила проверката и е
съставила процесния АУАН. Св. Стойновска е категорична, че е извършила
проверка, като е установила, че на 16.12.2020 г. П.Ф. АДСИЦ е придобило
100 % от капитала на Г. С. АД, което обстоятелство се доказва от
приложените по преписката договор за покупко-продажба на акции от
09.12.2020 г., договор за покупко-продажба на акции от 16.12.2020 г. и книга
на акционерите на Г. С. АД, от които е видно, че дружеството-жалбоподател е
придобило всички акции от капитала на Г. С. АД на 16.12.2020 г. Това
обстоятелство не е спорно между страните по делото. Не е спорен и фактът,
че към 16.12.2020 г. предметът на дейност на Г. С. АД е „Развитие и
управление на модерни оранжерийни инсталации за култивиране, отглеждане
и преработка на висококачествени органични зеленчуци посредством
високотехнологични геотермални енергийни решения; развитие на модерен
център за дистрибуция, съхранение, транспортиране и търговия с
продукцията, който ще бъде в състояние да покрие регионалните нужди за
съхранение на земеделски хранителни продукти в климатично контролирана
среда; всякакви други дейности, свързани с развитието и управлението на
горепосочените инсталации и съоръжения за производство и дистрибуция;
производство и търговия със зеленчуци, плодове и други селскостопански
продукти, извършване на вътрешна и външна търговия, търговско
представителство на български и чуждестранни лица, посредничество,
консултантска и маркетингова дейност, дистрибуторство, както и всякаква
друга дейност незабранена със закон, включително след получаване на
съответните разрешения или лицензни, когато такива са необходими“. Едва
след вписване в ТРРЮЛНЦ от 14.01.2021 г. по партидата на „Г.С“ ЕАД е
променен предметът му на дейност в „Придобиване на недвижими имоти и
вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения,
с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда
и продажбата им“.
6
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и изброените по-горе
писмени доказателства, като намира същите за относими към предмета на
доказване по настоящото дело съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място процесният АУАН е
съставен от св. Велизара Стойновска, която съгласно Заповед № З-
90/16.04.2020 г. на председателя на КФН е оправомощена на основание чл. 31,
ал. 6 ЗДСИЦ (отм.) да съставя АУАН за извършени административни
нарушения по ЗДСИЦ (отм.). Същевременно обжалваното наказателно
постановление е издадено от материално компетентно лице по смисъла на чл.
31, ал. 6 ЗДСИЦ (отм.), а именно от председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Спазен е и 6-месечният
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за съставяне на НП, поради което процесният
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на
всички императивни изисквания на ЗАНН. АУАН и НП съдържат и всички
задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
Съдът намира за неоснователни релевираните възражения от
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на обжалваното НП. На първо място, не представлява
процесуално нарушение, още повече съществено такова, изпращане на
поканата за съставяне на АУАН от заместник-председателя на КФН, а не от
актосъставителя или председателя на КФН. Действително, в разпоредбата на
чл. 31, ал. 6 ЗДСИЦ (отм.) е посочено, че АУАН се съставя от оправомощени
от председателя на КФН длъжностни лица, а НП се издава от председателя на
КФН. Посочената разпоредба регламентира материалната компетентност на
съответните длъжностни лица при издаване на АУАН и НП, но не посочва
строго определени лица, които могат да изготвят и изпращат документи,
касаещи извършваната проверка. Липсва регламентиране на такава
7
компетентност в ЗДСИЦ (отм.) и в ЗАНН и по отношение на лицето, което
може да изготви поканата за съставяне на АУАН. С оглед на това, съдът
счита, че в случая не е допуснато визираното съществено процесуално
нарушение, като АУАН законосъобразно е съставен в хипотезата на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, доколкото дружеството-жалбоподател не е изпратило
процесуален представител за съставяне и връчване на АУАН. Още повече, в
случая АУАН е връчен на дружеството-жалбоподател, като последното е
упражнило правото си в 3-дневен срок да подаде писмени възражения срещу
АУАН, с което в пълнота е гарантирано правото му на защита.
Не представлява съществено процесуално нарушение и посочването в
АУАН на факта, че придобиването на собствеността на Г. С. АД е установено
от подадения в КФН междинен финансов отчет към 31.12.2019 г. Очевидно в
случая се касае за техническа грешка при изписване на годината на отчета,
като вместо 2020 г. е посочена 2019 г. Посочената неточност в АУАН е била
отстранена от наказващия орган при издаване на НП по реда на чл. 53, ал. 2
ЗАНН, като по никакъв начин не влияе на яснотата на „административното
обвинение“. Непосочването в АУАН на опис на доказателствата, които са
послужили за установяване на нарушението, също не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото, от една страна, този пропуск
не влияе на възможността наказаното лице да разбере фактическите и правни
рамки на вмененото му „административно обвинение“. В този смисъл
наличието или не на доказателства касае обосноваността на НП, а не е
неговата законосъобразност, респ. на АУАН. На следващо място, както е
посочил и наказващият орган в атакуваното НП, в съдържанието на самото
НП са посочени всички изследвани доказателства, въз основа на които е
прието за доказано извършване на процесното административно нарушение.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не са били допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН, в частност такива на
разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 10 ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.).
Съгласно посочената норма дружество със специална инвестиционна цел
за секюритизиране на недвижими имоти може да участва в учредяването или
8
в придобиването на дялове или акции от капитала на търговско дружество
(специализирано дружество), чийто изключителен предмет на дейност е
придобиване на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти,
извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за
управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, при
условие, че дружеството със специална инвестиционна цел упражнява
контрол върху специализираното дружество по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на
ЗППЦК.
В конкретния случай се установи, че П.Ф. АДСИЦ е придобило на
16.12.2020 г. 100 % от акциите от капитала на Г. С. АД (ЕАД след
последващото вписване в ТРРЮЛНЦ от 14.01.2021 г.). По този начин същото
е упражнявало контрол върху специализираното дружество по смисъла на § 1,
т. 14 от ДР на ЗППЦК. Не е спорно между страните по делото и че към датата
на придобиване на капитала на дружеството (16.12.2020 г.), Г. С. АД е имало
за предмет на дейност (до 14.01.2021 г.) „Развитие и управление на модерни
оранжерийни инсталации за култивиране, отглеждане и преработка на
висококачествени органични зеленчуци посредством високотехнологични
геотермални енергийни решения; развитие на модерен център за
дистрибуция, съхранение, транспортиране и търговия с продукцията, който
ще бъде в състояние да покрие регионалните нужди за съхранение на
земеделски хранителни продукти в климатично контролирана среда; всякакви
други дейности, свързани с развитието и управлението на горепосочените
инсталации и съоръжения за производство и дистрибуция; производство и
търговия със зеленчуци, плодове и други селскостопански продукти,
извършване на вътрешна и външна търговия, търговско представителство на
български и чуждестранни лица, посредничество, консултантска и
маркетингова дейност, дистрибуторство, както и всякаква друга дейност
незабранена със закон, включително след получаване на съответните
разрешения или лицензни, когато такива са необходими“. Едва след
вписването от 14.01.2021 г. по партидата на Г. С. АД в ТРРЮЛНЦ е променен
предметът му на дейност в „Придобиване на недвижими имоти и вещни права
върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел
предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и
продажбата им“. Както правилно е посочил наказващият орган в атакуваното
НП, разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.) изисква придобитото
9
специализирано дружество (в случая Г. С. АД) да има изключителен предмет
на дейност придобиване на недвижими имоти и вещни права върху
недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел
предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и
продажбата им. Тоест, това следва да бъде единственият предмет на дейност
на придобитото дружество. В този смисъл обстоятелството, че Г. С. АД е
имало предмет на дейност, включващ и „развитие и управление на модерни
оранжерийни инсталации“, вкл. реализация на инвестиционен проект
„Изграждане иновативни оранжерийни култури, вертикално интегрирани с
център за съхранение и дистрибуция“, не означава, че това е основният и
единствен предмет на дейност на придобитото дружество съгласно
разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.), като това е видно от вписания в
ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на дружеството. Следва да се посочи, че
дружеството-жалбоподател е променило предметът на дейност на Г. С. АД на
14.01.2021 г. чрез вписване в ТРРЮЛНЦ, като едва от тази дата същото е
отговаряло на изискванията на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.).
Съдът намира за неоснователно и възражението, че чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ
(отм.) е отменен, поради което и на основание чл. 35, ал. ЗДСИЦДС (обн. ДВ,
бр. 21 от 12.03.2021 г.) П.Ф. АДСИЦ не е извършил вмененото му
административно нарушение. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.
22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.) е възпроизведена в чл. 28, ал.1 ЗДСИЦДС, поради
което не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Същевременно, посочената
разпоредба на чл. 35, ал. 1 от ЗДСИЦДС касае дефиниране на предмета на
дейност на дружеството за секюритизация, но е неотносима към
обстоятелството за придобиване на специализирано дружество, какъвто е
процесният случай.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да
се обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
За така извършеното нарушение от юридическо лице в санкционната
разпоредба на чл. 31, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 3 ЗДСИЦ (отм.) е предвидено
налагането на имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лева, поради
което наложената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 20
10
000 лева се явява законосъобразна. С оглед на обстоятелството, че
имуществената санкция е наложена в минимален размер, е безпредметно да се
обсъждат смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по
смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, тъй като съгласно принципа „reformatio
in pejus” положението на жалбоподателя не може да се влоши само по
подадена от него жалба. В този смисъл НП се явява законосъобразно и в
санкционната си част.
Следва да се посочи, че за същото нарушение в чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1,
т. 3 ЗДСИЦДС е предвидено налагане на същия по размер имуществена
санкция при извършване на нарушението за първи път. С оглед на това
наказващият орган правилно е индивидуализирал санкцията на основание чл.
3, ал. 1 ЗАНН съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 3
ЗДСИЦ (отм.), доколкото не е налице по-благоприятен за нарушителя закон.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател за наличието на маловажен случай на извършеното нарушение.
С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като
горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този
смисъл, съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за да се
определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя, че с дадената легална
дефиниция за маловажен случай в § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН (в сила от
13.12.2021 г.) е дадено различно тълкуване или значение от досега
приложимата на основание чл. 11 ЗАНН легална дефиниция по чл. 93, т. 9
НК, доколкото двете разпоредби имат едно и също съдържание.
В конкретиката на настоящия случай, съдът счита, че извършеното от П.Ф.
АДСИЦ административно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай на административно нарушение по чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ
(отм.), тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
11
вид. Действително, в случая се касае за първо нарушение от страна на
жалбоподателя по чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.), както и че предметът на
дейност на придобитото дружество Г. С. АД е бил приведен в съответствие с
чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.) на 14.01.2021 г. Посочените обстоятелства, макар
и смекчаващи по своя характер, не обуславят извод за маловажност на
извършеното административно нарушение. На първо място, извършването на
нарушението за първи път е отчетено от самия законодател в разпоредбата на
чл. 31, ал. 3, т. 3 ЗДСИЦ (отм.) с определяне на по-нисък размер на
имуществената санкция в сравнение с повторното извършване на нарушение
от същия вид. На следващо място, независимо от доброволното отстраняване
на нарушението на 14.01.2021 г. с вписване в ТРРЮЛНЦ на промяна в
предмета на дейност на Г. С. АД, меродавно за преценка обществената
опасност на нарушението се явява моментът на придобиването му от П.Ф.
АДСИЦ. Това е така, доколкото предвиденото задължение по чл. 22а, ал. 1
ЗДСИЦ (отм.) не е самоцел, а е гаранция, че имуществото на съответното
ДСИЦ няма да бъде използвано за дейности, които не са пряко свързани с
придобиването на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти,
извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за
управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им. С
придобиването на дружество, което няма посочения в чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ
(отм.) предмет на дейност, правата и интересите на инвеститорите в ДСИЦ са
били сериозно засегнати предвид придобиване на дружество с предмет,
неотговарящ на целта, за която е създадено ДСИЦ и съобразно която
инвеститорите са преценили да инвестират в последното. Без значение е в
случая дали са настъпили вредни последици от нарушението, доколкото
същото се явява формално по своя характер и в състав на същото не е
предвидено настъпване на общественоопасен резултат. Следва да се посочи,
че макар и предметът на дейност на дружеството да е приведен в съответствие
с чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.), това е станало един месец след извършване на
административното нарушение, който срок не може да се приеме за
незначителен. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че по делото
не са налице множество смекчаващи обстоятелства, които в своята
съвкупност да обусловят извод за наличието на маловажен случай на
административно нарушение, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима. Като не е приложил чл. 28 ЗАНН и е издал обжалваното
12
наказателно постановление, наказващият орган правилно е приложил
материалния и процесуалния закон.
Следва да се посочи, че визираното от жалбоподателя Решение № 1150 от
24.02.2022 г. по адм. дело № 11010/2021 г. по описа на АССГ не представлява
задължителна съдебна практика за съдилищата. Още повече, същото касае
съвсем различен казус – извършено нарушение по ЗДКИСДПКИ, свързано с
предоставяне в срок на регулирана информация, докато в настоящия случай
се касае до придобиване на дружество с предмет, различен от посочения в
нормата на чл. 22а, ал. 1 ЗДСИЦ (отм.).
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно
съдебно заседание по същество с разпит на един свидетел, както и липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението
следва да се определи в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-685/03.09.2021 г.,
издадено от председателя на Комисия за финансов надзор, с което на П.Ф.
АДСИЦ е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.).
ОСЪЖДА П.Ф. АДСИЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, да заплати на Комисия за финансов надзор сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
13
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14