Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2347
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със обективно съединени искове правно основание чл. 76, ал.
1, т. 2 и т. 3 ЗМГО /отм./ и чл. 7, ал. 5 ТЗ.
Ищецът „Л.Г.“ ООД твърди, че е компания специализирана в търговия на
едро и дребно със светли горива и битова газ пропан-бутан. Твърди, че от 2007
г. до 2011 г., дружеството се представлява от двама съдружници- С.Х.и А.Б.. На
16.11.2011 г., С.Х.напуска дружеството и излиза от състава на управление, а на
22.05.2013 г. дружествените дялове на съдружниците като съвкупност от права и
задължения са прехвърлени на Д.С.. Твърди, че на 05.09.2007 г., „Л.Г.“ ООД
заявява комбинираната търговска марка „Light gas“ и същата е регистрирана на
08.05.2009 г. по per. №70870 за стоки и услуги в клас 4, клас 35 и клас 39 на
Ницската класификация. На 15.05.2017 г„ „Л.Г.“ ООД заявява нова комбинирана
марка „Light gas“ за стоки и услуги в клас 4, клас 35 и клас 39 на Ницската
класификация, която има за цел да се брандират нови продукти на компанията в
областта на битовите бутилки за пропан-бутан. Твърди, че ответното дружество
предлага и рекламира стоки и услуги под фирмено наименование, което е сходно от
висока степен с фирменото наименование на дружеството ищец. Твърди нелоялно
привличане на клиенти от ответното дружество, чрез създаване на заблуждаващи
представи за търговски субект, базирано върху нарушаване на търговска марка.
Твърди, че през 2009 г„ С.Х.докато работи в „Л.Г.“ ООД, регистрира собствено
дружество под фирмено наименование „Б.л.г.“ ЕООД. Твърди, че ответното
дружеството от 2011 г„ използва идентично лого като това на търговската марка „Л.Г.“
ООД, брандира продуктите си в жълт и син цвят, като е използвана и търговската
марка „Light gas“, образно и словно. Твърди, че ответното дружество използва за
означаване на собствената си сграда, както и за брандиране на фирмените камиони
и осъществяване на услугата транспортиране на стоки до клиента. Твърди, че
ответното дружество осъществява стремеж към пълно сходство с наложен на пазара
продукт, с цел нарушаване на чужда търговска марка чрез използването й в
търговска дейност на дружество, което не е неин собственик. Твърди, че
ответното дружество използва в търговската си дейност незаконосъобразно логото
„Light gas“, което е идентично по своето естество с регистрираната търговска
марка „Light gas“ с per. №70870, собственост на ищцовото дружество. Твърди
висока степен на сходство между логото на дружеството ищец и логото на
дружеството ответник, тъй като двете изображения имат елипсовидна форма на
лого, в която е изписан фразелогизма „Light gas“, с идентичен наклонен шрифт, в
който буква „G“ от думата „Light“ се използва образно и за начало на думата от
долния ред „Gas“. Твърди, че е налице смислово, фонетично и визуално сходство
от висока степен между сравняваните образни елементи. При брандиране на
камионите на фирмата на ответното дружество е използвана бутилката от логото на
регистрираната марка „Light gas“ с per. №70870. Счита, че визуалното и
фонетично сходство на двете сравнявани изображения е от толкова висока степен,
че потребителят не би могъл да установи разликите между тях. Твърди, че е
налице възможност за объркване на потребителите, тъй като е налице сходство от
висока степен между логото на двете дружества, пълна идентичност на
предлаганите стоки и услуги, които се разпространяват на един и същ пазар и са
насочени към едни и същи потребители. Счита че поведението на ответното
дружество е довело до имуществени вреди и пропуснати полза за ищцовото
дружество, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Пропуснатите ползи касаят нереализирана печалба от ищеца в следствие на
нарушението на неговата търговска марка. Позовава се на разпоредбата на чл. 76,
б. „б“, ал. 1, т. 1 ЗМГО /отм./, тъй като в случая няма достатъчно данни за
размера на пропуснатите ползи. Предвид изложеното моли съда да осъди ответника
„Б.л.г.“ ЕООД да му заплати обезщетение за нарушаване на търговска марка „Light
gas“ с per. №70870 в размер на 1000 лева, предявена като частичен иск от сумата
в размер на 20 000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, да бъде
осъден на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО /отм./ да преустанови използването
на регистрираната търговска марка „Light gas“ с per. №70870 и да премахне от
своите търговски обекти, стоки, услуги и фирмени камиони, всички означения сходни
или идентични /образно или фонетично/ с марката „Light gas“ с per. №70870 и да
бъде осъден на основание чл. 7, ал. 5 ТЗ да преустанови използването на
фирменото си наименование, като го промени на друго, което не е сходно или
идентично, както и не съдържа в себе си марката „Light gas“ с per. №70870,
съгласно чл. 10 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „Б.л.г.“ ЕООД, като в
законоустановения срок е подаден отговор, с който се оспорват предявените
искове като неоснователни. Оспорва да е използвана марката на ищеца от
ответното дружество. Твърди, че марката на ищеца е по-късна от регистрацията на
фирменото име на ответника. Оспорва да е налице съставомерност на деянието.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Твърди, че С.С.и управляваните от
него фирми са дългогодишни партньори на „Б.л.г.“ ЕООД. Оспорва между ищеца и
ответното дружество да е имало отношения на конкуренция на пазара на търговия с
бутилки пропан-бутан, които да предопределят марково нарушение. Оспорва да е
налице използване на чужда марка без съгласието на притежателя, като посочва,
че ответното дружество осъществява търговска дейност единствено с продуктите на
ищеца с негово съгласие и знание. Оспорва дружеството ищец да има наложен на
пазара продукт с отличителни характеристики, тъй като не извършва търговия с
бутилиран газ пропан-бутан. Оспорва „Б.л.г.“ ЕООД да е използвало марката на
ищеца да означава бутилки или услуги, тъй като първоначално ответникът е
доставял до крайните клиенти бутилките на ищеца, пълнени от ищеца в неговия
склад и с неговите камиончета, а след като ищецът губи лиценза за тази дейност
тя се извършва от ответното дружество със същите материали. Оспорва да е налице
отнемане на пазарен дял. Посочва, че дейността на дружеството „Б.л.г.“ ЕООД е
създадена с участието на С.С.. Оспорва бутилките с пропан-бутан да са били
означавани с наименованието на ищеца. Посочва, че наименованието „light gas“
няма отличителна способност, поради което не е регистрирано като словна марка.
Оспорва ответното дружество да е използвало наименованието „light gas“ в
търговската си дейност като лого. Оспорва домейнът lightgas.bg да е интернет
сайт на ответното дружество, негова „кеширана“ версия или официален регистър.
Не оспорва, че домейнът е регистриран от „Б.л.г.“ ЕООД през 2011 г.. Твърди, че
„Б.л.г.“ ЕООД е прехвърлило на „Ултра л.г.“ ООД домейнът lightgas.bg. Оспорва
твърдения размер на вредите, като оспорва да са настъпили вреди от какъвто и да
е характер. Претендира направените по делото разноски
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
По делото е представено решение №6586 от 19.09.2003 г. по ф. д.
№3170/2003 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е вписано в търговския
регистър за търговските дружества при Пловдивски окръжен съд новообразуваното
дружество с ограничена отговорност с фирмено наименование „Л.Г.“, с предмет на
дейност- търговия на едро и дребно с газ пропан-бутан и др. и със съдружници С.С.,
А.Б. и С.Х., като тримата съдружници са и управители в дружеството.
Видно от приложената по делото справка от АВ-ТР от 16.11.2011 г. до
09.11.2016 г., единствен управител на дружеството е С.С.; от 31.05.2013 г.
съдружници в „Л.г.“ ООД са С.С.и Д.С., а Б.и Х.са заличени като съдружници.
По делото е представена справка за марка от патентно ведомство на Р.
България, направена към 05.06.2017 г. Видно от информацията за марката същата е
с регистров номер 00070870, с дата на заявяване 05.09.2007 г., дата на
регистрация 05.08.2009 г. и срок на действие 05.09.2017 г., наименование на
марката “Light gas“, с вид на марката- комбинирана и тип-
индивидуална, с Класове по Виенската класификация - 04.05.02, 19.07.12,
25.07.20, Класове по Ницската класификация 4. – промишлени масла и греси;
смазки; препарати за абсорбиране на прах, омокрящи и свързващи средства; газово
гориво; горива /включително моторно гориво/ и осветителни вещества; свещи,
фитили, 35. – реклама; агенции за внос и износ; управление на търговски сделки;
търговска администрация; административна дейност; управление на търговски
сделки свързани с търговия на газово гориво; представяне на стоки;
разпространение на модели, мостри и образци; организиране на търгове и 39. –
транспортиране и съхранение на газово гориво; транспортиране по тръбопровод.
Като заявител, притежател и ползвател на марката е посочено дружеството „Л.г.“ ООД.
По делото е представена справка за марка от патентно ведомство на Р.
България, направена към 05.06.2017 г., видно от която с номер на заявка
**********N/15.05.2017 г. е подадена заявка за регистрация на
комбинирана индивидуална марка “Light gas“, с Класове по Виенската класификация - 04.05.02, 04.05.03, 04.05.04 и Класове по Ницската класификация 4., 35. и 39.
Заявител на тази марка е „Л.г.“ ООД.
По делото е представена разпечатка от електронен адрес bgfirms.info, с информация за дружеството „Б.л.г.“ ЕООД, с поместена снимка към
информацията за дружеството.
По делото е представена справка издадена от „Регистър.Бг“ ООД,
организация, регистрираща имена в областта „.bg“, от която се установява,
че „Регистър.Бг“ ООД е регистрирало домейн “lightgas.bg” на 16.09.2011 г. на името
на „Б.л.г.“ ЕООД без предоставяне на документи, удостоверяващи основанието за
ползване на името. Посочено е също, че на 26.04.2017 г., „Б.л.г.“ ЕООД е
прехвърлило правата за регистрация, ползване и управление на домейна на „Ултра л.г.“
ООД.
От ответната страна по делото е представен лиценз за управление на
данъчен склад № 487 от 24.11.2011 г., издаден от Агенция „Митници“ на „Б.л.г.“
ЕООД, с посочен адрес ***.
По делото е представено решение № Р-387/32-126495/10.05.2017 година на
директора на Агенция „Митници“, с което е прекратено действието на Лиценз № 487
за управление на данъчен склад, с адрес: гр. Цалапица, ул. „Димчо Дебелянов“ №
2, общ. Родопи, обл. Пловдив, с идентификационен номер на лицензиран
складодържател- BGNCA 00335000, с идентификационен номер на данъчен
склад –BGNCA 00335001. Посочено е, че Решението е неразделна
част от Лиценз № 487 за управление на данъчен склад.
По делото е представено уведомление с рег. индекс ЗАДС/31/07 от
06.12.2010 г. на директора на Агенция „Митници“, адресирано до С.Х., в
качеството на управител на „Л.г.“ ООД, с което се уведомява последния, че във
връзка с молба №ЗАДС/31/07 от 03.11.2010 г., директора на Агенция „Митници“ е
издал решение №1112 от 23.11.2010 г. за прекратяване действието на лиценз №
338. По делото е представен и лиценза за управление на данъчен склад № 338,
издаден на „Л.г.“ ООД, с адрес на данъчния склад: с. Цалапица, УПИ I-1568,
кв. 129, общ. Родопи, обл. Пловдив, издаден от Агенция „Митници“.
Представено е пълномощно от 26.10.2016 г., с което С.С., като управител
на „Л. п.“ ООД упълномощава С.Х.да представлява дружеството пред ТМУ Пловдив,
Агенция Митници и съответните данъчни и администратвни органи във връзка с
регистрацията на данъчен склад.
По делото е представен договор за наем №01Д/01.04.2009 г., сключен между
„Л.г.“ ООД- наемодател и „Б.л.г.“ ЕООД- наемател и двете дружества
представлявани от С.Х., с който наемодателят предоставя на наемателя 4 броя
подробно описани товарни автомобила за срок от 9 месеца.
Представен е също така договор за наем от 01.07.2009 г., сключен между„Л.г.“
ООД- наемодател и „Б.л.г.“ ЕООД- наемател и двете дружества представлявани от С.Х.,
с който наемодателят отдавна на наемателя пълначна станция за бутилки с пропан
бутан в с. Цалапица, ул. „**********. Посочено е, че договорът е безсрочен.
По делото е представен договор за наем от 16.03.2009 г., сключен между „Л.г.“ ООД-
наемодател и „Б.л.г.“ ЕООД- наемател, с който наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване своя собствен офис, находящ се в с.
Цалапица, целият от 15 кв.м. за сумата от 100 лева, за срок от години, считано от 16.03.2009 г.
По делото е представен договор за наем от 01.06.2012 г. сключен между „Л.г.“ ООД-
наемодател и „Б.л.г.“ ЕООД- наемател, с който наемодателят предоставя на наемателя пълначна
станция за бутилки с пропан бутан в с Цалапица, ул. „*** и лек автомобил- Ауди
А4, като е посочено, че наетата база ще се полза по предназначение. Този
договор е сключен като безсрочен.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите от 19.05.2012 г., сключен между С.С., в качеството на
управител на „Л.Г.“ ЕООД, като продавач и С.Х., в качеството на управител на „Б.л.г.“
ЕООД, като купувач. С договора продавачът продава на купувача, товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Маскот“, рег. №*****. Представени са още 2
договора за покупко-продажба на МПС, сключени между същите страни на същата
дата, но с различен предмет на договора. С първия договор продавачът продава на
купувача- товарен автомобил марка „Киа“, модел „К2500 ТЦИ“, рег. №*****, а с
втория договор продавачът продава на купувача- товарен автомобил марка „Киа“,
модел „К2700“, рег. №*****.
Представен е и договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от същата дата
сключен между С.С., в качеството на управител на „Л.К.“ ООД, като продавач и С.Х.,
в качеството на управител на „Б.л.г.“ ЕООД, като купувач. С договора „Л.К.“
продава на „Б.л.г.“ ЕООД, товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с
рег. №*****. Представен е и втори договор за покупко-продажба на МПС от същата
дата сключен между същите страни, с който продавачът продава на купувача-
товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. №*****.
По делото е представен договор за наем от 22.05.2013 г., сключен между
„Лайт инженеринг“ ООД, в качеството на наемодател и „Б.л.г.“ ЕООД, в качеството
на наемател, с който наемодателят отдава на наемателя пълначна станция за
бутилки с пропан бутан в с. Цалапица, ул. „********, ведно с всички прилежащи
активи /машини и съоръжения/. В договора е посочено, че наетата база ще се
ползва по предназначение, като не е уговорен срок на догововора.
Представен е договор за доставка
на бутилки с пропан бутан, сключен между „Делор инженеринг“, като възложител и
„Б.л.г.“ ЕООД, като изпълнител, с който е възложена доставката на газови
бутилки /БГВ 27/ с пропан бутан за нуждите на възложителя, като място на
доставката е посочена бензиностанция Шел Хасково-Димитровград.
По делото е представена фактура №********** от 31.12.2010 г. издадена от
„Л.г.“ ООД с получател „Б.Л.Г.“ ЕООД, с посочена сума за плащане 1902 лева и
основание по фактурата- наем по договор. Представени са също така две фактури,
издадени от „Л.г.“ ООД с получател „Б.Л.Г.“ ЕООД, а именно: фактура №**********/30.05.2009
г., с посочена сума 1902 лева, с основание по фактурата- договор за наем и
фактура №********** от 31.05.2009 г., с посочена сума 1902 лева. Представени са
още 5 броя фактури издадени от „Л.г.“ ООД, с получател „Б.Л.Г.“ ЕООД, на
различни основания.
По делото е представен договор за наем от 01.01.2012 г. сключен между
„Лайт ойл“ ЕООД, в качеството на наемодател и „Б.л.г.“ ЕООД, в качеството на
наемател. Съгласно договора наемодателят предоставя за ползване под наем на
наемателя Пункт за бутилки към Бензиностанция, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„Пазарджишко шосе“ 6-ти км.
По делото е представена фактура № ********** от 31.12.2012 г. издадена
от „Лайт ойл“ ЕООД с получател „Б.Л.Г.“ ЕООД, с посочена сума за плащане 720
лева и основание по фактурата- наем по договор.
По делото е представено решение №344 от 29.03.2018 г. на комисията за
защита на конкуренцията, с което се установява, че не е извършено нарушение по
чл. 29, чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на „Б.л.г.“
ЕООД. Установява се също, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 35, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3, по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от „Ултра л.г.“ ООД.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
В.П., което Съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че размерът на
реализираните от ответника „Б.л.г.“ ЕООД приходи от продажбата на течни горива,
в частност бутилки за битова газ за периода април 2009 г. – юли 2017 г. е
5 867 992.91 лева. Размерът на реализираната печалба на „Б.л.г.“ ЕООД
от продажбата на течни горива в бутилки за битова газ за периода януари 2013 г.
– юли 2017 г. е 83 582.72 лева. Вещото лице посочва, че данните са резултат от
цялостната дейност на дружеството, като ответникът няма възможност да
предостави аналитични данни за реализираната печалба от продажбата само на
течни горива в бутилки за битова газ. Според вещото лице количествената мярка,
с която ответникът осчетоводява процесната стока е „брой“ и „килограм“, поради
което справката от счетоводните регистри е две количествени мерки. Количеството
на продадените стоки от ответника, в частност течни горива и бутилки за битова
газ, в килограми и в брой за периода януари 2013 година- юли 2017 година е:
1 469 642.580 килограма газ; 30 978 БВГ 27-10 кг; 455 БВГ
50-22кг.; 1 139 БВГ 80-35 кг. и 23 БВГ 100-45 кг. Вещото лице посочва, че
при отчетените продажби на течни горива в бутилки за битова газ, никъде не
фигурира търговска марка, поради което не може да бъде направен анализ какво
количество с каква търговска марка е продадено, вкл. дали при продажбата от
страна на ответника стоките са били маркирани с търговска марка. Според вещото
лице реализираните от ищцовото дружество продажби на горива в бутилки за битова
газ за периода 25.07.2013 г.-09.01.2017 г. са: за периода 25.07-31.12.2013 г.
общо 212 957.17 лева с ДДС; за 2014 година е общо 384 996.81 лева с
ДДС; за 2015 година е общо 320 616.44 лева с ДДС; за 2016 година е общо
316 100.92 лева с ДДС, а за периода 01.01-09.01.2017 година е общо
23 456.60 лева с ДДС. Вещото лице посочва алтернативен вариант, в който са
отразени доставчиците на „Л.г.“ ООД: в периода 25.07.2013 г. до 31.12.2013 г.,
доставчик е „Л.К.“ ООД на количество на стойност 149 602.34 лева без ДДС;
за 2014 г., доставчик е „Л.К.“ ООД на количество на стойност 298 959.82
лева без ДДС; за 2015 г., доставчик е „Л.п.“ ООД на количество на стойност
232 474.91 лева без ДДС; за 2016 г., доставчик е „Л.п.“ ООД на количество
на стойност 237 929.63 лева без ДДС, а за периода 01.01-09.01.2017 г., доставчик е „Л.п.“ ООД на
количество на стойност 3 506.75 лева без ДДС. Според вещото лице в
съставените от „Б.л.г.“ ЕООД фактури при извършване на продажби на процесната
стока, никъде не фигурира вписана търговска марка, а са вписани единствено
количеството и вида на продаваната стока.
От заключението на приетата съдебно-маркова експертиза на вещото лице
инж. И.И.,
което Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че липсват
данни за означения на стоки на ответника. Според вещото лице процесната марка и
използваното означение, както на камиона от снимките по делото, така и на
фасадата на сградата са сходни. Стоките и услугите, предлагани от ищеца и
ответника са сходни/ идентични и попадат в класове 4, 35 и 39. Стоките и
услугите, предлагани от „Битова Л.Г.“ са сходни/идентични на стоките и услугите
от обхвата на процесната марка в клас 4, 35 и клас 39. Според вещото лице
домейнът www.lightgas.bg е словно сходен със словната част на
процесната марка рег. № 70870, която съдържа словният елемент „LIGHT GAS“. В
домейна се съдържа словната част на марката, тъй като доколкото марката в
цялост е комбинирана не може да се направи заключение, че се съдържа цялата
марка. Вещото лице посочва, че в кориците на делото не се откриват данни за
продукти/ стоки на „Б.л.г.“ ЕООД и тяхното маркиране/брандиране, за да може да
се даде отговор на въпроса какъв знак е поставен върху стоките на ответното
дружество. Според вещото лице процесната и използваното означение на вратата на
камиона от снимките по делото са сходни визуално и са смислово и фонетично
идентични. Процесната марка и логото на предната част на камиона са сходни
визуално и са смислово и фонетично идентични, доколкото пресъздават словната
част на марката на ищеца. Според вещото лице словосъчетанието „LIGHT GAS“
може да има множество асоциации с конкретни стоки и продукти. По отношение на
отличителността на марката като цялост- няма претенция за придобита
отличителност или репутация, поради което би следвало да се приеме, че тя е с
нормална отличителност. По отношение изолирано на словната част на марката-
може да се направи заключение, че тя има асоциативни качества- създава
асоциации с възможни стоки и продукти. Според вещото лице стоката „бутилки с
газ“ може да се използва както от широката публика за битови цели, като
потребителите я закупуват директно от търговците, така и за професионални нужди
в различни търговски предприятия и бизнеси. Стоката е от категорията на
продуктите, които са под специален режим на съхранение и търговия до колкото е
потенциално взривоопасна и може да е опасна за човешкото здраве, от което
следва извод за по-високо от средното ниво на внимание при закупуването й.
В проведено открито съдебно заседание на 08.11.2018 г., при разпита на
вещото лице И. при приемане на експертизата, вещото лице на въпроси на страните
допълва, че не е успял да намери директен превод, който да дава конкретно
значение на съчетанието „Л.Г.“ дотолкова, доколкото има различни термини-
светъл, лек и т.н. В заключението по задача 7 счита, че прекият превод на двете
думи не води до пряко значение на марката, а дава асоциация към цялостно впечатление
от така заявената и регистрирана търговска марка. Вещото лице посочва, че
марката притежава своята отличителност, но марката е в нейната цялост – с образ
и съдържаща съответния словен елемент. Според вещото лице марката не е
описателна, а има отличителен характер, регистрирана е като комбинирана. Според
вещото лице марката е със средна степен на отличителност. Вещото лице посочва,
че марката е комбинирана и има много силно изразени три детайла- словен
елемент, силна образна част и силна цветна част, като при разглеждане на
марката в цялост не би могло да се постави нито една от тези 3 части, като
преобладаващи, но когато се сравнява словното използване на марката от цялата
марка е налице използване само на словната част. Вещото лице посочва, че по делото
не е установил използване на словната част на тази марка самостоятелно.
От показанията на
свидетеля А.В.М.се установява, че е работила в „Битова Л.Г.“, а преди това и в
„Л.Г.“. Спомня си, че в „Л.Г.“ е работила от 2005-2009 година приблизително,
след което е започнала работа в „Битова Л.Г.“ до началото на 2017 г. или 2018
година, а към момента работи в друга фирма на собственика. След приключване на
майчинството била прехвърлена. Твърди, че в „Л.Г.“ е работила като технически
сътрудник, като е приемала заявки, разпределяла ги, като целият документооборот
е преминавал през нея, издавала е и фактури, плащала е сметки, водила е
отчетност. Спомня си, че не е имало друг, който да се занимава с отчетността на
фирмата, освен счетоводителя. В „Битова Л.Г.“ се е занимавала с водене на
сметки, с клиенти и като оперативен счетоводител. Посочва, че дейността на „Л.Г.“
преминава като дейност към „Битова Л.Г.“. Спомня си, че не е имала какви
функции да изпълнява в „Л.Г.“ и съответно е преминала в „Битова Л.Г.“. Спомня си, че „Л.Г.“
е прехвърлила дейността си на „Битова Л.Г.“ и целият персонал преминал към тази
фирма. Посочва, че г-н Славов в това време, който бил собственик на „Л.Г.“, е
знаел всичко, защото всичко се е случвало с негово знание и по негово решение.
Спомня си, че това е било негово предложение като съдружник в „Л.Г.“. Твърди,
че дейността е трябвало да бъде разделена, заради това, че са работили под
наблюдение на митницата, която е имала определени изисквания към документите,
които са били много сложни са изработване. Спомня си, че „Битова Л.Г.“ се е
явила като търговска фирма на „Л.Г.“, за да се улесни дейността, като това е
било предложение на г-н Славов. Спомня си, че с него са работили в една и съща
сграда в един и същи офис. Посочва, че
когато е била създадена „Битова Л.Г.“ са се преместили на базата на „Битова Л.Г.“,
която била собственост на „Л.Г.“. Спомня си, че се били преместили в базата в
с. Цалапица, за която знае, че е собственост на „Л.Г.“ или поне е била, като в
момента не знае чия е собствеността. Спомня си, че в периода, когато се била
създала „Битова Л.Г.“ акцизният склад бил регистриран на фирма „Л.Г.“. Спомня
си, че „Битова Л.Г.“ е бил единственият клиент на „Л.Г.“, тъй като са поели
търговската дейност. Спомня си, че „Л.Г.“ като продавач на бутилки за битова
газ не е имало други клиенти освен „Битова Л.Г.“. Посочва, че след
преустановяване дейността на „Л.Г.“, след период от време бил отнет лиценза на
„Л.Г.“ доброволно, а „Битова Л.Г.“ останало под наем в този акцизен склад.
Спомня си че бил издаден лиценз от митница за работа на „Битова Л.Г.“ и нещата
продължили по същия начин без прякото участие на „Л.Г.“, тъй като е било с
отнет лиценз. Спомня си, че когато бил сменен лиценза, са усвоявали газ от „Л.К.“,
която е влизала от чужбина, но като лицензиран складодържател са имали право да
закупуват газ само от лицензирани складове. Спомня си, че са взимали от тях
количества тогава, когато е имало внос. Посочва, че през цялото време са
работили с „Л.К.“, но там вече са продавали горива, били са партньори. Посочва,
че камиончето от страница 5 на делото, както и изображението на страница 4 от
приетото в съдебно заседание заключение на вещото лице И., е използвано от
„Битова Л.Г.“, но не в този вид и емблема на вратата. Спомня си, че емблемите
били махнати още в периода, когато „Битова Л.Г.“ не е съществувало, а са
работили само с „Л.Г.“, като година след като били поставени се повредили.
Спомня си, че не са изглеждали добре и лично Славов е желаел да бъдат снети,
тъй като вида им не изглеждал търговски. Посочва, че снимката с камиончето е
направена в склада в с. Цалапица. Посочва, че рекламната табела на сградата в
момента не съществува. Не си спомня да е виждала такава табела. Твърди, че е
работила на самата база, в периода, когато е създадено дружеството „Битова Л.Г.“
и тази табела там не е фигурирала. Спомня си, че фигуративният знак е бил
първата реклама създадена за „Л.Г.“, първите които са правени във времето са
били с този знак, а след това са преминали към по-сериозни неща и този знак не
е използван повече от 10 години. Посочва, че никога не са поставяни знаци върху
бутилките. На техните бутилки не е имало надписи, единственото обозначение на
бутилките, които са продавали са били акцизни шапки, които са задължителни в
акцизните складове и на тях е имало информация за акцизния склад, за името на
фирмата, Булстат, но не е имало снимки и марки. Спомня си, че и в двете фирми
са правели реклами. В „Л.Г.“ първите реклами, които са използвали са били тези,
но това е било първата и втората година максимум- с човечето са били първите
флаери, впоследствие се развили нещата и не са повтаряли реклами. Твърди, че не
е работила със сайта. Счита, че тъй като са поели дейността на „Л.Г.“, то е
нормално неща, които са били използвани от „Л.Г.“ да бъдат ползвани и от
„Битова Л.Г.“. Посочва, че бизнесът на „Л.Г.“ първоначално е бил ориентиран към
продажба на газови бутилки с камиончета, впоследствие законодателството се
изменило и се появили нови изисквания и е следвало да се минава митнически
режим и документите са станали по-сложни, отколкото само издаване на фактури и
това наложило създаването на търговска фирма за да се избегне целият
документооборот, тъй като към всеки клиент било наложително да се пускат 30
документа за продажба на една бутилка. Това е причината да се създаде фирмата
„Битова Л.Г.“. Посочва, че „Л.Г.“ продължило да работи като фирма, но
преустановило продажбата на битови бутилки. Знае, че бензиностанциите на „Л.Г.“
са продавали бутилки на „Битова Л.Г.“, но не знае до кога. Знае със сигурност,
че е прекратен лиценза на „Л.Г.“, защото за това нещо е минала ревизия, в която
е участвала. Посочва, че всяко прекратяване и отнемане на лиценз от митница
завършва с ревизия, която продължава месеци и този лиценз е прекратен, за да
може да бъде използвана същата база. Посочва, че не може на една база да има
два лиценза на две различни фирми. Когато бил прекратен лиценза на „Л.Г.“,
тогава „Битова Л.Г.“ кандидатствало за лиценз и съответно било одобрено.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля М., като логически и житейски обосновани, вътрешно непротиворечиви и
кореспондищи с останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелката не е лично заинтересована от
изхода на делото и обстоятелствата, за които свидетелства са възприети лично и
непосредствено от нея.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО /отм./ съдържа
легална дефиниция на термина „изключително право върху марка”. Нормата гласи,
че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва,
да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да
използват в търговската си дейност знак, който е идентичен на марката за
означаване на стоки или услуги, които са идентични на тези, за които марката е
регистрирана; знак който поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност
за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с
марката; или знак, идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които
не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато
по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и
използването без основани на знака би довело до несправедливо облагодетелстване
от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги
увредило. Използване в търговската дейност по смисъла на тази разпоредба
представлява поставянето на знака върху стоките или техните опаковки;
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги
с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в
търговски книжа или реклами – арг. от ал. 2 на чл. 13 от ЗМГО /отм./. Съгласно
чл. 73, ал. 1 от ЗМГО /отм./ нарушение на правото на регистрирана марка е
използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието
на нейния притежател.
В случая не се спори между страните, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е притежател
на търговската марка „Light gas“ с национална
закрила, комбинирана. Следователно същият има правото да предяви иск срещу лица
за защита на правата си по реда на чл. 76 от ЗМГО /отм./. Комбинираната марка
включва в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата
обхваща тяхната цялост. Съдът намира,че
от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че е налице
нарушение на правото на ищеца върху процесната марка чрез неправомерното й използване
в търговската дейност на ответника. Ищецът не проведе пълно и главно доказване
на обстоятелството, че регистрираната от него търговска марка се използва от ответното дружество. Доказателство за това не е инкорпорираната в
исковата молба като фиг. 2 снимка. В действителност, както посочва вещото лице
в съдебно-марковата експертиза, същата е извършена на основание снимки, които
се намират в електронният сайт bgfirms.info. Тези снимки обаче не
доказват използването на марката на ищеца. Не са налице
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че ответното дружество
използва марката на ищеца в своята дейност като цяло. Не е установено какви и
колко камиончета притежава ответното дружеството, всички ли са брандирани с
марката на ищеца и дали въобще са брандирани. Не се установява бутилките за газ
да са брандирани с марката на ищеца. Напротив от показанията на свидетелката М.
се установява, че на бутилките никога не
са поставяни знаци, като снимки и марки,
а единственото означение на бутилките, които са продавали, са били акцизни
шапки, които са задължителни в акцизните складове и на тях е имало информация
за акцизния склад, за името на фирмата и Булстат. От събраните по делото
доказателства е видно, че двете дружества са били обвързани с различни облигационни
правоотношения, като едноличният собственик на капитала и представител на „Б.л.г.“
ЕООД С.Х.е бил съдружник в „Л.Г.“ до 21.05.2013 г. Въз основа на сключените
между дружествата договори, ответното дружество е ползвало базата на „Л.Г.“ в
с. Цалапица, като „Л.г.“ ООД е отдало под наем на „Битова Л.Г.“
пълначната станция, офис, както и 4 броя товарни автомобила. Последното
предполага, предвид липсата на изрична уговорка в обратен смисъл, че „Л.г.“ ООД
със знанието на своите управители е предоставило на ответното дружество
ползването на това имущество, евентуално брандирано със съответната марка на ищцовото
дружество. Не се установява наличието на изрична уговорка, според която
наемателят да е следвало да премахне брандираната върху имуществото марка, т.е.
не може да се направи извод, че ответното дружество е използвало марката на
ищеца неправомерно.
За да съставлява нарушение по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО /отм./, следва
използването на регистрираното фирмено наименование да е недобросъвестно:
регистриралият го търговец знае или е бил длъжен да знае за правата на
притежателя на търговската марка и желае или допуска настъпването на
противоправните последици - объркване на потребителя относно действителния
произход на стоките/услугите или свързване знака /фирмено наименование/. Съгласно
константната практика на ВКС, недобросъвестността следва да бъде преценявана
поотделно и конкретно във всяка конкретна хипотеза, с оглед конкретните
обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект. В случая не
се установи от ищеца, който носи доказателствена тежест за това, че ответното
дружество използва фирменото си наименование в противоречие на добросъвестната
търговска практика. Не се установява по какъв точно начин може да настъпи
объркването на потребителите при положение, че е представена една единствена
снимка, която е поместена на електронен сайт bgfirms.info. Не са представени
доказателства за цялостната дейност на ответното дружество, от което да може да
се направи обоснован извод, че би могло да се допусне объркване на
потребителите. От представените писмени доказателства и събрани гласни такива е
видно, че двете дружества са работили заедно, без да е налице конкуренция между
същите, а и не се установява същите да са се борили за пазарен дял. Вярно е, че
посочената снимка на електронния сайт се свързва с дружеството „Б.л.г.“ ЕООД
предвид самото и наличие там, но не може да се приеме, че същото съставлява
нарушение на правото върху съответната регистрирана марка. Не може да се
приеме, че това е пряка реклама за отнемане на клиенти или объркване на
потребителя относно действителния произход на услугата. Не се установява
предоставяните услуги или предлагането на стоките да е свързано с тази марка.
Съгласно
чл. 7, ал. 5 от Търговския закон, фирмата не може да бъде идентична или сходна
със защитена марка, освен ако търговецът има права върху нея. Така дадената в
разпоредбата защита не е абсолютна, като следва да бъде съобразено обстоятелството,
че всяка марка се ползва със закрила и съответно защита по отношение на
стоките и услугите, за които се отнася регистрацията й, поради което не може да
се разширява правото на маркопритежателя до степен да има право да забранява на
трето лице да регистрира фирма, която ще осъществява дейност в различна област,
от тази за която са стоките и услугите, за които се отнася регистрацията на
марката му. С постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 215/08.08.2014 г. на ВКС, І ТО, по т. дело
№ 1023/2012 г. е прието, че наличието на
нарушение по чл.13 ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМГО /отм./ чрез използване на
регистрирано търговско наименование ще е налице само ако ползването е извършено
в противоречие с добросъвестната търговска практика. В този смисъл само по себе
си регистрирането на дружество с фирма, идентична или сходна по съдържание с
регистрираната търговска марка, следва да е търпимо поведение, само доколкото
не противоречи на добросъвестната търговска практика. При цялостна преценка на
доказателствата, събрани по
настоящото дело, съдът
намира, че ищецът не проведе
пълно главно доказване, че е налице сходство между марката и
фирменото наименование на
ответника, което да доведе до възможност за въвеждане в заблуждение на потребителя. Сходството между марката и фирменото
наименование е частично и единствено по отношение на словния елемент на
регистрината комбинирана марка. Това съществуващо частично сходство не е в степен, че
да заблуди потребителите. Дори и да се приеме, че поради съвпадането на част от
фирменото наименование с марката е налице сходство, то ищецът не установи
недобросъвестността на ответника, тъй като не установи, че същият е желаел или
допускал настъпването на противоправни последици, а именно объркване на
потребителя.
Предвид
изложеното, Съдът намира предявените искове за неоснователни, породи което
същисте следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на производството, ответникът има право на направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които възлизат на 3100 лева, в
това число 1000 лева депозити за вещи лица и 2100 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.Г.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Б.л.г.“ ЕООД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление:***, искове с правна квалификация чл. 76, ал. 1, т. 3 от
ЗМГО /отм./ да
бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за нарушаване на комбинирана търговска
марка „Light gas“, с peг. № 70870 в размер на 1000 лева, предявена като
частичен иск от сумата в размер на 20 000 лева, чл. 76, ал. 1 т. 3 от ЗМГО
/отм./ да бъде осъден ответникът да преустанови използването на регистрираната комбинирана
търговска марка „Light gas“ с per. №70870 и да премахне от своите търговски
обекти, стоки, услуги и фирмени камиони, всички означения сходни или идентични
/образно или фонетично/ с тази марка и чл. 7, ал. 5 от ТЗ да бъде осъден
ответникът да преустанови използването на фирменото си наименование, като
неоснователни.
ОСЪЖДА
„Л.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „Б.л.г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 3100
/три хиляди и сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: