Решение по дело №19767/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2706
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 9 юли 2018 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20175330119767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2706                                    09.07.2018 година                               град Пловдив

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

      

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19767 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от М.Н.Б., ЕГН ********** против И.Я.В., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД.

 

В исковата молба се твърди, че страните се познават, израснали в една махала, но не са близки. През лятото на 2017 г. /след 20.07.2017 г./, минавайки случайно покрай къщата на ответника, ищецът го видял паднал до входната врата, в безпомощно състояние. Повикал линейка и го закарали в болница в гр. А. Оказало се, че получил удар. Ищецът го посещавал през седмичния му престой там, купувал му храна по негова молба. След като бил изписан, го прибрал до дома му, за което поел разходите. Завел го и при личния лекар, след което закупил изписаните медикаменти на обща стойност 47,44 лева. Ответникът го помолил да му помогне финансово, т.к. нямал средства /бил обран наскоро/, останал самотен и без роднини. Казал, че получава пенсия от 220 лева и работи като водопроводчик на повикване. Обещал да върне парите, когато се възстанови.

Ищецът платил сумата от общо 118,94 лева /сбор от средства за лекарства; преснимане на документи, изискани от Дирекция „Социално подпомагане” за предоставяне на инвалидна количка и стол – 1 лв.; разходи за храна и такси до дома на отв. – общо 40,50 лева; пълномощно с нотариално удостоверени подписи за пред ДСП – 10 лв.; нова брава за външната врата на ответника - 20/.

Въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не върнал сумата, изразходвана в негова полза, поради което се моли за осъждането му да я плати, ведно с разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор /ИМ е редовно връчена при отказ – чл. 44, ал.1, изр. посл. ГПК/.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание /отново при условията на отказ/, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 5713/04.06.2018 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 28.06.2018 г. ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

 

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива в размер на 50 лева – платена ДТ, която следва да се постави в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА И.Я.В., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: общо 118,94 лева /сто и осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща сбор от платени от М.Б. в полза на И.В. средства по договор от лятото на 2017 г. за закупуване на - лекарства; преснимане на документи, изискани от Дирекция „Социално подпомагане” за предоставяне на инвалидна количка и стол; разходи за храна и придвижване с такси до дома на В.; пълномощно с нотариално удостоверени подписи за пред ДСП и нова брава за външната врата на В., ведно със сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

                         

Начин на плащане на сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

Чрез пощенски запис, според искането на ищеца в молба на л. 10.

                                   

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП