Решение по дело №1106/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 397
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20224110201106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Велико Търново, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110201106 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Варна против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№ 4738390, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Претендира се неговата отмяна
оплаквания за незаконосъобразност.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.

Депозирано е писмено такова от пълномощника на жалбоподателя.


Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 4738390, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на жалбоподателя, за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
1
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500.00 лева. Същият е издаден, затова, че на 19.04.2021 г., в
11:16 часа, в общ. Велико Търново, на ПП І-4, км. 115+000, в посока гр. Велико Търново, с
МПС – лек автомобил "БМВ 730Д Х ДРАЙВ“, с рег. № В 16 87 ВК, е допуснато нарушение
за скорост, като при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е установена
скорост на движение на посоченото МПС – 126 км/ч.
От приложената по делото справка е видно, че МПС е собственост на жалбоподателя.

Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение
по ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1".
Съгласно удостоверение на БИМ № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1", е вписана в регистъра на Българския институт по метрология под № 5126, със
срок на валидност до 07.09.2027 г. Същата е преминала проверка, за което е съставен
протокол за проверка № 71-С-ИСИ/22.10.2020 г.
Представен е и протокол за използване на АТСС, от който са видни датата и часа на
използване на системата - 19.04.2021 г., с начало на работа 10:00 ч. и край 12:00 ч.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
От данните в ЕФ се установява, че нарушението е извършено извън населено място,
като превишението на скоростта от 66 км/ч обосновава приложението на санкционната
норма по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. АНО е наложил санкцията в двоен размер при
условията на повторност по чл. 182, ал. 4, без обаче изрично да посочи и препрати към
нормата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като нито в ЕФ е отразено, нито в представената
преписка са приложени доказателства, от които да се установява, че нарушението
действително е извършено повторно. За налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с която се
запълва /в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в извън населено
място над 50 km/h – чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП/; описание от фактическа страна, че
нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който
определя тази квалификация, включително с датата му на влизане в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от горепосочените
обстоятелства. На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на нарушената
2
норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на изложената фактическа
обстановка каква и защо е наложена съответната санкция. На следващо място, липсва
описание, че деянието е извършено при условията на повторност. За такова може да се съди
единствено от посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
В ЕФ липсват каквито и да било твърдения нарушението да е извършено повторно, за да
бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го изследва в съдебното
производство. При липсата на такова описание, съдът не може да извърши преценка дали
наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицираният състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
път, каквото е словесното описание на нарушението. Не на последно място, липсва
посочване на предхождащия санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при
условията на повторност. Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на
този акт в електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект да бъде санкциониран по
квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсата предпоставя процесуален порок
при описанието на административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение. Същата води до
невъзможност както за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва.
При посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление или
електронен фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е влязъл в сила, или че
ако е влязъл в сила, е изминала 1 година от влизането му в сила, което да бъде проверено от
съда. При непосочването на този акт, жалбоподателят е поставен в невъзможност да се
защити, тъй като не знае кой е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира
възраженията си. Изискванията за описание на съставомерните факти в електронния фиш са
императивни и такива факти не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен
път от доказателствата по делото. Поради това и обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4738390, издаден от ОД на
МВР – Велико Търново, с който на жалбоподателя ***, с ЕГН **********, от гр. Варна, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 500.00 лева, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4