Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1002
гр.Русе,24.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД….Х-ти гр.с….в публично заседание
на 24.06.2020
г. в състав:
Председател:
Дарин Йорданов
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 639 по описа за 2020г.
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.357 и сл от КТ.
Предявени са иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ; иск за заплащане на
непредоставени ваучери за храна с правно основание чл.269, ал.2 от КТ; иск за заплащане на трудово възнаграждение
с
правно основание чл.242 във вр. чл.269, ар.1 от КТ; искове са за заплащане на положен
извънреден труд с правно основание чл.242 вр. чл.262, ал.1 от КТ.
Първоначално е предявен и иск по чл.220, ал.1 от КТ,
производството по който е прекратено с протоколно определение от 24.06.2020 г.
Ищцата А.Д.Т. твърди, че на 24.09.2019 г. е постъпила на работа като „помощник сладкар“ в
ответното дружество. Трудовото
правоотношение с ответника било прекратено със Заповед №0002/28.01.2020 г. За
за м. декември 2019 г. и м.януари 2020 г. ответнто дружество ѝ дължало
ваучери за храна на стойност 60 лева на месец или общо 120 лв. Не ѝ било
платено и трудовото възнаграждение за м. януари 2020 г. в брутен размер след
допуснато изменение на иска чрез намаляването - 416,68 лв. и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 , ал.1 от КТ в брутен
размер след допуснато изменение на иска чрез намаляването му – 194,09 лв. Освен
това не ѝ било платено трудово възнаграждение за положен извънреден труд
за 64 работни часа, като всеки един работен ден бил полаган по един час
извънреден труд. Освен това работила и през официални празници и почивни дни на
14, 21, 26 и 28 декември 2019 г., за което също и се дължало трудово
възнаграждение за извънреден труд със съответно увеличение. Въз основа на тези
твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да ѝ
заплати горепосочените суми, както и
трудово възнаграждение за извънреден труд след допуснато изменение на
исковете - 320,28 лв. за 64 часа
извънреден труд дневно по един час за всеки работен ден; 154,56 лв. – за работа
на 14, 21и 28 декември 2019 г. и 58,95 лв. – за работа на 26.12.2019 г.
Ответникът ”ДЕТЕЛИНА 82”-ЕООД-с.Иваново оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва факта, че страните са били в трудово
правоотношение, и че уговореното първоначално основно месечно трудово
възнаграждение е било 610 лв., както и че ищцата е работила на 14, 21 и 28
декември 2019 г. Оспорва твърденията на
ищцата, че е работила по един час извънредно във всеки работен ден. Твърди, че
в края на м. ноември по инициатива на работничките е било променено отчитането
на работа с оглед увеличените заявки за наближаващите празници и работодателя
със своя заповед от 27.11.2019 г. е установил сумирано изчисляване на работното
време за м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г. В тази връзка са били
изготвени план графици. Поради това счита, че не се дължи увеличение на
трудовото възнаграждение за датите 14, 21 и 28 декември. Позовава се и на това,
че след завеждане на делото и към датата на подаване на отговора по банков път
на ищцата е платено трудово възнаграждение за м. януари 2020 г., обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и възнаграждение за работа на
официален празник на 26 декември 2019 г. Поради това моли исковете в тази част
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва се претенцията за плащане на
парична равностойност на ваучери за храна. Твърди, че предвид несериозно
отношение към трудовия процес от страна на ищцата и на основание чл. 15, ал. 1
от Правилника за вътрешния трудов ред не се дължат ваучери за храна, нито паричната
им равностойност.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава
се и не се спори, че страните са били в трудово правоотношение за периода от
24.09.2019 г. – 29.01.2020 г. Не се спори и относно обстоятелството, че ищцата
е полагала труд на 14, 21, 26 и 28 декември 2019 г. Със заключението на
приетата по делото съдебна икономическа експертиза се установява, че към
момента на прекратяване на трудово правоотношение между страните на ищцата не е
било заплатено трудово възнаграждение за м.януари 2020 г. и че същото е в
брутен размер от 418,68 лв. същото е платено на ищцата на 24.02.2020 г., което
е след завеждането на настоящото дело. Същото се установява и по отношение на
дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и трудово възнаграждение за работа
на официален празник – 26.12.2019 г., които са заплатени с банкови преводи от
24.02.2019 г. и 09.03.2019 г. С оглед на това тези искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят. Плащането е правопогасяващ факт, който следва да се
вземе предвид от съда дори и когато е настъпил след завеждането на делото (арг. от
чл.235, ал.3 от ГПК). С оглед на това исковете за заплащане на обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ, тр. възнаграждение за м.януари 2020 г. и трудово
възнаграждение за работа на официален празник – 26.12.2019 г., следва да се
отхвърлят изцяло.
По
отношение на претендираната от ищцата парична равностйност на непредоставени
ваучери за храна съдът съобрази следното:
Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §1, т.36 от ДР на Закона за
корпоративното подоходно облагане, ваучерите за храна са вид книжа за замяна,
предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, които се използват
като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и
обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор. В
същия смисъл е и разяснението в чл.2, ал.2 на Наредба № 7/09.07.2003 г. за
условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност
като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор.
Нормата на чл.2, ал.1 от същата Наредба изрично посочва, че чрез ваучерите за
храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и
по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
При
тълкуването на посочените разпоредби се налага извода, че ваучерите не
представляват част от основното трудово възнаграждение. Предоставянето на
ваучери дори не представлява парично плащане, а предоставяне на средства под
форма на книжа за замяна, поради което същите следва да бъдат разглеждани като
допълнително възнаграждение в натура, каквато възможност е предвидена в
разпоредбата на чл.269, ал.2 КТ. Според
тази норма допълнителните трудови възнаграждения могат да бъдат предоставяни в
натура, но само ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен
трудов договор /КТД / или с индивидуалния трудов договор. В случая в исковата
молба изобщо не са наведени доводи откъде произтича вземането на ищцата. В
предсатвените трудов договор и допълинтелно споразумение липсва предвиждане за
дължимост на такива. Доколкото ваучерите за храна са вид социални придобивки,
предоставени в натура на работниците и служителите, то те могат да влязат и в
обхвата на чл.294 КТ, а именно - предоставянето им да бъде извършено от
средствата за СБКО. В този случай обаче е необходимо да бъде спазена
императивната разпоредба на чл.293, ал.1 КТ, според която начина за
използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на
работниците или служителите. С това решение трябва да е определено дали
средствата ще се предоставят в натура или пари, сферите на СБКО, съотношението
на сумите по всяка от тях, конкретните мероприятия и критериите, по които ще се
извършва разпределението. В конкретния случай не се твърди и не се представя и такова
решение на Общото събрание на работниците и служителите.
С оглед
гореизложеното искът за заплащане на парична равностйност на непредоставени
ваучери за храна следва да се отхвърли изцяло.
По
отношение на иска за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за 64 работни часа, като всеки един работен ден бил полаган по един час
извънреден труд съдът съобрази следното:
В
тежест на ищцата е да докаже че за времето на трудовото си правоотношение с
ответника е работила над нормалната продължителност на дневното си работно
време с едни час ежедневно. По делто са разпитани двама свидетели относно времето, в което ищцата и колежките
ѝ са приключвали работа. Св.П. Г., който живее на съпружески начала с
ищцата, твърди че тя се е връщала по-късно от работа – не в 17.00 часа, а около
17 – 17.20 часа, след което започва почистване на работното място и си заминава
от работа около 18 – 18.30 часа. Св.Т. П., която работи при ответинка, твърди че са приключвали работа около 17.00 –
17.05 часа, като това е ставало след почистването на работното място в
сладкарския цех. Съдът дава вяра на показанията на св.Георгиев, защото. въпреки
че живее на съпружески начала с ищцата е обективен и не спестява неизгодни за
нея факти – че не я е посрещал на изхода на цеха, а на автобусна спирка, където
е оставяне с тренспорт след работа и защото същите съответстват на въведената
от ответника организация на работа за сумирано изчисление на работното време,
установено със заповед №3-0018/27.11.2019 г. за периода от 01.12.2019 г. – до
31.01.2020 г., което сочи че обема на работа е толкова голям, че не може да
бъде изпълнен при нормален работен ден. При това положение за времето от
25.09.2019 г. до 01.12.2019 г. ищцата е положила 48 часа извънреден труд
/четири през м.септември, 23 през м.октомври и 21 дни през м.ноември/, които не
са ѝ заплатени. Съгласно заключението на вещото лице почасовата ставка за
същия с увеличението от 50% по чл.262, ал.1, т.1 от КТ е 5,52 лв. за м.септември;
4,56 лв. за м.октомври и 5.00 за м.ноември. С оглед положените часове за всеки
от месеците на ищцата се дължат общо 231,96 лв. След 01.12.2019 г. е въведено
сумирано изчисление на работоното време като от представените от ответника
графици не е видно в рамките на същото да енадвишена нормалната продължителност
на работното време. С оглед на това искът следва да се уважи до гореустановения
размер от 231,96 лв., а за горницата до 320,28 лв. да се отхвърли.
Разноските по делото следва да се определят по компенсация
съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.
В тежест на ответниците е Д.Т. върху уважения размер на
исковете – 50 лв., както и 11,13 лв.- разноски за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”ДЕТЕЛИНА 82”-ЕООД-с.Иваново, Обл.Русе, ЕИК202188019
да заплати на А.Д.Т., ЕГН:********** *** сумата от 231,96 лв., представляващо брутно трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 25.09.2019 г. до 01.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.02.2020 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част – за горницата до 320,28 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Д.Т., ЕГН:********** *** против ”ДЕТЕЛИНА 82”-ЕООД-с.Иваново,
Обл.Русе, ЕИК202188019 искове за заплащане на трудовото възнаграждение за м.
януари 2020 г. в брутен размер 416,68 лв.; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл.224, ал.1 от КТ в брутен размер 194,09 лв.; трудово възнаграждение за извънреден
труд за работа на 14, 21и 28 декември 2019 г. в размер на 154,56 лв. и трудово
възнаграждение за извънреден труд за работа на 26.12.2019 г. в размер на 58,95
лв.
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН:********** *** да заплати на ”ДЕТЕЛИНА
82”-ЕООД-с.Иваново, Обл.Русе, ЕИК202188019 сумата в размер на 488,70 лв. –
разноски по компенсация по делото.
ОСЪЖДА ”ДЕТЕЛИНА 82”-ЕООД-с.Иваново, Обл.Русе, ЕИК202188019
да заплати по сметка на РРС сумата в размер на 50 лв.- държавна такса и 11,13
лв.- разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенският
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: