РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330106970 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът Б. И. К., ЕГН ********** дължи на ищеца „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 84,93 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги, с клиентски № **** от ***** г., сключен между ответника и
„БТК“ ЕАД, правата по който са прехвърлени на „С.Г. Груп“ АД на ****г., което ги е
прехвърлило на ищеца по силата на цесия от **** г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от **** г. по ч.гр.д. № ****г. на PC – П.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на процесното вземане за
неустойка, произтичащо от сключения от ответника договор за мобилни услуги.
Ответникът не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен, като съображенията за това са
следните:
На първо място процесното вземане се явява недоказано, тъй като в производството
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е представен договорът за мобилни услуги, от който се
твърди да произтичат претендираните от ищеца права. Този договор е представен по
образуваното заповедно производство, но, по мнение на настоящият съдебен състав, същият
не може да бъде ценен в настоящото исково производство, именно защото не е приет като
доказателство. В тази връзка следва да се има предвид, че заповедното производство е
едностранно. Представените по него писмени доказателства не се свеждат до знанието на
длъжника, на когото се връчва единствено препис от заповедта за изпълнение. Ето защо
длъжникът в заповедното производство не е процесуално задължен да вземе становище по
представените от ищеца писмени доказателства. Напротив, при оспорване на вземането,
ищецът е длъжен в рамките на исковия процес да представи доказателства, установяващи
1
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Именно в исковия
процес, ответникът може да възрази против приемането на доказателствата, включително да
оспори тяхната истинност по реда на чл. 193 ГПК, в рамките на предвидения преклузивен
срок за това. В случая ищецът не ангажирал писмени доказателства, който да установят
съдържанието на неустоечната клауза, от която претендира процесното вземане. Само по
това съображение, предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
В допълнение следва да се изтъкне, също че ищецът не ангажира и доказателства
процесната неустоечна клауза да е индивидуално договорена. Дори и да се приеме, че
съдържането на клаузата е такова, каквото е посочено в исковата молба, то вземането за
неустойката би изхождало от неравноправна клауза. Твърди се, че при прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на абоната, последният дължи заплащане на неустойка,
в размер на не повече от три абонаментни такси до края на срока на договора, по техния
стандартен размер, без отстъпка. Така уговорена неустойка предоставя възможност на
търговеца едностранно да променя нейния размер, чрез изменение на т.нар. стандартен
размер на абонаментните такси. Отделно следва да се отбележи, че договорът за мобилни
услуги е договор с периодично изпълнение, по силата на който доставчикът се задължава да
предостави определени услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните
цена. При неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение. По аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД
развалянето няма обратно действие, тъй като двете насрещни престации намират
оправдание една в друга. При разваляне доставчикът се освобождава занапред от
задължението за предоставяне на услугата. Това е и целта на развалянето, тъй като изцяло
от преценката на доставчика зависи дали при неизпълнение ще развали договора или пък ще
продължи да предоставя услуги срещу съответната месечна цена или такса. Ако доставчикът
избере да развали договора, по аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, същият има право на
обезщетение за вредите от развалянето, които могат да бъдат скрепени и неустойка. Според
чл. 143, ал. 1 ЗЗП обаче неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а според чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява
на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи
сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора. Втората
хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП съответства на процесния случай, което е допълнителен
аргумент за отхвърляне на иска. Под израза „задържи сума за престация, която не е
извършил“, следва да се разбира всяка клауза, която поражда вземане за доставчика, което
не намира оправдание в собственото му изпълнение, ако сам прекрати договора.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният иск следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Б. И. К., ЕГН ********** дължи на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 84,93 (осемдесет и четири лева и 93 ст.)
лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, с клиентски №
**** от *** г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, правата по който са прехвърлени на
„С.Г. Груп“ АД на ****г., което ги е прехвърлило на ищеца по силата на цесия от **** г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ****
2
г. по ч.гр.д. № ****г. на PC – П.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3