РЕШЕНИЕ
Номер 11616.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съдIV Първоинстанционен търговски състав
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20201800900136 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
А. И. В. е предявила срещу „Б. И.” АД обективно съединени частични искове за
плащане на следните суми: сумата от 50000 лв., представляваща част от сумата от 100000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и стрес,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни увреждания,
които вреди са причинени в резултат на виновно противоправно поведение на Т. В. Н. като
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 18.07.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 50000
лв., представляваща част от сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни увреждания, които вреди са причинени в резултат
на виновно противоправно поведение на М. Д. И. като водач на лек автомобил „БМВ 320
И“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 18.07.2019 г.
до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 12.05.2017 г.
настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от Т.В.. Н., и лек
автомобил „БМВ 320И“, управляван от М. Д. И., при което пострадала ищцата
като пътник в лекия автомобил „БМВ 320И“. Мястото на настъпване на ПТП и неговият
механизъм са описани в исковата молба, където са описани и причинените телесни
увреждания като вид и медико-биологичен характер, както и търпените в резултат на тези
увреждания болки, страдания и стрес като интензитет. Твърди се още, че вина за ПТП имали
и двамата водачи, които били признати за виновни в извършване на престъпления по чл.
343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК с влезли в сила съдебни актове –
определения на РС – Б. за одобряване на споразумения. Относно двата автомобила имало
сключени с ответника договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
1
автомобилистите“, действащи към датата на ПТП, поради което ищцата предявила
извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но такова не било определено и
платено, поради което се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за недопустимост /обсъдени и приети за
неоснователни от РС – Б., от който делото е изпратено на СОС по подсъдност след
допуснато изменение на исковете чрез увеличение на размера им/ и неоснователност на
исковете. Не оспорва наличието на твърдените застрахователни правоотношения. Оспорва
настъпването на деликт, механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на
двамата водачи, вида и медико-биологичния характер на твърдените като получени в
резултат на ПТП увреждания, както и причинно-следствената връзка между ПТП и
причинените на ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки, страдания и стрес.
Навежда правни твърдения за изключителен принос, т. е. самоувреждане, респ.
съпричиняване на уврежданията от страна на ищцата, основани на фактическите твърдения,
че е пътувала без поставен обезопасителен колан и в автомобил с брой пътници над
разрешения. Навежда и правно твърдение за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, но не
излага никакви конкретни фактически твърдения в тази връзка. Оспорва и размера на
исковете като навежда възражение за прекомерност на търсените обезщетения за
неимуществени вреди.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото протоколи от о. с. з по н. о. х. д. № 102/2019 г. по описа
на РС – Б. и по н о. х. д. № 90/2019 г. по описа на РС - Б. се установява, че съдът е одобрил с
надлежни протоколни определения /които на основание чл. 300 ГПК и чл. 383, ал. 1 вр. чл.
413 НПК са задължителни за настоящия съд относно това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца/ споразумения, с които М.Д. И. е признат
за виновен в това, че на 12.05.2017 г. около 22.21 ч. в с. С. на главен път Е-79 в района на
188-ми км. с посока на движение от гр. Б. към с. Н. при управление на МПС „БМВ 320И“
при условията на независимо съпричиняване с Т.В. Н. нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и
извършващият в този момент ляв завой автомобил „Фолксваген Голф“, намиращ се в
лентата за насрещно движение, и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече
от едно лица /сред които и ищцата/ - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК, а Т.В. Н. е признат за виновен в това, че на 12.05.2017 г. около 22.21 ч. в с.
С. на главен път Е-79 в района на 188-ми км. с посока на движение от с. С. към гр. Б. при
управление на МПС „Фолксваген Голф“ при условията на независимо съпричиняване с М.
2
Д. И. нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което настъпил сблъсък
между управлявания от него автомобил и намиращият се в лявата лента за движение с
посока от гр. Б. към с. Н.лек автомобил „БМВ 320И“ и по непредпазливост причинил
телесни повреди на повече от едно лица /сред които и ищцата/ - престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С оглед изложеното съдът не коментира възраженията и оспорванията на ответника
относно валидността, истинността и доказателствената сила на съставения КП за ПТП като
ирелевантни.
От показанията на свидетелите се установява следното: От показанията на
свидетелката Й. – майка на ищцата и съответно имаща преки впечатления от това как се е
отразило ПТП, се установява, че когато свидетелката пристигнала на мястото на ПТП
ищцата била на земята, цялата обляна в кръв и много обезобразена. Закарали я в гр. Б., а
после в УМБАЛСМ „Пирогов“, където направили изследвания. Ищцата изпитвала силна
уплаха, впоследствие от стреса косата опадала, налагало се да използва козметични
средства за лице за прикриване на следите от инцидента. След изписването от болница се
възстановявала дълго време в дома си, не искала да излиза, защото била с много
наранявания по лицето, около месец и половина – два не излизала, била освободена от
училище до края на учебната година. Приемала обезболяващи, изпитвала болки в гърба.
Към момента били останали белези над устата и над дясната вежда, а на темето и отпред
на главата нямала коса, което било видимо. По гърба също имала белези. От показанията на
свидетелите Д. и Г. – също пътници в лекия автомобил „БМВ 320И“, се установява, че
ищцата пътувала на задната седалка в средата и била с предпазен колан.
От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза /по делото са
депозирани две идентични заключения – първото пред РС – Б., именувано като заключение
по съдебно-оценителна експертиза, второто – пред СОС, като съдът е изслушал вещото
лице, отчитайки, че двете заключения са идентични/ се установява следното: Установява се
на първо място следният механизъм на ПТП: На 12.05.2017 г. около 22.30 ч. на главен път
Е-79 в района на с. С. лек автомобил „БМВ 320И“, управляван от М. Д. И., се движел в
посока към гр. М. в района на мост със скорост от около 117 км./ч. В същото време от
странична улица, която се включва на Т-образно кръстовище с главен път Е-79, се движел
лек автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от Т.В.Н., който достигнал до кръстовището.
Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ предприел маневра завой наляво като
навлязъл в кръстовището. Водачът на лекия автомобил „БМВ 320И“ поради липса на време
и разстояние до мястото на удара блъснал с предната си част лявата странична част на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с инициален удар в областта на предния ляв калник и
предната лява врата. В резултат на удара лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се завъртял
на около 120° в посока на въртенето на часовниковата стрелка и продължавайки
постъпателното и ротационно движение в посоката на ударния импулс, се установил в
покой близо до левия тротоар на платното за движение. В резултат на удара лекият
3
автомобил „БМВ 320И“ се завъртял на около 90° в посока обратна на въртенето на
часовниковата стрелка и продължавайки постъпателното и ротационно движение в посоката
на ударния импулс, напуснал платното за движение с предните колела вляво по посока на
движението, след което се установил перпендикулярно на платното за движение със задните
колела на платното за движение. Причините от техническа гледна точка за настъпване на
ПТП са следните: лекият автомобил „БМВ 320И“, управляван от М. Д. И., се движел с
превишена скорост от 117 км./ч. в района на населено място /където максималната
разрешена скорост е 50 км./ч./ и не се съобразил с предупредителните пътни знаци А26 -
„Кръстовище с път без предимство“ и А40 - „Внимание!Участък с концентрация на пътно
транспортни произшествия“ и пресякъл единичната непрекъсната линия, разделяща дясното
от лявото платно за движение, като навлязъл в насрещното движение, в резултат на което
настъпил сблъсък с лекия автомобил „Фолксваген Голф“; лекият автомобил „Фолксваген
Голф“, управляван от Т. В. Н., предприел маневра завой наляво на Т-образно кръстовище
като не спрял и не осигурил предимство на движещото се по главен път Е-79 МПС.
Установява се още, че скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ 320И“ преди ПТП и
в момента на удара с лекия автомобил „Фолксваген Голф“ била около 117 км./ч., а скоростта
на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ преди ПТП и в момента на удара с
лекия автомобил „БМВ 320И“ е била 19 км./ч. Пътната маркировка и пътните знаци в
участъка са следните: платното за движение на главен път Е-79 е разделено в две ленти с
единична непрекъсната линия Ml, като в района на Т-образното кръстовище с улицата, по
която се движел лекият автомобил „Фолксваген Голф“ непрекъсната линия Ml преминава в
единична прекъсната линия МЗ; в района на Т-образното кръстовище откъм улицата, по
която се движел лекият автомобил „Фолксваген Голф“ има поставен пътен знак Б1 -
„Пропусни движещите се по път с предимство“; на главен път Е-79 преди мястото на ПТП
отдясно е поставен пътен знак А26 – „Кръстовище с път без предимство“ и А40 -
„Внимание!Участък с концентрация на пътно транспортни произшествия“. От техническа
гледна точка опасността за движението на двата автомобила е възникнала в момента, в
който лекият автомобил „Фолксваген Голф“ предприел маневра завой наляво и навлязъл в
платното за движение, по което се движел лекият автомобил „БМВ 320И“. Водачът на лекия
автомобил „БМВ 320И“ от техническа гледна точка е могъл да възприеме внезапно
появилия се лек автомобил „Фолксваген Голф“, когато се е намирал на 74 метра от мястото
на удара, но не е реагирал с аварийно спиране в този момент. Няма данни на мястото на
ПТП двамата водачи да са задействали спирачните системи преди и в момента удара. Лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил
„БМВ 320И“ при движение на последния със скорост от около 117 км./ч. и не би попаднал в
тази зона при движение на лекия автомобил „БМВ 320И“ със скорост от около 50 км./ч., т. е.
за лекия автомобил „БМВ 320И“ не е имало техническа възможност да предотврати ПТП
като спре с оглед внезапно появилото се на пътя МПС при скоростта си на движение, но би
имало такава техническа възможност, ако се е движел със скорост от 50 км./ч. Водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП,
ако е бил спрял и осигурил предимство на лекия автомобил „БМВ 320И“ на кръстовището.
4
Установява се също така, че лекият автомобил „БМВ 320И“ е оборудван с 2 бр. предпазни
въздушни възглавници - за водача и за пътника на предната седалка, както и с предпазни
колани, както следва: предна лява седалка /за водача/ - триточков инерционен
обезопасителен колан, предна дясна седалка /за пътник/ - триточков инерционен
обезопасителен колан, задна лява седалка /за пътник/ - триточков инерционен
обезопасителен колан, задна дясна седалка /за пътник/ - триточков инерционен
обезопасителен колан, задна средна седалка /за пътник/ - двуточков /поясен/ обезопасителен
колан.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява
следното: Ищцата е получила в резултат на ПТП следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: сътресение на главния
мозък, контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, лява
ябълчена област на лицето и лява лицева половина, множество стъкла във външния слухов
проход и тъпанчевата мембрана на ляво ухо без нараняване на канала и мембраната;
гръбначна травма, изразяваща се в: контузия на шийния отдел на гръбначния стълб без
данни за счупване на тела и израстъци на прешлени и за контузия на подлежащия гръбначен
мозък; нарушена цялост на горно дясно латералните апофизарни компоненти на телата на
Тн2-ТнЗ-Тн4 /втори, трети и четвърти/ гръдни прешлени /стабилни счупвания на телата без
фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни за контузия на
подлежащия гръбначен мозък на нивата на счупванията/; лицево-челюстна травма състояща
се от: счупване на короната на 31-ви зъб без данни за счупване на лицеви кости.
Травматичните увреждания в областта на главата са получени вследствие на контакт с части
от интериора на автомобила - удари от твърди тъпи предмети и стъкла от счупено стъкло, а
травматичната увреда в горния гръден отдел на гръбначния стълб е причинена по механизма
на флексия с ротация в отдела. След ПТП ищцата е транспортирана до спешен център на
болницата в гр. Б., откъдето е насочена към УМБАЛСМ „Н. И.П.“ с екип на Център за
спешна медицинска помощ и след проведени прегледи с различни специалисти и образни
изследвания е постъпила на лечение в детско отделение на клиниката по неврохирургия на
болницата. Проведено е комплексно болнично лечение включващо режим на легло, активно
невро-хирургично наблюдение, медикаменти. Общият лечебен престой е бил три дни, но
при изписване на ищцата са дадени указания за спазване на следния лечебно-охранителен
режим: да не се излага на слънце в летните месеци първата година след травмата, отказ от
кофеин- съдържащи напитки за период от един месец, забрана на активна умствена дейност
и четене, предпазване от силни външни дразнители като шум, силна музика, ярка и
трепкаща светлина /вкл. гледане на телевизия/. Назначени са обезболяващи медикаменти за
главоболие, при гадене - лекарства против повръщане. За счупването на короната на 31-ви
зъб е проведено лечение от стоматолог - обтурация с амалгама и лечение на пулпит и
периодонтид. Възстановителният период протича по следния начин: Мозъчното сътресение
като временна „травматична парализа“ на функцията на главния мозък при правилно
проведено лечение и режим възстановителния период е в рамките на 3-5 седмици. При него
5
няма травматични наранявания в тъканта на мозъка, неврологичният статус е без
отклонения от нормата. Лечението обичайно приключва успешно, усложнения не се
очакват. При личния преглед ищцата не е съобщила за оплаквания, свързани с черепно-
мозъчната травма. Възстановителният период за травматични увреждания на гръдните
прешлени е в границите на 4-5 месеца. При проведения преглед ищцата е съобщила за поява
на болеви усещания в зоната на увредените прешлени при влажно и студено време и при
движения /навеждане/, но вещото лице не е установило функционален дефицит на
движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб. За счупването на короната на 31-ви зъб
възстановителният период е до тридесет дни при правилно проведено лечение. При
извършения преглед от вещото лице ищцата е била в добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватна, всестранно ориентирана. Неврологичният статус е бил без данни за
отпадна неврологична симптоматика, съобщила е за гореописаните болеви усещания.
Лечебният и възстановителният периоди за претърпените от ищцата травматични
увреждания е приключил, лечението е приключило успешно и няма невъзстановени увреди.
Дългосрочната прогноза по отношение на описаните травматични увреждания е
благоприятна. Установява се още от заключението, че в медицинската документация по
делото няма описани травматични белези по тялото на ищцата от поставен обезопасителен
колан, поради което предвид механизма на произшествието, скоростта на автомобила,
мястото на което е пътувала ищцата, и описаните травматични увреждания според вещото
лице най-вероятно ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Иищцата обаче е
пътувала на задната седалка по средата, на което място автомобилът е оборудван само с
надбедрен колан, който предпазва от придвижване напред долната част на торса, от
множество удари при преобръщане и от изпадане от колата, но горната част на торса и
главата са свободно подвижни, поради което е възможно и при поставен колан да се получат
травматични увреждания в областта на главата от съприкосновение с предните седалки.
Не се спори относно наличието на действали към датата на ПТП договори за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
управляваните от Т. В. Н. и М. Д. И. автомобили, сключени с ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглегждането им по същество съдът
намира следното:
По главните искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Исковете са частично основателни – всеки от тях е основателен до размера от 25000
лв., до който размер следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери
от 50000 лв. на всеки от исковете следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:
Установи се от събраните по делото доказателства /подробно обсъдени от съда/, че са
6
налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на
отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД
– установи се, че на ищцата са причинени телесни увреждания, които са причинили болки
и страдания; установи се, че деянията, довели до увреждане на ищцата, са извършени от Т.
В.Н. и М. Д. И.. Установи се противоправността на техните деяния и причинната връзка
между тях и причинените на ищцата телесни увреждания, довели до търпени болки,
страдания и стрес. Установи се и вината на Т. В. Н.и на М. Д. И.. Съдът намира, че двамата
водачи имат еднакъв принос /вина и противоправно поведение/ за настъпване на ПТП и
увреждане на ищцата. Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП са
действали договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваните от Т. В. Н. и М. Д. И. автомобили, сключени с
ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към
ищцата.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 50000 лв. би
бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени
вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства:
Следва да се има предвид на първо място видът и характерът на получените увреждания,
които са многобройни:
черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: сътресение на главния
мозък, контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в лява челна област на главата, лява
ябълчена област на лицето и лява лицева половина, множество стъкла във външния слухов
проход и тъпанчевата мембрана на ляво ухо без нараняване на канала и мембраната;
гръбначна травма, изразяваща се в: контузия на шийния отдел на гръбначния стълб без
данни за счупване на тела и израстъци на прешлени и за контузия на подлежащия гръбначен
мозък; нарушена цялост на горно дясно латералните апофизарни компоненти на телата на
Тн2-ТнЗ-Тн4 /втори, трети и четвърти/ гръдни прешлени /стабилни счупвания на телата без
фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и без клинични данни за контузия на
подлежащия гръбначен мозък на нивата на счупванията/; лицево-челюстна травма състояща
се от: счупване на короната на 31-ви зъб без данни за счупване на лицеви кости. Тези
увреждания са причинили на ищцата болки и страдания и макар болничният период да е бил
кратък ограниченията в нормалния начин на живот, наложени поради уврежданията, са
продължили за по-дълъг период като ищцата е следвало да спазва лечебно-охранителен
7
режим, да приема обезболяващи медикаменти. Възстановителният период от мозъчното
сътресение е продължил 3-5 седмици, а от травматичните увреждания на гръдните прешлени
- 4-5 месеца. През тези периоди качеството на живот на ищцата безспорно е била значително
влошено. Следва обаче да се отчете и факта, че към момента ищцата е възстановена, няма
останали трайни последици за здравето , прогнозата за бъдещето е благоприятна, за което
безспорно е от значение и младата възраст – 16 години към датата на ПТП, на която
възраст последиците от инциденти са по-лесно преодолими.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената
сума от 50000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и
страдания в резултат на причинените телесни увреждания и стрес от случилото се
/съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсените
обезщетения/ . Предвид приетото от съда наличие на еднакъв принос на двамата водачи за
настъпване на вредоносния резултат размерът на обезщетението, което ответникът следва да
плати по всеки от договорите за застраховка, е 25000 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника за изключителен принос
/самоувреждане/, респ. съпричиняване от страна на ищцата. По делото се установи, че броят
пътници в автомобила, в който е пътувала ищцата, не е бел над допустимия. Не се установи
безспорно по делото дали ищцата е пътувала без поставен колан, вещото лице – медик
приема, но само със степен на вероятност, че е пътувала без колан /поради липса на следи
по тялото от такъв/, свидетелите Д. и Г. обаче установяват, че е пътувала с колан. Дори
обаче да се приеме, че ищцата е пътувала без поставен колан, не може да се приеме наличие
на съпричиняване /още по-малко – на изключителен принос/ от страна на ищцата, тъй като
уврежданията на ищцата са изцяло в горната част на тялото – главата и шийния отдел на
гръбначния стълб, а от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че и при поставен надбедрен колан /с какъвто е оборудван
автомобила за пътник на задната седалка по средата - мястото, на което е пътувала ищцата/
той предпазва от придвижване напред долната част на торса, от множество удари при
преобръщане и от изпадане от колата, но е възможно да се получат травматични увреждания
в областта на главата от съприкосновение с предните седалки, тъй като горната част на
тялото и главата са свободно подвижни.
По акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумите на главните искове за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главните искове за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди акцесорните искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите на обезщетенията за неимуществени вреди
също са частично основателни – следва да бъдат уважени по отношение на уважението
размери на главните искове. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава –
8
същото се дължи от 18.07.2019 г. /както се и претендира/ – датата, на която ищцата е
предоставила на ответника данни за банковата си сметка /доколкото непредставянето на
такива данни съгласно чл. 380, ал. 3 има последиците на забава на кредитора по отношение
на плащането, т. е. застрахователят не дължи лихва, а тези данни в случая са предоставени
след изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за производството по делото на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, с представения списък по чл. 80 ГПК претендира само
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на
възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимото в случая
възнаграждение съобразно размера на исковете при уважаването им изцяло би било в
размер на 3530 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, съответно съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъди такова в размер на 1765 лв. Това
възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. И..
Ответникът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това в
размер на 2100 лв. за възнаграждение на адвокат, в размер на 200 лв. за възнаграждение на
вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза и в размер на 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице по допусната съдебна авто-техническа експертиза. С
представения списък по чл. 80 ГПК се претендират тези разноски, както и разноски в размер
на 26 лв. за възнаграждение на свидетели, допуснати до разпит при призоваване.
Доказателства по делото за направени от ответника разноски за възнаграждение на
свидетели не са представени /възнаграждението е определено от съда, но не е представен
платежен документ за плащане на същото/, съответно такива не следва да се присъждат.
Следва да се присъдят разноски за възнаграждения на вещи лица, които съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъдят в размер на 250 лв. Ищцата е направила
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно. Платеното такова е в размер на 2100 лв., т. е. под минималния размер
съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/който минимален размер предвид цената на исковете след допуснатото изменение на
същите чрез увеличение на размера им е 3530 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата/.
Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка
на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а
именно такава в размер на 2000 лв., както и деловодни разноски /възнаграждение на вещо
лице по допусната авто-техническа експертиза/ в размер на 50 лв. съразмерно с уважената
9
част от исковете.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д.Б.“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К. К., да плати на А.
И. В. с ЕГН ********** от с. Н., община Б., ул. „Х. Д.“ № 4 следните суми: сумата от 25000
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни увреждания, които вреди са причинени в резултат
на виновно противоправно поведение на Т. В. Н. като водач на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг. № CO 4206ВН, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 18.07.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 25000 /двадесет и пет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания и стрес, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на
12.05.2017 г., телесни увреждания, които вреди са причинени в резултат на виновно
противоправно поведение на М. Д. И. като водач на лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег. №
СА 5125 MP, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
18.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. В. с ЕГН ********** от с. Н. община Б., ул. „Х.
Д.“ № 4 срещу „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д. Б.“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., частични искове за
плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и
стрес, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни
увреждания, които вреди са причинени в резултат на виновно противоправно поведение на
Т. В. Н. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № CO 4206ВН, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 18.07.2019 г. до
окончателното плащане, както и за плащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, търпени в резултат на причинени при
ПТП, настъпило на 12.05.2017 г., телесни увреждания, които вреди са причинени в резултат
на виновно противоправно поведение на М. Д.И. като водач на лек автомобил „БМВ 320 И“
с рег. № СА 5125 MP, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 18.07.2019 г. до окончателното плащане за разликите над уважените размери на
всеки от двата главни иска от по 25000 /двадесет и пет хиляди лева/ до пълните им
предявени размери от по 50000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите на тази разлики от 18.07.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., да плати на
10
адв. В. И. И. от АК – С. с личен № ********** сумата от 1765 лв. /хиляда седемстотин
шестдесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на А. И. В. по делото.
ОСЪЖДА А. И. В. с ЕГН ********** от с. Н., община Б., ул. „Х. Д.“ № 4 да плати на
„Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., сумата от 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица по допуснати съдебно-медицинска и съдебна авто-техническа експертизи съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К. К., да плати по
сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ върху уважения размер на исковете, както и деловодни разноски
/възнаграждение на вещо лице по допусната съдебна авто-техническа експертиза/ в размер
на 50 лв. /петдесет лева/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11