Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3158
24.07.2019 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2709 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени установителни искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от Община Пловдив срещу Х.А.С.
и С.Х.Б..
Ищецът твърди, че с плана за улична регулация, утвърден с Указ
№ ****. е предвидено разкриването
на ул. № ****, представляваща ул. „****", гр. ****. Същата фигурира в списъка
за изготвени оценки на местата, очуждаеми за откриване и разширяване на
улиците, приета с Определение № **** на Окръжен
съд-Пловдив, в това число и частта от имот пл****. В последващия
кадастрален план, частта от имота попадаща в улична регулация е заличена, а
останалата част е попълнена като имот пл. № ****. По регулационния
план на ****, одобрен със Заповед № *****. По действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.
П., одобрени със Заповед № ****.
на **** на АГКК границите на ПИ **** съвпадат с границите на УПИ ****, кв.****,
одобрен със заповед № *****., тоест в границите на ПИ с идентификатор **** е
нанесена частта от **** извън имот пл. № ****, по плана, одобрен със Заповед № ****.
В **** не е образувана преписка за изкупуване на предаваемо по регулация място,
представляващо частта от ****, извън имот пл. № ****, съгласно §22 от ЗР на
ЗУТ, като няма данни за извършени разпоредителни действия, със същата. Във
връзка с гореизложеното се твърди, че частта от ПИ **** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. П., с площ 47 кв. м., която е извън границите
на имот пл. № **** по отменен кадастрален план на ****, на основание чл. 2, ал.
1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС, за общинска собственост. Така на посочените законови придобивни
основания, считано от 17.09.1991 г. **** се легитимирала като собственик на
процесната част от имот с идентификатор **** по КК и КР, с площ на частта 47
кв.м. Твърди се, че към настоящия момент като собственици на поземлен имот с
идентификатор ****, с площ 268 кв.м. са записани Х.А.С., легитимиращ се като
собственик на ½ идеална част по
силата на Нотариален акт № **** г. и С.Х. Б., легитимиращ се като собственик на
½ идеална част по силата на Нотариален акт № ***** г. С нотариален акт
за покупко-продажба от 16.02.2016г., вписан вх. per. *****. в Служба по
вписванията –П. А. Й. Г.-Д. продава на Х.А.С. самостоятелен обект с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
находящ се в сграда №****, разположена в ПИ ****, ведно с ½ ид. част от
ПИ ****, с площ 268 кв.м., който имот е „идентичен с имот, представляващ дворно
място, пл. №****, с площ 190 кв.м.". От описанието на документите,
послужили за издаването на описания нотариален акт, било видно, че за
идентичността на имотите е използвано Удостоверение № **** г. на район Ц.. В
последното изрично било записано, че имот пл. № **** по отменения план на гр. П.
е включен в ***** и съответства на част от ПИ ****. Още повече, че
праводателите на Х.А.С. по документи за собственост, били собственици на дв.
място с площ от 190 кв.м. По отношение собствеността на С.Х. Б., с Нотариален
акт за дарение № ****г. Х. С. Б. и А. Б. даряват С.Б. с недвижим имот,
съставляващ ½ идеална част от дворно място цялото с площ от 190 кв.м.,
представляващо парцел с пл. №****, ведно с първи етаж на двуетажна жилищна
сграда. Във връзка с изложеното твърди, че ответниците в нито един момент не са
били собственици на ***, което УПИ към момента съвпада с ПИ **** по КК и КР на
гр. П.. Констатирайки това несъответствие по отношение заснемането на имота в
КК **** внесла в СГКК – П. проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Твърди се, че по повод депозираното заявление от *** с
искане да се направи изменение по представени документи на кадастралната карта
за ПИ ****, находящ се на ул. „****, СГКК-П. уведомила **** за постъпило
възражение от Х.С. и С.Б., против изменението на КККР на гр. П., поради което и
**** получила отказ от СГКК за извършване на изменение в кадастралната карта, с
оглед хипотезата на съществуващ между **** и ответниците спор за материално
право (чл. 54, ал. 2 от ЗКИР), поради което е предявен и настоящият иск.
Оспорва правото на собственост на ответниците върху имота и твърди, че е налице
грешка в кадастралната карта при неговото отразяване. Иска да бъде установено
правото на собственост на общината и грешката в заснемането на кадастралната
карта.
С молба-уточнение
ищецът твърди, че с плана за улична регулация, утвърден с Указ № **** г. било
предвидено разкриването на ул. № ****, представляваща ул. „***", гр. ****.
Същата фигурира в списъка за изготвени оценки на местата, отчуждаеми се за
откриване и разширяване на улиците, приета с Определение № **** г. на Окръжен
съд-Пловдив, в това число и частта от имот пл. ****. Съгласно определението на
съда, мястото е подлежало на оценяване като отчуждаемо за откриване/разширяване
на улици в град П., като отчуждаването се е извършвало съгласно нормите на
тогава действащите Закон за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и
обществена полза и Закон за оценяване на недвижими имоти, отчужденията за
държавна и обществена нужда. С оглед изложеното твърди, процесният имот да е станал
държавен още от момента на отчуждаването му за държавна и обществена полза - към
1929 година, а в последствие е станал собственост на Община П.
Ответникът С.Х.Б. оспорва предявения иск. Счита същия за
неоснователен и процесуално недопустим, предвид липсата на правна легитимация
на собственост от страна на ищеца и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че в
СГКК - гр. П. е постъпило Заявление с Вх. № **** г. с подател ****, с което се
искало изменение на Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., като
същото не е уважено. Твърди, че не е налице предавема част от частта на улицата
към собствения му имот, а напротив - от имот с планоснимачен номер 9 от квартал
124 от ситуационния план на гр. П. било видно, че частта, за която се иска
изменението е част от неговия имот, която по силата на последващия кадастрален
план отново се включила в собствения му имот. На следващо място не било налице
последващо придаване на към парцел **** по плана на ****, за се приеме извода,
че планът не е приложен и в хипотеза на параграф 22, ал. 1, б. "в" от
ЗР на ЗУТ. Твърди, че е добросъвестно трето лице, придобило имота в пространствените
му граници, съобразно действащата кадастрална карта и именно от там счита
процесната част за негова собственост. Сочи, че съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ
урегулираните поземлени имоти имат задължително лице/изход към улица, към път
или по изключение към алея в парк, като в разрез с нормативната уредба се
явявало искането на **** за обособяване на нов имот пред лицето на неговия имот,
с което действие ще се отнеме лицевата част на един вече урегулиран поземлен
имот. Твърди, че процедурата по отчуждаване на процесния имот не е завършена,
като съгласно чл. чл. 36 от ЗПИНМ /Обн. ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., отм./,
отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на
улично-регулационния план , могат да се извършват само по реда на този закон.
Съгласно чл. 39 от ЗПИНМ - отменен, недвижимите имоти, отредени съгласно
улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети и други
държавни и обществени учреждения, предприятия и организации се считат отчуждени
по силата на самата регулация. След изменението на ЗПИНМ /"Изв.", бр.
54 от 06.07,1956г./ самото отреждане на имота по улично-регулационния план нямало
непосредствено отчуждително действие, а собственикът запазвал собствеността си
до заплащане на обезщетението, в който момент настъпвал транслативния ефект на
плана. Такова заплащане се твърди да не е било извършвано, по данни на
праводателя му и документалните архиви. Заявява, че при действието на чл. 39 от
ЗПИНМ - отменен, както преди, така и след 06.07.1956 г., оценката на един имот
и заплащането на определеното обезщетение на неговия собственик, без да е
налице отреждане на терена за уличното урегулиране на населеното място
/параграф 35 ППЗПИНМ, отменен/ или за мероприятията на общините и на държавните
и обществени учреждения /параграф 36 ППЗПИНМ, отменен/ с влязъл в сила
уличнорегулационен план, няма отчуждителен ефект. В параграф 6, ал. 1 от ПР на
ЗУТ било предвидено, че действащите към деня на влизане в сила на посочения
закон - териториално-устройствени планове, общи и подробни градоустройствени
планове, запазват действието си. В следващите алинеи била предвидена специална
уредба за действието на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Само по
отношение на тях били предвидени срокове на прилагането им, както и отпадане на
отчуждителното им действие, ако не са приложени най-късно до изтичане на тези
срокове. Твърди, че не е налице специална уредба за плановете за обществени
мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./, заварени от ЗУТ, като при това положение би
следвало за тях да се отнася общото правило на параграф 6, ал. 1 ПР на ЗУТ, а
именно, че те запазват действието си. Твърди, че за разлика от дворищно
регулационния план по чл. 27 и чл. 28 от ЗТСУ /отм./, планът за обществени
мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./, няма непосредствено отчуждително действие.
При него собствеността на имотите, отредени за обществено мероприятие, се
запазва до приключване на отчуждителното производство. Т.е. до приключване на
отчуждителното производство собствениците на имоти, отредени с плана за
обществено мероприятие разполагат с правото да се разпореждат с имота си спрямо
трети лица, да делят и придобиват по давност, от което следва да се изведе
добросъвестност на приобретателите на процесния имот. Не претендира разноски.
Ответникът Х.А.С. оспорва претенцията като за неоснователна,
необоснована и недоказана. Присъединява се изцяло към отговора на исковата молба,
депозиран от ответника С.Х.Б..***, чрез *****, като ишец по делото, не се
легитимира като собственик на претендираните 47 кв.м., което прави исковата
молба неоснователна и процесуално недопустима. Счита, че сочената фактология в
исковата молба е некоректна и не кореспондира с позоваването и тълкуването на
правните норми. Твърди, че със С.Б. са добросъвестни трети лица, които са
придобили имота в посочените граници, съгласно действащата кадастрална карта,
поради което счита, че процесната част от имота от 47 кв.м. е тяхна собственост.
Твърди, че с искането си ищецът нарушава разпоредбите на чл. 14, ал. 4 ЗУТ -
УПИ да има задължително лице изход към улицата, към път. Твърди, че с
издаването на Заповед с Протокол № ****. за изработване на кадастрална карта и
образуване на нов имот пред къщата на ответниците, в нарушение на закона е
сменена границата на имота и се извършва ново отчуждаване без основание. Ул. „****"
била граница на техния имот и не можело да се образува друг имот пред тях, тъй
като незаконосъобразо е сменена границата на имота им и е спрян достъпа до къщата
им. С тези си действия ищецът правил ново отчуждаване по нов градоустройствен
план и нова регулационна линия на улица „****", без да се съобразява, че
старият градоустройствен план за разширение на ул. „***" е отменен от
2009г. поради нефинализиране на отчуждаването, като не е извършено плащане и
няма акт за общинска собственост. Заявява, че с искането на ищеца да се обособи
нов имот пред лицето на техния имот, ще се отнеме лицевата част на един вече
урегулиран поземлен имот. Неоснователни били и твърденията на ищеца в исковата
молба, че е налице предаваема част от частта на улицата към собствения им имот,
напротив, от представения ситуационен план на гр. П. ставало ясно, че частта,
за която се претендира и се иска изменение, е част от техния имот, който по
силата на последващия кадастрален план се включва отново в имота им /не била финализирана
процедурата по отчуждаване/. Не се установявало последващо предаване към парцел
**** по плана на *****, за да била налице хипотезата на §22, ал. 1, б. З от ДР
на ЗУТ, като неправилен бил изводът на ищеца, че планът не е приложен. Неправилни
и неоснователни били твърденията на ищеца в исковата молба, че предмет на иска
е неправилно отразяване на частта от улица, която е включена в ***** която
част, съгласно Проект за изменение на КК съответства на новообразувания ПИ с
проектен идентификатор **** с площ 47 кв.м., от което следва и неправилният
извод, че ищецът е собственик. С оглед на гореизложеното, счита исковата молба за
неоснователна и необоснована, както и недоказана, тъй като не е налице
отчуждаване и отвеждане на имота по уличнорегулационния план, няма
непосредствено отчуждително действие като собственикът запазва собствеността си
до заплащане на обезщетението, в който момент настъпвал и транслативният ефект
на плана, като твърди такова заплащане да не е било извършено. Не претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото нотариални актове се установява,
че А. Г.-Д. е продала на Х.С. 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****
по КК с площ от 268 кв.м., като за съседна на имота е отразена ул. **** сега с
идентификатор **** по КК. В нотариалния акт е удостоверена идентичността на
имота с имот с планоснимачен номер ****, за който е отреден парцел ****, с площ
от 190 кв.м. Съответно, нейните права, се извеждат от наследствено
правоприемство (съгласно описаните в нотариалния акт документи) и от нотариален
акт от ****., с който А. Г. дарява на дъщеря си 3/8 ид.ч. от дворно място,
съставляващо имот с планоснимачен номер ****, за който е отреден парцел **** с
площ от 190 кв.м. В този случай отново като граница имота е отразена улица ****.
Ответникът С.Б. се легитимира с нотариален кат от ****., с
който Х. и А. Б.му даряват 1/2 ид.ч. от същото дворно място, но записано като
парцел **** с площ от 190 кв.м.
За установяване на точното разположение на границите на
имота бе допусната и приета СТЕ. От нея се установяват първоначалните граници
на имота, преди одобряването на първата улична регулация с Указ № ****г.
Разположението им върху земната повърхност е дадено на скица приложение № ***
към заключението, която е извадка от действалия към онзи момент КРП. Копия на
същия план в цялост са приложени на лист 161 от делото, с отразяването на
първоначалните граници и на лист 157, където имотът е нанесен без частта
попадаща в уличната регулация. От плана на лист 161 е видно, че имотът към онзи
момент е бил условно обособен на 3 части, отбелязани с букви „а“, „б“ и „в“.
Съгласно разписния лист, описан и приложен към заключението, с букви „а“ и „б“,
са отразени съществували в имота сгради, а с буква „в“ двор. Общата площ на
застроената и незастроената част от имота e около
331 кв.м. С утвърдения улично-регулационен план от 1986г. част от имота е
отредена за прокарването на улица № ****. В уличната регулация, съгласно
заключението и съответно разписния лист, попадат части от двете постройки- „а“
с площ от 26.40 кв.м. и „б“ с площ от 102.51 кв.м., както и 1.30 кв.м. от празното
дворно място. Конкретното разположение на тези сгради и земята, съобразно
одобрената улична регулация се вижда ясно от копието на плана приложено на лист
161 от делото. През 1928г. е била одобрена първата дворищна регулация-
приложение № 3 към СТЕ, като границата на имота между точки 3 и 4 е именно по утвърдената
преди това улична регулация. Установява се известно разминаване (чупка) при т.
4 от приложение № 3, но тъй като отклонението е към вътрешността на имота, то не
е се отразява на спорния предмет. Следващото отразяване на имота е в кадастрален
план приет през 1955г., в който границата към улицата отново е отразена по
права линия по фасадата на съществуваща на място масивна двуетажна сграда- т. 2
в черно, т. 2 в червено на приложение № 4. След това в плана от 1971г. (приложение
№ 5) имотът получава кадастрален номер ****, като границата му с улицата по т.
3 и т. 4 в черно отново е права линия по
фасадата на съществуващата сграда и масивна ограда. По точки 1,2,3,4,5,6,7 в
червено, е нанесена уличната регулация, която предвижда отделяне на част от
уличното пространство, но не определя към кой парцел се придава, тъй като за
самия имот № **** в плана не е нанесен парцел. Вещото лице установява
неправилно отразяване на площта на имот пл. ****, която определена според
цифровия модел в 212.81 кв.м., а не 190 кв.м. Със заповед от 1999 г. е
допълнена и частично изменена одобрената през 1971 г. улична и дворищна
регулация, като за имот **** Освен
самия имот, в границите парцела е включена и площ от 47.22 кв.м., заключена
между точки 1, 2, 3 в червено, точка 4 в синьо и точка 1 в червено. Вещото лице
не намира данни за прилагане на регулацията, като счита, че в кадастралната
карта към имота на ответниците неправилно е присъединена част от улицата.
Намира че придаваемото място (спорната площ) не следва да се отразява като
самостоятелен имот, а да се присъедини към улицата. Заключение е подробно и
обосновано и следва да бъде кредитирано.
Съгласно всички действали до 1956г. благоустройствени
закони, отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за
което са отредени. Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в
сила на плана. По Закона
за плановото изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/, съществуват
два режима. До изменението на чл. 39, съгласно публикацията
в ДВ., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на
държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение
непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За
имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването
настъпва след обезщетяване на собствениците. С чл. 74а от ПР на ЗПИНМ
е уреден преходен режим, съгласно който разпоредбите на чл. 39, ал. 1
се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане
в сила на това изменение и допълнение на закона имотът не е бил зает за
съответното мероприятие. Предвид горното, за да се приеме, че действително
правото на собственост е придобито по силата на отчуждаването, следва да бъде
установено не само влизането в сила на плана преди 1956г. и отреждането за
обществено мероприятие, но и заплащане на съответното обезщетение на собственика
или заемане на имота преди 09.07.1956
г. Само ако по делото е установено, че към тази дата имотът е бил вече зает за
осъществяване на мероприятието, доказване факта на изплащане на обезщетението
не е необходимо. В този смисъл Решение № 331 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
330/2009 г., II г. о., ГК и Решение № 823 от 31.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1828/2009 г., I г. о., ГК.
По делото не бяха ангажирани доказателства за точното време
на прокарване на улицата, но настъпването на това обстоятелство се установява с
категоричност от съвкупния анализ на приложените скици и нотариални актове. Безспорно
по първия КРП имотът в процесната му част е бил отреден за обществено
мероприятие- улица ****, като към този момент в пределите на отредената площ са
се включвали части от две сгради. Същите са били премахнати към 1938 г. видно от представената записка
за вписване на нотариален акт за продажба от ****., в която е отразено, че на А.
Л. се продават две къщи, една до друга, а
сега празно дворно място състоящо се от 337 кв.м. От представеното на лист
157 копие на първия одобрен план (изготвено на 04.03.1947г.) е видно, че частта
от имота отредена за улица вече е била приобщена към нея, а границата му е
отразена по права линия (с изключения на описаното по-горе отклонение) по
фасадата на изградената в имота двуетажна жилищна сграда. Същото е положението
и в следващия кадастрален план, одобрен през 1955г., като ясно се вижда
заемането на имота за отреденото мероприятие- улица и нанасянето на границата
по права линия по фасадата на сградата.
Предвид горното, се установява, че имотът е бил фактически
зает за отреденото мероприятие преди 1956г. Отчуждаването на имота е настъпило
по силата на самия регулационен план и следователно включването му в улицата е
станало на законно основание. С това е изпълнен фактическият състав на
отчуждаването и е настъпил вещно-правният му ефект. Реално е променен носителят
на правото на собственост върху земята, която е преминала към Държавата. След
разделянето на държавната и общинската собственост, процесната площ, като част
от улица е станала общинска собственост на основание § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.
Възраженията на ответниците, че процесната площ се връща в
техните имоти предвид неосъществяването на процедурата по отчуждаване не може
да бъде възприето. Правото на собственост би се запазило единствено при
незаемането на площта за отреденото мероприятие, изцяло или в някаква част. От
събраните по делото доказателства обаче се установява точно обратното, а именно
че мястото е било заето за улица до регулационната линия преди 1956г. Не се
твърди и не се установява заемането на спорната площ да е било частично и
ответниците, съответно техните праводатели, да са упражнявали фактическа власт
върху спорната площ към 1956г. В подкрепа на горните изводи са и представените
по делото нотариални актове, в които имотът е описан с установената и по
настоящото дело граница.
Становището на ответниците, че с образуването на нов имот,
ще се прегради достъпът им към улица не може да се възприеме. Правото на
собственост на общината е възникнало именно поради отреждането и заемането на
процесната площ за улица, като същата има такова предназначение и в момента.
Представеният проект за изменение на кадастралната карта не обвързва съда и
служи единствено за конкретизация на спорната площ, като в исковата молба самият
ищец твърди, че площта представлява част
от улица, неправилно включена в имота на ответниците. В заключението си
вещото лице също посочва, че спорната реална част не следва да се заснема като
самостоятелен имот, а да се присъедини към улицата. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
по съществото си е за установяване на правото на собственост и след като
правата на ищеца са доказани следва да бъде уважен. Конкретният начин, по който
ще се отразят пространствените предели на собствеността е въпрос на техническо
изпълнение.
Предвид всичко изложено до момента претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена, като се признае за установено, че процесната
площ е собственост на общината и неправилно е заснета като част от имота на
ответниците вместо като част от улица ****, одобрени със заповед № *****.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право на разноски по предявения иск в размер на общо 1366.57 лева за д.т.,
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.С., ЕГН ********** и С.Х.Б., ЕГН **********,***,
БУЛСТАТ ***** е собственик на основание параграф 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част
от имот с площ от 47.22 кв.м., заключена между точки 1,2,3 в червено, 4 в
синьо и 1 в червено по скица
приложение № 6 от заключението на приетата СТЕ- лист 202, НЕПРВАИЛНО ЗАСНЕТА като част от поземлен имот с идентификатор ****
от 03.06.2009г., целият с площ от 268 кв.м., трайно предназначение на
територията- урбанизирана; начин на трайно ползване- ниско застрояване; номер по предходен план- ****), при съседи имоти с идентификатори: *****, ВМЕСТО като част от улица, в момента
представляваща поземлен имот с идентификатор *****, одобрени със заповед № ******.
Скица приложение № 6 от заключението на съдебната техническа
експертиза, лист 202 от делото, подписана от съдията, да се счита неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА Х.А.С., ЕГН ********** и С.Х.Б., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ **** с адрес: ****** сумата от 1366.57 лева /хиляда триста
шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ разноски в производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.