Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
31.07.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 29
юли
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия ТАНЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 236, по описа за 2019 година
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 245, ал.1 и чл. 224, ал.1 от КТ.
Ищецът Р.В.Т., чрез пълномощника
си, твърди в исковата си молба, че съгл.
чл.70, ал.1, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от КТ, встъпила в трудови
правоотношения с ответното дружество по силата на Трудов договор №
07/16.11.2017 г. Според цитирания трудов договор, сключен на 16.11.2017 г. била
назначена на длъжността „Шивач", с код по НКПД 7533 1014, и представляваща
трета категория труд. Срокът на действие на договора бил една година, при
осемчасово работно време и с месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лв.
Мястото на работа, според трудовия договор бил Шивашки цех, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" № 137 А. Със Заповед №11/19.11.2018 г.,
на осн. чл.325, ал.1, т.З от КТ, издадена от Управителя на „Ина Креатив” ЕООД,
трудовото й правоотношение с ответното дружество било прекратено на 19.11.2018
г., като това обстоятелство се удостоверявало с положения от нея саморъчно
подпис върху самата заповед. В така издадената заповед никъде не били упоменати
да се дължат на работника обезщетения или неизплатени трудови възнаграждения.
Ищцата твърди, че е престирала
добросъвестно труда си в продължение на една година за ответното дружество,
видно от стр. 9 от Трудовата й книжка. За труда си ищцата получавала
възнаграждение до месец Юли
Според т.4 от Трудов договор №
07/16.11.2017 г. на ищцата се дължали допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит - по 0,6 % за всяка година трудов стаж и
професионален опит. Според Трудов договор № 5/03.12.2018 г. сключен между
„Кристин фешън 93" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Кристин
Проданова Желязкова, с ЕГН **********, в качеството си на управител и
работодател, трудовият й стаж по
длъжността „шивач" е 23 години, 11 месеца и 19 дни, който трудов договор
бил сключен след този с ответното дружество, т. е ищцата работила за ответното
дружество една година, вследствие на което, към момента на действието на
трудовия й договор с ответното дружество тя е имала с 22 години трудов стаж по
длъжността. Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит при брутно трудово възнаграждение от 700 лв., умножено по
0,6% се равнявало на 4,20 лв. за година.
При трудов стаж от 22 години по длъжността се равнявало на 92,40 лв.
допълнително месечно трудово възнаграждение към основното брутно трудово
възнаграждение от 700 лв.
Според ищцата, за месеците
Август
Според ищцата, при прекратяване
на трудовото й правоотношение е следвало да й се изплати и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Според т.5 от Трудов договор № 07/16.11.2017
г. платеният годишен отпуск бил в размер на 20 работни дни. Ищцата работила при
ответното дружество една година, като от тези 20 р.д. (двадесет работни дни)
платен годишен отпуск, същата за едногодишната си служба при ответния
работодател, не била използвала нито един ден отпуск. В конкретния случай
основанието за обезщетението възникнало през месец Ноември
Към датата на завеждане на
настоящата искова молба на ищцата не били изплатени никакви обезщетения и
заплати. Ето защо, ищцата моли, съдът да постанови решение, с което:
1. Да ОСЪДИ ответното дружество
„ИНА КРЕАТИВ" ЕООД да й заплати сумата, в общ размер на 2710,78 лв.,
дължима по силата на Трудов договор № 07/16.11.2017 г., за месеците:
- Август
- Септември
- Октомври
- до 17 Ноември
Моли да бъде осъден ответника
да й заплати сумата от 558.80 лв., представляваща неплатено нетно обезщетение
за общо 20 дни неизползван платен годишен отпуск. Претендира присъждане на
законната лихва върху главниците, считано от деня на завеждане на исковата
молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумите. Претендира за
заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът „Ина Креатив” ЕООД гр. Стара Загора в
законоопределения срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с пълнмощника си, като
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Ответникът не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Не е
спорно по делото, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, видно
от трудов договор № 7/16.11.2017г. Считано от 17.11.2017г. ищцата е заемала
длъжността „шивач” в шивашки цех, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев 137 А, с основно месечно възнаграждение от 700 лв., платимо до 25 число
на следващия месец, ведно с допълнително възнаграждение и професионален опит по
0.6% за всяка година трудов стаж, както и с право на платен годишен отпуск от
20 работни дни. Трудовият договор е бил сключен със срок от една година, и със
срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено от работодателя със Заповед №
11/19.11.2018г., считано от 17.11.2018г., на осн. чл. 325, ал.1, т.3 от КТ.
ПО ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ:
Съгласно
разпоредбата на чл.245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата,
установена за страната, като разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Ответникът
не оспорва, че ищцата добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения за
процесния период.
Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя трудово
правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в
пълен размер, съобразно договореностите между тях. Това е основно задължение
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя
от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е за изплащане на трудовото възнаграждение
за извършената работа. Най-често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на два пъти. При неизпълнение на това задължение на работодателя, работникът или
служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на дължимото
уговорено трудово възнаграждение.
В чл. 270 от КТ императивно са определени начините за редовно плащане на
трудовите възнаграждения и за доказване на изпълнението на това задължение от
страна на работодателя. За установяване на това обстоятелство законът изисква
писмен акт. Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ изчерпателно
регламентира доказателствата, чрез които се установява изпълнението на
задължението за заплащане на трудовото възнаграждение – чрез подпис на
работника или служителя в разплащателната ведомост или разписка, а при изрично
писмено искане - по негова банкова сметка.
*** – счетоводна експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изпълнено. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ответника начислените
трудови възнаграждения за ищцата са както следва: за м. август 2018г. дължима
брутна заплата в размер на 784 лв., нетен размер от 608.37 лв.; за м. октомври
2018г. – брутна заплата от 681.74 лв., нетен размер от 529.02 лв. За м.
септември и м. октомври 2018г. работодателят не е начислил трудово
възнаграждение. Експертът е констатирал, че при работодателя няма документи,
установяващи плащане на заплати по банков път, няма ведомост за заплати за
получени суми в брой, нито разходни ордери. Дължимото месечно брутно трудово
възнаграждение на ищцата за м. август, м.септември, м. октомври 2018г. възлиза
на 796.60 лв., от която сума 700 лв. – основно месечно възнаграждение, и 96.60
лв. полагащо се месечно възнаграждение за трудов стаж. В заключението се
посочва /в таблица на стр. 5/ нетната сума на допълнителното възнаграждение за
стаж, както следва: за м. август, м. септември и м. октомври 2018г. – по 74.96
лв., месечно, и за м. ноември 2018г. – 39.98 лв. С оглед посочените данни от експерта, се установява,
че дължимото за м. ноември 2018г. брутно трудово възнаграждение възлиза на
434.51 лв. /от които 382.99 лв. – основно месечно възнаграждение и 51.52 лв.
полагащо се месечно възнаграждение за трудов стаж/.
Видно
от показанията на изслушаните по делото свидетели Десислава Кръстева и Евелина
Хаджиева, се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответника от м.ноември 2017г. до м. ноември 2018г. До м. юли 2018г. работниците
са получавали по ведомост, срещу подпис, трудовите си възнаграждения, като след
това не им е плащано.През целия период на осъществяване на трудовите си
задължения, ищцата не е ползвала отпуск.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите, като същите са последователни и
непротиворечиви.
Въпреки
задължителните указания на съда, направени по реда на чл. 190, ал.1 от ГПК,
ответникът не представя изисканите документи – платежни ведомости за начислени
и изплатени трудови възнаграждения. Като правна последица от това, приложение намира разп. на чл. 161 от ГПК,
като съдът приема за установено, че претендираните от ищцата трудови възнаграждения
не са изплатени. Същите се дължат от
ответника, в поискания от ищцата размер, както следва: за м. август 2018г. –
трудово възнаграждение от 614.88 лв., за м. септември 2018г. – трудово възнаграждение от 614.88 лв., за м.
октомври 2018г. – трудово възнаграждение
от 614.88 лв., за м. ноември 2018г. – трудово възнаграждение от 307.34 лв. Върху
така присъдените суми се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба 04.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.242 ал. 1 ГПК съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените трудови възнаграждения.
ПО ИСКА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 предвижда, че
обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на
трудовото правоотношение. Според чл. 177 от КТ за времето на платения годишен
отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което
се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най – малко 10 работни дни.
От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертизата се
установява, че при направена справка при работодателя не са налични документи,
установяващи ползването на платен отпуск от ищцата. Счетоводителят на фирмата е
направил потвърждение пред експерта, че няма налични молби за отпуск от ищцата.
Вещото лице изчислява, че размерът на обезщетението за неползван от ищцата
платен отпуск възлиза на 692.80 лв., бруто, и нето 623.52 лв.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че искът за присъждане на обезщетение е основателен
и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер от 558.80 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.01.2019г.
до окончателното й изплащане.
На осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
направените по делото разноски, в размер на в размер на 660 лв., представляваща
заплатен адвокатски хонорар.
На
основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза Държавата, по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата 108.43
лв. за дължима държавна такса.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ИНА КРЕАТИВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, УЛ. Св.Княз Борис № 170, вх. А, ет.4, ап.10, представлявано от Николай
Донков, /в несъстоятелност/ да заплати на Р.В.Т., ЕГН **********,***, следните
суми: 614.88 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. август 2018г.,
614.88 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. септември 2018г.,
614.88 лв., представляваща трудово възнаграждение за м. октомври 2018г., 307.34 лв., представляваща трудово
възнаграждение за м. ноември 2018г., както и сумата от 558.80лв.,
представляваща обезщетение за 20 дни неползван платен отпуск, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба
04.01.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 660 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените трудови възнаграждения.
ОСЪЖДА „ИНА КРЕАТИВ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, УЛ. Св.Княз Борис № 170, вх. А, ет.4, ап.10,
представлявано от Николай Донков, /в несъстоятелност/ да заплати в полза на Държавата,
по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, сумата 108.43 лв.,
представляваща държавна такса по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: