Решение по дело №912/2019 на Административен съд - Враца

 

РЕШЕНИЕ

№ 98

 

гр. Враца, 09.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.02.2020г. /единадесети февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                                  ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 912 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София против Решение № 352 от 04.10.2019 г., постановено по АНД № 672/2019 г. по описа на РС – Враца. С оспореното решение е отменено НП № 11-01-380/09.11.2018 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на ответника О.В.Ц. *** е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 500.00 лева за нарушение по чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 8 и т. 9 вр. чл. 69, ал. 1, предл. първо от Закона за счетоводството, като незаконосъобразно, приемайки, че случаят е „маловажен“ съгласно чл. 28 от ЗАНН.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Ответникът - О.В.Ц., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Враца да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски пред първата и касационната инстанции. От пълномощника на ответника – *. Ж.Н., е депозиран писмен отговор по касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и правилност на съдебния акт.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не споделя изложените от районния съд съображения, свързани с приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата, че деянието е извършено за първи път и липсват имуществени вреди не са относими към обикновения случай на нарушение на просто извършване. Като краен резултат намира решението за правилно, тъй като от събраните доказателства не се установява периода, в който ведомостите са изчезнали, поради което деянието се явява недоказано.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Враца е НП № 11-01-380/09.11.2018 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на О.В.Ц. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева за нарушение по чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 8 и т. 9 вр. чл. 69, ал. 1, предл. първо от Закона за счетоводството.

При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП.

Съдът е приел, че е налице „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – нарушението е извършено за първи път; документите се отнасят за 2013г., а Ц. е ** от 12.07.2016г., като през този период болницата е имала няколко главни счетоводители, зам. гл. счетоводители и касиери; в АУАН и НП не е посочено колко са лицата, работещи в сектор *  и лицата в Съвета на директорите; с несъхранението на документите в МБАЛ „Х. Б.“ – *** не са причинени имуществени вреди, като не е установено дали документите се съхраняват на друго място извън болницата; няма данни за имотното състояние на Ц., съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, предл. последно от ЗАНН. Предвид изложените обстоятелства съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН за определяне на извършеното нарушение като „маловажно“ – същото се явява със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Следвало е да не се налага административно наказание, а е трябвало Ц. да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание – съгласно разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

При тези констатации въззивният съд е отменил издаденото НП като незаконосъобразно, приемайки, че случаят е „маловажен“ съгласно чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Враца е правилно като краен резултат, но поради други мотиви.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд за маловажност на случая, тъй като санкционираното нарушение не се отличава с по–ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид. Описаното в акта и наказателното постановление нарушение е на формално извършване. Регулираните отношения са с особена значимост за правилното и ефективно функциониране на счетоводното отчитане, документооборота и съхранението на счетоводната информация, поради което разглежданият случай не може да бъде маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът е санкциониран на основание чл. 69, ал. 1 от ЗСч., за нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗСч., за това, че към 03.04.2018г., в качеството на ** на МБАЛ „Х.Б.“ АД гр. *** и *  на предприятието по смисъла на чл. 16 от ЗСч, не е съхранил ведомостите за заплати за 2013г. за работещите в сектор * и лицата от Съвета на директорите в дружеството.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСч., ведомостите за заплати се съхраняват на хартиен и/или на технически носител в предприятието в срок от 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, като съгласно ал. 4, при прекратяване на предприятие или когато предприятието няма правоприемник, ведомостите за заплати се предават в Националния осигурителен институт по реда на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно  чл. 69, ал. 1 от ЗСч., който наруши изискванията за съхраняване на счетоводна информация по глава първа, раздел III, се наказва с глоба в размер от 500 до 3500 лв.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже с допустимите от закона доказателствени средства по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Безспорно установен по делото е фактът, че към датата на извършване на финансовата инспекция в МБАЛ „Х.Б.“ АД гр. *** не са се съхранявали ведомостите за заплати за 2013г. за работещите в сектор * и лицата от Съвета на директорите в дружеството. По  производството не е установено в дружеството да е създаден ред за съхраняване на ведомостите за заплати. Не се установява също към 12.07.2016г., когато ответникът е поел управлението на лечебното заведение, на същия да е била предадена от предходния изпълнителен директор счетоводна документация. Разпоредбата на чл. 45 Закона за счетоводството, вменяваща задължение за ръководителя на предприятието да предаде наличната документация на правоприемника си, е действала до 31.12.2015 г. По делото остава неизяснено дали ведомостите за заплати са били налични в дружеството към м. юли 2016г., когато ответникът е поел управлението.

При така установеното от фактическа страна настоящият касационен състав намира, че по делото не е доказано по безспорен начин, че ответникът е осъществил състава на констатираното административно нарушение. Издаденото наказателното постановление като незаконосъобразно е следвало да бъде отменено, както е сторил районният съд, макар и с други мотиви. Постановен е правилен съдебен акт като краен правен резултат, който следва да бъде оставен в сила. Предявената касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Съдът намира, че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като по делото не са представени доказателства за реализирани такива.

С настоящото решение не следва да бъдат присъждани в полза на ответника и направените разноски по АНД № 672/2019г. на РС – Враца. Първоинстанционното решение е постановено на 04.10.2019г. – преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща правото на страните на присъждане на разноски, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 352 от 04.10.2019 г., постановено по АНД № 672/2019 г. по описа на Районен съд – Враца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                             2.