Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./22.03.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17268
по описа за 2017 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Ж.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ю. Д., срещу ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р В. Л. И.,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 КТ, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ***, на основание
чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ поради невъзможност на служителя да изпълнява
възложената му работа, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност ”Медицинска сестра” във Втора клиника по инфекциозни
болести в ***, и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 7477,80 лв.,
представляваща обезщетение за периода на оставане без работа, считано от
11.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 10.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника,
възникнало по трудов договор № 205/02.09.2016 г., по силата на което считано от
07.09.2016 г. изпълнявал длъжността „медицинска сестра” с месторабота във Втора
клиника по инфекциозни болести в ***, при пълно работно време с продължителност
7 часа, като последното получено трудово възнаграждение е 1246,30 лв. Излага
се, че на 22.08.2017 г. ищецът се явил на ТЕЛК в гр. Шумен, като с експертно
решение № 1896/22.08.2017 г. й била определена за срок от
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава, че ищецът
е била назначена на длъжност „медицинска сестра” във втора клиника по
инфекциозни болести към М. „С.М.” ЕАД, както и че трудовото й правоотношение е
било прекратено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на изпълнителния директор на
ответника поради установена невъзможност на служителя да изпълнява възложената
й работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, въз основа
на експертно решение № 1896/22.08.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Шумен” АД. Оспорва
твърденията за нарушение на разпоредбите на чл. 315, ал. 1, чл. 314, чл. 317,
ал. 3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ, а обстоятелството дали само ищцата работи в
нейното домакинство, намира за неотносимо към
законността на уволнението. Излага, че със Заповед № Р-45/25.01.2017 г.
Изпълнителният директор на ответника е утвърдил списъка на работните места,
подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, като е
определил максимално предвидения в КТ процент - 10 % от общата численост на
персонала, всички от които били реално заети от лица с намалена
работоспособност. От друга страна, съгласно решението на ТЕЛК, ищецът не може
да работи в стационар, а М. „С.М.” ЕАД е клиника за болнична помощ. С оглед
изложеното, сочи, че преместването на ищцата на друга подходяща длъжност било
невъзможно. Твърди, че основанието, на което е прекратено правоотношението на
ищеца, не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 333 КТ, поради което
работодателят не е имал задължение да вземе разрешение от Инспекция по труда.
Предвид неоснователността на иска за незаконност на уволнението, счита за
неоснователни и акцесорните искове за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за
периода на оставане без работа. Оспорва
също така ищцата да е останала без работа за период от 6 месеца, считано
от уволнението, както и размера на претендираното
обезщетение. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноските по делото.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ.
1.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не се спори, а
и от приложения трудов договор № 205/02.09.2016 г. и допълнително споразумение
№ 4565/13.12.2016 г. се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор, по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ във втора клиника по инфекциозни
болести, прекратено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на Изпълнителния директор, поради
невъзможност на служителката да изпълнява възложената й работа, поради болест,
довела до трайна неработоспособност, въз основа на експертно решение №
1896/22.08.2017 г. на ТЕЛК, I-ви състав към „МБАЛ Шумен“ АД-гр. Шумен, връчена
на служителя на 11.09.2017 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ се състои от
два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е
поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което
означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто
и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това
ред. Това е медицински въпрос, произнасянето по който е в професионалната
компетентност на ТЕЛК, който със заключението по експертното решение следва да
посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни
противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за
заеманата от работника или служителя длъжност. Освен това е необходимо и
кумулативното условие - при работодателя да няма друга работа, подходяща за
здравословното състояние на работника или служителя. /в този смисъл решение №
952 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4756/2008 г. на ВКС, I г. о.; решение № 332 от
21.10.2011 г. по гр. д. № 565/2011 г. на ВКС, III г. о./.
В настоящия случай
от приетото по делото експертно
решение № 1896/22.08.2017 г., издадено от ТЕЛК I състав към МБАЛ Шумен се установява, че ищцата е
освидетелствана с определена оценка на работоспособността 52% ТНР. Като
противопоказани условия на труд е посочено – вдигане, бутане, пренасяне на
тежки товари, екстремни усуквания, неблагоприятни климатични условия, нощен
труд. Срокът на определения процент трайно намалена работоспособност е до 01.08.2018
г. Като причина за намалената работоспособност е посочено заболяване с водеща
диагноза ”Други нарушения на вестибуларната функция“. Посочено е, че лицето не
може да работи като медицинска сестра в стационар, но може да работи като
медицинска при спазване на описаните противопоказни условия на труд. От
извършеното върху решението удостоверяване, неоспорено от ответника, е видно,
че решението е влязло в сила 27.09.2017 г.
С Решение № 195/17.09.2014 г. по гр.д. № 1997 по описа за
2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване по въпроса при преценка
законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ следва ли да бъде взето
предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение. Приета е за правилна практиката, намерила израз в
решение № 666 от 9.04.2006 г. по гр.д. № 2473/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., а
именно че решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е
налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ.
В случая уволнението е извършено преди решението на ТЕЛК
да е влязло в сила. Това е достатъчно да
се приеме, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право
да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1,
т. 9 КТ.
За пълнота следва да се
посочи, че дори да се приеме, че първата предпоставка за прекратяване на правоотношението
на посоченото основание е налице, то уволнението е незаконосъобразно поради неустановяване
от страна на ответника на кумулативното условие - при работодателя
да няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или
служителя. В тази връзка по делото е представен Протокол от 25.01.2017 г. на
Комисията за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на
лица с намалена работоспособност по чл. 315 КТ и Заповед № Р 45/25.01.2017 г.
на Изпълнителния директор на ***, но не са ангажирани доказателства за заетите
и незаетите бройки по щатното разписание, откъдето да се извърши преценка, че
действително липсва свободна длъжност в предприятието, подходяща заемане от
ищцата. Изложеното обуславя незаконосъобразност на уволнението и на посоченото
основание.
По изложените съображения предявеният на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и се отмени.
2. По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
При извод за основателност на главния иск и предвид
обстоятелството, че служителят е работил на безсрочен трудов договор, чието
действие не е прекратено на друго основание, съдът намира, че основателен се
явява и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „медицинска
сестра“ във Втора клиника по инфекциозни болести към М. „С.М.“ ЕАД.
3. По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
От заверените преписи на
трудовата книжка на ищцата, съответстващи на представената в открито съдебно
заседание в оригинал трудова книжка, се установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата не е започнала работа по трудово правоотношение.
В първото по делото
открито съдебно заседание е отделено за безспорно между страните, че последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението е 1246,30 лв.
С оглед изложеното, налице са предпоставките за уважаване
на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 7477,80 лв. -
обезщетение за оставането й без работа за периода – 11.09.2017 г. до 11.03.2018
г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 10.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
На осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса върху двата неоценяеми искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ /за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на
предишната работа/ в размер на по 80,00 лв. за всеки един от тях, съгласно чл.
3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 133,78
лв. – държавна такса по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЯ уволнението на Ж.Ж.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, извършено със Заповед №
201/11.09.2017 г. на Изпълнителния директор на ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ж.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди
уволнението длъжност „Медицинска сестра“ във Втора клиника по инфекциозни
болести към ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от
изпълнителния директор проф. д-р В. Л. И., да
заплати на Ж.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 7477,80 лв. /седем хиляди
четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 11.09.2017 г. до 11.03.2018
г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 10.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от изпълнителния директор проф. д-р В. Л.И., да заплати на Ж.Ж.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300,00
лв. /триста лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от изпълнителния директор
проф. д-р В. Л. И., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата 293,78 лв. /двеста деветдесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски за държавна такса по делото, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването
му /22.03.2018 г./.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: