РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е № 1502
гр.Пловдив , 16 . 07 . 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в
открито заседание на пети юли, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря
Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 232 по описа на съда
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по
реда на чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост.
Етажната собственост
/ЕС/ в жилищна сграда /блок/ с адрес – гр.Пловдив, ***, представлявана от Р.Т.В.
– управител на ЕС и Д.И.М. - етажен собственик, с пълномощници адв.Н.А. и
адв.Св.А. обжалват Заповед № 21 РД 09 - 17/18.01.2021г. на Кмета на Район Северен
- Община Пловдив, издадена на основание чл.65 ал.1 ЗОС.
С
административният акт е разпоредено да се изземе от неизвестен извършител
следния общински имот – около 0,50 кв.м., заграден с „Метално съоръжение –
скоба”, монтирана в поземлен имот с идентификатор 56784.506.1452, представляващ
общинска собственост, по плана на Пета гр.част, гр.Пловдив, западно от жилищна
сграда с административен адрес : ***, гр.Пловдив, който имот се държи без
правно основание от неизвестен извършител.
Становища на
страните :
- В жалбата се
поддържа наличие на правен интерес от оспорване на заповедта. Същата се счита за
нищожна, тъй като отсъства един от съществените реквизити на административния
акт /чл.59 ал.2 т.3 АПК/ - липсва посочен автор на извършеното действие, поради
което липсва и адресат на издадения акт, с оглед на което липсва и конкретно
задължено лице, което да е субект на разпореждането. Недопустимо е разпореждането
за изземване на общински имот, без да е посочено от кого ще се извърши
изземването, в каквато насока е съдебната практика /Решение № 13337/2011г. на
ВАС по адм.д.№ 5589/2011г./. По отношение незаконосъобразност на заповедта : Оспорени
са изложените в акта мотиви, че собствениците на сградата в режим на етажна
собственост нямат право на ползване върху терена, в който се намира сградата. Поземленият
имот, в който се намира сградата е заснет с ИД 56784.506.1452 по КККР, одобрени
през 2009г. и е общинска собственост, като от построяване на блока /в течение
на повече от 60 години/, живущите в жилищните кооперации в имотите използват
свободната част от терена на парцела, освен за свободно преминаване и достъп до
сградите, и за паркиране на собствените си леки автомобили, тъй като се касае
до т.н.”междублокови пространства”, предназначени за нуждите на живущите в тези
блокове. Заявено е, че по см. на Закона за собствеността, свободната,
незастроена площ на жилищностроителен парцел има характер на обща, обслужваща
част към жилищната сграда, намираща се в същия парцел, за която част етажните
собственици имат правото да решават начина й на ползване. Изложеното произтича
и от правата на суперфициарните собственици /етажни собственици/, по силата на
чл.64 от Закона за собствеността, съгл. която разпоредба – всички собственици
на апартаменти в сградите, като притежатели на съответната припадаща се ид.част
от правото на строеж върху общинското место, имат правото да ползват земята с
оглед ползването на собствените си жилища. Това включва и правото им да
паркират собствените си автомобили в това место, ако собствениците са приели
решение в този смисъл. Посочена е и нормата на чл.43 ал.3 ЗУТ – изрично е
регламентирана възможността в подобни терени, свободната площ като обща част
към сградата, да бъде разпределяна за ползване от етажните собственици в
жилищната сграда за паркиране на леки автомобили за нуждите на живущите в
жил.блок.
Заявено е, че
поради известните трудности във вр. с паркиране на собствените автомобили в
градска среда, нееднократно е сезиран кмета на район Северен за предприемане на
мерки за предотвратяване спирането на случайни леки автомобили, които за да
избегнат плащане на общински такси на ул.Златю Бояджиев и на околните улици,
които са със статут на „синя зона”, спират точно на пешеходния проход пред
блока и по този начин затрудняват не само движението на пешеходно
преминаващите, но и възможността живущите в блока да ползват съседните площи на
парцела за паркиране на собствените си автомобили. В случая теренът обслужва и
винаги е обслужвал единствено и само жилищния блок и не следва да се дава
възможност странични лица свободно да паркират коли за сметка на етажните
собственици. В частта от терена, където се намира поставената скоба се касае до
пешеходен проход, в който въобще не е допустимо да се паркират автомобили.
Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски по
представен списък на разноските в ход по същество.
В писмени
съображения по същество адв.Св.А. поддържа съображенията от жалбата за
нищожност и алтернативно – незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочено
е, че дори отсъствието на адресат на заповедта да не води до нищожност на
заповедта, обосновава извод за съществено нарушение на процесуалните правила. В
допълнение е заявено, че случаят не касае хипотезата на чл.65 ал.1 ЗОС, поради
което неправилно е приложена нормата : поставеното метално съоръжение – скоба
според заповедта следва да бъде премахнато, което означава, че основен предмет
на разглеждане би следвало да е поставената скоба. Със заповедта се излиза
извън предмета на премахване, като се създава спор относно правата на
жалбоподателите и имат ли право да ползват имота в качеството им на етажни собственици
в жилищната сграда, находяща се в същия. Това обстоятелство е обусловило
правният интерес от обжалване. От правна страна се счита, че металното
съоръжение – скоба попада в обхвата на Наредба за реда за поставяне на
преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и
елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Същата
предвижда изричен ред, по който преместваемите обекти следва да се поставят,
съответно премахват при неправомерно поставяне /чл.46 ал.6 вр. с ал.1 от
наредбата/. Регламентираният в посочената наредба ред не е спазен, а
констативният акт е връчен на Р.В. – домоуправител на жилищната сграда и етажен
собственик. Счита се, че общината използва неправилен ред за премахване на
скобата и засяга правата на жалбоподателите, които имат право да ползват
терена, освен което скобата е ситуирана върху тротоар /снимков материал към
СТЕ/. Посоченото в заповедта, че жалбоподателите нямат право да ползват терена
се счита за невярно – дворното място е обслужващо жилищния блок пространство
/СТЕ/ и всички етажни собственици имат законовото право да го ползват.
Оспорената заповед по съдържание не отговаря на целта на чл.65 ал.1 ЗОС – да
създаде бърз и лесен способ за изземване на общински имоти от лицата, които ги
ползват не по предназначение, съответно – без основание.
- Ответникът Кмет
на Район Северен - Община Пловдив чрез процесуален представител ст.юрисконсулт М.
поддържа писмено становище на ст.юрисконсулт Ст.К. /л.27, 28/ : По допустимост
на жалбата е заявено, че управителят на ЕС представлява собствениците и
ползвателите при извършване на всички действия вр. с обикновеното
управление на ЕС и пред съда /чл.23
ал.3, ал.4 ЗУЕС/, но на управителя е вменено и задължение да уведомява общинската
администрация по чл.46б ЗУЕС. За упражняване на процесуално представителство по
см. на чл.23 ал.4 ЗУЕС е необходимо не само изрично пълномощно, каквото в
случая има, но и упълномощеното лице да се легитимира като надлежно избран
управител, каквото по делото не е видно да е представено. Не са представени и
уведомления по чл.46б ЗУЕС, от които горните обстоятелства да се изяснят – с
позоваване на Определение № 3119 от 2017г. на ВАС по адм.д.№ 1541/2017г. По
основателност на жалбата се поддържа издаване на оспорената заповед от
компетентен орган, при спазване на производствените правила и материално
правните разпоредби. Според данните от преписката фактическият състав на чл.65
ал.1 вр. с ал.2 ЗОС е осъществен, тъй като се държи общински имот без правно основание.
Имотът е общинска собственост – Акт за частна общинска собственост №
1401/27.05.2015г., първа предпоставка за издаване на заповедта. Установена е и
втората предпоставка – държането/владеенето около 0,50 кв.м. от общинския имот
без основание. Изтъкнато е, че статутът на съоръжението, поставено върху
общинския терен, не е предмет на административното производство по чл.65 ЗОС. Посочено
е, че според съдебната практика, достъпът до сградите следва да се разбира като
възможност за влизане в тях, а обслужването им – като възможност да бъдат
непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани. Достъпът включва
преминаването през терена за достигане до входовете на сградите и фасадите им,
като се вземе предвид предназначението и ползването на съществуващите сгради и
особеностите на терена, при балансиране интересите на собственика на сградата и
собственика на земята. Поставянето в дворното място на метално съоръжение –
скоба от страна на етажната собственост, решение за което не е представено по
преписката, а само има индикации за него, е в обема на правомощията на
собственика на земята.
- Окръжна прокуратура - Пловдив не участва по делото.
1. Обжалваната
заповед е издадена от Кмета на Район Северен - Община Пловдив – компетентен
орган по см. на чл.65 ал.2 ЗОС, съгл. която норма, цитирана в заповедта : „В
Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се
издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския
съвет.”. Според чл. 80 ал.1 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество /в действаща
редакция към дата на издаване на оспорената заповед - изм. и доп. с Р.
№ 169, Пр. № 10 от 09.07.2020г., в сила от 01.08.2020г., л.60 и сл./ : „Изземването
на общински имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват
по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала, се извършва със
заповед на кмета на района по местонахождението на имота.”.
1.1. Правно
основание : чл.65 ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - „Общински имот, който се владее или държи без основание, не се
използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва
въз основа на заповед на кмета на общината”. Съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от
Закона за собствеността /ЗС/ : „Владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.;
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя.”.
Фактически
основания : Според обстоятелствената част на оспорената заповед, същата е
основана на данни от извършена проверка на 18.11.2020г., документирани в
Констативен акт /КА/ № 11 от 26.11.2020г. /л.45/, съставен от длъжностни лица
при район Северен – община Пловдив, с който е установено, че неизвестен
извършител владее / държи около 0,50 кв.м. от ПИ 56784.506.1452, представляващ
общинска частна собственост по плана на Пета гр.част, Пловдив, западно от
жилищна сграда с административен адрес – ***, гр.Пловдив. Заетата площ се владее
посредством поставено метално съоръжение – скоба, която ограничава достъпа за
паркиране и преминаване. Неизвестният извършител владее /държи/ имота без
правно основание, съответно няма сключен валиден договор за наем, няма издадено
разрешение за поставяне и не притежава каквито и да било други договори или
документи, с които да се легитимира като законен владелец или ползвател на
общинския имот. За поставеното съоръжение районната администрация не е издала
разрешения. Заеманата площ, която се владее /държи/ без правно основание се
намира в ПИ 56784.506.1452 /ПИ 1452/, представляващ общинска собственост,
западно от жилищна сграда на посочения административен адрес. В КА е отразено,
че е получен на ръка на 26.11.2020г. от лице, на което името и качеството не са
вписани и е налице само положен подпис.
Против КА е
постъпило възражение /л.34 и сл./ от собствениците на жилища в съществуваща
жилищна сграда в УПИ II – 315 жилищно
строителство и търговия, кв.658А с идентификатор 56784.506.1214.1 /техн.грешка
– 1452.1/ по КККР с адм.адрес –
гр.Пловдив, ***, представлявани от домоуправител Р.В. и секретар Д.М.. Във
възражението е цитиран номер и дата на КА, ведно с длъжностното лице –
съставител, при което следва, че КА е връчен на едно от подписалите
възражението лица, тъй като отсъства информация за съобщаване на КА по друг
начин. Заявено е, че собствениците на жилища в блока имат право на строеж в
рамките на парцела и всички права по отношение ползването на парцела са в
прерогатива на живущите в блока. Посочено е, че констативният акт съдържа
невярна и подвеждаща информация – „…ние не сме неизвестен извършител, а реално
живеем повече от 55г. в този жилищен блок…”. Р.В. и Д.М. са уведомени, че
възражението против КА не се уважава, тъй като ПИ 1452, представляващ УПИ II, жилищно
строителство и търговия, кв.658А по РП на Пета гр.ч. – Пловдив, е частна
общинска собственост с Акт за ЧОС № 1401 от 27.05.2015г. и преписката ще
продължи с административна процедура за изземване по ЗОС /л.33, 32/. За
неуважаването на възражението против КА е уведомено и лицето В.Рускова, която е
подала жалба с вх.номер от 06.11.2020г. /л.52/ - уведомила е Кмета на район
Северен за поставена незаконна скоба от живущите на ул.Подофицер Георги Котов №
18, като същите използват общинската земя за лични цели и не позволяват
паркирането, дори и за малко на други коли.
Преписката
съдържа отговор на „уведомление от стая 11…за монтиране на скоба-стопер на
границата на урегулиран поземлен имот с адрес ул.”Златю Бояджиев № 31” с вх.
номер от 19.11.2020г., подаден от Р.В. – домоуправител и Д.М. – секретар и
касиер. Данни за уведомление се съдържат в Констативен протокол от 11.11.2020г.
/л.51/ - извършено е облепяне на уведомление, адресирано до собственика на
монтирана скоба на адрес – ***, гр.Пловдив. „Уведомлението е облепено на
входната врата на жилищната сграда и върху скобата.”. Самото уведомление не е
представено с преписката. Според отговор на Р.В. – домоуправител и Д.М. –
секретар и касиер /л.50/ : живущите в жил.блок на ул.Зл.Бояджиев № 31
гр.Пловдив взели решение на общо събрание на етажната собственост от
05.03.2020г. – да се монтира скоба - стопер на пешеходната част пред блока, за
да се ограничи паркирането на автомобили и осигури възможност за преминаване на
пешеходци, тъй като ул.Златю Бояджиев и околните улици са включени в зелена
зона за платено паркиране и за избягване на такси много шофьори спират на
пешеходния проход пред блока и затрудняват движението. Това е причината за
ограничаване спирането на автомобили.
В
оспорената заповед са възприети констатациите от КА и административното
нареждане за изземване на общинския имот е насочено към неизвестен извършител –
имотът се владее посредством монтирано метално съоръжение – скоба, с което се
възпрепятства ползването му. В обстоятелствената част на заповедта изрично е
посочено, че КА № 11 от 26.11.2020г. е връчен лично на дата 26.11.2020г. на Р.В.,
в качеството й на домоуправител на жилищна сграда с адм.адрес – ***, Пловдив. Отразено
е, че от момента на връчване на констативния акт до момента на издаване на
заповедта, в районната администрация не са постъпвали заявления, както и други
документи от страна на нарушителя, с които да се докаже правото на ползване на
терена общинска частна собственост. Вписано е още, че против КА е постъпило
възражение от представителите на етажната собственост на жилищна сграда с
идентификатор 56784.506.1452.1 по КККР на гр.Пловдив, ***, Пловдив, които не
представили информация за лицето, монтирало „Метално съоръжение – скоба”,
западно от жилищната сграда, с което се възпрепятства свободното преминаване и
ползване на ПИ 1452 - частна общинска собственост. Не са представени и
доказателства за законово правно основание за ползване на имота от страна на
собствениците на жилища в жилищна сграда с идентификатор 1452.1.
По
отношение изпълнението на заповедта е посочено да се демонтират металните съоръжения-скоби,
възпрепятстващи достъпа до общинска частна собственост за паркиране и
преминаване.
1.2. Данни от
преписката : В скица на ПИ 1452 от 10.02.2015г., изд. от СГКК – Пловдив /л.46/
за собственик е отразена община Пловдив и няма данни за носители на други вещни
права /вр. с чл.30 ал.2 т. 3 ЗКИР/. ПИ е с начин на трайно ползване /НТП/ –
комплексно застрояване. В имота попада сграда 56784.506.1452.1 – 5 етажа. АОС №
1401/27.05.2015г. е съставен за ПИ 1452 с НТП – комплексно застрояване,
представляващ УПИ II – 315,
жил.строителство и търговия, кв.658а, РП на Пета гр.ч. – Пловдив /л.47/.
Със заявление на
Р.В. вх.номер от 02.11.2009г. са предоставени на Кмета на район Северен данните
за вписване на сградата в регистъра – чл.44 ЗУЕС и чл.5 от Наредбата за водене
на публичен регистър на сградите в режим на ЕС – председател на Управителния
съвет / Управител е Р.В. /л.53/. Представени са и Протокол № 11 от 10.10.2009г.
от Общо събрание на собствениците, живущи в жилищна сграда на ***, за избор на
управител – Р.В., касиер – Д.М. и контрольор, ведно със списък на
собствениците. Кметът на район Северен уведомил Р.В. за това, че сградата в
режим на етажна собственост е вписана в публичния регистър на гр.Пловдив, на
основание чл.45 ал.3 ЗУЕС, чл.6 ал.1 от Наредба № 3 за създаване и поддържане
на публичен регистър на сгради в режим на етажна собственост /21.12.2009г.,
л.57/. В потвърждение на регистрацията, извършена на 02.11.2009г. е прието по
делото писмено уведомление от заместник-кмет на район Северен, изх. номер от
07.04.2021г. /л.90/.
2. По допустимост на жалбата : Преписката
не съдържа данни за съобщаване на оспорената заповед, поради което жалбата е
подадена при безсрочност, на 29.01.2021г. Отсъства и информация за оповестяване
на заповедта по реда на АПК.
В изпълнение на
указания за отстраняване на нередовности в жалбата /л.14/ е представен Протокол
№ 14/23.03.2019г. на Общото събрание на Етажната собственост /ЕС/ на жил.сграда
в гр.Пловдив, ***, с който се потвърждава избора на Р.В. като управител на ЕС и
на Д.М. – секретар на ЕС /л.19/. Заявено е, че избор на домоуправител е
направен през 2004г., но жалбоподателите не разполагат със същия, предвид което
с последващ протокол Общото събрание на ЕС е потвърдило избора /молба, л.18/. В
тази вр. се отбелязва, че преписката съдържа Протокол № 11 от 10.10.2009г. на
Общо събрание на собствениците, живущи в жилищна сграда на ***, за избор на
управител – Р.В., касиер – Д.М., л.55. Изборът е потвърден впоследствие с
решение по Протокол № 14/23.03.2019г. на Общото събрание на Етажната
собственост, при което 2 годишният срок по чл.19 ал.2 ЗУЕС не е изтекъл към
дата на подаване на жалбата, вкл. към дата на приемане на решение на общото
събрание на ЕС от 24.01.2021г. С Решение на общото събрание на ЕС, прието с
Протокол № 9/24.01.2021г., е решено да се подаде жалба против заповед №
21РД09-17/18.01.2021., като ЕС упълномощава домоуправителя и секретаря на ЕС да
представляват ЕС с право да упълномощят адвокат за представителство в съда
/л.11, 12/. В изпълнение на Решение на общото събрание на ЕС, прието с Протокол
№ 9/24.01.2021г., са упълномощени адв.Н.А. и адв.Св.А., л.4. Както бе посочено,
в потвърждение на регистрацията на ЕС, извършена на 02.11.2009г., е налице
писмено уведомление от заместник-кмет на район Северен, изх. номер от
07.04.2021г. /л.90/. Представена е извадка от Книга на собствениците, заведена
към октомври 2009г. с Председател на Управителния съвет Р.В. и с вх. номер в
район Северен от 02.11.2009г.
Административният
акт няма конкретен адресат, тъй като е възприета хипотезата на неизвестен
извършител, който държи без правно основание около 0,50 кв.м., заградени с
метално съоръжение – скоба, монтирана в ПИ 1452, представляващ общинска частна
собственост, по плана на Пета гр.част гр.Пловдив, западно от жилищна сграда с
адм.адрес – ***, гр.Пловдив. Според данните от преписката индивидуализираната
част от общинския имот действително се ползва посредством монтирано метално
съоръжение – скоба, като е налице информация за фактическия ползвател. От
значение за определянето на адресат на заповедта за изземване, основана на
чл.65 ал.1 ЗОС е наличието на упражнявана фактическа власт по см. на чл.68 ЗС – в случая от етажната
собственост на сградата в гр.Пловдив, ***. Решение на общото събрание на ЕС за поставяне
в дворното място на метално съоръжение – скоба от страна на етажната
собственост не е представено, но отсъствието му не преодолява наличието на
фактически монтирана скоба във вр. с цитирания по-горе отговор на управителя на
ЕС до Кмета на район Северен. Ползването на частта от общинския имот
посредством монтираната скоба е факт, за който информацията произтича от
отговора на управителя на ЕС и не е от значение кой практически е монтирал
скобата. Признание за поставянето й се съдържа в посочения отговор, като
непредставянето на документ за волеизявлението на етажните собственици не
отрича обективният факт на ползване на частта от общинския имот от страна на
етажните собственици. В разглеждането административно производство адресат на
заповедта за изземване на общинския имот е фактическият ползвател /владелец или
държател/ на имота, вкл. е възприета хипотеза в съдебната практика - неизвестен
собственик / извършител.
С арг. от чл.65
ал.5 ЗОС /”Лицата, от които са иззети имоти по ал. 1, нямат правата по чл. 72 - 74 от Закона за собствеността”/ и
предвид същността на изземването - специфичен способ за защита правото на
собственост, установен в отклонение от общо регламентираните вещно правни
способи за защита, представляващ бърз и ефикасен метод за защита, установяващ
правомощие за административния орган с едностранно волеизявление, изпълнимо по
административен ред, да защити собственическите права на общината, накърнени от
противоправно поведение на всяко трето лице, изразяващо се в безоснователно
владеене или държане на общински имот, следва извод за изискване за адресат на
заповед по чл.65 ал.1 ЗОС. Различно е възприетото за адресат на административен
акт, основан на чл. чл.57а ал.1 т.1 вр. с чл.57а ал.3 ЗУТ : собственикът на
обекта по чл.57а ал.1 ЗУТ – арг. от чл.57а ал.3 ЗУТ; собственикът на имота –
когато обект по чл.57а ал.1 ЗУТ е поставен в чужд имот – чл.57а ал.4 ЗУТ;
неизвестен собственик на обект по чл.57а ал.1 ЗУТ или неизвестен собственик на
имот, в който е поставен преместваем обект – чл.57а ал.5 ЗУТ, вкл. в хипотеза
на неизвестен адрес на посочените две лица, както и в случай, когато двете лица
не са установени на посочен от тях адрес. За разлика от производството по
чл.225а ЗУТ, в чл.57а ЗУТ не е посочен неизвестен извършител, а неизвестен собственик
на обекта по чл.57а ал.1 ЗУТ.
В конкретния
случай правен интерес от оспорване на заповед за изземване има фактическият
ползвател на частта от общинския имот, независимо дали е владелец или държател,
като според данните от преписката това е етажната собственост в жилищната
сграда /блок/, респект. собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Преди
съставяне на КА № 11 от 26.11.2020г., на 19.11.2020г. кмета на района е
уведомен от домоуправителя на ЕС за решението да се монтира скоба-стопер и
макар действително да не е посочена дата на монтирането й, скобата е
съществуваща и смисълът на отговора /л.50/ е ясен – скобата е поставена от
живущите в жил блок на *** гр.Пловдив във вр. със заявените причини и цел.
Тоест, преди съставянето на КА и издаването на заповедта, в районната
администрация е имало информация за извършеното действие – поставяне на скобата
и за ползвателя на частта от общинския имот посредством монтираното съоръжение.
При наличие на данни за упражнена фактическа власт върху частта от общинския
имот от страна на етажната собственост, същата, вкл. отделен етажен собственик,
имат правен интерес от обжалване на разпореденото изземване на частта от
общинския имот от неизвестен извършител. По изложените съображения жалбата се
приема за допустима.
3. Към страните
са отправени указания по доказателствената тежест / л.21 / и в съдебното
производство е приета СТЕ. Проследявайки кадастрално-регулационния статус на
имота, в който е монтирана скобата, експертът е посочил, че жилищната сграда в
имота е означена с № 315 и когато в плана имотния номер е поставен върху
сградата, това означава, че тя е с отстъпено право на строеж. Жилищната сграда е
заснета в КК, одобрена през 2009г. с ИД 56784.506.1452.1 – идентична със
заснетата в предходните планове. Входовете на дворното място /ПИ 1452/ и на
сградата /ПИ 1452.1/ са означени в Приложение № 5 към СТЕ. По западната фасада
на жилищната сграда е изпълнен тротоар, широк 1,80м., за обслужване на
входовете на сградата. Металното
съоръжение – скоба е поставено на този тротоар близко до югозападния ъгъл на сграда 1452.1 и е означена в Пр. №
5. В границите на имот 1452 има възможност за обособяване на 8 паркоместа, а в
сградата има 12 апартамента. Според експерта дворното място има характер на
обслужващо жилищния блок пространство.
При изслушване на
заключението бе заявено, че скобата в случая изпълнява функцията да прегражда
пътя към тротоара. Характерът на дворното място поизтича от отреждането на
парцела – за имоти, а не комплексно жилищно застрояване.
СТЕ е приета без
оспорване и се цени като компетентно изготвена във вр. с поставените въпроси.
4. За упражняване правомощието по чл.65 ал.1 ЗОС вр. с чл.80 ал.1 НРПУРОИ,
кметът на района следва да установи наличието на предпоставките в цитираната
норма: да се касае за общински имот; този имот да се владее или държи без
основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е
отпаднала. Втората предпоставка предвижда няколко хипотези, като е необходимо и
достатъчно поне една от тях да е осъществена.
4.1. В случая
няма спор, че разпоредената за изземване част е от общински имот, за който е
съставен акт за общинска частна собственост № 1401 от 27.05.2015г. - ПИ
56784.506.1452. В скица на ПИ 1452 от 10.02.2015г., изд. от СГКК – Пловдив за
собственик е отразена община Пловдив и няма данни за носители на други вещни
права /правото на строеж не е обект на кадастъра/. ПИ е с начин на трайно ползване
/НТП/ – комплексно застрояване. В имота попада сграда 56784.506.1452.1 – 5
етажа. Въпросът за собствеността на частта от имота – предмет на изземване, не
е спорен между страните и предметът е бил налице при издаване на оспорения акт,
вкл. и към ход по същество. Съгл. чл. 5 ал. 1 ЗОС общината удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху
имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма
правопораждащо действие /обстоятелство на неиздаден акт за общинска собственост
не променя статуса на имота, тъй като актът само констатира възникнали
правнозначими факти/. Преписката съдържа посочения в заповедта акт за общинска
собственост и към момента на издаване на заповедта за изземване за конкретния
имот няма конкуриращи се права на собственост – възражения в тази насока
липсват.
4.2. Р.В. и Д.М.
в качествата им на управител на ЕС и секретар на ЕС са били уведомени, че
възражението против КА не се уважава и преписката ще продължи с административна
процедура за изземване по ЗОС. Дори процедурата по уведомяване на Р.В. и Д.М. в
качествата им на управител на ЕС и секретар на ЕС за образуваното
административно производство във вр. с чл.26 АПК да се приеме за непрецизно
изпълнена, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. „Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата
на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146 т. 3 от АПК
единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото
волеизявление.“ – съставът се позовава на Решение № 4308/21г. на ВАС. По
посочените критерии се съобразява и пропускът на административния орган да съобрази
данните за фактическото ползване на частта от общинския имот посредством
поставяне на скоба от страна на ЕС, с което практически се ограничава
ползването на общинския имот от страна на трети лица, които не са етажни
собственици в сградата, намираща се в конкретния общински имот. Според данните
от преписката – преди издаване на заповедта в отговор с вх. номер от 19.11.2020г. относно уведомление за
монтиране на скоба-стопер, Р.В. – домоуправител и Д.М. – секретар и касиер са
уведомили кмета на района за това, че скобата – стопер е монтирана по решение
на живущите в жил.блок на ул.Зл.Бояджиев № 31 гр.Пловдив. В административното
производство по издаване на заповед за изземване на основание чл.65 ЗОС е от
значение фактът на упражнявана фактическа власт върху общински имот без
основание, вкл. посредством монтиране на преместваемо съоръжение /скоба/, а не
собствеността върху съоръжението. В конкретния случай нарушението при
определяне на адресата не би могло да бъде прието за съществено, тъй като съществено
нарушение при определяне адресат на заповед за изземване на общински имот или
на част от него, основана на чл.65 ал.1 ЗОС би имало при посочен от
административния орган адресат, който не владее и не държи общинския имот. В
тази хипотеза поради отсъствие на втората предпоставка от фактическия състав на
нормата, заповедта би била незаконосъобразна.
Засегнатите със
заповедта лица поддържат, че са фактически ползватели на частта от общинския
имот посредством монтираното метално съоръжение – скоба. Според фактите ЕС
променя начина на ползване на частта от общинския имот посредством ограничаване
ползването му от трети лица, паркиращи автомобилите си в междублоково
пространство.
Съдебната
практика възприема възможността за адресат на заповед по чл.65 ЗОС да бъде
неизвестно лице – Решение № 4308/21г. на ВАС по адм.д.№ 1512 / 2021г. /без
отмяна на заповедта в частта за адресата/. Неправилното определяне на адресат
има последици при изпълнението на акта, което не е обективно невъзможно, тъй
като при индивидуализирана площ – предмет на изземване, административният акт е
обективно изпълняем.
4.3. Спорно е
наличието на втория елемент от фактическият състав на упражненото правомощие –
дали общинският имот - конкретно описаната част от него, се владее или държи
без основание, респект. не се използува по предназначение.
В посочения
общинския поземлен имот е поставена скоба, заемаща малка част, но ограничаваща
ползването на имота и в частност – междублоковото пространство, посредством
паркиране на МПС от лица, които не са етажни собственици в сградата. За
поставяне на скобата не е издадено разрешение за поставяне, няма разрешение за
ползване и /или договор за наем с община Пловдив – район Северен. Жалбоподателите
не твърдят наличието на разрешителен акт / документ за монтиране на скобата, но
считат, че имат право на това поради обслужващ характер на дворното място
спрямо сградата, в която апартаментите /самостоятелни обекти/ са с право на
строеж.
Съгл. чл.64 ЗС – „Собственикът
на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за
използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго.”. В случая сградата в
общинския имот е жилищна, а според данните от кадастъра - ПИ 56784.506.1452 е с
начин на трайно ползване /НТП/ – комплексно застрояване. Земята, представляваща
междублоково пространство, според чл.64 ЗС се ползва доколкото това е
необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, а не
за други цели. Теренът – междублоково пространство не е обща част по см. на
чл.38 ал.1 ЗС вр. с чл.43 ал.3 ЗУТ. В
съдебната практика правилата на чл. 38 ал. 1 и ал. 3 ЗС се прилагат и за т.нар.
„хоризонтална етажна собственост”, при която в съсобствено дворно място има две
или повече сгради, собствеността на които не принадлежи на всички съсобственици
на парцела. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща
част и не подлежи на делба поради предназначението му и поради разпоредбата на
чл. 38 ал. 3 от ЗС /в този смисъл - ППВС № 2/ 1982г.; решения на ВКС - № 192/
2014г., № 192/ 2013г. и др./. Дворното място в случая не е съсобствено и не е
налице хипотезата на хоризонтална етажна съсобственост за същото. Дори да бъде възприето твърдението относно ползване на
дворното място във вр. с чл.15 ал.3 ЗС /отм. 1996г. с приемане на ЗОС и ЗДС/ –„
Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.”,
правото е обвързано с предназначението на имота. То не отрича възможността от
разполагане на преместваемо съоръжение - скоба, но при спазване на установения
ред за издаване на разрешение за поставяне.
Твърдението за
неприложимост на чл.65 ЗОС при наличие на преместваемо съоръжение /вкл. строеж,
временен обект/ върху общински имот, част от който е разпоредена за изземване
по реда на цитираната норма, не е основателно. Разпореденото изземване касае
частта от общинския имот, а не скобата. Изземването на частта от общинския имот
действително се изразява в освобождаване на конкретната част от скобата, но
това касае изпълнението на заповедта. В тази вр. съдът се позовава на : Решение
№ 4308/21г. на ВАС по адм.д.№ 1512 / 2021г.; Решение № 4152/21г. на ВАС по
адм.д.№ 1396/2021г.; Решение № 10566/2003г. по адм.д.№ 8405/2003г., ВАС; Решение
№ 10043/2020г. по адм. д. №7825/2019; Решение № 2848 от 06.03.2018г. по адм. д.
№ 13164/2016г.; др.
Разбираемо е желанието на етажните собственици за осигуряване на
необходимия брой паркоместа и ограничаване ползването на междублоковото
пространство от паркиращи МПС на трети лица, но съображенията не са относими в
конкретното административно производство. В тази вр. се отбелязва, че определянето на „прилежаща площ” е част от
предмета на ЗУЕС / т.2 от §1 ДР на ЗУЕС : „Прилежаща площ към сграда в режим на
етажна собственост" е част от територията на поземлен имот с комплексно
застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост и която
включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра,
места за паркиране и други.”/ и според чл.4 с.з. : „При преструктуриране
на квартали с комплексно застрояване и в случаите, когато сграда в режим на
етажна собственост не може да се обособи в отделен урегулиран поземлен имот по
реда на Закона за устройство на територията,
се определя прилежаща площ към сградата.; В случаите по ал. 1 прилежащата площ
се определя от кмета на общината по негова инициатива или по искане на
заинтересованите лица по ред, определен с наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството.; При определянето на прилежащата площ кметът на
общината издава заповед, придружена от скица, с която се определят границите и
предназначението на площта.; Определената прилежаща площ се предоставя за
поддържане и използване от съответната етажна собственост при условия и по ред,
определен с наредба на общинския съвет.”. Редът за издаване на административен
акт е установен в Наредба № 6/18.09.2009г., съгл. чл.1 ал.1 от която : С тази
наредба се определят условията и редът за обособяване на прилежащи площи към
съществуващи сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно
застрояване, в т.ч. и при преструктуриране на квартали с комплексно
застрояване, когато прилежащите площи не може да се урегулират като поземлени
имоти по смисъла на чл. 21 от Наредба № 7 от 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Прилежащата площ се
отнася към заварени сгради в режим на етажна собственост и тя е приоритетно
характеристика на самата сграда, а не на правото на собственост на лицата, като
нейният териториален обхват зависи изцяло от големината на сградата
/параметрите - височина, дължина и ширина/, а не от броя на собствениците, нито
от разгънатата застроена площ на всеки обект. Определянето на прилежащата площ
е в хипотеза, когато собствениците на сградата /респект. на самостоятелни
обекти в сградата/, нямат право на собственост върху земята.
В случая няма данни за производство по реда на Наредба №
6/18.09.2009г., посредством който етажните собственици биха могли да разрешат
въпроси с паркирането в междублоковото пространство, както и ограничаване
паркирането на МПС на лица, които не са в обхвата на етажната собственост.
Собствениците на жилища в сградата, която е в режим на етажна собственост имат
право да ползват имота – общинска собственост съобразно предназначението на
сградата, но не по начина, осъществен в случая, тъй като посредством скобата - имота
на практика не се използва по предназначение, вкл. фактическата власт е без
основание.
По изложените съображения и предвид фактическата установеност, не следва извод за
нарушение принципа на съразмерност по чл.6 ал.1 и ал.2 АПК. Жалбата
се приема за неоснователна
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Етажната собственост в жилищна сграда /блок/ с адрес – гр.Пловдив, ***,
представлявана от Р.Т.В. – управител на ЕС и Д.И.М. - етажен собственик, против
Заповед № 21 РД 09 - 17/18.01.2021г. на Кмета на Район Северен - Община Пловдив
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :