№ 129
гр. Велико Търново, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500379 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 22/26.01.2024г. по гр.дело № 394/2021г. на Окръжен съд – Русе е
постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща
стойност 283 510.63 лв., както следва:
1/ На основание чл. 142 ал. 2 т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ имущество на
стойност 79 750.63 лв. от В. С. П., ЕГН **********, с адрес град Русе, **********, а
именно:
Сума в paзмep на 64 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на Сграда с идентификатор 63427.5.132.1; Сграда с идентификатор
63427.5.132.2; Сграда с идентификатор 63427.5.132.4; 1/3 ид. ч от Поземлен имот с
идентификатор 63427.5.132;
Сума в размер на 2 900 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил марка:
„Шкода", модел: „Фабия", per. № Р658***, рама N° TMBPW 16Y46442****, двигател
N° BMD08****, цвят: жълт, с дата на първоначална регистрация 21.07.2005 г. към
датата на отчуждаването му;
Сума в размер на 2 900 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил,
марка: „Шкода", модел: „Фабия", per. N° Р5173АН, рама N° TMBDY16Y9542*****,
двигател N° AZQ66****, цвят: лимонено жълт, дата на първоначална регистрация
21.02.2005 г. към датата на отчуждаването му;
1
Сума в размер на 3 060 лв., представляваща вземане, формирано от пропорционални
на дела вноски от собственика в ,,ДИВЕРО" ООД, ЕИК *********;
Сума в размер на 6 250 лв. представляваща вземане, формирано от разликата между
предоставения заем на С. В. В. и върната сума от А. В. В.;
Сума в размер на 40.82 лв., представляваща извършени вноски на каса от В. С. П. по
спестовен влог в евро c IBAN: BG46PIRB71774606****** в „Банка Пиреос България"
АД с титуляр В. С. П., ЕГН **********, налични no сметката към края на
проверявания период;
Сума в размер на 99.81 лв., представляваща извършени вноски на каса от В. С. П. no
разплащателна сметка в левове c IBAN: BG36UBBS800210748***** в „Обединена
Българска Банка" АД с титуляр В. С. П., ЕГН **********, налични по сметката към
края на проверявания период.
2/ На основание чл. 142 ал. 2 т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ имущество на
стойност 38 910 лв. от В. С. П., ЕГН **********, с адрес град Русе, **********, а именно:
10 дружествени дяла oт капитала на „ВЕНЦИ TPAHC АУТО" ЕООД, ЕИК *********,
на стойност 100 лв.;
5 дружествени дяла от капитала на „НСО" ЕООД, ЕИК *********, на стойност 10 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", рег. N° Р50****, рама N°
UUILSDAEH37******, двигател N° K7JA7*******, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 31.05.2007г., с пазарна стойност 3 100лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан 1.4", рег. N° Р9904РВ, рама N°
UUILSDAEH37******, двигател N° K7JA710U******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 31.05.2007г., с пазарна стойност 3 100 лв.;
Лек автомобил марка „Рено", модел „Клио", per. N° Р45****, рама N°
VFILB0BC53*******, двигател N° K7JA700R*******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 29.10.2004г., с пазарна стойност на автомобила 1000 лв.;
Лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия", рег. № Р39****, рама N° 28
TMBJY16Y37*******, двигател N° ВМЕ24****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 30.10.2006г., с пазарна стойност 3 300 лв.;
Лек автомобил марка „Шкода", модел „ Фабия ", per. N° Р39****, рама N°
TMBPW16Y764******,двигател № BMD0*****, цвят: жълт, първоначална
регистрация 11.08.2005г., с пазарна стойност 2 650 лв.;
Лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия", рег. N° Р68****, рама N°
TMBPW16Y454******, двигател N° BMD0*****, цвят: жълт, с първоначална
регистрация 16.06.2005г. и пазарна стойност 2 650 лв.;
Лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия", рег. N° Р65****, рама N°
TMBPW16Y95*******, двигател N° BMD0******, цвят:жълт, с дата на първоначална
регистрация 15.03.2005г. и пазарна стойност 2 650 лв.;
Лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия", per. N° Р51****, рама N°
TMBDY16Y554*******, двигател N° AZQ66****, цвят: жълт, с дата на първоначална
регистрация 21.02.2005г. и пазарна стойност 2 650 лв.;
Лек автомобил марка „Деу", модел „Такума", per. N° Р12****, рама N°
KLAUF75Z11K******, двигател N° T20SED0*****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 14.12.2004г., с пазарна стойност 2 700 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", рег. N° Р51****, рама N°
UUILSDAAH3*******, двигател N° K7JA710UB******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 07.08.2006г., с пазарна стойност 2 200 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", рег. N° Р51****, рама N°
UUILSDAAH3*******, двигател N° K7JA710UB******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 07.08.2006г., с пазарна стойност 2 200 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", рег. N° Р51****, рама N°
2
UUILSDAAH36*******, двигател N° K7JA710U*******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 16.10.2006г., с пазарна стойност 2 200 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", рег. N° Р51****, рама N°
UUILSDAEH36*******, двигател N° K7JA710U*******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 11.01.2007г., с пазарна стойност 2 800 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", рег. N° Р52****, рама N°
UUILSDAEH36*******, двигател N° K7JA710U*******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 11.01.2007г., с пазарна стойност 2 800 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", рег. N° Р51****, рама N°
UUILSDAEH36*******, двигател N° K7JA710U******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 11.01.2007г., с пазарна стойност 2 800 лв.
3/ На основание чл. 145 ал.1 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ имущество на стойност
11 800 лв. от „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, а именно:
Лек автомобил марка „ТОЙОТА", модел „АЙГО 1.0 И", per. N° Р48****, рама N°
JTDKG18C10******, двигател N° 1KR58*****, цвят: червен, дата на първоначална
регистрация 25.07.2008г., с пазарна стойност 4 000 лв.;
Специален автомобил марка „МАН", модел „ЛЕ220 Ц", per. № Р55****, рама N°
WMAL34ZZZ1Y******, двигател N° 15896265******, цвят: зелен, дата на
първоначална регистрация 20.12.2000г., с пазарна стойност 7 800 лв.
4/ На основание чл. 145 ал. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ имущество на стойност
116 050 лв. от „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, а именно:
Лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц 250 Дизел", per. N° РР11****, N° на рама:
WDB2021251******, N° на двигател: 60591010******, цвят: бял, дата на първоначална
регистрация 10.01.1995г., с пазарна стойност 1 000 лв.;
Лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц 220 Д", per. N° РР11****, N° на рама:
WDB2021211*******, N° на двигател: 60491010******, цвят: черен металик, дата на
първоначална регистрация 27.04.1994г., с пазарна стойност 1 500 лв.;
Лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 300 Д", рег. N° РР11****, N° на рама:
WDB1241301*******, N° на двигател: 60391210******, цвят: тъмно син, дата на
първоначална регистрация 14.05.1990г., придобит с договор от 05.11.2014г., с пазарна
стойност 800 лв.;
Лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", per. N° РР11****, N° на рама:
UUILSDAEF411******, N° на двигател: K7JA7U******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 06.07.2009г., с пазарна стойност 3 800 лв.;
Лек автомобил марка „Шевролет", модел „Нубира", рег. N° РР39****, N° на рама:
KL1NF356J6K******, N° на двигател: F16D346******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 11.11.2007г., с пазарна стойност 3 000 лв.;
Лек автомобил марка „Шевролет", модел „Нубира", рег. N° Р02****, N° на рама:
KL1NF35615K******, N° на двигател: F16D33******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 30.09.2010г., с пазарна стойност 4 500 лв.;
Лек автомобил марка „ДАЧИЯ", модел „ЛОГАН", рег. № Р36****, рама N°
UUILSDAAH3******, двигател N° K7JA710U******, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 27.10.2006г., с пазарна стойност 1 900 лв.;
Лек автомобил марка „ ДАЧИЯ ", модел „ЛОГАН", рег. № Р87****, рама
UUILSDAEH38******, двигател № K7JA7U******, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 19.12.2007г., с пазарна стойност 2 250 лв.;
Лек автомобил марка „ДАЧИЯ", модел „ЛОГАН", peг.№Р87****, рама №
UUIKSDAFH37******, двигател № K7MF7U******, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 08.05.2007г., с пазарна стойност 2 600 лв.;
Лек автомобил марка „ ТОЙОТА", модел „РАВ 4“, peг. № Р55****, рама№
3
3TEYH20V40*******, двигател № 1AZ04******, цвят: син металик, дата на
първоначална регистрация 25.01.2002г., с пазарна стойност 4 700 лв.;
Лек автомобил марка „ЛАДА", модел „2172", per. N° Р59****, рама N°
ХТА2172309*******, двигател без номер, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 29.04.2009г., с пазарна стойност 6 200 лв.;
Лек автомобил марка „ ДЕУ", модел „НУБИРА ", рег. № Р17****, рама№ 31
KLANF35615K*******, двигател № 21734К, цвят: жълт металик, дата на
първоначална регистрация 17.05 .2005г., с пазарна стойност 2 700 лв.;
Лек автомобил марка „ОПЕЛ", модел „АСТРА", рег.№Р83****, рама №
W0L0AHL**********, двигател № Z14XEP19E*****, цвят: жълт, дата на
първоначална регистрация 19.11.2008г., с пазарна стойност 3 000 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", рег.№Р86****, рама №
KL1NF35615*******, двигател № F16D338*****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 07.11.2008г., с пазарна стойност 4 000 лв.;
Лек автомобил марка „ФИАТ", модел „МУЛТИПЛА", рег. N° Р06****, рама N°
ZFA186000023*****, двигател N° 865****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 09.05.2008г., с пазарна стойност 3 800 лв.;
Лек автомобил марка „ ДАЧИЯ" модел „ЛОГАН", рег. № Р64****, рама №
UUILSDAEF41******, двигател № K7JA710*******, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 22.05.2009г., с пазарна стойност 2 600 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", рег. № Р32****, рама №
KLINF3S6J6K******, двигател № F16D346*****, цвят: жълт, с дата на първоначална
регистрация 23.11.2008г. и с пазарна стойност 4 000 лв.;
Товарен автомобил марка „ДАЧИЯ", модел: „ЛОГАН 1.6", рег.№ Р48****, рама N°
UUIKSDAMS*******, двигател без номер, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 19.11.2008г., с пазарна стойност 2 400 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „КРУЗ", рег. N° Р81****, рама N° KL 1
JA6959A*******, двигател N° F 18D4069******, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 21.02.2011г., с пазарна стойност 5 800 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", рег. N° Р39****, рама N°
KL1NF35615K1*****, двигател N° F16D38*****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 30.06.2010г., с пазарна стойност 4 500 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", рег. № Р63****, рама №
KL1NF356J6K******, двигател № F16D356*****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 18.06.2010г., с пазарна стойност 4 500 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „ОРЛАНДО", рег. N° P63****, рама N°
KL1YF7559BK******, двигател N° F18D416******, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 12.02.2013 г., с пазарна стойност 10 500 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", рег. № P63****, рама №
KL1NF356J6K******, двигател N° F16D368*****, цвят: жълт, с дата на първоначална
регистрация 22.11.2010г. и пазарна стойност 4 500 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", per. N° P71****, рама N°
KL1NF356J6K******, двигател N° F16D357*****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 21.08.2010г., с пазарна стойност 4 500 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", рег.№ Р86****, рама №
KL1NF35BJ6*******, двигател № F18D300****, цвят: жълт, с дата на първоначална
регистрация 06.11.2010г. и пазарна стойност към настоящия момент 4 500 лв.;
Лек автомобил марка „ХЮНДАЙ", модел „ЕЛАНТРА", рег. № Р09****, рама №
KMHDN41 BP 1 ******, двигател без номер, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 14.03.2012г., с пазарна стойност 13 500 лв.;
Лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", per. N° Р44****, рама N°
4
KL1NF356J7K4****2, двигател N° F16D37*****, цвят: жълт, дата на първоначална
регистрация 23.12.2010г., с пазарна стойност 4 500 лв.;
Лек автомобил „ШЕВРОЛЕТ", модел „НУБИРА", per. № Р76****, рама
KL1NF356J8******, двигател N° F16D3997624, цвят: жълт, с първоначална
регистрация 31.03.2011г., с пазарна стойност 4 500 лв.
5/ На основание чл. 151 вр. с чл. 145 ал. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ имущество на
стойност 5 500 лв. от „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, а именно:
Сумата от 2 600 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка
„ДАЧИЯ", модел „ЛОГАН", peг. № P87****, рама № 33 UUILSDAEH37*****, двигател
N° K7JA7UD*****, цвят: жълт, дата на първоначална регистрация 09.08.2007г., към
датата на отчуждаването му;
Сумата от 2 900 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка
„ШЕВРОЛЕТ", модел „ТАКУМА", рег. N° Р21****, рама N° KL1UF75615*******,
двигател N° A16DMS******, цвят: жълт, дата на първоначална регистрация
24.11.2008г., към датата на отчуждаването му.
6/ На основание чл. 151 вр. с чл. 145 ал. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ имущество на
стойност 31 500 лв. от „НСО“ ЕООД, ЕИК *********, а именно:
Сумата от 18 000 лв., представляваща пазарната стойност на товарен автомобил марка
„Шкода", модел „Суперб", per. Nº СА67****, пререгистрирана с Nº СВ09****, Nº на
paмa: TMBЗFCЗT7F9******, Nº на двигател: CFG40****, цвят: сив, дата на
първоначална регистрация: 24.10.2014г.;
Сумата от 13 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка
„Ауди", модел „А 5 2.0", per. Nº СВ55****, Nº на paMa: WAUZZZ8TOA*******, Nº на
двигател: САН15****, цвят: черен, дата на първоначална регистрация: 04.06.2010г.
Присъдени са разноски в полза на КОНПИ, в полза на първия ответник на основание
чл.78 ал.4 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт следващата се държавна
такса върху уважения размер на исковата претенция.
С Определение от 17.05.2024г. по гр.д. № 394/2021г. на Окръжен съд – Русе е
отхвърлено искането на КОНПИ за изменение на решението в частта за разноските досежно
присъденото на адвокат С. К. възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната безплатна
правна помощ на ответника В. С. П. по делото по реда на чл.248 от ГПК. Със същото
определение е уважено искането на ответника В. С. П. за изменение на решението в частта
за разноските, като ищецът е осъден да заплати на този ответник допълнително сума в
размер на 477.34 лв., освен присъдената с решението от 386.66 лв. разноски по делото, и е
отхвърлено искането за присъждане на такива в размер над 864 лв. до 869.99 лв.
Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от ответниците, чрез
пълномощник – адвокат С. К., в която се излагат доводи за неговата неправилност. Развиват
съображения, че фактическите и правни изводи на първостепенния съд, мотивирали го да
кредитира изцяло допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза по
поставените от ищеца задачи, в изготвения трети вариант, са необосновани. Счита, че
поставените от страна на ищеца въпроси към основната и допълнителната експертиза
неправомерно предпоставят при изготвяне на заключенията им да бъдат съобразявани
недоказани негови твърдения, изключване от приходната част на имуществения анализ на
установени по безспорен начин приходи, имащи законен източник, както и не са съобразени
с действащите постановки на ТР № 4/18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
Поддържат, че е налице съответствие между имуществото и нетния доход за проверявания
период, в какъвто смисъл са и трите варианта на допълнителната съдебно-икономическа
експертиза, което обосновава неоснователност на исковите претенции. Отделно и
независимо от това, излагат доводи за необоснованост на обжалваното решение досежно
5
отнемането на сума в размер на 64 500 лв. от първия ответник, отнемането на 6 бр. МПС от
ответника В. С. П. и 2 бр. МПС от ответника „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД, бракувани
преди образуване на производството по делото, вкл. преди налагане на обезпечителните
мерки по него. Правят искане за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него
постановяване на друг, с който предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на разноски за въззивното
производство в полза на първия ответник, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на адвокат К. за оказаната
безплатна правна помощ във въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в който се заема
становище за нейната неоснователност, съответно за правилност на обжалвания съдебен акт.
Срещу Определение от 17.05.2024г. по гр.д. № 394/2021г., постановено в производство
по чл.248 ГПК, в частта, в която е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение
на решението досежно присъденото възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза
на упълномощения от първия ответник адвокат, е постъпила частна жалба от Комисията. В
нея се поддържат възраженията за недоказаност на основанието, на което се твърди да е
предоставена безплатната правна помощ, за липсата на изрично изявление на страните по
правоотношението за осъществено безплатно процесуално представителство, както по
отношение на присъдения размер. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и
вместо него постановяване на друго, с което адвокатското възнаграждение бъде определено
под предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери, вкл. при съобразяване Решение
от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22г.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, в който е заето становище за нейната
неоснователност, като са развити подробни съображения.
Пред настоящата инстанция е постъпило допълнение към подадената от ответниците
въззивна жалба с вх. № 6890/13.11.2024г., в която развиват оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради нарушение на императивни материалноправни норми от
приложимото европейско законодателство – чл.1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ, позовавайки се
на дадените от ЕСПЧ разяснения в решение по делото Й. и др. срещу България, жалби №
265/17 И 26473/18, 26.09.2023Г., в сила от 19.02.2024г. и на решения на СЕС по дело С
319/19 и дело С 234/18. В тази връзка излагат, че ищецът дължи да въведе в процеса и да
докаже непозволена от закона дейност, разумно обосноваваща придобиването на
установеното като налично имущество, което той не е сторил. Считат, че поради липсата на
такива доказателства за наличие на престъпна дейност, вследствие на която да е придобито
процесното имущество, предявените искове са неоснователни.
В предоставения на насрещната страна срок същата е заела становище за
недопустимост на подаденото допълнение към въззивната жалба, респ. за неоснователност
на развитото в него оплакване срещу обжалваното решение.
В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателите, заедно със своя
процесуален представител по пълномощие, поддържат подадената въззивна жалба и
искането, направено с нея, както и депозирания отговор на частна жалба. Излагат подробни
съображения в писмена защита. Поддържат претенцията си за разноски, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
представлявана от Гл. инспектор в ТД-Бургас - М. И., поддържа изложените в отговора на
въззивната жалба и становището по допълнението към нея съображения за нейната
неоснователност, както и излага такива в писмена защита. Моли да бъде уважена
подадената частна жалба срещу определението на първостепенния съд, постановено по реда
6
на чл.248 от ГПК. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен
е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Окръжен съд – Русе е било образувано по искова молба на
КПКОНПИ /с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/
с правно основание чл.153 ал.1 от ЗПКОНПИ /с изменено заглавие - ЗОНПИ/ срещу В. С. П.,
„ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД и „НСО“ ЕООД за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 3 528 527.32 лв., подробно посочено в исковата молба. С
Определение № 538/05.10.2023г. в проведеното на същата дата съдебно заседание е
допуснато изменение на цената на предявените искове на 283 510.63 лв. поради отказ от
същите в останалата част, като в последната производството по делото е прекратено.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 447/24.02.2021г. на КОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз
основа на уведомление от Софийска градска прокуратура, с което Комисията била
уведомена за образувано ДП № 566/2017г. по описа на СО – СГП /пр.преписка №
20889/2017г. по описа на Софийска градска прокуратура/, по което ответникът В. С. П. бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202
ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, попадащо в обхвата на
чл.108 ал.1 т.8 от ЗОНПИ. В Специализирания наказателен съд бил внесен обвинителен акт
от 30.06.2020г. срещу ответника. Твърди се, че всички деяния /32 на брой/, обхванати от
продължаваното престъпление и представляващи противозаконно имуществено
разпореждане, са извършени чрез банкови преводи на суми от бюджета на Община Созопол
по лични сметки на С. Г. Г., открити в „Търговска банка Д“ АД.
Извършена била проверка за установяване значително несъответствие в имуществото
на първия ответник с период 17.04.2009г. – 17.04.2019г., изтекъл съгласно § 13 от ЗИДЗЗ и
чл.3 т.4 от ЗМДВИППП на 25.06.2020г. и удължен до 25.12.2020г. с решение на КОНПИ.
Твърди се, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по
смисъла на чл.107 ал.2 вр. § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. Поради това е направено искане за
отнемане в полза на държавата на притежаваното от ответниците имущество на обща
стойност 283 510.63 лв. след направеното от ищеца и допуснато от съда изменение на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. С. П., чрез своя пълномощник адвокат С. К., е
подал писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва твърдението за наличие на
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице за
проверявания период. Оспорва се цялостният извършен в ИМ анализ за периода, като
противоречащ на материалноправни разпоредби на ЗОНПИ, на формалната логика и на
събраните доказателства. На самостоятелни основания се оспорват отделните претенции, а
по отношение на предявените искове за отнемане на вещи и суми – че в края на периода
същите са налични в патримониума на ответника. Оспорват се всички оценки на движимото
и недвижимото му имущество. Оспорват се определените от ищеца разходи за издръжка на
домакинството на ответника, разходите за задгранични пътувания, данните за извършени
плащания и за платени публично-правни задължения.
7
В същия срок ответниците „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД и „НСО“ ЕООД не са
подали отговор на исковата молба. Същите са представили писмени молби в първото по
делото съдебно заседание, в които поддържат становището за неоснователност на
предявените искови претенции по съображения, идентични с тези в отговора на първия
ответник.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел наличието на
несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците в размер на 3 937 337.01
лв. за проверявания период, съгласно трети вариант на заключението на допълнителната
съдебно-икономическа експертиза, и е постановил отнемане на поисканото от ищеца след
изменение на исковата претенция имущество.
От фактическа страна се установява следното:
С уведомление с рег. № 440/29.03.2019г. КОНПИ е уведомена, че В. С. П. е привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 566/2017г. по описа на СО – СГП
/пр.преписка № 20889/2017г. по описа на СГП/ за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. чл.202
ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, попадащо в обхвата на
чл.108 ал.1 т.8 от ЗОНПИ.
С Протокол № ТД-03-БС/УВ-6633/17.04.2019г. е образувана проверка за установяване
на значително несъответствие в имуществото на първия ответник, като същата е започнала
на 17.04.2019г. и обхваща период от 17.04.2009г. – 17.04.2019г.
С Решение № 447/24.02.2021г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с Решение № 1468/02.06.2021г.,
въз основа на доклад с изх. № ТД03БС/УВ-5352/19.05.2021г. от директора на ТД-Бургас, е
постановено да се внесе в Окръжен съд-Русе искова молба срещу ответниците за отнемане
на незаконно придобито имущество на стойност 3 528 527.32 лв.
От направената в Търговския регистър справка се установява, че ответникът В. С. П. е
едноличен собственик и управител на две търговски дружества – „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“
ЕООД, учредено на 04.11.2014г. и „НСО“ ЕООД, учредено на 26.04.2017г., както и
притежава дружествени дялове в „ДИВЕРО“ ООД.
По горепосочените факти не се спори, а от приложения обвинителен акт става ясен
механизмът на деянията, в извършване на които е обвинен ответникът В. П. – присвояване
на парични средства, собственост на община Созопол, чрез съставяне на неистински
строителни и счетоводни документи, даващи основание за преводи на пари по посочени в
тези документи сметки на физическо лице /св. С. Г./, а не на ТД, с което община Созопол,
като възложител, е сключила договор за извършване на СМР и/или СРР. От представеното
пред настоящата инстанция писмено доказателство се установява, че наказателното
производство не е приключило.
С оглед направения в хода на проверката извод за наличие на значително
несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход, обусловило
предявяването на исковата претенция и ищцовото твърдение в този смисъл в ИМ, по делото
е допусната съдебно-икономическа експертиза, изготвена след съдебно-оценъчните
експертизи, а след постановяването на ТР № 4/18.05.2023г. по тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК на
ВКС допълнителна съдебно-икономическа експертиза по поставени от страните задачи,
която дава заключение във варианти, съобразно пазарната оценка на недвижимия имот,
придобит от първия ответник в град Русе - самостоятелни сгради, находящи се в ПИ с
идентификатор 63427.5.132.
Ответниците не са оспорили твърденията на Комисията относно придобитото от тях
преди началото на проверявания период и налично към този момент - недвижими имоти,
МПС и влогове и наличности по банкови сметки, а и тези факти се установяват от
представените от ищеца писмени доказателства. Поради това съдът приема за установено
8
следното имущество в началото на проверявания период – земеделски земи в с. Сандрово,
включващи 6 бр. ниви и лозе, апартамент в град Русе, ж.к. „Чародейка – Г Север“, ********,
11 бр. МПС и салда по сметки общо в размер на 11 249.48 лв.
През проверявания период е придобито и е налично към края на периода следното
имущество – дружествени дялове на В. П. във „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД и „НСО“
ЕООД, недвижими имоти - самостоятелни сгради, находящи се в ПИ с идентификатор
63427.5.132 и 50 бр. ППС, като общата стойност на придобитото имущество, налично в края
на проверявания период, е 391 731 лв. Тук се включват и МПС, за които ответниците са
представили доказателства за прекратена регистрация.
Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
автотехническата експертиза за стойностите на МПС чрез метода на сравняване на
пазарните аналози, както и заключението на съдебно-оценъчната експертиза на вещото лице
К. К., представено по делото на 04.01.2023г. и прието от съда на 12.01.2023г. Съгласно
разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗОНПИ, релевантната стойност на имуществото е
действителната пазарна стойност към момента на придобиването, което е реалната цена, на
което същото имущество може да бъде закупено на пазара. Оценката е изготвена по метода
на пазарните аналози чрез сравняване на цените на вече продадени подобни обекти, като
освен сградите, описани в документа за собственост, е оценено и останалото установено в
имота строителство, за което в община Русе експертът не е установил строителни книжа.
Законността на новопостроеното в имота е относимо към възможността за
административното му премахване, но не ограничава правото на разпореждане на
собственика. Докато не се премахне незаконният строеж, той представлява обект на
собственост, може да се дели, наследява и т.н., включително с него да се извършват
разпоредителни сделки. С оглед на това, съдът намира, че действителната пазарна цена на
недвижимия имот, придобит през проверявания период и наличен в края на същия, възлиза
на посочената от това вещо лице по представеното от него на 04.01.2023г. заключение сума в
размер на 53 421 лв. към датата на придобиването му.
Установяват се следните доходи и приходи на проверяваното лице през периода на
проверката – от подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ доходи от трудови правоотношения,
доходи от стопанска дейност, доходи от извънтрудови правоотношения, доходи по
декларации по чл.73 ЗДДФЛ, приходи от продажби на МПС, доходи от наем, за които е
установен законен източник – отдаден под наем на „Евро – Билд“ ЕООД л.а. „Фолксваген
Каравел“, придобит от ответника преди началото на проверявания период, налични суми по
банкови сметки към началото на проверявания период, приходи от върнати заеми
/предоставени преди началото на проверявания период/, приходи от усвоени кредити,
приходи от продажба на недвижими имоти. Общо за периода лицето е разполагало с общ
размер на доходите, приходите и източници на финансиране - 255 402.41 лв. Настоящият
състав намира, че не следва да бъдат включвани сумата от 21 262.50 лв., сумата от 24 097.50
лв., сумата от 30 618 лв. и сумата от 20 995.20 лв., представляващи декларирани от
ответника приходи от отдаване под наем на движимо имущество /МПС/ съответно за 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г. Съгласно § 1 т.2 от ДР на ЗОНПИ, доходи, приходи и източници на
финансиране са и доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които
е установен законен източник. Самият факт на декларирането на дохода пред данъчните
органи и заплащането на дължимия за това данък не обосновава автоматично извод за
законност на същия. Отдаването под наем е реална пазарна сделка и получаването на доход
от нея не е забранено от закона. Доходът от наем е незаконен, ако активът, който го е
генерирал, е придобит незаконно. Когато ответникът твърди, че е реализирал доход от
законен източник, а твърденията му се оспорват от КОНПИ, в доказателствена тежест на
ответника е да установи по категоричен начин законен източник на средствата, които е
придобил, с оглед правилото на чл.154 от ГПК. В настоящия случай такова пълно доказване
не е проведено, а от анализа на имущественото състояние на ответника по години е видно,
9
че същият не е разполагал със законни средства за закупуването на отдаваните под наем
автомобили, с които е извършвана таксиметрова дейност, доколкото установеният нетен
доход е отрицателен, с изключение на 2013г., когато е положителен, но в незначителен
размер. Изложеното е относимо и към недекларираните от ответника доходи от наем на
движимо имущество /МПС/ за периода 2013г. – 2017г., установени в ревизионно
производство, приключило с ревизионен акт, преминал през съдебен контрол, за които също
е заплатен дължимия от ответника данък.
За проверявания период са направени обичайни разходи, както следва: разходи за
издръжка на домакинството по данни на НСИ, разходи за задгранични пътувания, плащания
по лизинг към „ОББ Интерлийз“ ЕАД, платени застрахователни премии, банкови такси,
наредени преводи към трети лица, платени публично-правни задължения, погасителни
вноски по кредити, усвоени преди началото на проверявания период, разходи за
придобиване на ППС от ответниците /преминало имущество/, които са в общ размер от
562 237.53 лв. Преминалите средства през банкови сметки и вноски от трети лица не могат
да бъдат включени като разход и не представляват такъв. Постъпилите суми по банкови
сметки стават част от имуществото на проверяваното лице, тъй като за него възниква
вземане от банката. Изтеглянето на средствата погасява това вземане и в случай, че
продължат да съществуват в брой у лицето те продължават да бъдат част от имуществото .
Когато тези парични средства са потребени за задоволяване на битови нужди действително е
налице разход, но при липса на яснота за начина на потребяването им, може да се обоснове,
че то засяга издръжката на лицето, поради което съобразяването им веднъж като разход за
внасяне по банкови сметки и втори път като разход за издръжка води до двойно
санкциониране, което не съответства на целта на закона.
Разходите представляват реални платежи без насрещно придобиване на актив и не
водят до нарастване на имуществото. Средства от наем не са разход, а доказуем доход от
законен източник. Те не представляват плащане на проверяваното лице, а постъпление при
него, което увеличава наличното имущество. Ето защо, в разходната част не следва да бъдат
включвани сумите от деклариран и недеклариран доход от наеми от МПС. Предоставеният
заем също е част от имуществото – под формата на вземане. То представлява преобразуване
на налични парични средства във вземане. Предоставеният преди началото на проверявания
период заем от страна на ответника в размер на 25 000 лв. е върнат през проверявания
период и включен в приходната част, а върнатият по банков път от С. В. В. заем в размер на
17 000 лв., изтеглен на каса, също не следва да бъде включван в разходната част.
В разходната част не следва да бъде включена и сумата от 1 994 269 лв., за която
ищецът твърди, че е получена чрез редица преводи по банкови сметки на св. С. Г. Г.,
получена от последния и предоставена на ответника В. П., доколкото от показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установява по категоричен начин твърдяното
обстоятелство. Св. Г. е установил, че изтеглените от него от банковите сметки суми е
предавал на лице с имена П. К., а понякога и на непознат нему мъж, изпратен от К.. От
показанията на св. Димитрова се установява, че П. К., при когото е работила, се познава с
ответника П. и че веднъж той я помолил да му предаде пари, които П. ще остави за него.
Установените от показанията на посочените свидетели обстоятелства не могат да обосноват
категоричен извод в подкрепа на ищцовите твърдения.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, за да се направи извод дали е
налице твърдяното от ищеца несъответствие, следва да се извърши съпоставка между
имуществото на проверявания и на лицата по чл. 142 ал. 2 от ЗПКОНПИ и нетния доход на
10
същите, при отчитане дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни
доходи" с разпоредбите на § 1, т. 4 и § 1, т. 8 вр. § 1, т. 2 и т. 9 от същия закон.
По въпросите относно това представляват ли "имущество" по см. на § 1, т. 4 от ЗР на
ЗОНПИ и участват ли в определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1,
т. 3 от с. з., получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и по въпроса
подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, е налице
произнасяне с ТР № 4/18.05.2023г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно
същото, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и
не е установено преобразуването им в друго имущество. Предмет на отнемане може да бъде
само незаконно придобито имуществото, налично в патримониума на проверяваното лице и
лицата, посочени в чл. 142 ал. 2 чл. 145 ал. 2 и чл. 146 ЗПКОНПИ, както и незаконно
придобитото имущество, с което проверяваното лице се е разпоредило по
непротивопоставим на държавата начин /чл. 143, чл. 144 и чл. 145, ал. 1 ЗПКОНПИ/. В тези
случаи имуществото се отнема от лицата-приобретатели. Основният принцип, залегнал в
закона е, че на отнемане подлежи само налично имущество. Само в случаите на чл. 142 ал. 1
ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141/ и на чл. 151
ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка,
противопоставим на държавата, стига да не е установена трансформация в друго имущество
или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника/
се отнема неговата парична равностойност.
В мотивите на Решение № 13/13.10.2012г. по к.д. № 6/2012г. на Конституционния съд е
посочено, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в
началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници, направените през това време разходи и възникналите задължения. Наличието на
11
имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към
неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на значително
несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, което означава превишение с най-
малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора за разходите/ над общата
стойност на нетния доход за проверявания период. Едва след като се установи значително
несъответствие, следва да се извърши проверка какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на
придобитото имущество или не. Разпоредбата на § 1, т. 2 ДР на ЗПКОНПИ посочва какво се
включва в понятието доходи, приходи и източници на финансиране, без изброяването да е
изчерпателно /в т. см. Решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, IV г. о. /.
Основният критерий е изискването за законност на доходите, т. е. те да не са придобити от
незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Без значение е
начинът на получаване на паричните средства – в брой, превод по сметка в банка, системи за
бързи разплащания и др. Миродавно за преценката дали даден доход/приход е законен е
основанието за неговото получаване. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата
незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване е налице само в случаите, в които между притежаваното от лицето
имущество в началото и в края на проверявания период е налице превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова
увеличаване или е налице намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не
е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
При така установените по делото факти и съобразно изложеното по-горе, в началото на
проверявания период лицата са разполагали със земеделски земи в с. Сандрово, включващи
6 бр. ниви и лозе, апартамент в град Русе, ж.к. „Чародейка – Г Север“, ********, 11 бр. МПС
и салда по сметки общо в размер на 11 249.48 лв.
В края на проверявания период са придобити по възмезден начин дружествени дялове
на В. П. във „ВЕНЦИ ТРАНС АУТО“ ЕООД и „НСО“ ЕООД, недвижими имоти -
самостоятелни сгради, находящи се в ПИ с идентификатор 63427.5.132 и 50 бр. ППС, с обща
стойност към момента на придобиването 391 731 лв.
Общата стойност на приходите, доходите и източниците на финансиране се формира от
доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност, доходи от извънтрудови
правоотношения, доходи по декларации по чл.73 ЗДДФЛ, приходи от продажби на МПС,
доходи от наем, за които е установен законен източник – отдаден под наем на „Евро – Билд“
ЕООД л.а. „Фолксваген Каравел“, придобит от ответника преди началото на проверявания
период, налични суми по банкови сметки към началото на проверявания период, приходи от
върнати заеми /предоставени преди началото на проверявания период/, приходи от усвоени
кредити, приходи от продажба на недвижими имоти, като възлиза на сумата от 255 402.41
лв. В доказателствена тежест на ответната страна е да установи по категоричен начин
законен източник на средствата, които е придобил в случаите, в които твърди, че е
реализирал доход от законен източник. В настоящия казус такова пълно доказване на
приходи от отдавано под наем движимо имущество - ППС, като плод от законно имущество,
не бе проведено.
Разходите се формират от разходи за издръжка на домакинството по данни на НСИ,
разходи за задгранични пътувания, плащания по лизинг към „ОББ Интерлийз“ ЕАД, платени
12
застрахователни премии, банкови такси, наредени преводи към трети лица, платени
публично-правни задължения, погасителни вноски по кредити, усвоени преди началото на
проверявания период, разходи за придобиване на ППС от ответниците /преминало
имущество/, като общият им размер възлиза на 562 237.53 лв.
Нетният доход се определя въз основа на посочените стойности и изчислен
аритметически възлиза на минус 306 835.12 лв. /255 402.41 лв. – 562 237.53 лв./. С оглед на
това, при отрицателен нетен доход, изчислен като разлика между доходи, приходи и
източници на финансиране и обичайни и извънредни разходи на проверяваното лице, и
имущество, придобито през проверявания период и налично в края му в размер на 391 731
лв., се явява несъответствие в размер на стойността на придобитото имущество,
надвишаващо сумата по § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ.
За придобиването на имуществото не се установяват законни източници на средства,
което обуславя основателността на искането за отнемане в полза на държавата на
посочените налични ППС, съгласно направеното изменение на исковите претенции,
включително и на тези от тях с прекратена регистрация, които също са налични.
Основателна е претенцията на ищеца за отнемане на паричната равностойност на неналично
в партимониума на проверяваните лица имущество – недвижим имот и ППС, което е било в
тяхно притежание в края на изследвания период и е отчуждено след този момент, както и на
вземания от пропорционални на дела вноски от собственика в „ДИВЕРО“ ООД и от
предоставен заем, на налични в края на проверявания период парични суми по банкови
сметки на ответника в „ОББ“ АД и „Банка Пиреос Бълтария“ АД, също имащи характер на
вземания, дружествени дялове в ТД.
По постъпилата след изтичане на срока за въззивно обжалване допълнителна жалба
съдът не дължи произнасяне. По допълнения, направени след изтичане на срока за въззивно
обжалване, въззивният съд е длъжен да се произнесе, само ако тези доводи касаят
нищожността и недопустимостта на първоинстанционното решение или неговата
неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В
случая, в допълнението към въззивната жалба се развиват нови оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение с твърдения, че същите касаят неправилно приложение на
императивна материалноправна норма от европейското законодателство, каквато сочената в
допълнението разпоредба от ЕКПЧ, въплъщаваща общ правен принцип, не е.
Изложените по-горе изводи съвпадат с изводите на първостепенния съд, което
обуславя потвърждаване на обжалваното решение, с което е отнето посоченото в искането
на КОНПИ, след допуснатото изменение на исковете, имущество.
При този изход на спора, на жалбоподателите не се следват разноски за въззивното
производство. На въззиваемата страна, макар и да се следват, не следва да се присъждат
предвид липсата на направени такива, с изключение на юрисконсултско възнаграждение в
размер на в размер на 360 лв., определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37
от ЗПрП и чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По частната жалба на КОНПИ срещу Определение от 17.05.2024г. по гр.д. №
394/2021г. на Окръжен съд – Русе, постановено в производство по чл.248 ГПК,
Великотърновският апелативен съд намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна по делото, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се
явява основателна по следните съображения:
От представения в хода на първоинстанционното производство договор за правна
защита и съдействие е видно, че ответникът В. С. П. не е заплатил възнаграждение на
упълномощения от него адвокат и че последният е осъществил безплатно процесуално
13
представителство на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА. С Определение №
538/05.10.2023г. в съдебно заседание е допуснато изменение на цената на предявените
искове от 3 528 527.32 лв. на 283 510.63 лв. поради отказ от същите, като производството по
делото е прекратено в тази част. С постановеното по спора решение предявеният иск е
уважен, съобразно допуснатото изменение. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38
ал.2 от ЗА е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл.36 ал.2 от ЗА, изявление, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават,
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Доколкото посочените предпоставки са били налице, адвокатът има право на
възнаграждение за положения труд и искането му за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на първия ответник по делото е
счетено за основателно. Постановяването на Тълкувателно решение не може да се разглежда
като основание, обуславящо предприемането на процесуално действие на ищеца за частичен
отказ от иск.
Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното
тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
C - 438/22, чл. 101 § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4 § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по - нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по - нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Решенията на
Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища на основание чл. 633 ГПК. Следователно, приетата в приложение на уредената в
чл. 36 ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация
на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба за възнагражденията за
адвокатска работа/ не обвързва съда при определяне на съответното на действително
положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Посочените в нея
минимални размери на възнагражденията могат да служат единствено за ориентир, в случая
при определяне на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА съдът следва да ползва като
ориентир редакцията на Наредба № 1/2004г. към момента на сключване на договора за
правна помощ и съдействие, съгл. ДВ бр. 68/2020г. При определяне възнаграждението на
адвоката тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение са: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Когато производството е
прекратено частично /в случая поради отказ от иск/, възнаграждението следва да бъде
определено, съразмерно на прекратената част.
Отнесено към настоящия случай, при определяне на възнаграждението на адвокат К.
следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че правната помощ е осъществена за изготвяне и
подаване на писмен отговор на исковата молба с искане за отнемане на незаконно придобито
имущество от първия ответник, за процесуално представителство по делото в първата
инстанция, проведено в десет съдебни заседания до заявения частичен отказ от иск, от които
едно без участието на пълномощника на ответника, със събирането на писмени и гласни
доказателства и съдебни експертизи, наличието на фактическа и правна сложност на делото.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че осъществената защита по предявените срещу
14
първия ответник претенции, за които е налице частично прекратяване на производството
поради заявения отказ от същите, касае и защитата по предявените искове в останалата им
част, в която като резултат същите са уважени. Изложеното до тук обосновава извода, че
следва да се намали възнаграждението на процесуалния представител за
първоинстанционното производство на сумата от 20 000 лв., който размер намира за
справедлив и съответстващ на цената на предоставената услуга.
С оглед на това, обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането на КОНПИ за
изменение на Решение № 22/26.01.2024г. в частта за разноските – досежно присъденото в
полза на адвокат С. К. на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение, следва да
бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/26.01.2024г. по гр.дело № 394/2021г. на Окръжен съд
– Русе.
ОТМЕНЯ Определение от 17.05.2024г. по гр.д. № 394/2021г. на Окръжен съд – Русе, с
което е оставено без уважение искане на КОНПИ за изменение на Решение №
22/26.01.2024г. по делото в частта за разноските, касаеща присъденото в полза на адвокат С.
К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 22/26.01.2024г. по гр.дело № 394/2021г. на Окръжен съд – Русе в
частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат С. И. К. от АК-Русе, ЕГН ********** адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв. за оказаната безплатна правна
помощ на ответника В. С. П. по делото вместо присъденото възнаграждение от 43 195.57
/четиридесет и три хиляди сто деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки / лв.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН **********, с адрес град Русе, **********, „ВЕНЦИ ТРАНС
АУТО“ ЕООД, ЕИК ********* и „НСО“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 360 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15