решение № 260074
гр. Севлиево,
14 юни 2021 г.
в името на народа
РАЙОНЕН
СЪД Севлиево в открито заседание на 7 юни 2021 г., в състав:
Съдия: радосвета Станимирова
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа
докладваното от съдия Станимирова гр. д.
№ 1163 по описа за 2020 г. на РС
Севлиево, за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК205680303, представлявано от Ю.Б.Ц.чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***, в качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ" ЕООД; ПРОТИВ С.М.М., ЕГН **********; Адрес: ***;
Правно основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК,
Цена на иска:
·
60.49 лв. (шестдесет лв. и 49
ст.) лева, представляваща потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга
·
мораторна лихва за забава в размер на 15.36 лв. (Петнадесет лв. и 36 ст.).
Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, като в законния едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че:
Въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу С.М.М.,
ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № 659/2020, по описа на PC -Севлиево. В рамките
на предвидения от законодателя едномесечен срок е постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК предявявам настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА: Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу С.М.М.,
ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № 16664386001. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.
(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане
от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка.". Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: ********* и С.М.М., ЕГН ********** е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16664386001 от
дата 02.06.2017г., за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер
********** с избран тарифен план Smart XL с месечна абонаментна такса 34,99 лева. Срокът на
договора е бил за 24 месеца, съответно до 02.06.2019г. Въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16664386001 от
дата 02.06.2017г., между ответника С.М.М.. ЕГН ********** и ..Българска
телекомуникационна компания" ЕАД. ЕИК: ********* са издадени фактури за
период от 08.06.2017 г. до 08.09.2017г. на стойност 89.04 лева, а
именно: -фактура №**********/08.07.2017г. за отчетения период
на потребление 08.06.2017г. - 07.07.2017г. с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 53.21лв. /с ДДС/, от
които: - За мобилен номер
********** 44.34лв./без ДДС/ за месечен абонамент. Дължимата сума е
платима в срок 25.07.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.; - фактура
№**********/08.08.2017г. за отчетения период на потребление 08.07.2017г.-
07.08.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 34.99лв. /с ДДС/, от които: - За мобилен номер ********** 29.16лв./без ДДС/ за
месечен абонамент. Дължимата сума е платима в срок 25.08.2017г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.; -фактура
№**********/09.09.2017г. за отчетения период на потребление 08.08.2017г.
- 07.09.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 0.84. /с ДДС/, от които: -За мобилен номер
********** 00.00лв. / за месечен абонамент.- Лихва за забавено плащане 0.84
лв.Дължимата сума е платима в срок 25.09.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил
и не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото дружество има правен интерес
да претендира незаплатения остатък от 60.49 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 07/2017г., 08/2017г. и за месец
09/2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползваните услуги. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 89,04лв. е
обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната С.М.М., ЕГН **********. При неспазване на което и да е задължение в
т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.09.2017г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора
при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок
плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и
Общите условия/'. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;1'. Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Когато
е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът затаща:
25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно
- цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3.
ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в
Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди).
" Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както
следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса,
определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от
Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок." Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно
и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане
е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на
предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код
и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка." В конкретният случай ответникът С.М.М.,
ЕГН ********** е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилни/телефонни номера ********** и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си. ОТПРАВНА
СТРАНА: И двата договора за
цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици
за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях. Няма законово ограничение по
чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали
е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го
брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото
изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът
извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно
от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно
страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от
първия договор за цесия, сключен между „БТК*" ЕАД и ,.С.Г. Груп** ООД, е
дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно
за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адресна длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЬТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. " В чл. 5.3 от
договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето
на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. С оглед на по-горе посоченото, с настоящата
искова молба представям и моля, да се приеме извлечение от Приложение №
1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
„БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е собственик на
вземането спрямо С.М.М., ЕГН **********, което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп" ООД и
„ЮБЦ" ЕООД. Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма,
ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор. Самото вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж
и стойност. С оглед спазване
разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за
всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера. Цедентът се
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета
на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания. С оглед гореизложеното, с
настоящата искова молба представям и моля, да приемете извлечение от Приложение
№ 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г.
„С. Г. Груп" ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ" ЕООД е собственик на
вземането спрямо С.М.М., ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии: Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за
цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има
качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква законова пречка старият кредитор
да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно
становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от
правната доктрина- ***- Облигационно право изд. Сиби 2007, както и ***.
които приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на
цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка,
която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникът е неизправен. Към исковата
молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение М 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II пио. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че
уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но
същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп"
ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка. В настоящия
случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора
от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии,
предвид факта, че С.М.М., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор,
нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на връчването на препис от исковата
молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания
на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на
носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не
може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката е установена. Длъжникът би могъл да противопоставя
възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това
твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и
в доктрината. Постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които
е възприета гореописаната теза: Решение № 50 от 01.02.2013?. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.2013г. по в.гр.д. №
2581/201Зг. на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.201 Зг. на
Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение № 480/27.11.201 Зг. на
ОС Хасково по в.гр.д № 814/201 Зг. ;Решение № 60 от 11.02.201 Зг. на Окръжен
съд Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд
Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.201 Зг. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1069/201Зг.; Решение № V-163/20.12.201Зг. по
гр.д (В) № 2196/2013 V с-в па Окръжен съд Бургас; Решение № 343/21.11.201Зг. на
Окръжен съд- Перник по гр.д № 682/201Зг; Решение № 19/22.01.2014г. по в.гр.д №
893/201Зг. на ОС Хасково; Решение № 25/20.01.2014?. по в.гр.д № 1017/201 Зг. на
ОС Пазарджик; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/201Зг. по описа на ОС
Перник.; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Плевен I
възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. № 995/2013г ;
Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/2013г,. I с-в; Решение №
118/14.03.2014г. на ОС Пазарджик по в.гр.д. № 3/201 Зг. IV възз. с-в; Решение
от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение №
187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/201Зг. на ОС Перник; Решение №
132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС Пазарджик leer, Решение
№111-31/21.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Бургас; Решение №
217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа на ОС Перник.; Решение от
25.04.2014г. по в.гр.д № 825/201 Зг. по описа на Софийски окръжен съд; Решение
№ 250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Пазарджик 1 с-в.;
Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г по описа на Софийски окръжен
съд, III възз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа
на ОС Пазарджик, III възз. с-в; Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа па ОС
Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС Благоевград; Решение №
435/13.10.2014г. на ОС-Пазарджик по в.гр.д. № 509/2014г., III възз. с-в.;
Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г., I възз. с-в на ОС
Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I възз. с-в на
ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС
Пазарджик, 111 с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС Пловдив,
IX с-в;В конкретния случай, длъжникът-ответник С.М.М., ЕГН **********
не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което
обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. В случай, че ответникът не е подал отговор на
Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, Ви моля да
постановите неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признаете за установено вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да
присъдите на ответника направените по делото разноски, представляващи
адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.М.М., ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер на
·
60.49 лв. (шестдесет лв. и 49
ст.) лева - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16664386001
от дата 02.06.2017г., сключени между С.М.М., ЕГН ********** и „БТК"
ЕАД, и отделно с
·
мораторна лихва за забава в размер 15.36 лв.
(Петнадесет лв. и 36 ст.) за периода от 28.09.2017 г. до 01.04.2020 г..
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ чрез
особен представител – адв. Г. оспорва иска: Относно
допустимостта на иска - смятам, че искът е допустим. Относно основателността на
иска становището ми е, че исковата молба е неоснователна и твърденията в нея са
недоказани. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 ГПК във вр.
с чл.422 от ГПК. с цена на иска в размер на 60,49 лв. Сумата се претендира за
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и С.М.М., ЕГН********** от
02.06.2017 г. Претенцията се базира на приложени по делото фактури. Приложени
са и общите условия на договора между „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на. Въпреки безспорните улеснения, които създават
общите условия, те често са обект на критика в доктрината, тъй като в тяхното
използване повечето автори съзират ограничаване на свободата на договаряне.
Адресатът на предложението, съдържащо обши условия, е в неизгодна позиция, тъй
като често се явява икономически по-слабата и неопитна страна, когато
предварително едностранно са определени договорните условия. За разлика от
т.нар, "типови договори", чието съдържание се определя не от някоя от
договарящите страни, а от трето лице - специализирана организация, в договорите
при общи условия най-често липсва балансираност на общите клаузи, тъй като в
повечето случаи те обслужват интереса на страната, която ги е съставила. От друга
страна, законодателно установената възможност за тяхната промяна не се
реализира често, тъй като лицата, които предлагат тези договори, на практика са
само представители или служители, неовластени да променят общите условия. В т. I и 3 от Директива 93/13/ЕЕС, е посочена
следната дефиниция на общите условия, а именно: условия, съставени
предварително, които не са самостоятелно договорени и потребителят не е имал
възможност да повлияе на съдържанието им. Общите условия мога}» да се определят
като клаузи, които не са уговорени индивидуално, подготвени са предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. В оптативното право на Принципите на
европейското договорно право (РЕСЕ) се приема, че договорните клаузи, които не
са били уговорени индивидуално, могат да бъдат използвани срещу страната, която
не ги е знаела, само ако страната, която се позовава на тях, е предприела
съответните мерки, за да насочи вниманието на другата страна към тях преди или
по време на сключване на договора (аргументирано от чл. 2:104). като вниманието
на страната не се смята да е надлежно насочено към клаузите само чрез
препратката към тях в договорния документ, дори тя да го е подписала. Нямаме
никакви представени доказателства в тази насока. Текстовете, даващи
регламентация на общите условия, са насочени към защита интересите на страната
в по-неизгодна позиция, както е в нашия конкретен случай, към което е насочена
например и възможността за индивидуализация на общите условия, в смисъла на специални
уговорки, които ги дерогират. Недопустимо да се уговори между страните
предварително начин за приемане на общите условия, различен от този. направен в
писмена форма. В приложенията към исковата молба не са представени
доказателства и в гази насока. В исковата молба се твърди, че на 16.10.2018 г.
между цедеита „БТК" ЕАД и цесионера „С.Г.Груп" ООД е сключен договор
за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания посочени в
приложения № 1.1 и 1.2. /т. 1.1.1. от договора1'. Съгласно т. 1.7 от договора,
,.Приложение №1" означава приложение № 1.1 и 1.2 съдържащи списък/таблица
в електронна форма, съдържащ информация за вземанията и съответно всеки един от
длъжниците по тях - име/фирма. ЕГН и ЕИК/БУЛСТЛТ. адрес на длъжника, с който
разполага цедентът, фактурирани вземания на цедеита и дължима сума,
представляващо неразделна част от договора. Към исковата молба не са
представени въпросните Приложения №1.1 и 1.2, нито дори опис на съдържанието
му, от които да може да се извлече информация за вземанията, предадена в
електронна форма- длъжници, размер на прехвърлените задължения и т.н. Т.е. не
може да формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлените. Поради
което оспорваме твърдението, че процесното вземане е прехвърлено на
„С.Г.Груп" ООД от „БТК" ЕАД, следователно не може да се приеме, че
процесното вземане е прехвърлено от „С.Г.Груп"' ООД на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД. тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Поради
това. считаме че ищецът не е придобил вземането срещу С.М.М., за което му е
издадена заповед за изпълнение, по твърдяния договор за цесия. Към исковата
молба не са представени доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното
вземане към С.М.М.. Оспорваме и твърдението, че процесното вземане е
прехвърлено на „ЮБЦ" ЕООД от „С.Г.Груп" ООД, респ. че ищецът е негов
надлежен кредитор. За да е действителен договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е
определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания по
първия договор за цесия от 16.10.2018 г. води до недействителност на цесията
поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена,
т.е поради липса на предмет - чл. 26, an. 2 ЗЗД. След като „С.Г.Груп" ООД
не е придобило вземане срещу ответника, юридическото лице няма как и да го
прехвърли на ищеца. На следващо място,
твърдялото прехвърляне на вземането не е произвело действие спрямо ответника,
тъй като не са представени доказателства, че същото му е съобщено от цедеита
(предишния кредитор) - арг. чл.99, ал.4 ЗЗД. Няма доказателства изобщо
уведомлението да е достигнало до адресата и да е получено от него. Оспорваме
твърдението, че ответникът е уведомен за договор за цесия от 16.10.2018 г.,
както п твърдението, че ответникът е уведомен за договор за цесия от 01.10.2019
г.Видно от приложеното към исковата молба уведомление за цесия е. че същото
изхожда от новия кредитор цесионера „С.Г.Груп" ООД, а не ог „БТК"
ЕАД. Правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението,
извършено от стария кредитор, но не и съобщението, извършено от цесионера. В
този смисъл е и утвърдената и постоянна практика на ВКС. Освено това.
приложеното уведомление за цесия е без дата. Липсват и всякакви доказателства,
че Уведомлението е достигнало до С.М.М.. Към исковата молба е представено
пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване
от негово име. Упълномощаването не е произвело своето действие, гьй като
законът изисква от цедеита да извърши това лично. Чл. 36 ЗЗД установява
принципната допустимост на представителството за всички правни действия. Има
обаче изключения, които се извеждат или от самото естество на акта, който
подлежи да се извърши, или направо от закона. В случая е приложима именно
втората хипотеза. Представеното пълномощно няма нотариална заверка на подпис,
липсва и дата, на която е съставено. Изрично е отбелязано от страна на
Нотариуса, чреа печат, че подписът е положен извън нотариалната кантора. Към
исковата молба не са представени доказателства твърдяната от ищеца цесия да е
съобщена на ответника и от цесионера „ЮБЦ" ЕООД, Пяма данни за получено
уведомление от ответника. Не е достатъчно само писмото да е било изпратено, а е
необходимо същото да е достигнало своя адресат. За да породи действие договорът
за цесия и по отношение на длъжника нормата на чл.99. ал. 3 ЗЗД задължава
предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и. да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Поради което считаме, че С.М.М. не
е уведомен за извършените цесии и същите не могат да му бъдат противопоставени,
г.е. договор за цесия от 16.! 0.2018 г. и договор Ш цесия от 01.10.2019 г.. не
пораждат своето действие спрямо него. Към датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ищецът не е имал активната
легитимация да предяви претенции спрямо ответника, тъй като по отношение на
него кьм този момент цесията не е произвела действие. На следващо място, приложените фактури като
документи, издадени едностранно от .,БТК" ЕАД не разполагат с
доказателствена сила, поради което не би могло да се приеме, че на ответника са
били предоставени точно определени по вид и количество мобилни услуги, за
получаването на които за него да е възникнало задължение за насрещна парична
престация. Затова считаме за недоказано претендираното вземане за заплащане на
доставени мобилни услуги. Представените доказателства не установяват
прехвърлянето от страна на „БТК" ЕАД на С.Г. Груп ООД, респективно от
последното на ищеца на твърдяното вземане – ЮБЦ ЕООД. По делото не са
ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно частите от тях, в
които се твърди да са индивидуализирани прехвърляните вземания. Представените
документи, наименовани ..извлечения" не сочат конкретен договор, от който
произтича посоченото в тях задължение на С.М.М. за парична сума в размер на
60,49 лева. нито насрещна престация за какво точно представлява същото. В
договора за цесия между ,,БТК" ЕАД и праводателя на ищеца изрично е
посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа
списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за
всеки един от длъжнините, като е уговорено, че по искане на цесионера цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане.Представеният документ, именован от ищеца „Извлечение от приложение № I
към договор за цесия от 01,10.2019г."\ съставен на 01.10.2020 г.. не е
издаден от представител на цедента ..БТК" ЕАД, а от представител на
цесионера „С.Г. Груп'* ООД, поради което не представлява писмено потвърждение
за извършено прехвърляне на дадено вземане по смисъла на чл. 5.3 от договора за
цесия. След като не изхожда от представител на цедента. то не е възможно да се
установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане
към „С.Г. [ руп". Освен това не би могло да се приеме, че изявленията в
това и в другото представено извлечение от приложение № 1 към договора за цесия
от 01.10.2019 г. индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото в
тях физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се
индивидуализира и по основание, което в случая ие е посочено. За подобна
индивидуализация ие може да се приеме общото посочване в тези документи, че
прехвърляното вземане произтича ,.от договори за мобилни услуги, лизингови
договори и начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената
цесия от 0Е10.2019 г," Цитираното съдържание не конкретизира точно
определен договор, поради което и липсва основание да се приеме, че вземането
произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно
правоотношение.молим искът за установяване съществуването на вземането, в
размер на 60.49 лв., да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Моля да
ни присъдите разходите за един адвокат, съгласно списък на разходите, който ще
предоставим в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени доказателства- Договор за цесия от
дата 16.10.2018г.; Пълномощно; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договори за мобилни
услуги с клиентски номер 16664386001 с всички приложения и допълнителни
споразумения към използвания мобилен номер; Заверени копия на фактури; Общи
условия на Мобилния оператор; Уведомление за цесия; се установява, че:
Общите
условия на Мобилния оператор, при които е сключен процесния договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга, не е подписан от ответника.
Съгласно чл.147а, ал.1 от ЗЗП При сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласно ал. 2 Съгласието на
потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Съгласно ал. 4 Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на
договора се носи от търговеца. Съгласно ал. 5 Клаузата за съгласие с общите
условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на
общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Следователно процесните общи условия не
обвързват ответника. От горното следва, че чл. 29 от
Общите условия на мобилния оператор „ 29. (изм. 26.09.2009 г.,
в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката /фактурата, като БТК определя началната и крайната му
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на
абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка." няма
действие между кредитора „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК831642181 и С.М.М., ЕГН **********, а
и издадени фактури за период от 08.06.2017 г. до 08.09.2017г. на стойност
89.04 лева, а именно: -фактура
№**********/08.07.2017г. за отчетения период
на потребление 08.06.2017г. - 07.07.2017г. с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 53.21лв. /с ДДС/, от
които:- За мобилен номер
********** 44.34лв./без ДДС/ за месечен абонамент. Дължимата сума е
платима в срок 25.07.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.-фактура №**********/08.08.2017г.
за отчетения период на потребление 08.07.2017г. - 07.08.2017г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 34.99лв.
/с ДДС/, от които:- За мобилен
номер ********** 29.16лв./без ДДС/ за месечен абонамент. Дължимата сума
е платима в срок 25.08.2017г. Към фактурата е приложеноизвлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.- фактура №**********/09.09.2017г. за отчетения период
на потребление 08.08.2017г. - 07.09.2017г. с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 0.84. /с ДДС/, от които: -За
мобилен номер ********** 00.00лв. / за месечен абонамент. -Лихва за
забавено плащане 0.84 лв. Дължимата сума е платима в срок 25.09.2017г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер; нямат правно основание. Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на
стойност 89,04 лв. не е
обусловило правото на БТК, посочено в чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; ДА ПРЕКРАТИ едностранно индивидуалния
договор на абоната С.М.М., ЕГН **********, защото такова право не съществува. БТК няма право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него, при
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, не се
е съгласил и не е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. За ответника не е възникнало
задължението по чл. 43. 1. от ОУ, които не подписал: 43.1. ДА ПЛАЩА В
СРОК дължимите суми за предоставените услуги;
След като за цедента на ищеца горните права не
са възникнали и за ищеца те не съществуват и съобразно гореизложеното предявените
искове следва да се отхвърлят изцяло.
разноски
При този
изход на делото ищцовата страна няма
право на разноски в тежест на ответника.
Водим от
горното съдът
Реши:
отхъврля предявния от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК205680303, представлявано от Ю.Б.Ц.чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***,
в качеството си на адвокатски пълномощник; ПРОТИВ С.М.М., ЕГН **********; Адрес: ***; ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ, ЧЕ СЕ ДЪЛЖАТ: 60.49
лв. (шестдесет лв. и 49 ст.) лева- представляваща главница за потребена
и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16664386001
от дата 02.06.2017г., сключени между С.М.М., ЕГН ********** и „БТК"
ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер 15.36 лв. (Петнадесет
лв. и 36 ст.) за периода от 28.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за
което е издадена заповед за изпълнение № 367/21-7-2020 г. по ч. гр. д. 569/2020 г.,
на РС Севлиево, на основание чл. 422
от ГПК, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване
пред ГОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: