Решение по дело №194/2021 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 202

гр. Сливен, 29.12.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

при секретаря                  Радостина Желева                                          и с участието на прокурора    Красимир Маринов                                                          като разгледа докладваното от                       председателя                             КАНД № 194 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 214/11.10.2021 г., постановено по АНД № 646/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 2359475 на ОД на МВР Сливен, с който на Т.Н.Т. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение е останала касационната жалбоподателка – Т.Н.Т., която го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че издаденият електронен фиш е в противоречие на закона, тъй като е следвало да бъде издаден на собственика на автомобила, а не на неговия ползвател. Твърди, че електронният фиш не съдържа реквизитите, които следва да съдържа наказателното постановление. Твърди, че не са обсъдени възраженията във връзка спазването на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен..

В с. з. касационният жалбоподател – чрез пълномощника си в писмено становище поддържа касационната жалба. Няма искания за събиране на доказателства.

Ответника по касацията – ОДМВР Сливен, в писмено становище от пълномощник заявява, че оспорва подадената жалба. Няма искания за събиране на доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима и по същество – неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

На 28.10.2018 г в 11.17 ч в обл. Сливен, на път II, в с. Злати войвода при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено място, лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „Ц220 с регистрационен номер ******, собственост на Р. Д. Г., с ползвател жалбоподателката, се движил с 94 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч, доколкото техническото средство дава отклонение в посочения размер). Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743сс, за което бил издаден електронен фиш серия К № 2359475. За констатираното превишаване на скоростта от 44 км/ч, на жалбоподателя в настоящото административнонаказателно производство, на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 отЗДвП. Процесният електронен фиш е изпратен на Т. с отметка, че е непотърсен и дата на връщане 18.05.2020 год. Връчен е на Т. на 11.05.2021 год..

За да потвърди Електронния фиш, районният съд е приел, че правилно ЕФ е съставен на лицето посочено като ползвател, спазени са изискванията за съдържание на същия, както и сроковете за ангажиране отговорността на наказаното лице. При такива мотиви районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Решението на РС  Сливен е валидно и допустимо и правилно.

Предвид така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че по делото е безспорно установено, че процесният автомобил се е движил със скорост с превишение от 44 км/ч над допустимата за населено място. Спазени са условията и редът за използване на АТСС. Контролът е осъществен с АТСС, преминало метрологична проверка и годно за експлоатация, като е съставен и надлежен Протокол за използване на АТСС и тестов клип. Процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на посоченото място и време и е технически изправно. В електронния фиш е посочено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който при избиране скоростта на движение на моторното превозно средство, на водачите се забранява да превишават скорост от 50 км/ч за населено място. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 40 км/ч, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5, съгласно която водачът на автомобила се наказва с глоба в размер на 600 лева. Въз основа на установените факти, първоинстанционният съд правилно е приел, че е установено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

Обоснован е изводът на съда, че наказващият орган е ангажирал отговорността на ползвателя, а не на собственика на автомобила като извършител на нарушението.

По делото са събрани доказателства, според които в свидетелството за регистрация на автомобила, като ползвател на превозното средство, е вписан подателя на касационната жалба Т.. Възможността за такова вписване е предвидена в чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното вписване на касатора Т. в свидетелството за регистрация на автомобила, като ползвател на превозното средство, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Вписването на ползвател в свидетелството за регистрация на МПС, като официален документ, постига последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП. При така установените факти, ЕФ законосъобразно е издаден на регистрирания ползвател на превозното средство – Т., чиято отговорност правилно е ангажирана по предвидения в ЗДвП специален ред.

Наред с изложеното, производството по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП. След като жалбоподателката не се е възползвала от възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана отговорността и като регистриран ползвател на превозното средство.

Не се споделя защитната теза на подателя на касационната жалба, че административнонаказващият орган е следвало да изпрати ЕФ на собственика на МПС, който по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП да посочи кое е лицето, на което е предоставил фактическото владеене на автомобила. След като изрично в свидетелството за регистрация на автомобила е вписан ползвател на превозното средство, правилно е издаден ЕФ на ползвателя, като лице, на което е предоставено превозното средство, съобразно правилото на чл. 188, ал. 1, изр. 1, пр. второ от ЗДвП.

Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма. Датата на издаване и срок за обжалване на ЕФ не са сред тези реквизити, поради което липсата им не представлява нарушение на изискванията на закона.

Неоснователни са възраженията на касатора, че не са обсъдени възраженията относно приложението на разпоредбите на чл.34 ал.3 и ал.4 от ЗАНН. Въззивният съд е обсъдил характера на ЕФ и се е произнесъл по спазването на сроковете за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката. Установено е, че ЕФ е издаден на 29.10.2018 г., с което са спазени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство. Доколкото електронният фиш (ЕФ) подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то спрямо него се прилагат разпоредбите, касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.

Процесното деяние е извършено на 28.10.2018 г., срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 година и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и административно-наказателната отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по административно-наказателното правоотношение. В разглеждания казус електронният фиш е издаден на 29.10.2018 г. видно от приложената справка. На 29.10.2018 г. давността за извършеното нарушение  е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок.

Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу касатора във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш, което е станало на 11.05.2021 год.,.  Следователно към датата на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

Действие прекъсващо давността не представлява неуспешния опит за връчване на електронния фиш с писмо от 18.05.2020 г., тъй като същото не е достигнало до своя адресат.

Поради това в разглеждания случай не е изтекла обикновената погасителна давност от 3 години и административно наказателната отговорност на касатора не е била погасена по давност.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 214/11.10.2021 г., постановено по АНД № 646/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Осъжда Т.Н.Т., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: