РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, …...04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ШЕСТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАЛИЦА
МАНОЛОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
ПЕТЪР
СТОИЦЕВ ИВА
НЕШЕВА |
в присъствието на прокурора Иван Аврамов,
и при участието на секретаря Галина Иванова,
като
разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно наказателно дело от общ
характер /в.н.о.х.д./ № 439 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби на конституирания като
граждански ищец и частен обвинител Б.К.К. и защитника
на подсъдимия адв. А.З. срещу присъда от 21.05.2018
г., постановена по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 18664/2016 г.,
с която подсъдимият А.П.З. е бил признат за виновен в това, че на 31.05.2016 г.
за времето от около 08.00-09.00 ч. в гр. София, на бензиностанция ОМВ посегнал
да изблъска с ръце Б.К.К., като направил рязко
движение надолу с ръцете си, в резултат на което извил пръста на К. назад, с
което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
проксималния край на средната фаланга на трети пръст на лявата ръка, което
реализира медико-биологичния признак на трайно затруднение на движението на
горния ляв крайник за период от повече от 30 дни, като деянието е извършено по
отношение на длъжностно лице - чл. 93,
т. 1, буква „Б“ от НК /работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество в юридическо лице/ при изпълнение на службата му –Б.К.К. е назначен на длъжност административен секретар във
фирма „Ф.**“ ЕООД, с трудов договор №
1/01.12.2012 г. и длъжностна характеристика към него, като по силата на
допълнително споразумение към трудовия договор, следва да изпълнява
задълженията си свързани с длъжността в предприятието на работодателя, намиращо
се в гр. София, ОМВ - Мусагеница, като на основание
чл. 54, ал. 1 във вр. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години.
На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е признат за невиновен по обвинението
за това, че с деянието си причинил увреждане на здравето на Б.К.К., което е реализирало медико биологичния признак
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и за това, че деянието е
извършено спрямо длъжностно лице по повод изпълнение на службата му.
Подсъдимият А.З. е осъден да заплати сумата в размер от 7000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, като
гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лева.
С
подадената от частния обвинител и граждански ищец жалба се оспорва първоинстанционната присъда в оправдателната част, както и
в частта, с която е определено наказанието. Оспорва се и частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил гражданския иск за
разликата над 7000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.
С
жалбата на А.З. – защитник на подсъдимия А.З. - се оспорва присъдата в частта,
с която подсъдимият е признат за виновен и му е наложено наказание, като
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Оспорва се и частта, с
която частично е уважен приетият за разглеждане в рамките на наказателното
производство граждански иск за сумата от 7000 лева. В жалбата и допълнението
към нея се твърди, че в хода на производството не са събрани достатъчно
доказателства, установяващи деянието и авторството по несъмнен начин. Излагат
се доводи за противоречие на показанията на свидетелите, дадени в хода на
съдебното и досъдебното производство. Според жалбоподателя от събраните гласни
доказателства може да се направи обоснован извод, че в случая се касае за съпричиняване или самонараняване от страна на пострадалото
лице следствие на неговите телодвижения. По-нататък се излагат доводи, че съдът
неправилно е кредитирал показанията на пострадалото лице Б.К., който е дал
противоречиви данни досежно предишни конфликти с
подсъдимия, както и интензитета на удара по ръката в хода на съдебното и
досъдебното производство. Излагат се и доводи, че нито един от разпитаните
свидетели не е бил пряк очевидец и не дава информация за удар, причинил
твърдяното увреждане. Като недостатък на обжалвания съдебен акт се изтъква и,
че първоинстанционният съд не е обсъдил изявлението
на подсъдмия, че поради травма на дясната ръка,
причинена от срязване на сухожилие, подсъдимият не може да свива пръстите си.
Излагат се и доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че от доказателствата по делото, се установява наличие на
субективния елемент от състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинението. Сочи се още, че наложеното наказание не е съобразено със степента
на обществена опасност на деянието и дееца. Поради изложените съображения моли
за отмяна на присъдата в обжалваните части.
В
разпоредително заседание, проведено на 26.02.2019 г. въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на
експертизи или ангажирането на други доказателства.
В
съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец, чрез своя повереник – адв. Д., поддържа въззивната жалба. Прави искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена като на подсъдимия
бъде наложено по-тежко наказание. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че причинената на пострадалия телесна повреда има
медико-биологичните характеристики на постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което от своя страна е по-тежко увреждане и предполага
налагане на по-тежко наказание. Посочва, че надлежно е повдигнато и по-тежко
обвинение пред първоинстанционния съд. На следващо място,
моли по граждански иск да бъде присъдено обезщетение в по-голям размер, тъй
като причиненото на пострадалия увреждане е довело до нарушения във функцията
на ръката, които ще останат за цял живот.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа жалбата на гражданския ищец и
частен обвинител и оспорва жалбата, подадена от подсъдимия. Счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено по-тежко наказание, а предявеният граждански
иск да бъде уважен в пълен размер.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия З. – адв. З.,
твърди, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд не са събрани доказателства, които да доказват повдигнатото обвинение.
Излага доводи, че свидетелските показания са били противоречиви, а свидетелите
- заинтересовани от изхода на делото. Посочва, че по делото не се установява
нито авторството, нито механизма на деянието, а освен това подсъдимия не би
могъл да причини увреждането за което е обвинен, поради травма на дясната му
ръка. В заключение, моли присъдата на първоинстанционния
съд да бъде потвърдена в частта, с която подсъдимият е бил оправдан, но да бъде
изменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен и да бъде
оправдан изцяло. Пледира за отхвърляне на предявения граждански иск.
Подсъдимият поддържа аргументите
на защитника си. Твърди, че не може да си свива пръста и не би могъл да извърши
деянието, за което е обвинен. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Подсъдимият
А.П.З. е роден на *** ***, с ЕГН: ********** и адрес: ***. Той е българин с
българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен.
Към
31.05.2016 г. Б.К.К. изпълнявал длъжността
„административен секретар” при работодателя „Ф.**” ЕООД въз основа на сключен
трудов договор №1 от дата 01.12.2012г. Въз основа на допълнителното
споразумение към посочения трудов договор от дата 01.03.2014 г. служителят Б.К.
се задължил да изпълнява задълженията си, свързани с длъжността, в
предприятието на работодателя в гр.София, ОМВ Мусагеница
в дванадесет часови работни смени. Видно от длъжностна характеристика за заеманата
длъжност изпълняващият длъжността координира и отговаря за дейността на
бензиностанцията. В обекта Б.К. е отговарял за доставките и съхранението на
стоките, отчитането на финансовите средства. Изпълнявал е функцията на
материалноотговорно лице, ръководство и контрол върху работата на работниците и
служителите в обекта, отговорност за повереното му имущество - материална и
финансова отговорност за качеството на извършваната работа и за рекламации от
страна на клиенти.
На
31.05.2016г. за времето от 08:00 до 09:00 часа пострадалият К. се намирал в
търговския обект бензиностанция „ОМВ” с адрес гр.София, бул. „Г.М.Димитров” №55
в изпълнение на функциите си като „административен секретар”. В салона на
бензиностанцията от вечерта се намирал подс. З.,
който е бил редовен клиент в бензиностанцията. Докато бил в бензиностанцията З.
употребявал алкохол и сутринта на 31.05.2016 г. бил повлиян от употребата на
алкохол с обикновено просто алкохолно опиване към тежка степен. По време на
престоя си като клиент на обекта, З. пуснал силно музика от мобилния си
телефон, което създавало дискомфорт на останалите
клиенти, с оглед съчетанието й с музикалния фон от озвучителната система на
салона. Подсъдимият правил и фамилиарни забележки на лицата от женски пол и се
опитвал, въпреки несъгласието им, да провежда разговори с тях. Поведението на
подсъдимия било прието с възмущение от клиенти на бензиностанцията, за което
помолили управителя пострадалия К., да му направи забележка.
К.,
в изпълнение на функциите си, направил забележка за силната музика на
подсъдимия, който обаче отвръщал с пренебрежителни забележки към личността му.
Обръщал се към него използвайки обръщения за лице от женски пол и с
умалителното „управителче”, заплашвал го с избиване
на зъбите и побой. Въпреки
забележките от страна на св. К., подс. З. не
преустановил действията си.
След
разговора с подсъдимия св. К. продължил да изпълнява останалите си служебни
задължения, като често посещавал офиса на бензиностанцията, намиращ се в
близост до салона, до който се стигало по тесен коридор от салона,
преминавайки през
последния. В случаите, когато посещавал офиса, подсъдимият З. се опитвал да го
последва и го подканвал към саморазправа навън. Свидетелката К.-Д., служител на
бензиностанцията успяла няколко пъти успешно да спре подсъдимия да влезе в
офиса на управителя.
В
един от случаите на посещение на офиса свидетелката не успяла да спре
подсъдимия, като последният последвал в коридора св. К.. През това време свидетелите
К.и Я., служители на бензиностанцията, които също били наясно с отношението на
подсъдимия към пострадалия, за да го защитят от евентуално нападение,
последвали подсъдимия З. в коридора. Последният настигнал пострадалия и след
като същият се обърнал, за да му каже да преустанови действията си, подсъдимият
го блъснал в гърдите, в резултат на което пострадалият се ударил в стената зад
себе си. Очаквайки да последва нов удар
от страна на подсъдимия К. вдигнал ръцете си пред гърдите си към лицето си, за
да се защити. Подсъдимият З. реагирал, като хванал с дясната си ръка лявата
ръка на пострадалия за средния пръст и направил рязко движение надолу с ръцете
си, в резултат на което извил пръста му в обратна на посоката на сгъването му -
назад, при което му причинил дислокация на проксимална интерфалангеална
става на трети пръст на лявата ръка с фрактура в проксимален край на средна
фаланга. Виждайки случилото се свидетелите К.и Я. извели подсъдимия от
коридора, който останал в салона на бензиностанцията, твърдейки, че нищо не бил
направил на пострадалия, а същите подали сигнал на тел. 112. К., мислейки че
пръстът му е изкълчен, помолил св. Д.И.да му издърпа пръста, но същата
отказала. На подадения сигнал се отзовали служителите на МВР – И.А.и Н.И..
След
инцидента К. потърсил медицинска помощ в Окръжна
болница, където пръстът му бил прегледан и се установило счупването му. Първоначално
била извършена имобилизация на пръста с поставяне на
шина.
След
свалянето на шината нямало подобрение в състоянието на пръста, поради
което на 22.06.2016г. пострадалият К.
бил приет в Клиника по ортопедия в кв.Горна Баня, а на 28.06.2016г. му
направили операция на пръста, при която били отстранени счупените частици и
пръста бил фиксиран в положение 45 градуса с пластини. Пръстът му били шиниран
и гипсиран. След 45-50 дни отишъл на втора операция, за да се извадят
пластините, което било сторено при операцията, а пръстът му останал в това
положение - свит на 45 градуса. Уведомили го, че пръстът щял да остане в това
положение и нямало да може да го свива.
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза,
като според заключението на вещите лица на Б.К. са били причинени следните увреждания:
дислокация на проксимална интерфалангеална става на
трети пръст с фрактура в проскимален край на средна
фаланга; оток и кръвонасядане на лявата ръка и трети
пръст на същата ръка. Вещите лица сочат, че уврежданията се дължат на твърди и
тъпи предмети и могат да бъдат причинени по време и начин, както съобщава
пострадалият. Според заключението счупването на проксималния край на средната фаланга на трети
пръст на лявата ръка е довело до трайно затруднение на движението на горен ляв
крайник за период от повече от 30 дни. В открито съдебно заседание вещото лице
пояснява, че за да се получи такова счупване е необходимо прилагане на
значителна кинетична енергия, поне средна по сила. Може да се получи при удар,
притискане или извиване на пръста.
Според
заключението на вещите лица по назначената допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, която е следвало да отговори и какво е актуалното състояние на
пострадалия, на Б.К. е причинена дислокация на проксимална интерфалангеална
става на трети пръст с фрактура в проксимален край на средна фаланга, с извършена
репозиция и фиксация за
тридесет дни. Месец след инцидента е проведено оперативно лечение в УСБАЛОТ
Горна Баня, като е направена тенопластика и артродеза. При извършения преглед на 24.11.2017г. е
установена мускулна атрофия, анкилоза и улнарна девиация в областта на
трети пръст на лявата ръка. Според вещите лица травматичното увреждане
представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като
функцията на пръста практически няма да се възстанови и това състояние
фактически е за цял живот. Посочват, че движенията са ограничени, намалено и
постоянно е затруднено пълното използване на функцията на крайника за активни
движения - нарушена е възможността за хващане, като и извършването на фини
движения с лявата ръка, налагащи участието на този пръст в тях. Установената
деформация и хипотрофия (изтъняване и промяна в
пигментацията на пръста) съществено нарушава външния анатомичен вид на ръката и
довежда до загрозяване. Вещото лице Александров е посочил, че с увреждането на
средния пръст, като един от най-силните опоненти на палеца, намалява силата на захвата.
Така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема за доказана
въз основа на следните доказателства и доказателствени средства:
- гласни – показанията на пострадалия Б.К.К. / л. 61-63 от първоинст.
производство, включително показанията, дадени от свидетеля в хода на
досъдебното производство и прочетени на основание чл. чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК –л. 30 от ДП/; на свидетелите И.Янев
Я. /л. 63 от първоинст. производство, вкл. и показанията
на свидетеля от досъдебното производство, находящи се
на л. 27 от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 2 НПК/; Ц.К.К./л. 64 от първоинст. производство и прочетените на основание чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК, находящи
се на л. 25 от ДП/; Данче Кирилова И./л. 60 от първоинст. производство, включително и прочетените
показания, дадени от свидетелката в хода на досъдебното производство, находящи се на л. 16/; показанията на св. Т.Николова К.-Д.
/л. 65 от първоинст. производство/; Иван Пламенов А./л. 59-60 от първоинст.
дело, включително и показанията, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК на л. 23 от ДП/;
-
писмени – трудов договор
№1/01.12.2012г. - л. 31 от ДП, допълнително споразумение от дата 01.03.2014 г.
– л. 32 от ДП, длъжностна характеристика за длъжността „административен
секретар” - л. 34 от ДП, справка за съдимост на подсъдимия З. - л. 25 от първоинст. производство, протокол за доброволно предаване
от 14.10.2016г., както и приобщените с него като писмени доказателства два
листа за преглед на пациент и рентгеново изследване на УМБАЛ „Св.Анна“ - л.
71-74 от ДП, протокол за оглед на местопроизшествие от 18.10.2016г. - л. 78 от
ДП; протокол за доброволно предаване от 01.07.2016г. - л. 40 от ДП; епикриза от 30.06.2016г. - л. 57 от първоинст. дело; амбулаторен лист от 07.11.2017г. - л. 87
от първоинст. дело; етапна епикриза
- л. 88 от първоинст. дело; удостоверение от „Ф.**”
ЕООД, в което се посочва, че на Б.К. са били възложени функции на управител на
търговски обект – бензиностанция „ОМВ“ -
л. 117;
-
способи за доказване - заключение по
назначена съдебно-медицинска експертиза - л. 42 от ДП, заключение по назначена
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза - л. 44-49 от ДП, фототехническа експертиза - л. 55 -56 от ДП; заключение по
назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза – л. 95-100 от първоинстанционното дело/.
Еднопосочен е доказателствения
материал досежно поведението на подсъдимия в
бензиностанцията преди инкриминираното деяние, а именно, че същият е пиел бира
от вечерта, че е пуснал висока музика и е фамилиарничел с жените в
бензиностанцията. Информация за тези събития дават свидетелите Игнатова,
Дамянова, Ц.К.. Свидетелката И.заявява,
че подсъдимият е редовен клиент на бензиностанцията, и че
въпросната сутрин употребявал алкохол на бара,
че
е пускал музика
от телефона си и се закачал
с дамите.
Свидетелят Я. също сочи, че подсъдимият е пиел бира и от него се е носела
миризма на алкохол, както и че клиентите са били възмутени от поведението на
подсъдимия. Свидетелите са единодушни и, че управителят К. е направил забележка
на подсъдимия да намали музиката, което не е имало резулатат,
а напротив мотивирало е подсъдимият да изрази негативно отношение към К., да
отправи заплахи към него. В тази връзка св. К.в показанията си, дадени в хода
на досъдебното производство, заявява, че е чул З. да казва на пострадалия К.,
че ще му избие зъбите. Св. И.заявява, че подсъдимият показвал среден пръст на
камерите и се обръщал към пострадалия с обръщение „скъпа“.
Съдът
даде вяра на показанията на св. Д.И., гастро –
служител в бензиностанцията, включително и дадените от свидетелката показания
пред органите на досъдебното производство. Показанията на свидетелката се
потвърждават и от заключението по назначената видео-техническа експертиза. Същата
дава информация относно поведението на подсъдимия, повода за спречкаването между пострадалия и З., като показанията и
служат и за проверка на други доказателствени
източници, а именно показанията на пострадалия Б.К.. Свидетелката дава
информация и относно обстоятелството, че клиентите са изразили недоволство от поведението на
подсъдимия, поради което и управителят Б.К. му направил няколко пъти забележки,
което от своя страна подразнило подсъдимия, който пожелал саморазправа с него. Свидетелката
потвърждава и показанията на пострадалия, че въпреки намесата на колежката и Д.подсъдимият
влязъл в офиса, а след това К. излязъл и я помолил да му издърпа пръстите - два
или три, които били наранени. Описва ръката му като подута и изкривена.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на
Т.К.-Д.,
също служител в бензиностанцията. Свидетелката е застъпила смяна сутринта около
07:00 – 07:30 часа, като също споделя, че подсъдимият видимо е бил повлиян от
алкохол, както и че се опитвал да фамилиарничи с останалите клиенти на
бензиностанцията, опитващи се да закупят стоки. Свидетелката не е била пряк
очевидец на процесното събитие, но именно тя неколкократно е възпирала подсъдимия в опитите му да влезе
в офиса на пострадалия. Свидетелката дава информация и за състоянието на пръста
на пострадалия след инцидента, а именно че е бил видимо изкривен.
Настоящият
състав напълно кредитира показанията на свидетеля И.и свидетеля Ц.К.,
включително и прочетените пред първата инстанция показания от досъдебното
производство. Показанията им се явяват източник на пряка доказателствена
информация, като послужиха на съда за изграждане на фактическите изводи за
случилото се и проверка на други доказателствени
източници. Свидетелят Я., работещ на длъжност форт корт - зареждане на
автомобили, в бензиностанцията е заявил, че подсъдимият е направил забележка на
подсъдимия, на което подсъдимият отвърнал с думите: „ти ли ще ми кажеш, управителче” и му се заканил, че ще му счупи главата,
показвал му среден пръст. Твърди, че показвал жест с юмрук към лицето си на
пострадалия К.. Според свидетеля Я. репликите били отправени на висок тон и
възприети от клиентите. Свидетелят дава информация и, че подсъдимият е бил
наясно, че пострадалият К. е заемал длъжност управител,
тъй като е бил редовен клиент. Обстоятелството, съдът намира за
установено и с оглед думите на пострадалия К., който пред съда е заявил, че е бил в служебно
облекло и при предишни ситуации
на непристойно поведение от страна на подсъдимия в бензиностанцията се е
представял като управител. Свидетелите
дават информация досежно нападението на К. от страна
на подсъдимия, като посочват, че пострадалият К. се насочил към офиса, следван
от З.. В показанията си пред органите на досъдебното производство свидетелят И.заявява,
че подсъдимият настигнал пострадалия в коридора пред офиса, като продължавал да
вика на К., че ще му счупи зъбите и да го обижда, пострадалият се обърнал и
казал на подсъдимия да го остави, а подсъдимият го изблъскал с двете си ръце в
гърдите и след това го хванал с ръцете си за неговите ръце, но не видял добре
какво се случва, тъй като подсъдимият закривал с тялото си видимостта. По-точна
информация за инцидента дава св. К., който заявява, че е видял как подсъдимият
блъснал в гърдите пострадалия, който вдигнал ръце в своя защита, а подсъдимият
го хванал за ръката и му извил пръстите в обратна посока на свиването. Действително,
съдът констатира, че са налице противоречия в показанията на свидетеля К.,
депозирани пред първоинстанционния съд, и тези от
досъдебното производство относно обстоятелството пръстите на коя ръка са били
извити и съответно коя ръка е използвал
подсъдимия. Пред съда свидетелят заявява, че подсъдимият е използвал лявата си
ръка, като е засегнал дясната ръка на пострадалия, докато в хода на досъдебното
производство е заявил, че подсъдимият извил пръстите на лявата ръка на
пострадалия. Доколкото свидетелят К.е потвърдил прочетените му показания от
досъдебното производство и след съпоставка на информацията с останалия доказателствен материал, настоящата инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд за достоверност на
показанията, дадени в хода на досъдебното производство, досежно
посочените обстоятелства, като намира, че противоречието се дължи на изминалото
време от около година от датата на инцидента.
Настоящият
състав сложи в основата на фактическите си изводите информацията от показанията
на свидетеля – пострадал от деянието Б.К., включително и прочетените пред
първата инстанция показания от досъдебното производство. Съдът подходи
внимателно при преценката за достоверността им, доколкото свидетелят се явява и
пострадал от престъплението, като отчете това обстоятелство и след задълбочен
анализ на показанията и след съпоставката им с останалия доказателствен
материал, не намира основания да не се довери на показанията на този свидетел и
те да останат извън фактическите констатации на съда. Показанията досежно функциите на пострадалия като управител на
бензиностанцията се подкрепят и от писмените доказателства – трудов договор и
допълнително споразумение към него, както и от приетата като доказателство по
делото длъжностна характеристика, и удостоверението, издадено от „Ф.**“ ЕООД. От
показанията на свидетеля, потвърдени от показанията на св. Я. и св. К., съдът
направи извод, че подсъдимият е бил наясно, че именно Б.К. е бил управител на
бензиностанцията. Пред съда свидетелят заявява, че е имало и предишни случаи, в
които е трябвало да прави забележки на подсъдимия поради неприличното му
поведение в бензиностанцията. Настоящият състав намира, че в тази част не е
налице противоречие в показанията с тези депозирани в хода на досъдебното производство,
доколкото свидетелят в досъдебното производство е оспорил наличието на лични
конфликти, а и е посочил, че подсъдимият и преди е бил заядлив и агресивен. а в
съдебното производство заявява, че предишните отношения с подсъдимия са били
продиктувани от негови непристойни прояви в бензиностанцията, а не са продиктувани
от лични конфликти. Следва да се подчертае, че всички свидетели, служители в
бензиностанцията - Я., К., И.и К.-Д. – са заявили, че подсъдимият е редовен
клиент, същият им е известен от преди инцидента, както и че същият е фамилиарничел
и преди с жените в бензиностанцията. К. е пряк очевидец и дава правдива, точна
и конкретна информация по отношение механизма на деянието, а именно, че е бил
последван при поредното си преминаване към офиса си от подсъдимия, който го бутнал, следствие на което К. се ударил в
стената зад него и вдигнал двете си ръце, за да се предпази, а подсъдимият с
дясна ръка хванал средния пръст на лявата му ръка, обърнал го вдясно и го
счупил, при което К. твърди, че изпитал силна болка. Показанията на свидетеля
се потвърждават и от показанията на св. К.и Я., както и от показанията на
свидетелките И.и К.-Д., които са видели състоянието на ръката след инцидента.
Следва
да се изтъкне, че настоящият състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд да кредитира показанията на
свидетеля К., дадени в хода на съдебното производство, досежно
обстоятелството, че подсъдимият е хванал ръката на пострадалия, а не само я е
закачил /както е заявил свидетеля в досъдебното производство/. Заявеното от
пострадалия пред съда кореспондира на доказателствената
маса по делото, а именно изявлението на вещото лице Х., че травмата може да
бъде причинена от удар със сила поне средна степен, а не от леко докосване, и с показанията
на
свидетеля К.,
свидетел на случилото се. Самият пострадал е заявил, че непосредствено след
случилото се е бил в шок, което настоящият състав намира за напълно нормално
емоционално състояние след подобно изживяване и предвид увреждането, на което
се дължи неточността на информацията, изложена от свидетеля при разпита в
досъдебното производство, дадени в деня следващ датата на инкриминираното
деяние. Поради изложените съображения и
съдът не споделя доводите на защитата за недостоверност на показанията на
свидетеля, дадени в хода на първоинстанционното производство
при пълно проявление на принципите на непосредственост, устност
и равенство на страните в процеса.
Съдът
кредитира показанията и по отношение на претърпените медицински интервенции и
състоянието на пръста, в която част показанията се подкрепят от писмени
доказателства – приетата по делото медицинска документация - и заключението на
вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Съдът
намира за ясни и последователни и показанията на свидетеля А.служител на 07 РУ
СДВР към момента на инцидента, отзовал се заедно със св. И. по сигнал в
бензиностанцията. Същият дава информация относно състоянието на ръката на
пострадалия след инцидента, както и поведението на подсъдимия, който
продължавал да крещи и заплашва. Свидетелят дава информация относно
обстоятелства, които е възприел от разказа на свидетеля К. и поради това същите
в тази им част представляват косвен доказателствен
източник, послужил на съда и за проверка на показанията на пострадалия К.. Преценявайки
и незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, съдът даде вяра на
показанията на полицейския служител. Макар полицейският служител да не е бил
пряк очевидец на инцидента, същият дава информация за поведението на
пострадалия и подсъдимия след инцидента, за състоянието на пострадалия, като
послужиха и за проверка на информацията, дадена от свидетелите – служители на бензиностанцията.
Правилно
първоинстанционният съд не е основал присъдата си на
показанията на св. А.и св. И., дадени в досъдебната фаза на наказателното
производство. Видно от протоколите за разпит, показанията на свидетелите са
идентични, което води до извод за неспазване на процесуалните норми на НПК за
провеждане на разпит на свидетели. В тази връзка разследващият орган е бил
длъжен да разпита свидетелите поотделно, независимо от това, че описват едни и
същи събития. Разпитът по метода „copy paste“ е незаконосъобразен, защото противоречи на
изискванията, залегнали в чл. 139 и сл. НПК, като следва да се подчертае, че
свидетелите възпроизвеждат наблюдавани от тях събития съобразно собствените си психо-физически особености, поради което е практически
невъзможно техният словесен изказ да е идентичен, както е в настоящия случай /
в този смисъл и практиката на съдилищата, обективирана
в Решение № 109 от 18.05.2017 г. по н. д. № 305/2017 г. на ВКС и др./
Съдът
напълно кредитира и заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична
и психична експертиза, като подробно,
аргументирано и безпристрастно. Вещото лице е отговорило на всички
поставени въпроси и доколкото същото е абсолютно незаинтересовано от изхода на
делото, то съдът му дава вяра и основава своята присъда на неговото заключение,
както правилно е направил и първоинстанционният съд.
Въз основа именно на заключението съдът приема, че подсъдимият не страда от
психично заболяване и не страда от умствена недоразвитост, като същият се е
намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване /към тежка степен/.
Състоянието
на пострадалия съдът изведе от заключенията на вещите лица, депозирани в хода
на досъдебното и съдебното производство, по назначените съдебно-медицински
експертизи. От заключенията на вещите лица се установява, че Б.К. е получил дислокация
на проксимална интерфалангеална става на трети пръст
с фрактура в проскимален край на средна фаланга; оток
и кръвонасядане на лявата ръка и трети пръст на
същата ръка, което увреждане може да се получи по време и начин, както съобщава
пострадалия. Вещите лица са отговорили на всички поставени въпроси компетентно
и безпристрастно. От заключението и устните уточнения на експертите в съдебно
заседание се установяват уврежданията на пострадалото лице, както и че тези
увреждания могат да се получат по описания от пострадалия начин. Съдът напълно
възприема изводите на вещите лица и основа присъдата си на техните заключения.
Следва да се подчертае, че двете заключения се допълват, като в хода на
съдебното производство назначените вещи лица отговарят на допълнителни въпроси
за актуалното състояние на пострадалия.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-фототехническа експертиза, като
безпристрастно и компетентно изготвено. Същото послужи и за проверка на
гласните доказателствени източници.
Що
се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите са
събрани по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК и спомагат за
изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира приобщените по
делото писмени доказателства, като намира че същите кореспондират с гласните
доказателства по делото. Фактическата констатация за съдебното минало на подсъдимия
съдът изведе от приложената справка за съдимост. Събраните писмени
доказателства относно здравния статус на пострадалия съдът предвид липсата на
специални знания не обсъжда самостоятелно, същите са били взети предвид от
вещите лица за изготвяне на заключенията си по назначените съдебно – медицински
експертизи.
Във
връзка с доводите на защитата, следва да се подчертае, че първоинстанционната
присъда е постановена при всестранен, пълен и обективен анализ на достъпните и
възможни за събиране по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Установената фактическа обстановка
се базира на задълбочено изследване на събрания доказателствен
материал, обсъден подробно в мотивите на обжалвания акт. Районният съд правилно
е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно авторството на
деянието и вината, въз основа на който е постановил осъдителна присъда. Възприетото
от фактическа страна от страна на първоинстанционния
съд досежно механизма на деянието кореспондира със
събраната доказателствена съвкупност, като изрично в
мотивите съдът е посочил, че изводът, че подсъдимият е хванал здраво ръката на
пострадалия е изведен от данните по делото. Настоящата инстанция намира, че увреждането
е осъществено в резултат на рязкото движение с дясната ръка от подсъдимия в
посока, противоположна на посоката му на свиване. Този извод съдът направи,
като прецени доказателствената съвкупност. Изрично в
съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице Х. заявява, че увреждането
може да бъде причинено с удар, притискане или извиване на пръста. В показанията
си св. К.пък е заявил, че подсъдимият е хванал ръцете на пострадалия и е извил
със своите ръце пръстите в посока, противоположна на посоката на свиване. За
начина на извършване на деянието информация дава и пострадалия, който заявява,
че подсъдимият е хванал средния пръст на ръката и го е извил вдясно. Доколкото
свидетелите изразяват своите възприятия, са налице някои неточности, но същите
са категорични, че движението е насочено в посока, противоположна на естественопто движение на пръстите. Този извод съответства
и на приетите заключения по назначените съдебно-медицински експертизи и на
характера на увреждането.
Изводът
на първоинстанционният за това дали захватът е бил здрав е логически. Интезитетът
му не води до несъставомерност на деянието, нито пък
до фактически изводи, излизащи извън рамките на обвинението, повдигнато срещу подс. З., в каквато насока са доводите на защитата. Както е
посочил първоинстанционният съд, това обстоятелство
/дали захватът е бил здрав/ не е съществено с оглед
правото на защита. Механизмът на деянието настоящият състав намира, че може да
бъде осъществен и при наличие на увреждане на средния пръст на подсъдимия,
доколкото кинетичната енергия за извиването на пръста може да не изхожда от
пръстите на ръката, а от дланта на ръката подсъдимия. Следва да се подчертае и,
че доводът подсъдимият е заявил едва в последната си дума, като за настоящата инстанция
остава неизвестна причината същият да заяви това около две години след датата
на инкриминираното деяние.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Срещу
подс. З. е повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 129, ал.2, вр.
ал. 1, предл. 2 и 5 от НК.
Безспорно
бе установено по делото, че на 31.05.2016 г. за времето от около 08.00-09.00 ч.
в гр. София, на бензиностанция ОМВ подсъдимият посегнал да изблъска с ръце Б.К.К., като хванал ръката на пострадалия и направил рязко
движение надолу с ръцете си, в резултат на което извил пръста на К. назад,
докато К. е изпълнявал служебните си задължения на административен секретар във
фирма „Ф.**“ ЕООД по силата на трудов
договор № 1/01.12.2012 г., като следствие на поведението на подсъдимия на К.
било причинено следното увреждане: дислокация на проксимална интерфалангеална става на трети пръст с фрактура в
проксимален край на средна фаланга, като функцията на пръста практически няма
да се възстанови и това състояние фактически е за цял живот. Движенията са
ограничени, намалено и постоянно е затруднено пълното използване на функцията
на крайника за активни движения - нарушена е възможността за хващане, като и
извършването на фини движения с лявата ръка, налагащи участието на този пръст в
тях.
Обект
на престъплението, за което е повдигнато обвинението, са обществените
отношения, които гарантират и защитават здравето на човека, телесната му
неприкосновеност, засягането на здравето като съвкупност от телесна цялост,
физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм. Със
своето поведение подсъдимият е засегнал именно тези обществени отношения,
причинявайки на пострадалото лице телесни увреждания от съответния вид.
Субект
на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице. Съдът намира, че подсъдимият може да бъде субект на престъплението, за
което е повдигнато обвинението. С оглед кредитираното заключение по назначената
комплексна съдебнопсихологическа и психиатрична
експертиза, настоящият състав намери, че подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си,
същият е употребил алкохол, но това е довело до алкохолно опиване към тежка
степен, без да се нарушава възможността на подсъдимия да създава представа за
действителността и да ръководи поведението си.
По
отношение на авторството на деянието - по делото несъмнено се установи, че
именно подсъдимият е извършител на престъплението, този извод се основа на
показанията на свидетелите Б.К.К., Ц.К.К.и И.Я..
Изпълнителното
деяние се е осъществило чрез рязко движение на ръката на подсъдимия, на ръката
на пострадалия, в посока, обратна на нормалната посока на движение на пръстите.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза описания механизъм на
деянието е в състояние да доведе до причиняване на увреждането. От заключението
на вещите лица и гласните доказателства съдът намира, че се установява описаният
механизъм на деянието, като се изключва възможността пръстът на пострадалия
единствено да е докоснат от подсъдимия.
От
обективна страна посегателството срещу здравето и телесната неприкосновеност се
изразява в различни по характер и степен увреждания, засягащи анатомическата
цялост и физиологическите функции на органи и тъкани на човешкия организъм, а в
най-леките случаи - причиняване на болка или страдание.
За
да е съставомерно деянието следва да се установи, че
причинените увреждания са довели до трайно затруднение движението на горен ляв
крайник на пострадалия и постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за
живота. Трайното затруднение на движението на крайниците представлява
ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем. В
обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и
свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които
вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението.
Затрудняването в движението има практическа стойност при частична загуба на
движението или при възникване на затруднения в извършване на основната функция
на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др.
Постоянното разстройство на
здравето, неопасно за живота, от своя страна, представлява такова увреждане на
човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни
сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да
предизвика ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с
предизвикване на болестно състояние. Разстройството на здравето трябва да бъде
от такъв характер, че в никой период да не създава опасност за живота на
увредения. /така Постановление на Пленума на ВС № 3 от 27.IX.1979 г./.
По
делото /от медицинската документация и заключенията на вещите лица по назначените
съдебно – медицинска експертиза и допълнителна такава/ се установи, че на
пострадалия е причинена дислокация на проксимална интерфалангеална
става на трети пръст с фрактура в проксимален край на средна фаланга, като
функцията на пръста практически няма да се възстанови и това състояние
фактически е за цял живот. Движенията са ограничени, намалено и постоянно е
затруднено пълното използване на функцията на крайника за активни движения -
нарушена е възможността за хващане, като и извършването на фини движения с
лявата ръка, налагащи участието на този пръст в тях.
Първоинстанционният съд е приел, че това увреждане
представлява трайно затруднение на движението на крайник по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, като доколкото разстройството на здравето не засяга цялостното
функциониране на организма, то същото не може да се квалифицира като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на същата алинея.
Настоящият състав намира за неправилни тези изводи на съда, доколкото както
беше посочено, именно в Постановление на Пленума на ВС № 3 от 27.IX.1979 г. е
предвидено, че за да бъде квалифицирано като постоянното разстройство на
здравето, неопасно за живота, увреждането на човешкия организъм може да засегне
определени части на тялото, отделни органи или да предизвика ограничаване на
функциите им. В настоящия случай, както е приел и първоинстанционния
съд, се установява, че движенията са ограничени и е нарушена хватателната функция на ръката. Поради това и настоящият
състав намира, че и този признак е налице.
Настоящият
състав намира, че признакът постоянното разстройство на здравето, неопасно за
живота включва в себе си и поглъща признака трайно затруднение на движението на
крайник, тъй като вторият признак касае увреждания, за които се предвижда
възстановяване, в настоящият случай такова не се предвижда. Настоящият състав
намира, че действително увреждането покрива и двата медико-биологични признака,
но следва да се квалифицира с оглед по-тежкия и отговарящ най-пълно на
характера на самото увреждане, като подсъдимият следва да бъде оправдан за
това, че с деянието си е причинил трайно затруднение на движението на горния
ляв крайник на пострадалия.
Настоящият
състав се солидализира с извода на първоинстанционния съд за наличие на квалифициращия признак
по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК – причиняване на телесна повреда на длъжностно
лице при изпълнение на службата му.
На
първо място, пострадалият следва да има качеството длъжностно лице. Съгласно
чл. 93, ал. 1, т. 1, б. „б” от НК длъжностно лице е това, на което е възложено
да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа
или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно
предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при
едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен
изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Даденото определение на длъжностно
лице важи за всички случаи, където е употребено в НК, независимо от това дали
се касае за субект на престъпление или обект на посегателство /така
Тълкувателно решение № 73 от 23.XII.1974 г. по н. д. № 66/74 г., ОСНК на ВС/. В
случая, както правилно е приел и първоинстанционният
съд, пострадалият е имал качеството на длъжностно лице, доколкото с трудов
договор №1/01.12.2012 г. той е назначен на длъжност „административен секретар”,
а видно от удостоверение изх. №153/14.03.2018 г. за периода от 01.03.2014 г. до
01.10.2017 г. са му били възложени срещу възнаграждение функции на управител на
търговски обект-бензиностанция, свързани с пазене и управление на чуждо
имущество, отговорност за доставките и съхранението на стоките, отчитането на
финансови средства, ръководство и контрол върху работата на работниците и
служителите в обекта, отговорност за повереното имущество.
Освен
наличието на качеството длъжностно лице, необходимо е още от обективна страна
телесната повреда да е причинена на пострадалия при или по повод изпълнението
на функцията му. За да е налице признакът „при изпълнение на служебните
задължения“ деянието следва да бъде осъществено по време на изпълнение на
служебните задължения на пострадалия, като е без значение дали това изпълнение
на служебните задължения се извършва в работно време, или извън него. В случая
пострадалият е бил на смяна и е изпълнявал служебните си задължения. Ето защо
настоящият състав намира, че е налице и този елемент от квалифицирания признак
по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК. Доколкото Прокуратурата е инкриминирала и
признакът по повод изпълнение на работа, правилно първоинстанционният
съд е оправдал подсъдимият досежно обстоятелството,
че деянието е извършено по повод изпълнение на работата.
Вината
е субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо
състояние на дееца, което отразява неговото субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните
последици на деянието. Въпреки това за да се реши въпроса за съдържанието на
умисъла, съдът следва да извърши преценка на всички обективни обстоятелства по
делото. По начало подсъдимият е целял пряко да причини на пострадалия телесни
увреждания от съответния характер. Той е съзнавал силата, насочеността и
интензитета на натиска като е предвиждал и общественоопасните
последици - сигурното настъпване на телесните увреждания, доколкото както
правилно е отбелязал и първоинстанционния съд е
логично нормалния индивид да предвиди, че с оглед приложена сила в посока
обратна на движението на горния крайник, може да настъпи увреждане с такъв
характер. Изводът се
потвъждава и с оглед заявеното от вещото лице Х. в
съдебно заседание, че увреждането може да бъде причинено с прилагане на среден
или висок интензитет на сила, което изключва възможността за неволево движение
от страна на подсъдимия. Настоящият
състав намери, че в съзнанието на подсъдимия са били формирани представи и
относно длъжностното качество на пострадалия, както и че извършва деянието именно по време на
изпълнение на задълженията от страна на пострадалия, което съдът установи въз
основа на събраните гласни доказателства. Подсъдимият, съзнавайки общественоопасния
характер на своето деяние, го е извършил.
Поради
изложените аргументи съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.
131, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и следва да бъде признат за виновен в
извършването му.
Предвид
възприетото от въззивната инстанция досежно медикобиологичния
признак, на който отговаря увреждането, причинено на пострадалия, а именно
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 129,
ал. 2 НК, следва присъдата да бъде изменена
в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че с деянието
си е причинил увреждане на здравето на Б.К.К., което
е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на
горния ляв крайник, както и в частта с която А.З. е признат за невиновен в
това, че с деянието е причинено увреждане на здравето, реализирало
медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота. Доколкото настоящият случай не обхваща хипотеза от чл. 336, ал. 1 НПК и
предвид наличието на обвинение срещу подсъдимия и по отношение на тези факти,
то законосъобразно въззивният съд може да измени
присъдата в посочените части с решението си.
По наказанието
Предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление е лишаване от свобода с
минимален праг две години и максимален размер до шест години.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както
обективните и субективни особености на конкретно извършеното, така и
обществената опасност на извършителя и подбудите му за извършване на деянието.
Освен това съдът следва да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на наложеното
наказание, като намира, че същото е правилно и законосъобразно наложено.
Правилно
индивидуализацията на наказанието е извършена по чл. 54, ал. 1 НК, а не по чл.
55 НК, доколкото по делото не са установени материалните предпоставки за
приложения на последния.
Съдът
намира, че правилно е било отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство
цялостното поведение на подсъдимия, вулгарните прояви от негова страна в
присъствие на клиенти в обекта, както и обстоятелството, че увреждането е
довело и до загрозяване на крайника. Правилно е било отчетено обстоятелството,
че подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. е чл.
130, ал. 1 от НК на основание чл. 78а НК с решение по НАХД № 10771/2012г. по
опис на Софийски районен съд, в сила от 18.09.2015г., което следва да се цени
като отрицателна характеристична данна за личността
на подсъдимия, но все пак същата не се отразява съществено върху общата оценка
на личността му, тъй като не се касае наказателно осъждане по смисъла на НК, а спрямо
подсъдимия не е предприета наказателна репресия.
Съставът
на въззивната инстанция счита, че в процесния случай са налице законовите предпоставки за
прилагане на института на условното осъждане, доколкото подсъдимият е
неосъждан, като целите на превъзпитание и поправяне на дееца биха могли да
бъдат постигнати и с определянето на изпитателен срок на осн.
чл. 66, ал.1 от НК, както е приел и първоинстанционният
съд.
Съдът
намира, че така наложеното наказание ще постигне целите на чл. 36 НК, като
деецът ще се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави в
страната, ще се въздейства предупредително върху него, като му се отнеме
възможността да върши други престъпления – под угрозата, че ще трябва да
изтърпи ефективно наложеното му наказание. Ще се постигне и генералната
превенция, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По отношение на предявения
граждански иск:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно за да
бъде уважена исковата претенция следва по делото да се установи наличието на
следните предпоставки, които се явяват елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че подсъдимият е
извършил процесното деяние; 2/ вредата, а именно, че
пострадалият е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания
размер; 3/ противоправността на деянието и 4/
причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите увреждания, от които пострадалият е претърпял
неимуществени вреди. Вината се предполага до доказване на противното.
Доколкото
настоящият съдебен състав намери, че подсъдимият е извършил престъплението за
което е обвинен, то с това си деяние той е осъществил и елементите на
непозволеното увреждане. Поради това съдът следва да се произнесе и по
отношение на размера на претендираното от гражданския
ищец обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение. Според ППВС № 4/23.12.1968 г.,
както и трайната практика на ВКС /решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. №
2269/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 142 от 5.06.2013 г. по гр. д. №
419/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др./, при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. При определяне размера на обезщетението настоящият
състав взе предвид възрастта на пострадалия, причинените на ищеца увреждания,
както и периода и интензитета на претърпените болки и страдания,
обстоятелството, че не се предвижда цялостно възстановяване на пръста и хватателната функция на крайника въпреки проведените
оперативни интервенции. Поради изложеното, съдът приема, че справедливият
размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД е 10 000 лв., като до този размер следва да се уважи
предявения иск, а да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 20
000 лева. Поради това и присъдата следва да бъде изменена, като се уважи
предявения иск до сумата от 10 000 лева.
По отношение на разноските
С
оглед изхода на делото и пред възивния съд подсъдимият
следва да понесе направените от пострадалия разноски, за които е направено
съответно искане. В случая не важи принципа за преценка и намаляване на
разноските за адвокат от гледна точка на тяхната прекомерност, в какъвто смисъл
е практиката на ВКС. Дължат се всички изцяло направени и реално платени
разноски от страна на ЧО и ГИ за адвокат, като същите не следва да се присъждат
съобразно уважената част от ГИ, а изцяло- така, както са направени. В този
смисъл е изричната разпоредба на чл. 189, ал. 3 от НПК.
Правилно
първоинстанционният съд е присъдил в полза на частния
обвинител и граждански ищец сумата от 1640 лева, представляваща платен от Б.К.
на адв. Д. адвокатски хонорар за процесуално
представителство по делото. Първоинстанционният съд е
приел, че претенцията за 500 лева – платени по договор за правна помощ от дата
25.01.2017 г. не следва да бъде уважена, доколкото липсват доказателства за
плащането на адвокатския хонорар по делото. С подадената въззивна
жалба от Б.К., с която се оспорва присъдата и в тази част е представен договор
№ 654017/25.01.2017 г., в което е обективирана и
разписка за плащане на уговорено възнаграждение в размер от 500 лева. Поради
това настоящата инстанция приема, че в тежест на подсъдимия следва да се
възложат и тези разноски.
Пред
въззивната инстанция също е било направено искане за
присъждане на сторените от ЧО и ГИ разноски за адвокат пред въззивната
инстанция, като в тази връзка по делото е представен и договор за правна помощ,
от който е видно, че К. е платил на адвокат, за да го представлява и да
защитава интересите му по въззивното производство
сумата от 1300 лв., която се явява направени от него разноски за адвокат пред въззивния съд.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, шести въззивен
наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 21.05.2018г. по НОХД №
18664/2016 г. по описа на СРС, НО, 109 с-в в частта, с която подсъдимият е
признат за виновен по
обвинението за това, че с деянието си причинил увреждане на здравето на Б.К.К., което е реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник, както и в частта с която А.З.
е признат за невиновен в това, че с деянието е причинено увреждане на здравето,
реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота, като:
ПРИЗНАВА подс. А.П.З., роден на *** ***, живущ ***, за ВИНОВЕН в това, че на
31.05.2016 г. за времето от около 08.00-09.00 ч. в гр. София, причинил на Б.К.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
проксималния край на средната фаланга на трети пръст на лявата ръка, което
реализира медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето,
неопасно за живота, като на основание чл. 304 НПК го признава за НЕВИНОВЕН и
ОПРАВДАВА по обвинението за това, че с деянието си причинил на Б.К.К. увреждане, реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник за период от повече от 30 дни.
ИЗМЕНЯ присъда от 21.05.2018г. по НОХД
№ 18664/2016 г. в частта, с която А.П.З. е осъден да заплати сумата в размер от
7000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деянието, като УВЕЛИЧАВА размера на така присъденото обезщетение за неимуществени
вреди на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева.
ИЗМЕНЯ присъда от 21.05.2018г. по НОХД
№ 18664/2016 г. в частта, с която е оставено без уважение искането за осъждане
на А.П.З. за сумата от 500 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, като
ОСЪЖДА А.П.З. /със снета самоличност/ на основание чл. 189, ал. 3 НПК да
заплати на Б.К.К.
/със снета самоличност/ сумата от 500 лева – представляващи заплатено
възнаграждение за адвокатски хонорар за осъществяване на процесуално
представителство пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.05.2018г. по
НОХД № 18664/2016 г. по описа на СРС, НО, 109 с-в в останалата и част.
ОСЪЖДА
А.П.З. /със
снета самоличност/ на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати на Б.К.К. /със
снета самоличност/ сумата от 1300 лева – представляващи заплатено
възнаграждение за адвокатски хонорар за осъществяване на процесуално
представителство пред втората инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |