Решение по дело №12710/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5448
Дата: 18 декември 2024 г. (в сила от 18 декември 2024 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20241110212710
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5448
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212710 по описа за 2024 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 12710 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** срещу Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събирпане на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от АПИ, с което на ***, ЕИК ***
е наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, ползва процесуален представител-адв. Ш. от АК-
Велико Търново, която с молба моли за отмяна на ЕФ по съображенията, изложени в
жалбата. В жалбата са наведени аргументи, че облекчената процедурата по издаване на ЕФ
по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е неприложима към нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП,
като същото следва да се санкционира по общия ред чрез издаване на АУАН и НП. Сочи се
ненадлежно описание на мястото на нарушението, както и от съдържанието на ЕФ не е ясно
в какво качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В допълнение се излагат
съображения за законодателна промяна в чл. 10б от ЗП, явяваща се по-благоприятана правна
1
норма. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- НТУ при АПИ, редовно призована, изпращат
представител-юрк.***, който пледира за потвърждаване на издадения ЕФ.Претендира
присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатсктото
вазнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и изложените доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ***, ЕИК *** към 04.08.2021г. бил собственик на на ППС-влекач марка
„*** с рег. *** с техническа допустима максимална маса 19 000 кг., с брой оси на влекача- 2,
екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на на състава 44 000.
На 04.08.2021 г. в 11: 43 часа посоченото ППС-влекач марка „*** с рег. *** с техническа
допустима максимална маса 19 000 кг., с брой оси на влекача- 2, екологична категория ЕВРО
6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
на състава 44 000кг, се движело по път А-6(АМ "Европа), част от платената пътна мрежа,
при км 50+27 с посока Намаляващ километър. На посочения пътен участък, била изградена
и експлоатирана от АПИ стационарна контролна точка с № 10182, част от електронната
система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база
изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3, 5 тона (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима
максимална маса до 3, 5, т. (електронна винетка). При преминаване на посоченото ППС през
посочената контролна точка, част от системата на НТУ, не се установило наличие на
валидни маршрутна карта или тол декларация, чрез които да се остойности и заплати
преминаването през съответния пътен участък. Приложен бил снимков материал на ППС -
ППС-влекач марка „*** с рег. *** датата, часа и мястото на движение по участък от път,
както и доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1, ЗП, с номер на нарушението С985С727ЕFЕ25А51Е053041F160А521С.
Въз основа на това бил генериран процесният Електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства- Електронен фиш № 85064757669;
снимков материал от устройство № 10182, Протокол за установяване годността за приемане
на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, Становище на
отдел "Управление на информационна система и инфраструктура" към НТУ; Отчет за
пътувания на автомобил, карта и извлечение от електронна сметка относно местоположение
на техническо устройство № 10182; Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г.; Заповед № РД-
11983/13.09.2021 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ; образци на Електронен
фиш, Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г. на Управителния съвет на АПИ; Дотовор за наем
на МПС; Становище от АПИ в едно със схема; Известие за доставяне; Пърномощни и др.
Съдът възприема приложените по делото писмени доказателства в тяхната цялост като
логични, последователни и съответни помежду си, като поради липса на противоречия не са
налице основания за дискредитирането на доказателствата, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките
на преклузивния срок.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е образувано въз основа на Електронен
фиш № **********, издаден от АПИ. Съдът намира, че издаването на ЕФ за санкциониране
на нарушение на посоченото в същия основание- чл. 187, ал. 1 и 2, т. 2, вр. 179, ал. 3б от
ЗДП е недопустимо и влиза в разрез с нормативната уредба. В обстоятелствената част на
2
обжалвания ЕФ е отразено, че в качеството на собственик на процесното ППС-ППС-влекач
марка „*** с рег. *** с техническа допустима максимална маса 19 000 кг., с брой оси на
влекача- 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на на състава 44 000кг, ж-лят *** не е изпълнил
задължението си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2, във вр. с чл. 179, ал. 3б от
ЗДП.
В диспозитивната част на фиша нарушението е квалифицирано по смисъла на чл. 139, ал. 5
и ал. 7 , вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДП . Съгласно съставът на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП:
"Собственикът на пътно превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкционната норма, регламентираща
административното наказание тази на чл. 179, ал. 3б от ЗДП, предвижда, че: "Собственикът
на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е
юридическо лице - с "имуществена санкция" в размер 2500 лева. Диспозицията на чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП предвижда, че : „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно
ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък“.
От обективна страна в процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от
състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък- път А-6 км
50+427, с посока намаляващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и между
кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП. При тези фактически рамки на административно обвинение не е ясно какво е
изминатото разстояние от ППС, какви са техническите характеристики на пътя на посочения
участък и т.н. С липсата на конкретно и ясно отразяване на всички елементи от състава на
нарушението и на обстоятелствата, относими към извършването, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, довело до неясножта на администгративнтото
обвинение.
Наред с това, правното основание за издаване на обжалвания ЕФ е съобразно чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДП, актуален към датата на издаване на ЕФ, която норма регламентира при част от
нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, че се налагат санкции по
диференцираната процедура. Налице е изрична регламентация, че за нарушение по чл. 179,
ал. 3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП, може
да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.... като ЕФ съдържа
данни за мястото, датата, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността
за заплащане на таксата по чл. 10 от ЗП, размер на глобата, срок и начини за доброволното
заплащане. Анализът на нормата сочи, че законодателят е предвидил възможността да се
издава ЕФ за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДП, която определя наказание за
водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. С разпоредбата на чл. 179, ал.
3б от ЗДП се санкционира собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
3
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП.
Процедурата по налагане на административно наказание при нарушение на чл. 179, ал. 3 б
от ЗДП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от ЗДП - със съставянето на АУАН и издаване на
НП. Поради това съдът приема, че ангажирането на отговорността на нарушителя по чл.
179, ал. 3б от ЗДП с издаване на ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДП е недопустимо,
защото разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДП, актуален към датата на издаване на ЕФ, ясно
регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Т. е., отклонение от
общото правило за протичане на административнонаказателното производство, чрез
издаване на АУАН и НП е предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДП.
Поради изложеното, съдът намира, че АНО като е приложил облекчения ред по
санкциониране чрез електронен фиш, за нарушение по чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2, вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДП, вместо общия ред на ЗАНН включващ съставяне и връчване на АУАН и издаване
на НП, е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е ограничил правото на
защита на нарушителя и същото е основание за отмяна на атакувания електронен фиш.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
В настоящото производство жалбоподателят *** е бил представляван от надлежно
упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор за правна помощ и
представено преводно нареждане е заплатена сумата от 500 лева. Така претендираното
възнаграждение не надхвърля размера, според чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и
не се налага обсъждане на възражение за прекомерност. Разноските следва да бъдат
възложени в тежест на администрацията, към която се числи наказващия орган, а именно -
АПИ.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събирпане на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, издаден от АПИ, с което на ***, ЕИК *** е наложено
административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева, на основание чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДП, за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДП.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 500
(петстотин) лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на АПК в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4