Протокол по дело №24/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 324
Дата: 14 ноември 2023 г. (в сила от 14 ноември 2023 г.)
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20231200900024
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 324
гр. Благоевград, 07.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
Сложи за разглеждане докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20231200900024 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА М. К. – редовно призована, явява се лично и с адв. Й., с
пълномощно по делото.
ЗА ДЗИ - „Общо застраховане“ – редовно призован, явява се юриск.
Й.а, с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. А. – редовно призована, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. С. – редовно призован, не се явява.

ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ /по отделно/ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Й. – Поддържам исковата молба, оспорвам отговора и поддържам
направените доказателствени искания.

ЮРИСК.Й.А- Поддържам отговора, оспорвам исковата молба, държа на
1
доказателствените искания, които са направени в отговора.

На основание чл. 145, ал.3 ГПК, съдът напътва страните към спогодба.

АДВ.Й. - Към настоящият момент няма условия за постигане на
спогодба.

ЮРИСК. Й.А – Политика на представляваното от мен дружество, както
и по принцип на застрахователите е, че при претенции на лица от разширения
кръг по тълкувателното решение, не се сключват споразумения, тъй като
качеството “изключителност“, съгласно това решение на ВКС може да бъде
доказано единствено в съдебно производство.

СЪДЪТ като взе предвид, че днешното съдебно заседание е първо по
делото излага доклад на основание чл. 375, вр. чл. 146 от ГПК както следва:
ИЩЦАТА твърди, че е сестра на Е. Е. С., починала на 06.04.2022 г. в
резултат на травми от ПТП. Последното е настъпило на 03.04.2022 г. около
13,00 часа на път BLG-1166 км.2+1000, между с. Б. и с. П., общ. Петрич, при
което лицето Е. С. С. е управлявал собствения си л.а „Опел“, м. „Зафира“, с
рег. № Е **** МР и поради движение с несъобразена скорост при ляв завой е
навлязъл в пътния банкет, загубил е контрол над автомобила, в следствие на
което лекият автомобил се преобръща. Сочи, че за инцидента е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-8419/03.04.2022 г. и
е образувано ДП № 314-ЗМ-138/2022 по описа на РУП – Петрич.
Ищцата поддържа, че е изпаднала в шок от загубата на сестра си, не е
могла да се адаптира към действителността в първите дни, а страданието,
което е изпитала е било непоносимо.
Твърди, че между нея и сестра й има наличие на силна привързаност,
разбирателство, взаимна обич и уважение, както и че сестра й Е. е била
изключително добра и грижовна сестра и са израснали заедно в един дом и
винаги са споделяли помежду си. Твърди, че със сестра й са били най-
близките си хора в живота и че все още не може да приеме факта, че няма да
2
вижда сестра си до края на живота си. Сочи, че е поела изцяло е поела
грижите за малолетните деца на сестра си - С. и М..
Твърди, че автомобилът, причинил ПТП-то е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, с
полица № BG/06/122000007698, валидна до 26.01.2023 г., поради което с
молба с вх. № 94-Г-136/25.05.2022 г. е предявила претенция към
застрахователното дружество за заплащане на обезщетение, каквото не е
платено.
Ответното дружество депозира отговор, в който не оспорва
обстоятелството, че има застрахователен договор по застраховка „ГО“,
обективиран в полица № BG/06/122000007698, сключена за л.а. „Опел“
м.“Зафира“ с рег. № Е **** МР, която е била валидна към датата на
процесното събитие.
Ответникът оспорва елементите от фактическия състав на деликта, а
именно противоправност и вина на поведението на соченият деликвент,
причинно-следствената връзка между поведението и вредоносния резултат, а
именно смъртта на Е. С., формулирано е и възражение за съпричиняване,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от пътничката в автомобила
Е. С., което според ответника е допринесло до настъпването на тежките
травми, довели до смъртта й.
Направено е възражение, че ищцата не попада в кръга от лица, които
имат право на обезщетение, тъй като връзката между нея и починалата й
сестра не надхвърля обичайната връзка на обич и разбирателство между двете
сестри. Това възражение е обосновано с твърдението, че двете са били
пълнолетни, имали са собствени семейства, отделни домакинства, имали са
собствени деца, за които са се грижили, което неминуемо е довело до
отдалечаване между тях.
Последното формулирано възражение по главния иск е, че
претендираното обезщетение, дори и да се приеме за основателно не отговаря
на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихви се възразява, че такава не се
дължи, тъй като не е изпаднал в забава по критериите на чл. 497, ал.1 т.1 от
КЗ.
3
СЪДЪТ счита, че правната квалификация на главния иск за
обезщетение е чл. 432, ал.1 от КЗ.
Иска за мораторна лихва е с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ
Възражението за съпричиняване е по чл. 51 от ЗЗД.
Възражението за несправедливия размер на претендираното
обезщетение е по чл. 52 от ЗЗД.
Възраженията за липса на елементи във фактическия състав на деликта
намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.
СЪДЪТ указва на ищеца, че нейна е тежестта да докаже всички
твърдения в исковата молба, докладвани по-горе.
В тежест на ответника е да докаже твърденията за съпричиняване.
СЪДЪТ счита, че следва да обяви за обстоятелство, което не се нуждае
от доказване това, че за л.а. „Опел“, м. „Зафира“, с рег. № Е **** МР е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ДЗИ-ОЗ, със
застрахователна полица № BG/06/122000007698/26.01.2023 г.
Съдът счита, че не следва да дава указания по реда на чл. 146, ал2 от
ГПК на страните, тъй като същите са направили доказателствени искания за
своите фактически твърдения в производството.

АДВ. Й. - Единствено считам, че с оглед представената присъда по
настоящото дело съдът следва да отдели като безспорно обстоятелството, че
деликта е извършен виновно, че пътният инцидент е настъпил по начина,
както е описан и че същият е противоправен, тъй като съгласно чл. 300 тези
обстоятелства са доказани с влязлата в сила присъда и не е в наша тежест за
доказване в настоящото производство.
Единствено ще направя искане във връзка с доказателствените искания
в т.2, т.4, т.3 и т.5, т.е. да се заличи свидетелят Е. С., да се заличи искането да
САТЕ и СМЕ и за изискване на документите от образуваното ДП. Считам
същите за ненеобходими в настоящото производство.
Нямаме други искания.

4
ЮРИСК. Й.А - Оспорвам исковата молба поради аргументите в
отговора. С оглед представената присъда считам, че следва да се приемат за
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по чл. 300 от ГПК.
Поддържам въведеното възражение и всички оспорванията, както и
направените доказателствени искания. С оглед направеното оттегляне на две
от исканията на ищеца, моля да се призове като свидетел деликвента на
данните посочени в исковата молба, както и за целите на поисканата СМЕ да
се изискат документите от ДП, необходими като база на вещите лица, а
именно: оглед на местопроизшествие скица, аутопсионен протокол, в случай,
че е правен или СМЕ на труп за починалата Е. Е. С., като поддържам всички
задачи на експертизата.

АДВ. Й. – Считам исканията на ответника за допустими, направени са в
срок и следва да се уважат.
Водим единият от свидетелите, които са ни допуснати. Това е В.К.К..

По направените възражения и искания от страните съдът намира
следното:
По отношение искането на адв. Й. да се обявят за ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, свързани с това кой е извършител на деянието,
противоправността и виновността на дееца, съдът счита, че по тези
обстоятелства следва да се произнесе в акта си по същество, като след като
приеме като съответното писмено доказателство, ще зачете императивната
норма на чл. 300 от ГПК.
Съдът счита, че не следва в доклада да се обявяват тези обстоятелства
като ненуждаещи се от доказване, след като те не са заявени в исковата
молба.
Счита, че следва да заличи от списъка на призоваване в качеството на
свидетел на ищцовата страна Е. С., както и да остави без уважение исканията
поради оттеглянeто им за изискване на ДП № 314-ЗМ-138/2022 по описа на
РУП – Петрич, както и искането за назначаване на САТЕ и СМЕ.
Следва да бъде допуснат в качеството на свидетел В.К.К., тъй като на
5
страната е дадена възможност да ангажира този свидетел в днешното съдебно
заседание.
По отношение на искането на ответника съдът счита, че са допустими и
основателни. На първо място следва да допусне до разпит Е. С. С., който да
се призове на адреса, посочен в исковата молба, както и да допусне
комплексна СМЕ и САТЕ, изпълнима от две вещи лица, а именно съдебен
лекар и инженер – д. А. и и. Н., които след внасянето на депозит в размер на
500 лева, вносими от ответната страна в едноседмичен срок, от днес да дадат
отговор на задачите, поставени в отговора на исковата молба от ответното
дружество.
Да се изискат от архива на БлОС съдържащите се в НОХД № 652/2023 г.
на БлОС/ ДП № 314-ЗМ-138/2022 по описа на РУП – Петрич/ протокол за
оглед на местопроизшествието, скица на местопроизшествието, аутопсионен
протокол и/или СМЕ на труп на Е. С..
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото заверено копие на Присъда №
27/10.07.2023 г., постановена по НОХД № 652/2023 г. по описа на БлОС и
мотивите към същата.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Й. да се обявят за ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, свързани с това кой е извършител на деянието,
противоправността и виновността на дееца, като по тези обстоятелства съдът
ще се произнесе с акта си по същество.
ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване на страната на ищеца лицето Е.
С..
ДОПУСКА в качеството на свидетел на страната на ищеца лицето
В.К.К..
ДОПУСКА комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, изпълнима от вещите лица д. А. и и. Н., които да отговорят на
поставените от ответното дружество задачи в отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от служба „Архив“ на БлОС съдържащите се в НОХД
№ 652/2023 г. на БлОС/ ДП № 314-ЗМ-138/2022 по описа на РУП – Петрич/
6
протокол за оглед на местопроизшествието, скица на местопроизшествието,
аутопсионен протокол и/или СМЕ на труп на Е. С..
ДОПУСКА в качеството на свидетел на страната на ответника лицето Е.
С..

СНЕМА се самоличността на вeщото лице:
Д. С. А. – 56 г., висше образование, магистър психолог, доп.
квалификация „Клинична и консултативна психология“, българка, българска
гражданка, неосъждана, без родство и отношение със страните.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ бе предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
Обеща да даде вярно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. А. - Поддържам така направеното от мен заключение.
Изготвила съм го след запознаване с материалите по делото, проведох беседа
с ищцата и съответното изследване.
Протрахирана депресивна реакция“ означава проточена, по-
продължителна във времето. За оценка разстройството в адаптация няма
скали, за да мога да го квалифицирам по скала. То спада към групата на
разстройства в следствие на изживян стрес. Те са различни видове, но това не
са степени. Може да бъде кратка, в рамките на два месеца, може да бъде
смесена тревожно-депресивна симптоматика. Т.е. зависи какви са водещите
симптоми и каква е продължителността, тъй че няма степени. Това е
разстройство на психиката. Считам, че към момента това разстройство в
адаптацията е отшумяло. Прието е, че в рамките на до година могат да се
наблюдават такива симптоми. Ако не отшуми и има трайни последици за
психиката на човека, тогава минава в друга категория – трайна промяна на
личността. Това състояние също е психическо разстройство. Това са много
тежки разстройства, те се нуждаят от медикаментозно лечение и терапия.
Разстройството в адаптацията всъщност е периода, в който психиката на
човека са нуждае от време за възстановяване. Никога животът им няма да
бъде същия, но след околната среда се е променила, обстановката се е
променила, човек просто се нуждае от време да приеме новата
7
действителност и да се адаптира към новите условия на живот. Това е дистрес
за организма и трябва време, за да може човек да я приеме и да се възстанови
доколкото е възможно да възстанови предстресовото си състояние.
Аз приемам, че към момента тя е възстановена, но в рамките на година
и както тя сподели, когато са най-чести и изразени симптомите, които тя
описва и за които разказваше, това е периода, в който тя е била в това
разстройство на адаптация. Решила е да учи, вече излиза. Да, тя няма все още
тази сила на радостни изживявания, но все пак е предприела нещо - да учи и
т.н. и приемам, че тя се е възстановила и към момента не може да се говори за
разстройство в адаптацията.
Последиците от това са не само негативни, но и положителни. Всяка
травма и начина, по който излизаме от нея ни учи на нещо. Това младо
момиче, макар и по принуда помъдрява. Да, има последици и това, че е
излязла от разстройството на адаптацията, чисто и просто клинично така са
приети нещата, но не значи, че тя няма да си спомня. Ще си спомня при всяка
годишнина, при всеки спомен за сестра си. Тя много тежко изживя
моментите, в които ми разказваше за тържествата на племенника й, детето с
което е била най-близка и за което е помагала в отглеждането. Да, ще си
спомня, но това няма до такава степен да я травмира, че да не може да
извършва своите ежедневни дейности.
При тази катастрофа загиват майката и сестрата на ищцата. Загубата и на
сестрата и на майката, тя губи и родител и сестра, жената сподели, че все пак
разума не я е напуснал. Тя е по-близка възрастово, емоционално и
интелектуално със сестра си. Затова тя изживява толкова болезнено загубата
на сестра си.
Обичайно е това изживяване, което описва ищцата, когато загуби
роднина, с който е близък. Има и роднини по първа линия, от първа степен и
не са си близки. Те изживяват т.нар. „траурен период“, който е приет и в
нашата народопсихология и продължават без драматичните промени в
тяхната психика, т.е. не го „изболедуват“. Докато, когато човек е бил много
близък или дори да не са си толкова близки или да са били скарани, тогава
пък чувството за вина им действа. Хората изживяват изключително болезнено
тази загуба, защото остава нещо недоизказано, безвъзвратно. Така, че трябва
да са си били близки емоционално, да са си били потребни, за да го изживяват
8
по този начин. И това зависи изцяло от психиката на човека. Има хора, които
са наистина „корави“, ние ги наричаме „алекситимици“, те просто не са
способни да изживяват дълбоки чувства.
Периода, в който се изпада в състоянието на проблем с адаптацията при
загуба на близък е различен при различните хора. Дори и да са си били близки
с човека, който са загубили, той е индивидуален. Ако в рамките на една
година човекът не се е възстановил, чувства се различен, не може да
извършва ежедневните си дейности, не може дори да работи, не може, както е
в конкретния случай – да гледа детето си, ако промените, които са били в
нужния „оздравителен период“, така да го кажем, продължат по-дълго време,
над една година, дори и до две години, този човек става различен и минава
вече н друга категория – промяна на личността, което е много тежко и става
хронично. В случая ищцата е изживяла максимално този период, в който е
нормално да има проблеми с адаптацията. Когато симптоматиката не е
толкова интензивна, колкото по-редки са различните симптоми и критериите,
по които се слага диагноза „разстройство в адаптацията“ , толкова повече се
приема, че отшумява. „Остра стресова реакция“ (ОСР), която се изживява
чрез вцепеняване чисто клинично може да продължи от 24 часа до няколко
дни. За мен в случая ОСР е продължила от узнаването за инцидента до
смъртта на сестра й, т.е. няколко дни.
Факта, че от инцидента до смъртта на сестрата на ищцата е изминал
период от време, в който ищцата е била наясно, че има риск за живота на
сестра й, не са помогнали тя да изживее по-лесно настъпилата смърт на
сестра й, защото до последно е имала надежда, че ще се оправи. При ищцата
ОСР е във вид на вцепенение, тя не е била достатъчно адекватна и разума в
такива моменти на стрес отказва да приеме реалността. Жената ми споделяше,
че при всяка възможност е отивала до реанимацията, там са й позволявали
през едно прозорче да я вижда, защото тя /М./е имала малко дете тогава и
между задълженията за гледане на детето и сестринската болка и болката за
майка й също не е можела да отдели повече време и това я е натоварвало още
повече с негативни изживявания. Защото ролите, в която влиза - от една
страна като майка и от друга страна като сестра, тя не е имала сили да
разпредели.
С мен не е споделено за близостта между двете сестри да е допринесло
9
някакво черезвичайно събитие.
Аз правя своите изводи на база споделеното и на база това до каква
степен са се познавали двете сестри. Освен малката разлика във възрастта и
това, че ищцата е помагала в отглеждане на племенника си, чисто така,
дребни детайли и до сега М. не позволява някой да й пипа маникюра, тъй
като това го е правила сестра й. Тя всичко това свързва по този начин сестра
си. Това са дребни детайли, които показват колко близки са били.

ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ /по отделно/ – Да се приеме заключението.

СЪДЪТ счита, че експертното заключение като компетентно и пълно
следва да се приеме, поради което
О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА експертното заключение на вeщото лице Д. А., представено
в съда на 30.10.2023 г.
Присъжда възнаграждение на вeщото лице в размер на 828,80 лева,
съгласно справка-декларация, които да се изплатят от сметката на БлОС.

СНЕМА се самоличността на свидетеля:

В.К.К. - 30 г., българин, български гражданин, неосъждан, съпруг на
ищцата М. К..

На основание чл. 166, ал.1, т.2 от ГПК на свидетеля се разясни правото
му да откаже да свидетелства, предвид близкото му родство с ищцата.

СВИДЕТЕЛЯТ КОСТОВ – Ще свидетелствам.

СВИДЕТЕЛЯТ бе предупреден за отговорността, която носи по чл. 290
10
от НК за даване на неверни показания. Обеща да каже истината.

СВИДЕТЕЛЯТ В.К. – Аз съм съпруг на ищцата М. К., живеем в гр.
Петрич. Сестрата на М. – Е. също живееше в гр. Петрич. От 2012 г. живеем
заедно с М.. Преди това тя си живееше с родителите си. Сестра й Е. живееше
в едно домакинство с родителите им до смъртта си, заедно с нейното
семейство.
Преди инцидента с М. си купихме апартамент и го обзавеждахме.
Разяснявам, че това, което казах по-горе не е както ме разбрахте. Аз с
М. като връзка живея от 2012 г., но в едно домакинство ние с М., нейните
родители и семейството на сестра й Е. живеехме шест месеца до преди
инцидента, т.е. до към есента, края на 2021 г. До преди да се преместим с М.
в нашето жилище, те с Е. винаги са живели заедно. Дори и след
преместването ни те си останаха много близки, бяха постоянно заедно. Те
двете за мен бяха като еднояйчни близнаци. Бяха неразделни, никога не са
имали дрязги една с друга, ежедневно бяха заедно.
Когато живеехме в едно домакинство при родителите на М., всички
сядахме вечер да вечеряме заедно. Имало е изключения, когато някой е
отсъствал или е бил на работа. Заедно си поделяхме битовите разходи в
жилището. Съдействахме си с пари постоянно. Постоянно се подкрепяхме за
всяка една наша стъпка, защото бяхме едно голямо семейство като цяло.
Инцидента стана на 03.04.2022 г. Тръгнахме на един хубав повод и
нещата след това се развалиха. Хубавият повод беше кръщене на
дъщеричката на Е.. Когато си тръгнахме от кръщенето моята съпруга М. и С.,
детето на Е. имаха предчувствие някакво. Колата зад нас се изгуби. С.
постоянно гледаше назад и повтаряше „няма ги, няма ги“. Ние си
продължихме по пътя. Не разбрахме, че нещо се е случило. Вече като
стигнахме до гр. Петрич се разминахме с две линейки и полицейска кола. В
същия момент М. си погледна телефона и видя, че има много пропуснати
обаждания от мъжа на Е.. М. му се обади и той каза, че са катастрофирали. Аз
отидох веднага на мястото на инцидента. Жена ми и двете деца – нашето и С.
се прибраха в дома на майка им и баща им. Звъняха постоянно и питаха какво
се е случило. Аз казах на М. всичко за това, което се е случило. Тя се
11
разстрои много. И двамата със С. плакаха много и се молеха Господ да
помогне. Изминаха три дни след инцидента до смъртта на Е.. Аз казах на М.
за това по телефона. Тя има някакво чувство защото винаги звъни. Веднага,
когато си тръгнахме от болницата, ни се обадиха от болницата и казаха, че Е.
е починала. Веднага след това ми звънна и М.. Когато се прибрах М.
плачеше, постоянно се обвиняваше за нещо. Не можем да асимилираме, че
вече ги няма. Погребението беше една седмица след инцидента.
След това постоянно си говорехме за тях, как са си помагали. Тежко,
много тежко. До последно се надявахме да си дойдат, но …. Майката на А.
гледа децата, свекървата на Е., но ние сме постоянно при тях да им помагаме
с каквото можем.
Аз забелязвам, че съпругата ми има поведение все едно я няма,
въпреки, че физически е там. Забелязвам, че забравя. Всяка вечер си говорим
за сестра й и майка й. М. си е още шокирана, говорим постоянно за тях и си е
тежко, шокирана е. Когато има свободно време винаги ходи на гроба на
сестра си, заедно с баща й.
Съпругата ми все още не ходи на работа, защото до скоро беше по
майчинство, сега е на борсата. Записа да учи висше образование. Аз я
накарах, за да може да се занимава с други неща, за да не мисли постоянно за
майка си и сестра си. Съпругата ми не промени грижата за нашето дете, даже
се засилиха. Ние си говорим, че трябва да се държи заради децата, най-вече.
Първоначално не излизахме, не общувахме с приятели и роднини, затворихме
се. Сега излизаме с децата и с приятели. Разхождаме се, децата на Е. също
излизат с нас и постоянно общуват с нашето дете. Мога да кажа, че М. все
едно е майка на голямото дете на Е., защото те са свързани още от раждането
на детето. М. се е грижила за него, взимаше го от детска градина, когато
майка му беше на работа.
М. и Е. бяха отгледани от родителите си. Пред мен никога не е имало
разправии. Никога не са имали дразги. За мен цялото семейство много се
разбираха.
Съпругата ми учи педагогика в ЮЗУ, първа година, първи семестър.
Трудно й е, но й харесва. Тя е контактна с децата и затова се записа.

12
ПЪЛНОМ. НА СТРАНИТЕ /по отделно/ – Нямаме искания за други
доказателства.

СЪДЪТ счита, че следва да отложи делото за събиране на допуснатите
доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :

ОТЛАГА делото за 19.12.2023 г. от 14,30 часа, за която дата страните
уведомени.
Да се призове свидетелят Е. С. след внасянето на депозит от 40 лева,
вносими в едноседмичен срок от днес на адреса, посочен в исковата молба
Да се призоват експертите след внасянето на депозита от ответното
дружество.
Да се призоват вещите лица д-р К. А. и инж. Вл. Н..

Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14,05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
13