№ 114
гр. Бургас, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100502170 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх.№ 41964/15.11.2022г. по описа на БРС от К. Г. П. с ЕГН-********** заявена чрез
пълномощника адв. Ст. Кралев от АК-Бургас, съдебен адрес гр.Бургас, ул.Г.С.Раковски №
против решение № 2530/11.11.2022г. по гр.д. № 5721/2022г. на РС-Бургас.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковете на К. П. за осъждане
на ОДМВР-Бургас, да заплати на ищеца сумата от 583,73лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 68,64 часа, положен в периода 01.08.2019г. -
09.07.2020г., ведно с мораторна лихва в размер на 145,94лв., начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
04.09.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 05.09.2022г. до
окончателното й изплащане, като му е възложил и сторените от насрещната страна съдебни
разноски в размер на 100 лв..
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се като неправилен и противоречащ на
съдебната практика, изводът на съда, че липсата на уредба за преобразуването на часовете
положен нощен труд към дневен, не следва да се преодолява с аналогично приложение на
НСОРЗ. Посочва се, че съдът се е позовал на коментар на КТ, в който е посочено, че
преизчисляването на нощния труд има за цел да компенсира работещите, като това става
или чрез увеличаване на часовата ставка или посредством преизчисляване на нощните
часове в дневни, като счита, че втората посочена хипотеза е изцяло в подкрепа на
твърденията на въззивника ищец. Счита, че в обжалваното решение превратно са тълкувани
относимите текстове на Наредба № 8121з-407/11.08.2004г.. Посочва, че липсата на изрична
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР и следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Позовава се на
съдебна практика на ВКС, съгласно която заплащането на нощен труд не изключва
1
плащането на извънреден такъв, по методиката, претендирана от ищеца.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което исковете да бъдат уважени в пълен размер. Не са ангажирани доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е постъпил по делото отговор на въззивната жалба от
въззиваемата ОДМВР-Бургас, при редовно връчване на препис от жалбата на 22.11.2022г.
чрез служител.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на К. П. с
искане за осъждане на ОД на МВР-Бургас да му заплати сумата от 330лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2019г. до
09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143; сумата от 33лв.-представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
начиная от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото обезщетение, начиная от 01.11.2019г. до
датата на завеждане на исковата молба-05.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в
размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 583,73лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 68,64 часа, положен в
процесния период, ведно с мораторна лихва в размер на 145,94 лв., начислена върху всяко
неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
05.09.2022г..
Ответната страна ОД на МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в
който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че
ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.
С окончателния акт районният съд се е произнесъл по искове с правно основание
чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил изцяло предявените искове като неоснователни.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства в
първоинстанционното производсто, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от
01.08.2019 г. - 09.07.2020г., е полагал труд на длъжност „п.“ в РУ-Н., която е на структурно
подчинение към ОДМВР-Бургас. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с
продължителност 12 часа, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време. За
периода от 01.08.2019 г. - 09.07.2020г., ищецът е положил общо е положил общо 60 нощни
смени или 480 часа нощен труд, за които му е било изплатено възнаграждение в общ размер
от 300 лв. (по 0,25 лв./час). Вещото лице също така е посочило, че след преизчисляване на
положените от ищеца 480 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се получават 548,64
часа дневен труд, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
нощен труд възлиза на 68,64 часа, за които се дължи възнаграждение в размер на 583,73лв..
Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице
сочи, че лихвата за забава върху тази сума, изчислена за всеки месец по отделно от
2
последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на завеждане на делото, е в
общ размер от 68,64 лв..
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй
като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142,
ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Въззивника поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР
определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР
подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично
правило.
Действително през процесния исков период са действали Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3 и в
четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч.
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143, като в действащите за процесния период наредби липсва
възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд
Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени, размерите на 2 допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и
правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
3
месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018
г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС)
се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време - с превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.
Въз основа на горните разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на
закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от
НРВПО. Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е
налице празнота, която следва да се преодолее съобразно чл.67, ал.3 ЗДС, чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време -1,143 получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. За пълнота също така
следва да се посочи, както и правилно е съобразил и първоинстанционния съд, че
изложените по-горе съображения не се променят от приетото в Решение по дело №С-262/20
на Съда на Европейския съюз.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В исковия период и до 2020 г., в българското законодателство не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни
механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния
труд. Освен това, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в
този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Налице е различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от
0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки
- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
4
служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава -членка нормалната продължителност на
нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
служителите на МВР; такава е определена по-късно. Специфичният характер на работа на
служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, не може да обоснове
различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността. Видно е, че до м.август 2016г. наредбите
на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава
е налице, както бе посочено по -горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки
за защита за компенсиране на тежестта на положения нощен труд.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
С оглед изложеното главният иск се явява доказан по основание, а по отношение
размера следва да се посочи, че съгласно приетото и неоспорено заключение по
извършената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза за
процесния период ищецът е положил общо 480 часа нощен труд, които преизчислени с
коефициент 1,143 се равняват на 548,64 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 68,64 часа,
за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисленията на
вещото лице същото възлиза в размер на 583,73 лв., изчислено съобразно разпоредбата на
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, в който размер искът за главницата се явява изцяло основателен и
следва да се уважи.
Върху дължимото и неизплатено трудово възнаграждение се дължи мораторна лихва,
считано от края на месеца, следващ месеца на съответния отчетен период до датата на
предявяване на исковата молба. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
обезщетението за забава върху главницата за всяко тримесечие за периода от съответния
падеж, начиная от 01.11.2019г. до 05.09.2022 г. възлиза в общ размер на 68.64 лв., в който
размер акцесорният иск за мораторна лихва се явява основателен и следва да е уважи.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло отменено, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в полза
на ответника, като вместо него следва да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени.
При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в полза на
въззивника К. Г. П. се следват направените от него съдебно-деловодни разноски за
производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 840 лв. - адвокатски хонорар, от
които 360лв. с ДДС за първа инстанция и 480лв. с ДДС за въззивна инстанция. Представени
са доказателства за заплащането му. Направеното от ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед цената на исковете и минималния
размер на предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004т.
възнаграждение за всеки иск.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
5
държавна такса по делото в общ размер от 150лв., от които 100 лв., за производството пред
първата инстанция по с/ка на БРС и 50 лв. за производството пред въззивната инстанция по
с/ка на БОС, както и за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., платено от
бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка на БРС в полза на бюджета на
съдебната власт.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2530/11.11.2022г.,постановено по гр.д. № 5721/2022 г . на
Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Бургас, с адрес: гр. Бургас, бул. „Христо
Ботев“ № 46 да заплати на К. Г. П. с ЕГН- **********, сумата от 583,73лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 68,64 часа, положен в
периода 01.08.2019г. - 09.07.2020г., ведно с мораторна лихва в размер на 145,94лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж начиная от 01.11.2019г. до 04.09.2022г., както и законната лихва върху
главницата, начиная от 05.09.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Бургас, с адрес: гр. Бургас, бул. „Христо
Ботев“ № 46 да заплати на К. Г. П. с ЕГН- ********** сторените в двете съдебни
инстанции съдебни разноски за заплатено адв.възнаграждение в общ размер от 840лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Бургас, с адрес: гр. Бургас, бул. „Христо
Ботев“ № 46 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
дължимите върху уважения размер на исковете държавни такси в размер от 100лв. и
направените по делото разноски от бюджета на БРС за извършената съдебно- икономическа
експертиза в размер на 200лв., както и по сметка на БОС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 50лв..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6