О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                            07.01.2021 г.               гр.Ямбол

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І-ви въззивен граждански състав

на       07     януари        2021   година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА   

           ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                     2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №613  по описа на 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано e по частна жалба на „Кредито" ООД, с ЕИК ********* против Разпореждане №309/17.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№620/2020 г. по описа на ЕРС, в частта с която е отхвърлено, като неоснователно, заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.И.М., с ЕГН ********** за следните суми: сумата от 687,01 лв. - неустойка, дължима за периода от 23.10.2019 г. до 01.06.2020 г. и сумата от 105.00 лв. - разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Частният жалбоподател намира разпореждането, в атакуваната част, за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения. Иска отмяна на разпореждането и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното производство не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с което кредиторът „КРЕДИТО" ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.  И.  М.,  с ЕГН ********** за парично вземане в общ размер на 1937.41 лева, от които: сумата от 1000.00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 687.01 лева неустойка, дължима за периода от 23.10.2019 г. до 01.06.2020 г.; сумата от 145.40 лева договорна лихва за периода от 23.10.2019 г. до 01.06.2020 г.; сумата от 105.00 лева разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Заявителят претендира присъждане на направените от него в заповедното производство разноски в общ размер на 688.74 лева, от които сумата от 38.74 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и 650.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане №309/17.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№620/2020 г. по описа на ЕРС съдът разпоредил издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: сумата от 1000.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 10.09.2020г. до окончателното изплащане и сумата от 145.40 лева - договорна лихва за периода от 23.10.2019 г. до 01.06.2020 г., дължими по Договор за потребителски кредит №OL00004572 от 23.10.2019 г., както и за направените по делото разноски в общ размер на 407.18 лева, съразмерно на уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и отхвърлил, като неоснователно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.  И.  М. за следните суми: сумата от 687.01 лева - неустойка, дължима за периода от 23.10.2019 г. до 01.06.2020 г. и сумата от 105.00 лева разноски за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта за разноските за разликата над 407.18 лева до претендирания размер от 688.74 лева.

За да отхвърли частично подаденото заявление, в мотивите си решаващия съд изложил, че съгл. чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът отхвърля заявлението, когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За нищожността на договорните клаузи като противоречащи на закона и добрите нрави и неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, съдът следи служебно.

Клаузата в процесния договор за задължаване на кредитополучателя да предостави на кредитора надлежно обезпечение в деня на сключване на договора или най - късно до три календарни дни след подписването му, като при неизпълнение на това задължение е предвидено начисляване на неустойка във фиксиран размер - на 882.73 лева, първоинстанционния съд намерил за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Описаната клауза за неустойка намерил още и за противоречаща на чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като уговорената неустойка е необосновано висока. С оглед нищожността на клаузата за неустойка, решаващия съд извел извод за недължимост на претендираната такава със заявлението. По отношение на претенцията за разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 105 лв. приел, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и те следва да са включени в годишния процент на разходите (чл. 19. ал.1 от ЗПК), като уговарянето им като отделен разход, има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Така постановеното разпореждане, в атакуваната отхвърлителна част, е правилно. Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ЕРС, които са изключително подробни, намира за ненужно да ги повтаря и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.  

Критериите дали е налице нищожност на неустойка поради противоречие с добрите нрави, са посочени в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Както правилно е изложил първоинстанционния съд така, както е уговорена процесната неустойка е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума. При това безспорно е налице противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. ЯОС изцяло споделя и доводите на ЕРС, че претендираните разходи за извънсъдебно събиране на вземането са такива по управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да събира такси, свързани с управлението на кредита. Събирането на просрочени задължения съставлява именно действие по управление на кредита, което попада в описаните хипотези на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което такси за такива действия не се следват.

С оглед на изложеното, атакуваното разпореждане в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №309/17.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№620/2020 г. по описа на ЕРС, в частта с която е отхвърлено, като неоснователно, заявлението на „Кредито" ООД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.И.М., с ЕГН ********** за следните суми: сумата от 687,01 лв. - неустойка, дължима за периода от 23.10.2019 г. до 01.06.2020 г. и сумата от 105.00 лв. - разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Определението е окончателно. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.