Решение по дело №234/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба на Д.С.Н. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0814-000046/29.05.2023 г. на Началника на РУ към ОДМВР Ямбол, РУ Стралджа, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № ******.

Иска се отмяната на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие на материално правните разпоредби. Липсват мотиви в достатъчна степен, в т. ч. и относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Претендира се присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.С.Н., редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител адв. Х.Ч., редовно упълномощена и преупълномощената от нея адвокат Е. М., които поддържат жалбата. Адв. Ч. излага съображения за това, че нормата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, предложение последно, свързва неправомерното поведение на собственика на МПС, за това, че той е предоставил, преотстъпил, разрешил или допуснал по някакъв начин на трето лице – неправоспособен водач да управлява, притежавания от него автомобил. Поддържа искането за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателя, като неин близък родственик.

Ответната страна – Началника на РУ към ОДМВР Ямбол, РУ Стралджа, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото са представени писмени бележка от юрисконсулт З. А. – пълномощник на ответника, в които са изложени съображения за законосъобразността на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена от компетентен орган, при наличието на материалните предпоставка за това и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за евентуална прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

На 27.05.2023 г. около 16.51 часа в с. Л., общ. Стралджа, по път от РПМ І-6 км 425+000 в посока на движение от гр. Бургас към кръстовище „Петолъчката“, С. Д.Н. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил “Ауди А7” с рег.№ ******, собственост на жалбоподателя Д.С.Н., след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП 22-0769-003074 от 24.11.2022 г., връчено на 25.01.2023 г. и влязло в сила на 09.02.2023 г.

За извършеното административно нарушение на С. Д.Н. бил съставен АУАН серия GA № 405098/27.05.2023 г. от Д.Р.Р., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Ямбол, РУ Стралджа (л. 7 от делото). АУАН бил връчен незабавно на Н., който го подписал без забележки. При връчването му били иззети регистрационните табели на автомобила.

На основание съставения АУАН серия GA № 405098/27.05.2023 г. и в съответствие със заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Ямбол (л. 23-24 от делото), Е. П. И., на длъжност началник на РУ към ОДМВР Ямбол, РУ Стралджа, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0814-000046/29.05.2023 г., с която на оспорващия Д.С.Н. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № ******.

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Д.Н. на 19.06.2023 г., който я оспорил пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган с жалба вх.№ 814000-1919/29.06.2023 г.

Към доказателствата по делото е приобщена справка за нарушител/водач на управлявалия процесния автомобил С. Д.Н. (л. 25-26 от делото), както и докладна записка рег. № 814р-5926/29.05.2023 г. (л. 8 от делото).

В хода на съдебното производство по делото бяха разпитани като свидетели К. В. Н. - с.на жалбоподателя и С.К. Н. – с.на жалбоподателя. Двете заявиха, че жалбоподателят Д.С.Н. не е разрешавал на с. си С. Д.Н. да управлява процесния автомобил и това се е случило без негово знание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 326з-99 от 01.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Ямбол, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност началници на РУ при ОДМВР - Ямбол, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 2а, бук. ”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не са опровергани от жалбоподателя въпреки дадените му указания и възможност да направи това в рамките на съдебното производство.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

По делото се установи по безспорен начин, че управлявалият процесния лек автомобил “Ауди А7” с рег.№ ****** С. Д.Н., е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП 22-0769-003074 от 24.11.2022 г., връчено на 25.01.2023 г. и влязло в сила на 09.02.2023 г. Не е спорно, че управляваният от него автомобил е собственост на жалбоподателя Д.С.Н.. Противно на доводите в жалбата, законодателят не е въвел като предпоставка за прилагане на мярката допустителство под никаква форма. За прилагането на ПАМ в конкретния случай е правно ирелевантно обстоятелството каква е причината поради която Н. е управлявал лекият автомобил и дали същият го е направил със или без съгласието/знанието на жалбоподателя, за разлика от прилагането на ПАМ на основание чл. 171, т. 2, б. “м“ от ЗДвП. Следователно, за прилагане на процесната мярка не е необходимо да се обследва наличието на пряко субективно отношение на собственика на превозното средство към извършеното нарушение, т.е. знание или допускане водачът да е неправоспособен или лишен от правоуправление.

В конкретния случай с оспорената заповед административният орган, в рамките на неговата оперативна самостоятелност, е определил период на действие на наложената ПАМ – за срок от 6 месеца, който е минимално предвидения в закона, поради което не е имало необходимост да излага допълнителни мотиви за това. Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ и спазвайки принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, определеният срок за действие на наложената ПАМ, действително съответства на степента на обществена опасност на извършеното нарушение.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът му следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Н. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0814-000046/29.05.2023 г. на Началника на РУ към ОДМВР Ямбол, РУ Стралджа, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № ******.

ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН *********** с адрес: ***, да заплати на ОДМВР - Ямбол направените по делото разноски общо в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

	Съдия: