Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 365 13.10.2021 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор …… като разгледа докладваното от
съдия М. Русев административно дело №267
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.И.Д. *** против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ год. за кампания 2018 год. изх.№02-240-6500/5960
от 01.04.2021 год. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ - Разплащателна агенция, с което по подадено общо заявление с УИН
24/290518/07141 на дружеството е отказано финансово подпомагане, посочено в
таблица 1 в колона №3, в която са отразени намаленията на исканата сума в общ
размер на 128 304.55 лв..
В жалбата са изложени доводи за нищожност на
оспореният административен акт, алтернативно за отмяната му като незаконосъобразен, поради допуснати
съществени изисквания на закона. На първо място, счита, че акта е издаден от
орган, който няма такива правомощия. Правомощия за това има единствено и само
Изпълнителният директор на фонда, но не и неговия заместник. На следващо място,
счита, че актът е немотивиран и е издаден в нарушение на изискванията за форма.
В него липсват подробни и ясни съображения, чрез които да може да се установи
какво и твърдяното нарушение, водещо до отказ за оторизирани на съответните
субсидии, както и с кой нормативен акт се обосновава то. Излага конкретни
оплаквания по отношение на отказа за „Специално плащане за култура – памук“ в
размер на 118 848.05 лв., като не са посочени причините за постановеният отказ,
като аналогични са съображенията и за намалението от 2 837.16 лв. по
„Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда – зелени директни плащания“, както и по схеми/мерки „Подмярка
13.2/НР“, „СЕПП“, „СПП“ и „СПК“. Бланкетно са изброени различни разпоредби от
нормативни актове /като Наредба №5 от 27.02.2009 год./. Въз основа на подробно изложените
съображения моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата - Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция гр. София, в
представено писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.В. излага доводи за неоснователност на жалбата.
При извършените административни проверки е установено застъпване на заявените
площи в размер на 0.03 ха, които са отпаднали поради липса на правно основание
за тяхното ползване. По СЕПП са заявени 1606.49 ха, а установените в допустимия
слой са 166.07 ха. Разликата се дължи на не включването на част от земите в
допустимия в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, създаден
от МЗХГ, като окончателния специализиран слой е утвърден със Заповед №РД-09-229
от 01.03.2019 год. на Министъра на земеделието, храните и горите. Не се твърди,
а и не се установява от жалбоподателят същата да е оспорена от негова страна. По
схемата „Специално плащане за памук“, жалбоподателят за да получи финансиране е
следвало да представи в срок до 01.12.2018 год. сключен договор за изкупуването
на произведената от него продукция. Такъв не е представен от него, поради което
е отказано и финансирането в пълен размер, като не са му наложени санкции. По
схемите за директни плащания е наложена ставка на корекция, определена съгласно
чл.26 от Регламент 1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент 1307/2013, като
11 367.89 лв. са възстановени. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условия на евентуалност прави
възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят в настоящото производство Д.И.Д. е земеделски стопанин по смисъла на §1,
т.23 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) регистриран с УРН 229382 в ИСАК.
На 12.05.2018 год. жалбоподателят подава Заявление
за подпомагане /плащане/ за 2018 год. с УИН 24/290518/07141 /лист 75 от адм.
дело №302/2021 год. по описа на АССЗ/ по схеми и мерки за подпомагане, сред
които СЕПП, СПП, ЗДП, СМлК, ЕЖСК, СПК, ПНДП, ПНДЖ 1, специално плащане за
култура – памук /памук/, Биологично земеделие и компенсаторни плащания за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2/НР2 за
парцели находящи се в землищата на с. Горно Белево, с. Изворово, с. Рупките, с.
Спасово и с. Черна гора. В Приложението за кандидатстване по тази мярка е
посочено направление „Биологично земеделие“. Представена
е таблица на заявените площи и схеми като за СЕПП са декларирани 1606.49 ха, по
ПНДП – 1568.89 ха, по ЗДП 1606.49 ха, по Мярка 13.2/НР2 574.81 ха по СПК
396.34 ха и специално плащане за култура – памук /памук/ 92.61 ха. В Таблицата ЕНП
са декларирани шест парцела, с обща площ 80.81079 ха. Към заявлението са
приложени и таблици за животните, които не са предмет на настоящето
уведомително писмо, респективно на настоящето съдебно производство. Поет е
ангажимент за биологично растениевъдство, като за 2018 год. е намалена площта
за която е поет ангажимента. Приложена е
и таблица на използваните парцели, върху които се отглежда памук, като
парцелите са разположени в землището на с. Горно Белево. На 30.05.2018 год. жалбоподателят подава Заявление
за подпомагане /плащане/ за 2018 год. с УИН 24/290518/07141 /лист 291 от адм. дело №302/2021 год. по описа на АССЗ/
по схеми и мерки за подпомагане, сред които СЕПП, СПП, ЗДП, СМлК, ЕЖСК, СПК,
ПНДП, ПНДЖ 1, специално плащане за култура – памук /памук/, Биологично
земеделие и компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения /Подмярка 13.2/НР2 за парцели находящи се в землищата на
с. Горно Белево, с. Изворово, с. Рупките, с. Спасово и с. Черна гора. Към
заявлението са приложени таблици, в които са отразени данни, идентични с тези
по подаденото заявление от 12.05.2018 год.
С уведомително писмо №02-240-6500/5960 от 01.04.2021
год., издадено от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ -
гр. София, е намалено финансирането за 2018 год., като за подмярка 13.2/НР
намалението е в размер на 10.72 лв., по СЕПП в размер на 5 791.32 лв. и
984.86 лв. поради достигане на таван на субсидията, по СПП – в размер на
4 126.50 лв., по СПК – в размер на 759.04 лв., по Специално плащане за
култура – памук 118 848.05 лв. /отказ на цялата искана сума/, по ЗДП – в
размер на 2 837.16 лв. В таблицата е отразена и исканата за възстановяване
сума от ДФ „Земеделие“ в размер на 11 367.89 лв., която е оторизирана. Съгласно
даденото пояснение към таблицата, намаленията се отчитат:
-
Намаления на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.
-
Намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от
Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания;
-
Наложена ставка на корекция /“финансова корекция“/,
определена съгласно чл.26 от Регламент /ЕС/ №1306/2013 и чл.4, пар.1 от
Регламент /ЕС/ №1307/2013;
-
Линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2, буква в/
от Регламент №1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е/, т.iii от
Регламент за изпълнение –809/2014 на комисията;
По отношение на колона 5 е отразено, че в „Намаления
поради достигане на таван на субсидията“ са отчетени намаленията на плащанията
по СЕПП поради достигане на допустимата левова равностойност, съгласно чл.43а
от ЗПЗП.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира от правна страна следното:
Оспореното по делото Уведомително писмо изх.№02-240-6500/5960
от 01.04.2021 год. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ - Разплащателна агенция обективира волеизявление на административен
орган, с което след проведено административно производство по чл.41, ал.2 и сл.
от ЗПЗП се приключва процедурата по заявление УИН 24/290518/07141 за
подпомагането за 2018 год.. По своето съдържание писмото обективира частичен
отказ за финансово подпомагане по подаденото заявление, с което засяга
неблагоприятно имуществените права на жалбоподателя. Следователно оспореното
писмо като издадено от административен орган след прилагане на регламентираната
административна процедура, както и с оглед своето съдържание и правни последици
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.
Оспореното уведомителното писмо е получено лично
от жалбоподателя на 09.04.2021 год. /видно от разпечатката от системата ИСУН –
лист 24 от адм. дело №302/2021 год. по описа на АССЗ/, а жалбата е депозирана
на по пощата на 22.04.2021 год. /видно от направената справка в сайта на „Български
пощи“ЕАД и от приложената обратна разписка на лист 13 от адм. Дело №302/2021
год. по описа на АССЗ/. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че подадената
жалба се явява процесуално допустима, като подадено от лице имащо правен
интерес от направеното оспорване и в предвиденият от закона 14 дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт, обективиран в
Уведомително писмо изх. изх.№02-240-6500/5960 от 01.04.2021 год., е издаден в
рамките на предоставената на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ-РА,
делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на ЕС (§1, т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие“ е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а,
ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според
чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ е предоставено да
взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително по ПРСР 2014-2020.
Със Заповед №03-РД/715/ 23.07.2019 год. и на основание чл.20,т.2 и т.3 и чл.20а,
ал., 1, 2 и 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на
Заместник-изпълнителния директор Петя Славчева /т.2 от заповедта/, правомощието
да издава и подписва уведомителните писма за одобрените и неодобрените за
участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение
ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и
климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наведеното в жалбата
оплакване за нищожност на акта, поради издаването му от некомпетентен орган е
неоснователно.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона
писмена форма, и при наличието на законоустановени реквизити, като в
съдържанието му обаче не са изложени конкретните фактически основания,
обосновали намаление на исканото финансиране.
На първо място, не е спорно между страните, че
жалбоподателят с декларация от 26.09.2018 год. се е отказал от двойно
декларираните площи от негова страна, касаещи заявеният имот с кадастрален
номер 68182-000-138 /БЗС 68128-292-1/ в землището на с. Спасово /лист 361-370
от адм. дело №302/2021 год. по описа на
АССЗ/. Не е спорно също така, че в указаният срок – до 01.12.2018 год. същият
не е представил договор за изкупуването на продукцията памук, а същият е
представен едва на 25.10.2019 год., видно от молбата му /лист 39-56 от делото/.
Резултатите от извършените кръстосани проверки,
както и от проверките по подаденото заявление са обективирани в съответните
протоколи и документи /контролни листа Директни плащания – лист 25 от адм. дело
№302/2021 год. по описа на АССЗ/, от които е видно, че жалбоподателят не е
предоставил сключен договор за изкупуване на произведената от него продукция от
културата памук в срок; резултати от
автоматични проверки от 12.05.2018 год. на въведените в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2018 год. /лист 134-138 от адм.
дело №302/2021 год. по описа на АССЗ/, от които е видно, че са открити 5
несъответствия – парцел с ЕНП, което не е заявено – 68 единици, заявени парцели
с угари, междинни култури или зелено покрития, азотфиксиращи като ЕНП – 6
единици, фермерски блокове без физически блок -
4 единици, заявена по-голяма площ в сравнение с допустимата за дадена
геометрия – една единица, заявена площ или част от нея, попада извън полигона с
правно основание, информация за стопанство – една единица, недекларирани на
същите площи по направление Биологично растениевъдство, спрямо площите с
ангажимент – две единици, както и че следва да се спазва Заповед на Министъра
на земеделието, храните и горите №09-192/28.02.2018 год., а резултатите от
кръстосани проверки на въведените проверки на въведените данни в заявление за
подпомагане, извършени на 30.05.2018 год. /лист 350-354 от адм. дело №302/2021
год. по описа на АССЗ/, при които са установени 5 несъответствия – същите като
при проверката, извършена на 12.05.2018 год.
Според настоящият съдебен състав, дадените пояснения
към табличната част на писмото, по своята същност не може да се приеме, че представляват
мотиви към конкретния административен акт. Те са еднакви за всички уведомителни
писма, а за конкретния кандидат
не е посочено какво конкретно е установеното нарушение.
Актът в оспорената му част не отговаря на
изискванията за форма, тъй като не съдържа каквито и да било фактически и
правно основания за издаването му. Съдът приема, че това е така, тъй като в
Таблицата №1 „Оторизирани суми“ в колона 3 „Намаления“ (това е частта от акта,
която се оспорва) са посочени само общо суми в лева, а в обяснителната бележка
за колоната е видно, че „намаленията“ биха могли да бъдат формирани на различно
фактическо и правно основание, като е възможно да са осъществени заедно или
поотделно множество различни хипотези: 1. намаления на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
2. намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от
27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“),
определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, §1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4. линейно намаление съгласно чл.51, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т. iii от
Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията; 5. линейно намаление
съгласно чл.65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано
съгласно чл.6, параграф 2, буква е), т.iii от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 на Комисията. От акта не става ясно на кое от посочените основания или
на кои от посочените основания и респ. в каква степен на всяко от тях, е
формирано съответното намаление за конкретната схема/мярка. Изискването за
мотивиране на акта чрез посочване на правните и фактически основания за
издаването му представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
която се проявява в две насоки. От една страна чрез излагането на мотивите се довежда
до знанието на страната съображенията, поради които административният орган е
издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага
страните в избора на защитни средства при оспорване на акта. Наред с това,
наличието на мотиви подпомага контрола за законосъобразност, който съдът
упражнява над оспорения акт. Липсата на каквито и да било мотиви в оспорения
акт е такова съществено нарушение на изискването за форма, че прави актът
незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна.
Този порок на акта не може да бъде преодолян нито
чрез съдържащите се в административната преписка документи, нито чрез
представените писмени бележки по делото, доколкото съдържащите се там данни
също не насочват конкретно за всяка една от мерките/схемите как е формирано
съответното намаление и по отношение на кои/колко като площ имоти действа всяко
едно от възможните намаления за отделните схеми/мерки. Действително по делото
са представените документи от извършените административни проверки, респективно
установеното при тях, но същото не може да се приеме, като конкретни, ясни и
пълни мотиви. От тях отново не може да се извлекат мотиви по коя мярка същите
са приложими и се отнасят. Така например не е ясно кое наложило намаление по
подмярка 13.2/НР 2 с 10.72 лв. - не представянето на договор за изкупуване на
продукцията, двойно декларирани площи, недопустима площ, неспазване на срока за
подаване на заявлението или т.н. Всичко това е необходимо да намери конкретно
изражение н оспореното уведомително писмо, за да се осъществи адекватен съдебен
контрол относно установените от административният орган факти, както и дали
същите са подведени под приложимите материално правни разпоредби. Аналогични са
съображенията за отразените намаления по СЕПП, СПП, СПК и по ЗДП.
Изключение е само по отношение на схемата за
специалното плащане за културата памук, по отношение на което е отказано изцяло
плащането на исканата сума. Действително в чл.17, ал.2, т.2 от Наредба №3 от
17.02.2015 год. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания, е предвидено, че кандидатите за подпомагане по схемата, предоставят
сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от културата
памук, а когато са производители и преработватели едновременно, могат да
предоставят и складови разписки до 1 декември на годината на кандидатстване в
съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция (ДФЗ – РА), по постоянен адрес на кандидата – физическо лице, или адрес
на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.
Документите се подават лично или чрез представител, упълномощен с нотариално
заверено пълномощно. Не е посочено обаче в нито наредбата, нито в ЗПЗП, до
какво води това не представяне на договора. Същото не е посочено като основание
за намаляване на исканото плащане, в дадените пояснения под таблицата. В този
смисъл, не надлежно посочено конкретното правно основание за пълен отказ на
исканото финансиране в тази му част.
Отделно от това, във връзка с резултатите от
кръстосаните проверки, както и от контролните листи, следва да се посочи още,
че дори изложените в тях мотиви да бяха ясни и пълни, то те не биха могли да
поправят порока във формата на оспорения административен акт, тъй като не
изхождат от издателя на акта. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975
год. на ОСГК, което не е отменено и респ. не е загубило значение, доколкото
уредбата в изискванията за посочване на правни и фактически основания в
административните актове не е променена с АПК, спрямо ЗАП (отм.); неизлагането
на мотиви в оспорения акт може да бъде санирано чрез допълнително установени
факти или мотиви, само когато те изхождат от същия административен орган, който
го е издал, каквато очевидно не е настоящата хипотеза.
Недопустимо е на следващо място едва в хода на
съдебното производство, съдът да формира предположения какви са били
действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания
акт и въз основа на какви конкретни факти те са основават. Липсата на ясно и
точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава
правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в
невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него
краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален
съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за
постановяване на оспорения акт.
По тези съображения съдът намира жалбата за
основателна, тъй като оспореното уведомително писмо изх.№02-240-6500/5960 от 01.04.2021
год., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
- Разплащателна агенция, е незаконосъобразно. Липсата на мотиви препятства
упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на
подложения на съдебен контрол административен акт.
Преписката следва да се изпрати на ответника –
Заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за 2018 год. с УИН 24/290518/07141
от 22.05.2018 год., подадено от Д.И.Д.,
при спазване на процедурата по издаването му и дадените по-горе указания по
прилагане на закона.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 3 730.00 /три хиляда
седемстотин и тридесет/ лв. от които 10.00 лв. за внесена държавна такса и 3
720.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 20.09.2021 год., платено в брой.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Д.И.Д. *** Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ год. за
кампания 2014 год. изх.№02-240-6500/5960 от 01.04.2021 год. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна агенция за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за 2018
год. с УИН 24/290518/07141 от 22.05.2018 год., подадено от Д.И.Д., при спазване на дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция гр. София, бул.“Цар Борис ІІІ“№136 да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** с
постоянен адрес *** сумата 3 730.00 /три хиляда седемстотин и тридесет/лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: