№ 148
гр. Търговище, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243500600430 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат А. Д. –
защитник на подсъдимия Ш. Ю. И. от с. *****, общ. ***** срещу присъда от
18.08.2022 год., постановена по НОХД № 260/2021 год., по описа на РС –
Омуртаг, с която съдът е признал подс. Ш. И. за виновен, за извършено
престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Наложено му е наказание
Пет месеца „лишаване от свобода“, което наказание е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“ в размер на Десет хиляди лева.
Във въззивната жалба, адвокат Д. изразява несъгласие с постановения
съдебен акт. Твърди, че съдът не е отчел правилно част от доказателствата, а
другите не е зачел. Посочва, че подс. И. не е бил уведомен по законния ред за
наложената му карантина и не се е запознал със съдържанието на
предписанието. Относно подписа му върху наложената карантина посочва, че
този подпис е бил положен на електронен екран, като е било обърнато на 180
градуса и не е било невъзможно прочитането му. Не е било отчетено, че И. е
дошъл в България за 48 часа, за да вземе инвалиден стол на майка си и за
1
нейното лечение в Германия. В срока по чл.320, ал.4 от НПК с молба са
допълнени доводите в жалбата.
Моли въззивната инстанция да отмени присъдата на РС-Омуртаг, и да
постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан.
В насроченото съдебно заседание възз. Ш. И. редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба срещу присъдата на РС –
Омуртаг. Счита, че престъплението е доказано по един безспорен и
категоричен начин. Счита, че наказанието, което е наложено на подсъдимия е
в рамките на закона. Същевременно посочва, че: с оглед на изминатия период,
който е изминал от извършване на престъплението, както и от постановяване
на присъдата; поводът за пътуване на подсъдимия, като той още при
пристигането си е имал обратен билет; не е бил заразен, при всичките тези
обстоятелства водят до извода, че може да се наложи наказанието при
условията на чл.55 от НК. Счита, че с оглед изминатия период от време
наложеното наказание би било несправедливо тежко спрямо обществената
опасност на извършеното и на дееца най-вече. Предлага да се измени
присъдата, като на подсъдимия му се наложи наказание „Пробация“, като не
му се налага и кумулативното наказание „Глоба“.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в жалбата, наведените
доводи от страна на страните във въззивното производство и изцяло
правилността на обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК,
констатира следното:
Районният съд е възприел следната фактическа обстановка:
Във връзка с разпространението на заразната болест „COVID 19“,
свързана с настъпване на смъртни случаи сред хората, съгласно Решение от
13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. на
територията на Република България било въведено извънредно положение,
считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. В последствие този крайният
срок бил удължен до 15 май 2020 г. Тъй като разпространението на заразната
болест продължило и след изтичане на този срок Министерския съвет на
Република България издал Решение № 325 от 14.05.2020 г., със следното
2
съдържание:
1.Обявява извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19
и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.;
2.Министърът на здравеопазването по предложение на главния
държавен здравен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки
за територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите.“
Обявената с цитираното по-горе решение извънредната
епидемиологична обстановка била удължавана с няколко последващи акта на
МС, включително - Решение № 72 от 26.01.2021 г. с което била удължена до 30
април 2021 г.
В изпълнение на решенията на Министерски съвет, министърът на
здравеопазването на Република България издал множество заповеди с които
въвеждал различни противоепидемични мерки. На 31.03.2021 г. министърът
на здравеопазването издал Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г., с която били
регламентирани забрани за влизане на територията на Република България.
При действието на посочената заповед гражданите на Република България
имали право да влизат на територията на страната при определени условия.
Съгласно т. 5 от заповедта влизащите на територията на Република България
български граждани пристигащи от държави - членки на ЕС, представляващи
рискови зони, следвало да представят документ, показващ отрицателен
резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по
метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 /PCR-
тест/, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. При
липса на такъв документ, съгласно т. 8 от заповедта лицата се поставяли под
карантина за срок от 10 дни в дома им или в друго място за настаняване, което
лицето следвало да посочи. Поставянето под карантина следвало да стане с
предписание до лицето, издадено от директора на съответната РЗИ или
упълномощено от него лице. В точка 9 от заповедта било регламентирано, че
директорът на съответната РЗИ можел да отмени издаденото предписание за
поставяне под карантина на лицата по т. 8, при представяне на документ,
показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в
3
страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване
на COVID-19. Предписанието се отменяло в срок до 24 часа от представяне на
документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по
посочения метод .
Подс. Ш. И. от живеел и работел във *****. В средата на м. април 2021 г.
той решил да се върне в Република България, за да вземе със себе си в
Германия своята майка, която имала здравословни проблеми. На 13.04.2021 г.
И. пристигнал със самолет на Летище /Аерогара/ - Варна и тъй като Германия
към този момент попадала в рискова зона, в съответствие с т. 5 от Заповед №
РД-01-196/31.03.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването,
подсъдимият следвало да представи изследване по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19, проведено до 72 часа преди
влизането му в страната, за да не бъде поставен под карантина. Тъй като И. не
представил такова изследване директорът на РЗИ - Варна издал предписание
№ 210413/271340 за поставяне на И. под карантина в съответствие с т. 8 от
цитираната заповед. С това предписани И. бил поставен под карантина за срок
от 10 дни - в периода от 13.04.2021 г. до 22.04.2021 г., която следвало да
изпълнява на адрес: с. *****, общ. ***** ул. *****. Предписанието било в
електронна форма и И. бил запознат с него, като положил подпис върху
екрана на електронното устройство. На същата дата - 13.04.2021 г., И.
подписал на хартиен носител и разписка за връчена декларация за запознаване
с предписание за поставяне под карантина с индивидуален идентификационен
код 210413/271340.
На 14.04.2021 г. в лаборатория в гр. ***** на И. бил направен т. нар.
бърз тест за COVID-19, резултата от който бил отрицателен, но тъй като
изследването не било по метода на полимеразна верижна реакция за доказване
на COVID-19, не били налице основания за отмяна на предписанието за
поставяне под карантина на подсъдимия. Въпреки това, тъй като И. бил
закупил предварително за себе си и за майка си билети за полет към ФРГ на
15.04.2021 г., вечерта на 14.04.2021 г. подсъдимият напуснал адреса, на който
следвало да изпълнява карантината - с. *****, общ. ***** ул. *****, и
отпътувал заедно с майка си за гр. Варна.
Подс. И., заедно с майка си се явил при св. Б.В. - служител на гранична
полиция при Летище /Аерогара/ - Варна, която осъществявала граничен
4
контрол на първа линия на пътниците за полет W64509 гр. Дортмунд,
Германия. Свидетелката започнала да обработва документите на И. и неговата
майка, при което извършила проверка в ГИС „Ковид“ на МВР и установила, че
подс. И. е с наложена карантина за периода от 13.04.2021 г. до 22.04.2021 г. и
го отклонила за контрол на втора линия, който бил осъществяван от св. Х..
Последният снел обяснение от И. и на осн. чл. 64, ал. 1 от ЗМВР издал
разпореждане № 6572/15.04.2021 г., с което задължил подсъдимия да се
завърне на адреса, на който следвало да изпълнява наложената му карантина.
По случая било образувано ДП.
Според приетото заключение на съдебно - графологична експертиза
подписа в Предписание с индивидуален идентификационен код 210413/271340
за поставяне под карантина е положен от И..
Според приетото заключение на втората съдебно - графологична
експертиза подписа в разписка за връчена декларация за запознаване с
предписание за поставяне под карантина с индивидуален идентификационен
код 210413/271340, с дата 13.04.2021 г., в графа „подпис“ в е положен от И..
Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на
задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение
на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, е достигнал до задълбочени и
обосновани правни изводи, касаещи обстоятелството, че е доказано по един
безспорен и категоричен начин от субективна страна, че подсъдимият Ш.И. е
извършил престъплението по чл. 355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Всички
доказателства са анализирани от първоинстанционният съд поотделно и в
тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК,
в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно
кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ОСТ, по
отношение на тази част от съдебния акт, не са допуснати нарушения във
връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по
разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата
обстановка на деянието е очертана в нужния обем. ОСТ изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в
мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на
разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тези разпити,
приетите експертизи и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.
5
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107,
ал. 3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства,
събрани в наказателното производство.
Първостепенния съд не е дал вяра на обясненията на подс. И. в частта
им, в която твърди, че не бил запознат с предписанието за поставянето му под
карантина, не бил уведомен по какъвто и да е начин за същото, както и че не
му било известно, че е необходимо да му бъде направен PCR-тест, а не т. нар.
бърз тест, и да представи резултата от изследването, за да бъде отменено
предписание, и е счел тези негови твърдения за защитна версия.
Настоящият състав напълно споделя с този извод на първата инстанция.
В съдебното заседание пред РС са назначени и приети две графологически
експертизи. Първата относно уведомяването на предписанието за поставянето
на И. под карантина. Същото е е приложено по делото на хартиен носител.
Втората за приложената разписка за връчена декларация за запознаване с това
предписание, като и двата документа са подписани, като съгласно
заключението на вещото лице, подписите са положени от подс. И.. След като
това е така, правилно първостепенния е приел, че на 13.04.2021 г. подсъдимият
е бил запознат с издаденото му предписание и съответно уведомен, че е
поставен под карантина за срок от 10 дни, считано от 13.04.2021 г.
Правилно са кредитирани показанията на разпитаните по делото
свидетели В. и Х.. Двамата свидетели посочват, че на 15.04.2021 г., на Летище
- Варна, при обработка на документите на И., е установено, че подсъдимият е
поставен под карантина за периода от 13.04.2021 г. до 22.04.2021 г.
С оглед посоченото, правилно е прието, че на 15.04.2021 г. подсъдимият
е нарушил издаденото предписание за поставянето му под карантина, като е
напуснал адреса, на който е следвало да изпълнява същото и е отишъл до
летище - Варна с намерение да пътува до ФРГ, с полет до гр. Дортмунд.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно,
под формата на вината - пряк умисъл.
По наведените доводи и възражения от страна на защитата.
По отношение на това, че подс. И. се е подписал върху електронен екран,
който е бил обърнат на 180 градуса. Съдът счита, че това възражение за
неоснователно. Независимо дали подписа е положен на хартиен или
6
електронен носител, същият удостоверява, че е запознат с подписания
документ. Още повече, че в днешният дигитален свят все човече ще бъде
ограничено използването на хартия. Относно това, че екрана е бил на 180
градуса. Това не води до извода, че подсъдимия не се е запознал с
предписанието. Още повече, че му е връчено самото предписание, както и
разписка, които безспорно е установено, че е получил, което се доказва от
положения подпис.
По другите възражения за причините за извършване за извършване на
престъплението наведени от страна на защитата, съдът ще се спре по долу.
По отношение на наложеното наказание.
Първоинстанционият съд в мотивите си е обсъдил както смекчаващите,
така и отегчаващите вината обстоятелства, като е приел, че е налице превес на
смекчаващите. Като такива е отчел чистото му съдебно минало, липсата на
доказателства по делото поведението на подсъдимия да е предизвикало
непосредствена опасност от заразяване на хора с „COVID-19“, и и липсата на
данни по делото за наличието на други негови отрицателни прояви в
обществото. Към така посочените от съда, следва да се добавят и следите
смекчаващи обстоятелства: подсъдимия е напуснал адреса тъй като е имал
закупен билет за връщане в Германия за себе си и за майка си, която е била
недобро здравословно състояние; направил си е така наречения „бърз тест“,
който е бил отрицателен. РС е приел като отегчаващо обстоятелство - това, че
подсъдимият е напуснал адреса, на който е следвало да изпълнява
предписанието, с което му е наложена карантина, с намерение да напусне
страната, като за целта е пътувал до населено място намиращо се сравнително
далеч от с. *****. Съдът счита, че неправилно съдът е отчел това
обстоятелство като отегчаващо. Това, че е напуснал мястото на карантината се
изразява извършеното престъпление. При така посоченото въззивната
инстанция счита, че няма отегчаващи вината обстоятелства.
Следва обаче да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство и
времето, което е изминато от извършване на престъплението повече от три
години и половина. С което е нарушен правото на справедлив процес.
Нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, параграф 1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКПЧ), включващ и приключване на делото в разумен срок, подлежи на
7
компенсация чрез намаляване на наказанието. Доколкото продължителността
на едно производство е разумна, следва да се преценява в светлината на
конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени в
практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложността на
делото, поведението на подс. Ш. И. и това на компетентните органи. Видно от
материалите по делото причината за забавянето по делото не се дължи на
поведението на подс. И., а на обективни причини свързани с РС – Омуртаг.
След като това е така отчитайки всички смекчаващи отговорността
обстоятелства, въззивната инстанция счита, че следва да приложи чл.55 от
НК, като наказанието Пет месеца „лишаване от свобода“ на основание чл.55,
ал.1 т.2 б.“б“ от НК бъде заменено с наказание „Пробация“, включващо
следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация на настоящ
адрес“ за срок от 8 месеца, като се подписва два пъти седмично; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8
месеца. Същевременно съдът счита, че не следва да се налага наказанието
„Глоба“ на основание чл.55, ал.3 от НК.
При служебната проверка въззивната инстанция не установи основания
за отмяна на постановената от ОРС присъда, като същата следва да бъде
изменена само в частта относно наложеното наказание, като се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1 т.1 във вр. с чл. 334 т.3 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 21/18.08.2022 год. постановена по НОХД №
260/2021 год. по описа на РС – Омуртаг, В ЧАСТА Й относно наложеното
наказание, като:
на основание чл. 55, ал.1 т. 2 б. “б“ от НК ЗАМЕНЯ наложеното
наказание ПЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ с наказание „ПРОБАЦИЯ“,
включващо следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация на
настоящ адрес“ за срок от 8 месеца, като се подписва два пъти седмично;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8
месеца;
8
На основание чл.55, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА наказанието „Глоба“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9