Р Е
Ш Е Н
И Е
№210/6.8.2020г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на 08.07.2020г.в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1579
по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове, намиращи правното си
основание в разпоредбата на чл. 415, ал.
1 вр. чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3100,80 лева, представляваща главница по
договор за потребителски заем № ***сумата от 2586,70 лева, представляваща договорна лихва за периода
20.02.2017г. – 20.11.2019г. и сумата от
775,71 лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 20.03.2017г.
до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 26.09.2019г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1352/2019г. по описа на
РС-Девня.
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника
договор за потребителски заем № ***по силата на който е предоставил на ответника сумата от 3000 лева и закупуването на застраховка от 806,40 лв.
За ответника е възникнало задължение да заплаща 48 месечни вноски – всяка в
размер на 138,25 лева, съставляващи изплащане на главница по заема и
оскъпяването й, съгласно уговорения годишен процент на разходите и годишния
лихвен процент. Излага, че ответникът е извършвал плащания на две вноски по
кредита, поради което и основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца е
станало автоматично предсрочно изискуемо на 20.03.2017г. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение на адреса, деклариран в договора. Ищецът е подал
заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който е възразил, поради което и в
законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо ответника
дължимостта горните суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на
исковете. Излага, че ищецът не е приспаднал суми, които е заплащала по кредита
в размер на 280 лв.
Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието
по делото е експертно заключение на вещото лице Р.С., неоспорено от страните.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски заем с № ***на 26.10.2016 г., между ***като кредитор и Н.В. А. като кредитополучател, е сключен договор
за потребителски паричен кредит в размер на 3000 лева, на 48 погасителни
вноски, всяка от които в размер на 138,25 лева, първата с падеж на
20.12.2016г., а последната с падеж на 20.11.2020г., с годишен процент на
разходите – 45,62 % и лихвен процент – 35,93 %.
В чл. 1 от Договора за кредит, е посочено, че условията по договора за
кредит влизат в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя
и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на
размера на заем по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя.
Кредитополучателят е декларирал,
банковата си сметка, както и че същата
е лично негова, има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е
записана вярно. Според чл. 3 от Договора, предоставянето на посочената сума
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„Брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заем и определена добавка, съставляваща печалбата на
кредитора. Плащането ще се извършва по банковата сметка на кредитора, посочена
в договора. Според чл. 4 от договора, погасителните вноски, посочени в полетата
„месечна погасителна вноска“ и „брой погасителни вноски“, трябва да бъдат
платени не по-късно от определените дати, наречени „падеж“ и посочени в групата
„погасителен план“. Според чл. 5 от
договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Според чл. 10 договорът се прекратява с изпълнението
му от страните, или при упражняване на правото на отказ от договора.
Към договора са приложени и
Сертификати, удостоверяващи, че между ответника, от една страна, като
застрахован, и застрахователите ***и ***е сключен договор за застраховка
„Защита на плащанията“, при упоменати
застрахователни рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено
ищцовото дружество.
Представена е покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем от дата 10.08.2017г. и обратна
разписка за връчване на дата 17.08.2017г.
По делото са приети като
писмени доказателства и извлечение по кредит, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, медицински въпросник за
приемане ан застраховка.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че сума в
размер на 2 895 лева е била
преведена на Н.В.А. по банкова сметка, ***, че е идентична с банкова сметка, ***.1
от договора. Основанието за превода е “ СЪГЛ. ДОГОВОР ***“ . Сумата представлява разлика
между размера на кредита от 3000 лева и такса ангажимент от 105 лева. Общо
извършените плащания по договора за кредит са на стойност 276,50 лева, като по
отделни компоненти сумите са : платена сума от 138,25 лева на 20.12.2016г., от
които 121,45 лева лихва и 16,80 лева застраховка и платена сума от 138,25
лева на 20.01.2017г., от които 121,45
лева лихва и 16,80 лева застраховка. Размерът на задължението към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК е: 3000 лева главница; 614,15 лева
-възнаградителна лихва от 20.01.2017г. до 17.08.2017г.; 100,80 лева
застрахователна премия от 20.02.2017г. до 20.07.2017г. и 646,80 лева законна
лихва за периода от 20.02.2017г. до 26.09.2019г.
От правна страна. Съдът намира, че при сключване на процесния
договор за кредит ***е спазена предвидената в ЗПК писмена форма на хартиен носител, съдържанието
му отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и
място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му,
размер на ГЛП. От друга страна в общата сума за
връщане от ответницата е включена и такса ангажимент от 105 лева. Съгласно чл.2
от договора това е такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове,
посочено е още, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле такса ангажимент от
общия размер на кредита. поради това съдът приема,че таксата ангажимент от 105
лв. представлява такса по усвояване на кредита, поради което и на осн.чл.10а,
ал.2 ЗПК тя въобще не се дължи от ответницата, тъй като кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Също доколкото в сертификатите за уговорената и сключена застраховка, подписани от кредитора и
застрахованото лице, се съдържат уговорки относно претендираната от ответницата
застрахователна премия, посочена и в договора за кредит, съдът приема, че и
спрямо тях следва да са спазени изискванията на ЗПК. И без техническа
експертиза е видимо, че сертификатът е изготвен на шрифт по-малък от 12, който
е трудно четлив и което само по себе си е самостоятелно основание за
недействителността на договора в тази му част
по чл. 22 във
вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Също съгласно разпоредбата на чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора. Представените сертификати не представляват
застрахователна полица, нито могат да бъдат разглеждани като друг писмен
документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не са
подписани от представител на посочените застрахователи***и ***или от
представител на застрахователния агент ***, а са подписани само от ответницата
и от кредитора по договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на
чл.344 КЗ може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или
свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не
замества самия договор. Поради това съдът приема, че не се дължи сумата,
посочена в договора като застрахователна премия предвид липсата на
доказателства за сключването на застрахователен договор, по силата на който
ответницата да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на
застрахователя чрез кредитора по
договора за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията. Съгласно т. 18
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Видно от представената обратна разписка на
л.41 от материалите по делото ответницата е уведомена за обявената предсрочна
изискуемост на вземанията по договора на 17.08.2017г. При настъпване на предсрочна изискуемост съгласно
договора за кредит, остатъкът от главницата е дължим в пълен размер, като от
заключението на вещото лице е видно, че нетната, получена от длъжника,
сума е в размер на 2895 лв./от договорените 3000 лв. са
приспаднати и удържани 105 лв.-такса ангажимент /. При това положение следва да
се приеме, че иска за главница е основателен и следва да бъде частично уважен
за сумата от 2895 лева и отхвърлен за горницата до претендираните 3100,80 лева.
Съгласно установения по делото факт на настъпване на
предсрочна изискуемост, считано от 17.08.2017г., то именно до този момент са
явява и дължима уговорената възнаградителна лихва - така
ТР №3/27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ОСГТК
на ВКС. Договорните лихви, начислени за ползване в
рамките на уговорения срок по погасителен план до дата на настъпване на предсрочна изискуемост на 17.08.2017г.
възлизат на 614,15 лв. съгласно
изложеното от вещото лице. След този момент възнаградителната лихва не следва
да се начислява поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и правото
на ползване на кредита занапред. От размера на тази сума следва да бъдат
приспаднати сторените плащания от ответницата за застрахователна премия в
размер на 33,60 лева и така предявеният иск за договорна лихва следва да бъде
уважен за периода 20.02.2017г. – 17.08.2017г. и за сумата 580,55 лева и
отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 775,71 лева
и за периода 18.08.2017г. -20.11.2019г. По отношение на иска за лихва за забава в размер на
законната лихва размерът на същия съдът определи след използване на
общодостъпен интернет каликулатор на 606,51 лева, до който размер и за периода
от 20.03.2017 г. до 03.09.2019 г. искът се явява основателен, като искът следва
да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 606,51 лева до
претендирания размер от 775,71 лева.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да
присъдят разноски от 346,26 лева в настоящето производство съразмерно с
уважената част от исковете и разноски в размер от 113,22 лева в заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете. Съдът намира, че
съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.В.А.,
ЕГН **********,***, дължи на ******сумата
от 2895 лева / две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева/, представляваща
главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК -26.09.2019г. до окончателното
плащане, сумата от 580,55 лева / петстотин и осемдесет лева и 55 стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода 20.02.2017г. до 17.08.2017г., сумата
от 606,51 лева / шестотин и шест лева и 51 стотинки/ , представляваща лехва за
забава за период от 20.03.2017г. до 03.09.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1352/2019г. на РС Девня, като отхвърля иска за главница за разликата над
уважения размер от 2895 лева до претендирания размер от 3100,80 лева, иска за
договорна лихва за разликата над уважения размер от 580,55 лева до
претендирания размер от 2586,70 лева и за периода 18.08.2017г. -20.11.2019г и иска за лихва за забава за
разликата над уважения размер от 606,51 лева до претендирания размер от 775,71
лева
ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН **********,***, да заплати на ******сумата
от 113,22 лв. /сто и тринадесет лева и 22 стотинки /, представляваща разноски в
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 346,26 лв. /триста четиридесет и шест лева и 26
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото исково производство
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................