Р Е Ш
Е Н И Е № 104
Гр. Сливен, 10.06.2019
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 48 по описа
на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от М.К.Е. ***
срещу издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване
на публично държавно вземане № 3/22.01.2019 г., с който на М.Е. е отказано пълно
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779,00 лв.,
представляваща второ плащане по Договор № 20/06/3/0/02758/29.03.2017 г. и е
определено на същата подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 19 558,00 лева, като е определено, че дължимата сума от
19 558,00 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на
връчване на акта, ведно с дължима лихва.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че договорената
инвестиция е извършена по размер и в срок. Копие от платежното нареждане се
изисквало само ако има плащане по фактура и банково извлечение от банката от
деня на извършване на плащането, доказващо плащане от страна на ползвателя на
разходите за дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнес –
плана, съгласно т. 5 от раздел I – Общи документи
от приложение № 11 към чл. 33 ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016
г. за прилагане на подмярка „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. В случая нямало издадена фактура,
тъй като се касаело за граждански договор с физическо лице, поради което
неправилно административният орган счел, че плащането не е направено по
надлежния ред. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт, с
претенция за разноски.
В открито съдебно заседание оспорващата,
редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен адв. Ст. Р. ***, който поддържа жалбата и
моли съда да я уважи, като присъди направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание административният
орган – Директор на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк Д. Б.,
която оспорва жалбата. От доказателствата се установявало, че жалбоподателят не
е изпълнил своя ангажимент да извърши инвестиция като закупи ДМА - трактор с
минимална стойност 2000 евро. С по-късното закупуване на косачка и тороразпръсквачка нямало как да се приеме, че този
ангажимент е спазен. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски за
процесуално представителство.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващата М.К.Е. била регистрирана
с Уникален регистрационен номер (УРН) 666345 в ДФ „Земеделие”. Съгласно
подадено от същата заявление за подпомагане и бизнесплан
към него, Е. заявила като цел увеличаване икономическия размер на стопанството
с минимум 2000 евро, измерен в стандартен производствен обем, преминаване на
обучение, създаване на най – малко два дка нови трайни насаждения, ягодоплодни и лозя, вкл. винени, както и подобрена
механизация на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини
съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство – инвестиция в
размер най –малко левовата равностойност на 2000 евро. Съобразно таблица 8 към
бизнес плана – Описание на планираните инвестиции и дейности, които ще бъдат
извършени в рамките на периода за проверка, планираните такива включват трактор
и създаване на прасковена градина от 3,6 дка, с избрана крайна дата на инвестицията
2017 г. за трактор и 2018 г. за градина. В таблица 12 от плана – Описание на
основните разходи по дейности и инвестиции, които ще бъдат извършени в рамките
на периода за проверка е вписан „трактор“ на стойност 5 000,00 лв.
На 29.03.2017 г. между ДФ „Земеделие“
и М.Е. бил сключен Договор № 20/06/3/0/02758 за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът бил
сключен на основание чл. 27 ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/10.06.2016
г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и Заповед за одобрение на
заявлението за подпомагане № 03-200-РД/86 от 28.03.2017 г. на Директора на ОД
на ДФ „Земеделие“ – Сливен. Съгласно чл. 3 от същия, одобрената помощ е в
размер на 29 337,00 лв., като се предоставя на два етапа: първо плащане в
размер на 19 558,00 лв., което се извършва в срок до два месеца от датата
на сключване на договора и второ плащане в размер на 9 779,00 лв., което
се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен
номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11към
Наредба № 10/10.06.2016 г. заявка за второ плащане, в
случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място
относно изпълнението на бизнесплана и извършен анализ
за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения
бизнес план, съгласно чл. 8 ал. 5 от договор. Неразделна част от договора са
Приложение 2, в което са заложени в табличен вид като инвестиции в дълготрайни
материални и нематериални активи – закупуване на трактор и създаване на
прасковена градина и В Приложение 3 – Таблица за специфични цели и резултати. В
последното е заложена цел – увеличаване на икономическия размер на стопанството
с минимум 2000 евро, измерен в Стандартен производствен обем и като специфични
резултати – създадени нови трайни насаждения – най – малко 2 дка и подобрена
механизация на стопанството чрез закупуване на селскостопанска техника, машини,
съоръжения и оборудване за нуждите на земеделското стопанство, инвестиция в
размер най-малко левовата равностойност на 2000 евро.
По подадена от Е. заявка за плащане,
с Решение № 20/06/3/0/02758/2/01/03/01 на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Ямбол било одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 19 558,00
лв., като същата била изплатена на 13.04.2017 г.
С Договор за продажба на земеделска
и горска техника от 30.11.2017 г. М.Е. закупила трактор марка Т25А, с рег. № СН
00775 за сума в размер на 1 000,00 лева., като продажната цена била
заплатена по банков път. Тракторът бил зарегистриран на същата дата, видно от
Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника.
На 10.09.2018 г. М.Е. подала до
органа Заявка за второ плащане № 20063002758301, в която заявила, че е
извършено подобряване механизацията на стопанството чрез закупуване на
селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на селското
стопанство, като приложила (освен изискуеми документи за стопанството) договор
за продажба на земеделска и горска техника, по силата на който е придобила
правото на собственост върху трактор Т25А за сумата от 1 000,00 лева, приемо-предавателен протокол и за същия, платежно нареждане
за заплащане на цената и свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника.
На 10.09.2018 г. била извършена
проверка на място и съставен Контролен лист от експерт при административния
орган, съобразно който КЛ, тракторът е вписан с надлежна идентификация като
наличен и в експлоатация, както и е отразена реализация на дейностите по
засаждане на културите, обект на инвестицията, в т.ч. праскови – 3,600 дка.
Съгласно Заключението на експерта от посещение на място, инвестицията е
извършена, не е установена промяна на изпълнената инвестиция спрямо одобрената
по договор и заявена в заявката/заявките за плащане, инвестицията функционира
по предназначение, а обобщението на проверяващия е, че резултатът от
извършеното посещение на място е положителен
и не налага извършване на повторно посещение.
С Уведомително писмо за отстраняване
на нередовности изх. № 01-283-6500/934 от 12.11.2018
г. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Ямбол изискал от М.Е. да представи обяснение относно „неизпълнението на
посочения в бизнесплана и договора специфичен
резултат – „подобрена механизация на стопанството чрез закупуване на
селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване за нуждите на
земеделското стопанство – инвестиция в размер най-малко левовата равностойност
на 2000 евро“, както и била уведомена, че не се осигурява като земеделски
стопанин за периодите от октомври до декември 2017 г. и от януари до април 2018
г. В отговор на това писмо, в Обяснение вх. № 02-283-6500/1341 от 26.11.2018 г.
Е. заявила, че инвестицията за селскостопанска техника е предвидена да бъде
завършена в началото на м. декември 2018 г. Към обяснението същата представила
извлечение от инвентарна книга, в която са заведени през 2018 г. следните
материални активи: трактор Т25А, закупен за 1 000 лв. през 2017 г., 190
бр. облагородена праскова на стойност 380,00 лева., косачка – раздробвач, закупена през 2018 г. за 2 800 лв. и тороразпръсквачка, закупена през 2018 г. за 750,00 лева. По
силата на Договор за покупко-продажба от 24.11.2018 г. и Фактура № 3207 от
24.11.2018 г. М.Е. е придобила собствеността върху Тороразпръсквачка
навесна редова марка PROMAR, модел NO14 за сума от 750,00 лева. С Договор за покупко – продажба от 07.09.2018 г. Е. закупила Косачка – раздробвач RG-140, No:8977/15 на цена от 2 800.00 лв., заплатена съгласно
Фактура № 7945/07.09.2018 г.
С писмо изх. № 01-283-6500/1029 от 28.11.2018
г. Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ уведомил М.Е., че на основание
чл. 26 ал. 1, във вр. с чл. 34 ал. 3 от АПК ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, поради това, че при извършени проверки по повод подадена
заявка за второ плащане по договора е установено неизпълнение на същия –
постигане на заложен специфичен резултат, чрез закупуване на трактор с левова
равностойност на 2000 евро, а документалното установяване сочело, че такава
техника е закупена на стойност 1 000,00 лв., като сумата е платена напълно
и в брой от купувача, тази сума не покривала изискването инвестицията да е в
размер на посочената като минимум стойност. В писмото било заявено още, че земеделският
производител е в неизпълнение на договорни и нормативни изисквания, изразяващи
се в некоректно изпълнение на бизнесплана и договора.
С това писмо Е. била уведомена още, че при несъгласие с направените
констатации, има право да представи в 14-дневен срок писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане и представи доказателства към
тях. Писмото било връчено на адресата на 04.12.2018 г. В упоменатия срок при
административния орган постъпило писмено възражение от Е., в което същата
заявила, че по закупения трактор са направени подобрения, които увеличават
неговата стойност над 2000 евро, както и че не е прекъсвала своето осигуряване
като земеделски стопанин. Към възражението приложила Договор за ремонт на
трактор от 30.11.2018 г., включващ боядисване, основен ремонт на двигателя и
подмяна на гуми с нови, както и заключение на авто-оценителна
експертиза, с посочена в същата пазарна стойност на техническото средство
3 950 лв.
На 24.01.2019 г. Директорът на ОД –
Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на М.К.Е., УРН: 666345 Акт за
установяване на публично държавно вземане № 3/22.01.2019 г., с който отказал
пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779,00 лв.,
представляваща второ плащане по Договор № 20/06/3/0/02758/29.03.2017 г. и
определил на М.К.Е. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 19 558,00 лева, като е определено, че дължимата сума от 19 558,00 лв.
подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта,
ведно с дължима лихва. Актът бил връчен на неговия адресат М.Е., чрез
пълнолетно лице от кръга на домашните (Кънчо Р. -син) на 29.01.2019 г. Жалбата
срещу същия е подадена чрез административния орган на 11.02.2019 г.
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № ОЗ-РД-286/01.02.2017 г., с която Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“
в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават решения
за налагане на финансови корекции по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за
установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал. 2 от ДОПК по
отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка
6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г.,
във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от
ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори
за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и
6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.
По делото, по искане на оспорващата
страна са разпитани като свидетели с. на Е. К. Р. и Е. Е.. Двамата заявяват, че
Е. е закупила трактор през есента на 2017 г.,
като през 2018 г. му е направила основен ремонт, със смяна на навесна
система и основен ремонт на двигателя.
По делото е изслушана и приета
съдебно – техническа експертиза за определяне пазарната цена на процесния трактор, от заключението на която се установява,
че справедливата пазарна стойност на колесен трактор
Т25А към 30.11.2017 г. без наличния прикачен инвентар и съгласно неговото
техническо състояние към датата на огледа (17.04.2019 г.) е на обща стойност от
2 537,00 лева.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока
са следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – Директор на Областна дирекция -
Ямбол при ДФ „Земеделие”, действащ при спазване пределите на своята
териториална компетентност и при наличие на материална такава, делегирана от
изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. по
силата на чл. 20а ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), съобразно която норма Изпълнителният директор, който по силата на ал. 2
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява
Разплащателната агенция, може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. Съгласно нормата на чл. 11 ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. Актът е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена и предметна форма и съдържание (чл. 166
от ДОПК) и съдържа мотиви, поради което съдът приема, че е валиден. Освен валиден,
атакуваният в настоящото производство АУПДВ се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като материално и процесуално законосъобразен, при следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 27 ал.
3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд
за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се
установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Процесният акт е издаден с
правно основание чл. 37 ал. 1 т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016
г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ
за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства
и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. Съгласно тази разпоредба, ползвателят на помощта няма право да
получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10,
т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато
не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Съобразно
т. 14 от параграф единствен на ДР от Наредбата, „Коректно изпълнение на бизнесплана" е изпълнение (в количествено, качествено
и времево отношение) на всяка една от следните дейности: а) изпълнение
най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнесплана на всички заложени специфични цели и резултати
(съгласно таблица 7 на бизнесплана); б) изпълнение
най-късно до крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнесплана на всички дейности и инвестиции в дълготрайни
материални и нематериални активи (посочени в таблица № 8 (колони А, Б и В) на бизнесплана); в) придобиване на знания по основните
проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор
(съгласно точка 2А на раздел IIІ "Програма за развитие на
стопанството" на бизнесплана); г) изпълнение на
производствената програма на стопанството към крайната дата на периода на
проверка изпълнението на бизнесплана по отношение на
заложените култури и животни (съгласно таблици № 9 и 10 на бизнесплана).
От приложения по делото и приобщен към доказателствата бизнесплан
се установява, че в Таблица 8 „Описание на планираните инвестиции и дейности,
които ще бъдат извършени в рамките на периода за проверка“ Е. е заложила като цел
и специфичен резултат, към постигането на който е насочена инвестицията – закупуване
на трактор с крайна дата на придобиване, респ. реализация на инвестицията –
2017 г. Препратката към таблица 7 „Цели и специфични резултати“ сочи на
прогнозиран (и одобрен от фонда) размер на тази инвестиция най-малко левовата
равностойност на 2000 евро. От доказателствата по делото се установява, че М.Е.
действително е закупила трактор по силата на договор от 30.11.2017 г., но за
сумата от 1 000 лева. Същият е заведен като дълготраен материален актив и
в инвентарната книга на земеделския производител с цитираната стойност.
Съгласно същия бизнесплан, в таблица 12 „Описание на
основните разходи по дейности и инвестиции, които ще бъдат извършени в рамките
на периода на проверка на бизнесплана, Е., в
качеството си на заявител за финансово подпомагане е заложила годишен разход за
трактор в размер на 5 000,00 лева. Задължението за закупуване на трактор, като
инвестиция в размер на най-малко левовата равностойност на 2000 евро е
нормирано и като част от Договор № 20/06/3/0/02758/29.03.2017 г. – Приложение №
2, неразделна част от същия. Дори да се приеме (съобразно съвкупно ценените
свидетелски показания и експертното заключение), че в случая с извършените
ремонтни дейности стойността на трактора възлиза на 2 537 лв., то тази
стойност отново не покрива поетия ангажимент за стойност на инвестицията
най-малко левовата равностойност на 2 000 евро. Следователно, правилен е
изводът на административния орган, че Е., като ползвател по договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ е нарушила нормативно установеното
задължение за коректно изпълнение на бизнесплана,
заложено в конкретика в т. 14 б. „а“ от параграф
единствен от ДР на Наредба № 10/10.06.2016 г., цитиран
по-горе.
Съобразно относимите норми на Наредба № 10/10.06.2016
г., предпоставки за подпомагане са одобряване на подаденото заявление,
(включващо бизнесплан,
отговарящ на изискванията на Раздел IV),
като одобряването се извършва чрез оценяване и класиране по реда на чл. 25. Ето
защо, коректното изпълнение на одобрения от фонда бизнесплан
е въведено от законодателя като императивно изискване, а липсата на такова
изпълнение се санкционира по предвидения нормативен ред по чл. 32 ал. 2 от
Наредбата. Съгласно тази норма, Разплащателната агенция изисква връщане на
полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10 т. 1 и не му дължи второто
плащане по чл. 10 ал. 2, когато при проверките по ал. 1 бъде установено
неспазване на едно или повече от изискванията на тази наредба и/или едно или
повече задължения на ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на
финансова помощ.
На следващо място,
в хода на административното производство Е. представя документи, удостоверяващи
покупка на друга техника (косачка и тороразпръсквачка). Финансирането обаче на покупката на
такава техника не е поето като ангажимент от страна на ДФ „Земеделие“, видно от
договора, приложенията към него и одобрения бизнесплан.
Закупуването от страна на земеделския стопанин на дълготрайни материални
активи, различни от преценените за целево субсидиране такива, не може да ангажира
фонда, доколкото същият е обвързан с възприетите условия на финансиране. В
случая заявлението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е класирано и
одобрено с бизнесплан, в който е заложена покупка на
конкретно определен актив за селскостопански нужди – трактор, с определена като
минимум стойност. При тези условия е и двустранно договорено безвъзмездното
финансиране от страна на ДФ „Земеделие“. Предвид това, решението на оспорващата
Е., като ползвател по договора за безвъзмездна финансова помощ, да закупи и
друга селскостопанска техника за нуждите на стопанството си, различна от
договорената за субсидиране с ДФ „Земеделие“, не може да породи задължение за органа да финансира тази покупка,
доколкото липсват както административни, така и договорни предпоставки за това.
За пълнота към
изложеното следва да се отбележи, че последиците от некоректно изпълнение на
бизнес плана са залегнали и в клаузи на
двустранно подписания Договор № 20/06/3/0/02758/29.03.2017 г., съгласно
чийто чл. 9 т. 2, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо
плащане по чл. 3 ал. 2 т. 1 от този договор и ползвателят няма право да получи
второто плащане по чл. 3 ал. 2 т. 2 от този договор, когато ползвателят не е
изпълнил коректно бизнесплана, включително в частта
на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение 3 и инвестиции в
дълготрайни материални и нематериални активи, съгласно Приложение 2. Както се
отбеляза по – горе, предмет на тези приложения е закупуване на трактор на
стойност в размер най-малко левовата равностойност на 2 000 евро. Такава
покупка като предмет и стойност не е извършена от настоящия оспорващ М.Е.,
поради което правилно административният орган е квалифицирал това като
неспазване на т. 14 б. „а“ от параграф единствен на ДР на Наредба № 10 от
10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
"Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. Последиците от това неизпълнение са
обвързали органа с приложените в настоящия случай разпоредби на чл. 37 ал. 1 т.
2, във вр. с т.
14 от параграф единствен на ДР от Наредбата, цитирани по-горе.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция приема, че в оспорения административен акт коректно са
посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна
степен на фактическите установявания в правния спор. Актът е постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, противно на
твърдяното в жалбата. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме,
че процесният Акт за установяване на публично
държавно вземане № 3/22.01.2019 г., издаден от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Ямбол, с който на М.К.Е. е отказано пълно изплащане на
финансовата помощ общо в размер на 9 779,00 лв., представляваща второ плащане
по Договор № 20/06/3/0/02758/29.03.2017 г. и е определено на подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00 лева, като е определено,
че дължимата сума от 19 558,00 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен
срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва представлява по
своята същност един валиден административен акт, издаден в съответствие с
материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални
правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид отхвърлянето на оспорването,
основателна се явява и следва да се уважи претенцията на административния орган
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно нормата на 144
от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така
определената сума следва да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Е. ***
срещу издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване
на публично държавно вземане № 3/22.01.2019 г., с който е отказано пълно
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779,00 лв., представляваща
второ плащане по Договор № 20/06/3/0/02758/29.03.2017 г. и е определено на М.К.Е.
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00
лева, като е определено, че дължимата сума от 19 558,00 лв. подлежи на
доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с
дължима лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.К.Е., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” разноски в размер на 100,00
(сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: