№ 279
гр. Провадия, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Провадия с искане за настаняване на детето И. Д. Н. в семейството на роднини –баба по
бащина линия – А. С. Н. за срок от три години, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-035/07.08.2023г. на директора на
ДСП – гр. Провадия спрямо детето И. е била прекратена предходно предприета мярка за
закрила поради изтичане на срока й и отново е предприета такава, като детето е настанено за
отглеждане в семейството на неговата баба по бащина линия.
Твърди се, че родители на детето са З. З. и Д. Н.. Със заповед № ЗД-Д-Пр-01-
0041/30.05.2014г. на директора на ДСП Провадия, потвърдена с решение от 2014г. на ПРС,
детето И. е било настанено в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия. Сестра
му А. Д. Н., също е била настанена в тяхното семейство. На 22.07.2015г. дядото на децата
по бащина линия е починал. С друга заповед № ЗД/Д-В-П-60/24.10.2017г. и поради
влошаване хигиенно- битовите условия в дома на баба му, настаняването на детето при нея е
прекратено и е предприета мярка- настаняване в приемно семейство- това на С.М. и Х.К..
Марката е била потвърдена с решение на ПРС за срок от една година.
Поради липса на възможност детето да бъде реинтегрирано в биологичното си
семейство със заповед № ЗД/Д-В-П-002/07.01.2019г. на директора на ДСП- Провадия, детето
отново е било настанено в приемно семейство- това на С.М. и Х.К. за срок от една година.
Мярката е била потвърдена с решение на ПРС.
Твърди се, че в продължение на няколко месеца бабата на детето А. Н. е ползвала
1
социална услуга за повишаване родителския си капацитет, положила е усилия и е успяла да
осигури подходяща среда за отглеждане на детето в семейството си. Това е дало основание
и за издаване на заповед № ЗД/Д-В-П-022/09.03.2020г. за временно настаняване на детето
при нея, която мярка е била потвърдена от съда с решение по гр.д. № 299/2020г. на ПРС,
като детето е настанено при нея за срок от три години, който понастоящем се сочи да е
изтекъл.
Посочва се, че майката на детето З. З. живее от години в чужбина и се е
дезинтересирала от детето. Бащата е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК и му е определена 60%
степен на увреждане с водеща диагноза параноидна шизофрения. По данни на майка му,
често е бил хоспитализиран в психиатрично отделение в гр. Варна.
В момента детето продължавало да живее в дома на баба си, където се чувствало
сигурно и спокойно. Основните му жизнени потребности, тези от емоционална
привързаност и внимание са задоволени. Здравословното му състояние е добро. Жилището,
в което се отглежда е в добро техническо състояние, обзаведено и оборудвано според
нуждите на семейството. Бил ученик в седми клас в СУ Христо Ботев с. ****. Сестра му А.
също била настанена в семейството на баба си по бащина линия, която е изразила и
съгласие да поеме грижите за двете деца.
Предвид невъзможността на родителите да полагат грижи за детето, твърди се че в
негов интерес е настаняването му в семейството на неговата баба по бащина линия, която
среда е най- близка до семейната.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Провадия
поддържа подадената молба.
Заинтересованата страна детето И., чрез назначения му особен представител адв. М.,
изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованите страни- З. Е. З. и Д. И. Н., не се явяват в съдебно заседание и не
изразяват становище.
Заинтересованата страна- А. С. Н. се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда, от биологичните му родители /чл. 25, ал. 2/. Настаняване извън
семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини
налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт,
дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без
основателна причина, трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат.
Детето И. Д. Н. е родено от родители З. Е. З. и Д. И. Н..
С изрична декларация от 02.08.2023г. бабата на детето по майчина линия е заявила
2
желание за настаняване внука й И. в неговото семейство.
Изготвен е доклад от ДСП– Провадия, съгласно който: До м. април 2014г. детето е
било отглеждано от родителите си, след което е бил настанено за отглеждане в семейството
на своята баба по бащина линия. Временно, през 2019г. е било настанено в приемно
семейство, доколкото в дома на баба му е констатирано влошаване на социално- битовите
условия. Тя е била насочена и е ползвала социална услуга за повишаване родителския си
капацитет. От 2020г. отново е поела грижите за двамата си внука. Г-жа Н. съжителства с г- н
А. в къща в с. *****, състояща се от три стаи в добро техническо състояние и обзавеждане
според предназначението им. Г- жа Н. е проявила привързаност към детето Н. и желание да
полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето е било настанено в семейството й
през м.март 2020г. с решение по гр.д. № 299/2020г. на ПРС, когато тя и съжителстващият с
нея мъж г-н А. са изразили желание и съгласие детето да бъде настанено за отглеждане в
тяхното семейство. През учебната 2022/2023г. момчето е бил ученик в шести клас, където е
посещавал редовно училище и се справял добре с учебния материал. Бил силно привързан
към сестра си А.. Имал изграден приятелски кръг. Значи възрастни за него били баба му и
баща му. Непосредствените грижи за детето от раждането му са били поети от неговата баба
по бащина линия. Баща му се интересувал от него и емоционалната връзка помежду им е
съхранена. Детето се чувствало спокойно и сигурно в дома на баба си, която е
демонстрирала загриженост, обич и привързаност към внуците си.
В о.с.з. бабата на детето потвърди желание и готовност да поеме цялостно грижите за
внука си. Полагала усилия по неговото възпитание и образование.
Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените
в чл. 4 ЗЗДт. и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в
разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на
събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето И.
са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите му трайно не
полагат грижи за него. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно
ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила
на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най- подходяща за
момчето с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се
емоционална връзка между него и прародителя му по бащина линия. Бабата на детето г-жа
Н. е изразила съгласие и желание да полага грижи за внука си, като е създала с партньора си
и предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това. Поела е грижите,
както за внука си И., така и за сестра му А. още през 2014г. Полаганите грижи за двете деца
от 2020г., предприетите от нея действия по повишаване на родителския й капацитет през
2019г., категорично доказват, че г-жа Н. разполага с нужните мотивация и ресурс да
покрива потребностите на детето И., а и на сестра му А., осигурявайки им добри условия за
развитие и възпитание.
При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за закрила на
детето се явява адекватна такава.
3
Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна
среда, в която се отглежда и неговата сестра А.. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани
неговите потребности на този етап, с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано
неговото правилно физическо и психическо развитие. Като мярка за закрила спрямо детето
И. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на неговата баба
по майчина линия за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето И. Д. Н., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на
неговата баба по бащина линия А. С. Н., ЕГН ********** с адрес с. *****, община **** за
срок от три години считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на
основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването му не спира
изпълнението, на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4