№ II- 1775
25.06.2020
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1472 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по подадената въззивна жалба от
ГД“Гранична полиция“-МВР,адрес:София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46,чрез гл. юрисконсулт Теодора Цветкова против решение №30/07.02.2020г по
гр.д.№203/2019г на районен съд-Малко Търново, в частта, в която е
осъдена дирекцията да заплати на Д.Г.Й.
от гр.Бургас, к/с“Меден
рудник“,бл.56,вх.Б,ет.6,ап.33 сумата 1579,37лв , представляваща
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016г до 01.09.2019г, законна лихва
върху главницата, считано от
31.08.2019г до изплащането й; 194,65лв –
мораторна лихва; 350лв – разноски
по делото, както и такси и разноски в размер на 280,96лв по сметка на РС –Малко
Търново.Жалбата е подадена в преклузивния срок
по чл.259,ал.1 ГПК – препис от обжалвания акт е връчен на 18.02.2020г,а
жалбата е изпратена по пощата на 02.03.2020г; съдържа
реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК и е допустима.Обжалваното решение е
оспорено като неправилно, поради нарушение
на материалния закон и необоснованост.Твърди се, че е налице
противоречие и неяснота в мотивите на съда относно приложението на относимите
към спора наредби на министъра на вътрешните работи, действали в
различните периоди от време. Въззивникът счита, че приложима в
конкретния казус е само Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Оспорен е
изводът на съда ,че при непълнота на уредбата относно заплащането на извънреден
труд и преобразуването на нощния труд в дневен, в ЗМВР и издадените въз основа
законова делегация наредби, следва да се приложи чл.9,ал.2 НСОРЗ.Твърди се ,че
правоотношенията на трите категории работещи в системата на МВР се
регламентират от различни нормативни актове – ЗМВР,ЗДСл и КТ.Разпоредбите на
ЗМВР и наредбите на министъра на вътрешните работи уреждат в пълнота правоотношенията с
държавните служители – полицейски органи и не съдържат непряко препращане към КТ по въпросите за заплащането на
извънредния труд и преобразуването на нощния труд в дневен.Във всички случаи
,когато законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази
в КТ препращането е пряко,чрез посочване на конкретните приложиви правни норми.При
паралелно действие на норми,уреждащи една и съща материя, приложение намират
специалните норми,които изключват действието на общите.Чл.3,ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016г, която въззивникът счита,че е приложима в конкретния
случай предвижда възможност да се полага труд през нощта при работа на смени между
22,00 и 6,00часа ,като работните часове не следва да превишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.Ищецът е полагал 8 часа труд през нощта,съобразно
заключението на вещото лице,назначено по делото.За полицейските служители е
предвидена еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от
8 часа, за разлика от работещите на трудово правоотношение, при които
продължителността на работното време през нощта е 7 часа. С цел да се приравни
нощният труд на дневен/при различна продължителност/ ,законодателят е предвидил
коефициент 1,143, с който се умножават часовете нощен труд ,като след
съпоставяне с нормалната продължителност на работното време,се констатира налице
ли е извънреден труд. В жалбата се сочат и други различия в уредбата на
трудовото правоотношение и служебното правоотношение на полицейските служители
,които обаче не следва да се третират като дискриминационни, защото адекватно
на по-неблагоприятните условия, завишените изисквания и ограничения при
полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения и другите
държавни служители,за служителите в МВР
са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, каквито
нито работещите по трудови правоотношения, нито останалите държавни служители
ползват.Налице е позоваване на писмена консултация на проф.Мръчков, направена
за МВР и за становища на експерти от МТСП, публикувани в интернет.Счита,че
преизчисляването на нощния труд в дневен не е абсолютно правило, дори за
работещите по трудови правоотношения, тъй като изисква различна продължителност
на дневното и нощното работно време,
като в ЗМВР е предвидена еднаква
продължителност на дневно и нощно работно време от 8 часа.Не е налице полагане
на извънреден труд и поради това, че липсват заповеди за полагане на извънреден
труд, съобразно изискванията на чл.18 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.Часовете, които се получават след преизчисление на
нощния труд в дневен не са включени в изчерпателно изброените в чл.22,ал.1 от
Наредбата хипотези на отработено работно
време.Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, в което да
се отхвърлят претенциите на ищеца изцяло.Моли и за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.262 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Д.Г.Й. ,чрез адв.Б.и адв.С. .В него жалбата е
оспорена като неоснователна.Твърди се ,че по фактическата обстановка не се
спори по делото.Направен е анализ на правната уредба по Кодекса на труда и
ЗМВР,като и издадените въз основа на
законова делегация подзаконови нормативни актове.Счита,че липсата на правило, което
да определи методология за превръщането на нощните часове в дневни по отношение на държавните служители –
полицейски органи, води до извод за непълнота на уредбата и следва да намери приложение чл.9 от НСОРЗ, защото обратното би поставило в неравностойно положение полицейските служители спрямо
работниците и служители, чийто правоотношения се регулират от КТ и
НСОРЗ.Оспорва възражения на ГД“Гранична полиция“ относно неприложимостта на чл.9
от НСОРЗ,като се позовава на чл.67,ал.3 от ЗДСл. Моли да се потвърди
обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“-МВР, адрес:
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез
гл. юрисконсулт Теодора Цветкова
против решение №30/07.02.2020г по гр.д.№203/2019г на районен съд-Малко
Търново и отговора на Д.Г.Й. ,чрез адв.Б.и адв.С.,съобразно мотивите на
настоящото определение.
Препис да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: