№ 4164
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110168991 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с молба от 19.12.2022 г., /с уточнение
от 19.01.2023 г./ предявена от К. З. В. ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. К. от САК с предявен иск срещу „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД ЕИК ==, с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл. 439 от ГПК,
за признаване за установено, че не съществува вземането на ответника по
издаден изпълнителен лист от 27.09.2011 г. по ч.гр.д. № 38546/2011 г. по
описа на СРС в общ размер на 9 172.79 лв., произтичащо от Договор за
кредит №...г., сключен на 24.07.2008 г. с Банка Пиреос България АД.
Ответникът „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва
иска като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че след
прекратяване на образуваното по процесния изпълнителен лист изпълнително
дело № 8657/2011г. по описа на ЧСИ № .. . на 18.08.2022 г. физически е
унищожил оригинала на изпълнителния лист, съгласно протокол с
нотариално заверена дата, отписал е задължението от счетоводството си,
поради изтекла давност, както и е преустановил подаване на информация за
процесния договор за кредит към БНБ. Заявява, че не е станал причина за
завеждане на делото.
1
При съобразяване с твърденията на страните и анализ на събраните
доказателства, съдът намира следното от фактическа страна.
Видно от събраните по делото писмени доказателства на 12.09.2011 г.
кредиторът Банка Пиреос България АД е депозирал пред СРС заявление по
реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника К. З. В. ЕГН **********, за издаване
за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като задължението е
основано на Договор за кредит №...г., сключен на 24.07.2008 г.
На 26.09.2011 г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за суми в общ размер на 9 172.79 лв., произтичащо от
Договор за кредит №...г., сключен на 24.07.2008 г. с Банка Пиреос България
АД. Не е налице спор, че в хода на изпълнителното производство вземането е
било прехвърлено на ответника „Мост Финанс Мениджмънт“ АД.
По издадения изпълнителен лист кредиторът инициирал образуването на
изпълнително дело № 8657/2011г. по описа на ЧСИ № .. ., което с
постановление от 04.08.2022 г., влязло в сила на 01.09.2022 г., било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Впоследствие с протокол към Заповед № АДМ-1425/18.08.2022 г. на
изпълнителния директор на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД са заличени
данните на ищеца К. З. В. от автоматизираната система на дружеството, без
запазване на резервни копия, унищожен е оригинала на изпълнителен лист от
27.09.2011 г. по ч.гр.д. № 38546/2011 г. по описа на СРС чрез автоматично
устройство за унищожаване на документи, отписано е задължението от
баланса на дружеството на ищеца К. З. В., поради изтекла давност, както и е
преустановено подаването на информация за задължението по кредита на
Централния регистър към БНБ, като протокола е с нотариална заверка на
датата 18.08.2022 г. на нотариус Веселина Кацарова, с район на действие СРС,
с рег. № 269 на НК.
Настоящият съдебен състав намира подадената искова молба за
недопустима, като конкретните съображения за това са следните:
С предявяването на отрицателен установителен иск длъжникът цели да
осуети възможността за принудително изпълнение по вземането, защото
погасителната давност е изтекла. При установени данни, че след
снабдяването на кредитора с изпълнителен лист и изтичането на периода от
време, в който същият не пристъпва към изпълнение, както и при
2
установеното унищожаване на изпълнителния лист от страна на кредитора, и
то преди завеждане на делото, съдът намира, че за ищеца не е налице правен
интерес от депозиране на иска. Предявяването на иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право се допуска само, когато ищецът има интерес да установи това със
съдебно решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск,
какъвто се явява и искът по чл. 439 ГПК, за наличието на която съдът е
длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство. В тази
насока съдът намира, че ответникът не оспори унищожаването на оригинала
на изпълнителния лист, съгласно горецитирания протокол с нотариална
заверка на датата 18.08.2022 г., т.е. от преди завеждане на делото, а
единствено наведе твърдения, че не е бил уведомен от ответника за това
действие на кредитора. Съдът намира, че не е налице законово задължение за
кредитора да уведомява длъжника при унищожаване на изпълнителния лист.
В тази насока съдът намира, че доколкото ответникът съзнателно е унищожил
изпълнителния лист, то същия не бил могъл да реализира евентуална
процедура за издаване на дубликат на изпълнителния лист, респ. дори и
хипотетично такава да бъде инициирана, за ищеца остава защитата по чл. 409,
ал. 3 от ГПК, а именно чрез възражение за изтекла погасителна давност.
На следващо място следва да се има предвид, че в случая се
установява и че наред с унищожаването на изпълнителния титул, ответното
дружество е отписало и задължението по процесния договор за кредит от
счетоводството на дружеството, т.е. ответникът не очаква да получи
изпълнение на това задължение, което признава за погасено по давност. В
тази връзка съдът намира, че ответното дружество е извършило всички
надлежни действия след прекратяване на изпълнителното дело и получаване
на изпълнителния лист, а именно заличило е данните на ищеца К. З. В. от
автоматизираната система на дружеството, без запазване на резервни копия,
унищожило е оригинала на изпълнителен лист от 27.09.2011 г. по ч.гр.д. №
38546/2011 г. по описа на СРС чрез автоматично устройство за унищожаване
на документи, отписало е задължението от баланса на дружеството на ищеца
К. З. В., поради изтекла давност, както и е преустановило подаването на
информация за задължението по кредита на Централния регистър към БНБ,
т.е. ответното дружество е действало напълно добросъвестно.
3
Ищецът обуславя правния си интерес от иска и от обстоятелството, че е
налице информация за задължението в Централния регистър към БНБ, но
съдът намира, че само това отразяване, без наличието на изпълнителен титул
на кредитора е недостатъчно, за да обуслови правен интерес от иска. В тази
насока е и решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021 г. по описа
на III ГО на ВКС, в което е посочено, че именно наличието на изпълнителен
титул в полза на кредитора обуславя правния интерес от иска, доколкото
кредиторът може във всеки един момент да инициира изпълнително
производство. В настоящия случай е безспорно, че кредиторът не би могъл да
инициира такова производство. Следва да се има предвид и че изпращането
на информация за отразяването на задължения в Централния кредитен
регистър на БНБ е в изпълнение на задължението по реда на чл. 10 от
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за централния кредитен регистър.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от цитираната Наредба институциите по
чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен
регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти
и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.
Това означава, че единствено изпълнението от страна на кредитора на това
административно задължение не може да обуслови правен интерес от иска,
още повече с горецитирания протокол дружеството дори е приело, че
преустановява изпращането на такава информация по процесния кредит на
БНБ.
Съдът намира, че и съображението на ищеца, че е притесняван от
кредитора за изплащане на вземането е неоснователно, доколкото същото
беше наведено в хода по същество и не беше подкрепено с никакви
доказателства.
По изложените съображения и доколкото подадената искова молба е
недопустима, същата следва да се остави без разглеждане и производството
по делото да се прекрати. Искането на ответника за присъждане на разноски в
молба от 18.10.2023 г. съдът намира за основателно по реда на чл. 78, ал. 4 от
ГПК за сума в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 283072 от
19.12.2022 г., предявена от К. З. В. ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. К. от САК, със съд. адрес гр. София, б..., с предявен иск
срещу „Мост Финанс Мениджмънт“ АД ЕИК ==, със съд. адрес гр. София, ...,
с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл. 439 от ГПК, за признаване за
установено, че не съществува вземането на ответника по издаден
изпълнителен лист от 27.09.2011 г. по ч.гр.д. № 38546/2011 г. по описа на СРС
в общ размер на 9 172.79 лв., произтичащо от Договор за кредит №...г.,
сключен на 24.07.2008 г. с Банка Пиреос България АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 68991 по описа на СРС за
2022 г.
ОСЪЖДА К. З. В. ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. К. от САК, със съд. адрес гр. София, б..., да заплати на
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД ЕИК ==, със съд. адрес гр. София, ..., сума в
размер на 100 лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5