РЕШЕНИЕ
№
гр. Сливница, 02.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА,
ПЪРВИ СЪСТАВ, в публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВ гр.
дело № 739 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Т.С.,***
и наследниците на С.Т.В.е предявен петиторен положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата е
собственик на дворно място в махала Скала, село Хераково, с площ от 2 дка, при
граници път, вада, наследници на Л.Д.И., Г.Д., П.П., представляващ имот с
идентификатор № 77246.172.2, от който имот 1013,60 кв.м. са идентични с имот
№172.1 от КК, а 622,90 кв.м. съвпадат с част от имот № 172.2.
Ищцата заявява в исковата молба, че процесният имот
първоначално е бил на баща й Т.Д.И., който го е придобил по наследство от своя
баща през 1945 г. и от тогава до 1974 г. го е владял непрекъснато, явно и
необезпокоявано. Посочва, че този имот не е бил внасян в ТКЗС. Имотът винаги е
имал селищен характер. Ищцата твърди, че с нотариално заверена декларация от
25.04.1974 г. й е предоставил имота за построяване на къща. Посочва, че през
1974 г. е построила жилищна сграда в процесния имот, която е била нейно
единствено жилище. Посочва, че е установила, че северната част от имота с площ
от 1013,60 кв.м. е била възстановена на наследниците на С.В.Т., а 622,90 кв.м.
са заснети като част от имот № 172.2,
записан на община Божурище като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Ищцата счита, че по силата на придобивна
давност и наследство е придобила собствеността върху процесния имот.
В хода на делото ищцата е починала, а на нейно място са
конституирани като ищци наследниците С.М.З. и М.В.А..
С разпореждане от 25.03.2022 г. поради неизпълнение на
указанията исковата молба е върната в частта, в която е предявен иск против
наследниците на С.Т.В.и производството е прекратено в тази част.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника Община
Божурище. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск. Посочва се, че процесният имот не е
бил възстановен по реда на пар. 27, ал. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, тъй като ищцата не е
направила искане до общинската служба земеделия – Божурище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки
може да предяви иск за да установи съществуването на едно правно отношение или
на едно право, когато има интерес от това.
Чрез предявените положителни установителни петиторни искове
ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на
собственост върху спорната недвижима вещ принадлежи на тях. Следователно, по
силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищците следва да установят обстоятелствата, на
които основават своето право на собственост върху процесния имот – наследствено
правоприемство и давност, като в тази връзка следва да докажат началната дата,
от която техният наследодател е започнал да упражнява фактическата власт върху
имота с намерение за своене, като е владял имота явно, спокойно и непрекъснато за
срок от 10 години от началната дата на установяване на владението, а
впоследствие и сами те са продължили владението на имота.
От заключението на вещото лице по допуснатата техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира извън урбанизираната
територия на с. Хераково. Имотът се ползва за дворно място и е ограден с огради
от север и изток, а от юг има налична частична ограда. Освен това при огледа на
място вещото лице е установило, че в имота има построена двуетажна масивна жилищна сграда, завършена и обитавана с площ 34 кв.м. Имотът е
водоснабден, елекрифициран е, а отпадните води се отвеждат в септична яма. В
експертизата вещото лице е отбелязало, че основната част от имота е разположена
в земеделски земи извън урбанизираната територия на с. Хераково, а малка част
попада в урбанизираната територия на селото.
Съгласно заключението на вещото лице процесният имот
обхваща следните имоти по КККР на земеделските земи в землището на с. Хераково,
одобрени със заповед № РД-18-30/28.03.2016 г. на ИД на АГКК: 1. поземлен имот №
77246.172.1, находящ се в община Божурище, м. Мало Ливаге, площ 1014 кв.м.,
стар номер 172001; 2. поземлен имот № 77246.172.2, находящ се в община
Божурище, м. Мало Ливаге, площ 985 кв.м., стар номер 172002; 3. част от поземлен
имот № 77246.172.8, находящ се в община Божурище, м. Мало Ливаге, площ 3264
кв.м., стар номер 172008. Вещото лице е установило, че другите две части от
имота попадат в урбанизираната територия, както следва: северозападната част на
имота попада в имот № 77246.700.1; източната част на имота попада в поземлен
имот № 77246.1000.8 – урбанизирана територия на с. Хераково, махака Скала.
Вещото лице е изготвило и скица на която е отразило имотите. Вещото лице е
посочило, че не може да се твърди категорично за наличието или липсата на
идентичност на процесния имот с имот, предмет на декларация от 25.04.1974 г., с
която Т.Д.И. е предоставил на дъщеря си Е.С. *** с площ 1200 кв.м.
Видно от представената по делото заповед № 11/10.03.2009
г., с която е одобрено протоколно решение № 1 от 18.02.2009 г. на комисия по
чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и приложение № 1 към протоколното решение, имот № 172002,
сега поземлен имот 77246.172.2 е определен за имот по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Съгласно посочената разпоредба общината стопанисва и управлява земеделската
земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
Обстоятелството, че този имот е определен за земя по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се
потвърждава и от заключението на вещото лице.
Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху
процесния имот по силата на наследствено правоприемство и давност. Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но ако то е
добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79, ал. 2 от ЗС/. Според
чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно
владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща
и включва фактически действия, които запълват съдържанието на правомощията на
собственик /в този смисъл Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74
г., Пленум на ВС/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, за което законодателят е установил законова оборима
презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно
чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието
на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. За
да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Х.и С.Д.,
които познават страните по делото и са жители на село Хераково, се установява,
че наследодателят на ищците Е.С. е владяла имот, находящ се в с. Хераково, местността
Скала махала с площ около 2 дка, който имот е бил ограден от с ограда. Този
имот е бил собственост на дядото на Е.С. – Т.Д.И.. В този имот Е.С. е построила
къща на два етажа. Според свидетелите Е.С. е заживяла в имота преди около 50 г.
Свидетелите посочват, че къщата в имота е построена около 1990 г. Свидетелите
нямат информация имотът да е бил внасян в ТКЗС. Съдът кредитира показанията на
тези свидетели като последователни, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Свидетелите
са преки очевидци на обстоятелствата за които свидетелстват.
От показанията на свидетелите се установява, че праводателят на ищците е владял в продължение на повече от 10 години процесния
имот в границите, в които същият се претендира, като владението им се
характеризира с двата си основни признака обективен - упражняване на
фактическата власт върху вещта (corpus), и субективен - намерението да се държи
вещта като своя (animus domini), като владението е било постоянно (не е имало
случаен характер), непрекъснато (за повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС),
несъмнено, спокойно (не е установено с насилие) и явно (не е установено по
скрит начин, тайно от предишния собственик).
В настоящия случай за да се прецени дали наследодателят на
ищците, а впоследствие и ищците са могли да придобият собствеността върху процесния имот на основание давностно владение,
следва да се отчете дали имотът е бил причислен към държавния поземлен фонд и
дали е бил включен в ТКЗС, тъй като според чл. 86, ал. 1 от ЗС /ред. преди изм.
ДВ, бр. 31 от 1990 г./ не може да се придобие по давност вещ, която е
социалистическа собственост. Подобно ограничение се съдържа и в разпоредбата на
чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ според която не могат да се ползват от придобивна
давност приобретателите по сделки със земеделски земи, собствеността върху
които се възстановява на собствениците, притежавали ги преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации.
От доказателствата по делото не се установява, че
процесния имот е бил одържавен, респективно, че е подлежал на възстановяване по
реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в стари реални граници. По делото не са
представени данни за извършени отчуждителни процедури. Не се установява по
делото и, че имотът е бил внесен в ТКЗС или друга образувана въз основа на него
селскостопанска организация. Не се установи имотът да е бил отнеман по реда на
чл. 12 от ЗСГ. Напротив от показанията на свидетелите се установи, че имотът не
е бил внасян в ТКЗС. Ето защо по отношение на процесния имот не следва да се прилагат правилата
на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Имотът не е бил приобщен към земите на ТКЗС, ДЗС
или образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Същевременно
имотът не подлежи на възстановяване, нито ищецът противопоставя осъщественото
давностно владение спрямо собственик, от когото земята е била отнета, предвид
което въведената с чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност е
неприложима.
Следва да бъде отчетено, че в чл. 29 от ЗСГ /отм./ също са
въведени ограничения за придобиването на недвижими имоти чрез давностно
владение и по отношение на земи, които не са били включени в ТКЗС. Въведената в
ЗСГ забрана за придобиване по давност обаче не е абсолютна и не може да бъде
прилагана без да се изследва доколко спорният имот е попадал в обхвата на чл.
29, ал. 1 от Закона. Така, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗСГ, по давност могат да
се придобиват недвижими имоти, намиращи се в селата, за които МС е изключил
приложението на глава втора ЗСГ, а в останалите населени места придобиването е
възможно ако владението не е основано на предварителен договор сключен след
30.03.1973 година. Забраната по чл. 29, ал.1 от ЗСГ няма действие и спрямо
имоти, за които не се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права
върху някои недвижими имоти /в този смисъл Решение № 942/09 по гр.д. №
2967/2008 г. по описа на ВКС, 4-то ГО/. Според чл. 1 от ЗРПВПВННИ, той се
прилага за правни сделки за прехвърляне право на собственост, както и за
учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени
с малоценни постройки имоти в границите на градоустройствения план на
населените места. Но дори да се приеме, че за процесния имот намира приложение ограничението в
чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за собствеността на гражданите, вр. чл. 1 от
Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, то това
ограничение е отпаднало след отмяната на глава първа и глава втора от закона
през 1990 г. и в периода след това собствеността върху имота е могла да бъде
придобита от наследодателя на ищците, доколкото по делото се установи, че Е.С. и нейните наследодатели са владеели имота до настоящия
момент. Придобиването на имота по давност не е изключено и по чл. 86, ал. 1 от
ЗС /ред. ДВ, бр. 31 от 1990 г./, тъй като имотът не съставлява частна общинска
собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19, ал. 2 от
ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване
правата на собствениците. Обстоятелството, че ответникът Община Божурище
неправилно е отредил част от процесния имот като земя по чл. 19, ал. 2 от ЗС,
не променя този извод на съда. Ищците са придобили процесния недвижим имот на оригинерно
основание - изтекла в тяхна полза десетгодишнагодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
По тези съображения
съдът приема, че в случая ищците С.М.З. и М.В.А. като наследници на Е.Т.С. са собственици на част от имот с идентификатор №
77246.172.2 с площ 622,9 кв. м., описан с контур 7-10-11-12-35-33-27-25-24-21-20-18-13-7
от скицата на вещото лице и следователно предявената от тях претенция за материално право по чл.124,
ал.1 от ГПК е основателна спрямо ответника община Божурище, поради което следва да бъде уважена. По отношение на
останалите твърдяни части от процесния имот, а именно: площ от 1014 кв.м. от имот с идентификатор № 77246.172.1, стар
№ 172001, описан с контур
17-7-10-11-19-15-17 от скицата на вещото лице; площ от 16,2 кв.м от имот с
идентификатор № 77246.172.8, стар № 172008, описан с контур 19-14-39-12-11-19 от
скицата на вещото лице; площ от 134,5 кв. м. от имот № 77246.700.1, описан с
контур 1-2-3-4-5-6-16-13-7-1 от скицата на вещото лице, и площ от 174,7 кв.м.
от имот № 77246.1000.8, описан с контур 1-36-14-15-17-1, то ищците нямат правен
интерес да предявяват иска към община Божурище и тези части не са предмет на
настоящето производство. Няма пречка обаче ищците да предявят нов иск срещу
съответните ответници.
По разноските:
При този изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците се дължат разноски съобразно
уважената част от исковете – в пълен размер. Те са заплатили 50 лева за
държавна такса, 10 лева за вписване на исковата молба и 350 лева за депозит за вещо лице по допуснатата от съда
експертиза. Били са представлявани от адвокат като са заплатили 600 лева за
адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото
договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника няма право на
разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Божурище с адрес гр. Божурище,
бул Европа № 85, че С.М.З., ЕГН ********** и М.В.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, пл. Съединение № 2, чрез адв. Л.А., са собственици въз основа на
осъществено давностно владение на реална част с площ 622,9 кв. м. от имот с идентификатор № 77246.172.2, нива, стар № 172002, целият с площ
985 кв.м., находящ се в община Божурище, с. Хераково, м. Мало Ливаге, която
част е описана с контур 7-10-11-12-35-33-27-25-24-21-20-18-13-7 от скицата на
вещото лице на л. 103, която приподписана от съда е неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА Община Божурище с адрес гр. Божурище, бул Европа № 85 да заплати на С.М.З., ЕГН ********** и М.В.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, пл. Съединение № 2, чрез адв. Л.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1010 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: