РЕШЕНИЕ
№ 10443
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110104122 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че по договор за
имуществена застраховка „Всички рискове“ е заплатил на застрахования сума
в размер на 2 780 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети
на бриера, находяща се в гр. София, на паркинга на Спортно-развлекателен
комплекс с боулинг зала „Joy Station“, настъпили в резултат от ПТП на
28.09.2020 г. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Мерцедес“, с рег. №
СВ 6787 АВ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение, като е останал задължен за сумата от 1495,35 лв., с включени 15
лв. ликвидационни разноски. Моли съда да уважи предявения иск, ведно със
законната лихва от предявяването му – 27.01.2022г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва да е застраховател на
1
гражданската отговорност за л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № СВ 6787 АВ,
към датата на ПТП. Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета
сумата от 1 299,65 лв., до който размер счита, че е отговорността му. Твърди,
че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и всички
отремонтирани детайли. Отделно се сочи, че размерът на определеното
обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на действителните вреди.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с
изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната
практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. При това
делинквентът /застрахователят на неговата гражданска отговорност/ дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
2
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/,
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът /застрахователят на
гражданската му отговорност/ понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б“ от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС, съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените
нови части не се взема предвид изхабяването на вещта.
Съгласно заключението на САТЕ всички увреждания по бриера на паркинг
на Спортно-развлекателен комплекс с боулинг зала „Joy Station“ се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП,
настъпило на 28.09.2020г., а средната пазарната стойност на увреденото
имущество без овехтяване възлиза на 3 336 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в
случая – размерът на извършеното плащане на сумата от 2 780 лв. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 2 795 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 1 299,65
лв. преди завеждане на настоящия иск, поради което същият, предявен за
разликата от 1 495,35 лв., следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 59,81 лв. – заплатена държавна такса,
доколкото не са представени доказателства за реално извършване на други
разноски по производството.
Предвид невнасянето на депозит за вещо лице за извършената САТЕ и на
основание чл. 77, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати депозита в размер на 300 лв. по сметка на съда.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ............, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК .........., на основание чл. 411 КЗ сумата от 1495,35
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за вреди, възникнали в резултат на ПТП, настъпило на
28.09.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва от 27.01.2022г. до
погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 59,81 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ........, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 300 лв.
разноски по делото за платени възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4