Решение по дело №224/2022 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 517

гр. Плевен, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Недялко Иванов

при секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 224 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Л.С.К.,*** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0938-000954/07.12.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР Плевен, С-р Пътна полиция Плевен, с която е временно отнето свидетелство за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

В жалбата се посочва, че издадената заповед е неправилна и постановена в нарушение на закона. Изложеното в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0938-000954 от 07.12.2021г. на Началника на сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен има несъответствия с действителното фактическо положение. Посочено е още, че заболяването което има оспорващия не попада в обхвата на забрана за издаване и притежание на СУМПС, още повече, че към момента заболяването на оспорващия - Рецидивиращо депресивно разстройство, с код на заболяването F-33, като към настоящия момент е в ремисия, видно и от извършения преглед от специалист на 28.02.2022г. и издаден Амбулаторен лист №000376 от 28.02.2022г. от д-р И. Д. с резултатите от прегледа, от който е видно, че оспорващия няма противопоказания да управлява МПС. Въз основа на изложеното в жалбата се моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0938-000954 от 07.12.2021г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР-гр. Плевен като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият - Л.С.К., се явява лично, като поддържа подадената жалба.

В съдебно заседание ответникът – Началника на сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище от процесуалния представител на Началника на сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен Ст. юрисконсулт Гергана Алексиева, с което не се възразява делото да се гледа в тяхно отсъствие, не се възразява, че съдебно – психиатричната експертиза не е представена в срок, като заявява същата да се приеме като доказателство по делото. С представеното становище се иска да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, а наложения ПАМ да бъде потвърден. Посочено е още, че оспорващият К. има заболяване, което попада в хипотезите на Приложение №1 към чл. 4, ал. 2 към Наредба №3 от 11 май 2011г., а именно „тежки психични разстройства“.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа  и правна страна:

С епикриза №23571/2020г. /лист 20/ на Л.С.К. е поставена диагноза: Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък, същата е издадена от лекуващия лекар д-р К. И. и от доц. Д-р К. С. началник Втора психиатрична клиника по обща психиатрия и зависимости при „УМБАЛ – Д-р Георги Странски“ ЕАД.

С писмо рег. №177200-10890/21 от Началник ОДНБПЗ при „УМБАЛ – Д-р Георги Странски“ ЕАД /лист 22/ до ОД на МВР е изпратена информация за заболяването на Л.С.К., ведно с копие от диспансеризацията.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0938-000954/07.12.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР Плевен, С-р Пътна полиция Плевен, спрямо Л.С.К. е наложена ПАМ - на основание писмо с рег. № 177200-10890/21 и епикриза № 23571/2020г с водеща диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък, водача не отговаря на медицинските изисквания по т.2 от приложение № 2 към чл.5 на наредба№3/11.05.2011г/ за изисквания за физическа годност и реда за установяване на физическата годност на водачите от различните категории за да управлява МПС - временно отнето свидетелство за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

По делото съдът изслуша съдебно-психиатрична експертиза, при която вещото лице установи, че  К. страда от депресивно рецидивиращо разстройство, в ремисия, което е включено в МКБ -10-Психични и поведенчески разстройства, в категория разстройства на настроението в рубриката Рекурентно (рецидивиращо) депресивно разстройство F 33.0 –F 33.9., като при кодиране на Афективни разстройства е допусната грешка и в т. 2 от Приложение № 2 към Наредба № 3/11.05.2011 г. се разглежда годност на водачи, страдащи от епилепсия и др. неврологични заболявания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5, буква "а" и т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018г.  на директора на ОД на МВР Плевен (лист 31) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т. 5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.1 такава компетентност има и Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен – за цялата територията обслужвана от ОД на МВР Плевен, а оспорената заповед е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, за нарушение извършено на територията обслужване от ОД на МВР Плевен.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила, но административно. наказващият орган не е приложил правилно закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „А“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това“.

Оспорваната заповед е издадена за това, че Л.С.К. не отговаря на медицинските изисквания по т. 2 от приложение № 2 към чл. 5 на НАРЕДБА № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории /Наредбата/, а именно: „т.2. Епилептични пристъпи: а) eпилепсии; б) първи и единствен непровокиран епилептичен пристъп; в) провокирани епилептични пристъпи; г) други случаи на загуба на съзнание“.

В случая по делото е изслушана и приета като доказателство, съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р Л.Т., съгласно която оспорващият не страда от заболяване по т. 2 от Наредбата, за което му е наложена ПАМ с атакуваната заповед. Съгласно заключението на вещото лице, е допусната грешка при кодирането на афективни разстройства, вкл. в рекурентно /рецидивиращо/ депресивно разстройство, от което страда оспорващия. В т. 2 от приложение № 2 към чл. 5, съгласно заключението на вещото лице, се разглежда годността на водачите страдащи от епилепсия и др. неврологични заболявания. Според вещото лице заболяването от което страда оспорващия са налични в т. 3. – тежки психични разстройства, като именно към тази точка може относително да се причисли психичното заболяване на Л. К..

Съдът изцяло кредитира заключението на приетата съдебно медицинска експертиза, като заключението й се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства.

Обстоятелството, че оспорващият страда от други заболявания в случая са неотносими, тъй като административно наказващият орган е посочил че оспорващият страда единствено от заболяване по т. 2 от приложение № 2 към чл. 5 на Наредбата, от каквото той всъщност не страда съгласно доказателствата по делото.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка не съответства и на целта на закона, доколкото спрямо оспорващият е приложена ПАМ за заболяване, от което той всъщност не страда, а прилагането на процесната принудителна административна мярка не би трябвало да цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона и следва оспорената заповед да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, на оспорващия се дължат сторените в процеса разноски и ОД на МВР Плевен следва да бъде осъден да заплати на оспорващия сумата 350 лева, представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 10 лева – заплатена държавна такса.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0938-000954/07.12.2021 г. на Началник сектор към ОД на МВР Плевен, С-р Пътна полиция Плевен, с която на Л.С.К. с ЕГН ********** временно е отнето свидетелство за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Плевен да заплати на Л.С.К. с ЕГН **********,*** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляващи разноски в настоящото производство.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/