Решение по адм. дело №380/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ и чл.203 АПК.   

Образувано по искова  молба  на  „Е.- Д.В.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * Д.М., депозирана чрез * Д.Т. *** срещу Национална агенция по приходите гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 700.00 /седемстотин/лева, представляващо стойността на причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, съгласно сключен договор  за правна защита и съдействие между „Е.-Д.В.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * Д.М. и А.д. „П. и Т.“, представлявано от ** * Д.П., с предмет защита срещу действията на органите по приходите по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА №0014016/19.06.2025г., които са отменени с Определение №1191/21.07.2025г., по ч.адм.дело №323/2025г. на АдмС-Враца, ведно със законната лихва за забава за периода от 21.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението. Претендираните вреди касаят заплатен адвокатски хонорар в производството по обжалване  по административен ред и пред настоящия съд се претендира именно тази сума. Излагат се доводи в тази насока.

В с.з.  ищецът не се представлява. От проц. представител * Д.Т. е постъпило писмено становище по хода на делото и съществото на спора. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Национална агенция по приходите  в с.з. се представлява от ** Д.М.. Иска се оставяне на предявения иск  без уважение, като недоказан. В случая не е налице последното от изискванията на чл.1,ал.1 от закона, а именно наличие на претърпяна вреда от дружеството. Счита, че разноските следва да бъдат потърсени по реда на чл.203 АПК. Оспорва поисканите разноски за настоящото производство от ищеца.  Представен е и писмен отговор от ответника, чрез  ** Й.Д. с изложени съображения по съществото на спора, въз основа на които се прави искане за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура –Враца, прокурор Лалов дава заключение, че предявения иск е основателен и доказан и следва да се уважи. Налице е хипотезата на чл.1,ал.1 ЗОДОВ.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът  намира за установено от фактическа страна следното:

Действията на органите по приходи, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016 от  19.06.2025г.  са обжалвани от дружеството по административен ред с жалба вх. № 55-30-10838/25.06.2025г., като с Решение № 93/26.06.2025г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново жалбата на дружеството е отхвърлена. При обжалването са направени разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя адвокат. Адвокатското пълномощно е приложено към жалбата пред Директора на ТД на НАП-В.Търново, ведно с договор за правна защита и съдействие, като е представен и списък на разноските.

Недоволен от така постановеното Решение №93/26.06.2025г. на Директора  на  ТД на НАП-Велико Търново,  дружеството е обжалвало същото по съдебен ред. Образувано е ч.адм. дело  № 323/2025 г. по описа на АдмС-Враца, предмет на което е  Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г., потвърден с Решение № 93/26.06.2025г. на Директора  на ТД на НАП-Велико Търново. В резултат на обжалването, АдмС-Враца  е постановил Определение № 1191/21.07.2025г., с което  отменя действията на органи по приходите по обезпечаване на доказателства, обективирани в ПРОТОКОЛ за извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г. потвърдени с Решение № 93/26.06.2025г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново. Изпраща преписката на органите по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, които са извършили обезпечаване на доказателства, обективирано в Протокол серия АА № 0014016/19.06.2025г. за отмяна  на предоставено по реда чл. 121а, ал. 3, изр. 2 ДОПК, обезпечение в размер на  821.44 лв.  и възстановяване на сумата. Осъжда  ТД на НАП – Велико Търново да заплати на „Е.– Д.В.“ ООД ***, направените разноски в размер на общо 1 550 лв. и отхвърля искането за разноски за обжалване пред горестоящия адм. орган в размер на 700.00 лв. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 41, ал.3 ДОПК.

Със съдебното  определение са  присъдени само направените в хода на съдебното обжалване разноски. Относно разноските за адвокатско възнаграждение, направени в административното производство, АдмС-Враца  в съдебния си акт е посочил, че е налице законова празнота и в ДОПК, и в АПК относно процесуален ред за присъждане на понесените от страната разноски в производството по административно обжалване. При липсата на друг специален ред за обезщетяване, за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Видно от приложеното  и приобщено към настоящото  производство ч. адм. дело  №323/2025г. на АдмС-Враца по него не са присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на производството по административно обжалване, но същите са надлежно поискани. В посоченото административно дело на л.19 от административната преписка се намират договор за правна защита и съдействие със страни „Е.– Д.В.“ ООД ***, представлявано от управителя си Д. М.  и А.д. „П. и Т.“, действащо чрез ** Д.П., като в същото е записано като основание и предмет- правна защита и съдействие за подаване на жалба срещу действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, които действия са обективирани в Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г., 11.00 часа извършени в *** във вр. с обжалване на тези действия пред компетентния териториален директор на ТД на НАП, вкл. изготвяне на жалба. В същия е отразено договорено и заплатено възнаграждение в размер на 700 лева, платено в брой. На л.20 от преписката е представено адвокатско пълномощно, с което се упълномощава  А.д. „П. и Т.“ , със * Д.П. и Д.Т. да подават от името и за сметка на „Е.- Д.В.“ ООД  всякакви жалби срещу действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, които действия са обективирани в Протокол № 0014016/19.06.2025г. Същите са представени и към исковата молба.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан, като за да достигне до този извод, съдът приема за установено следното:

Искът е процесуално допустим. Касае се за иск с правно основание  чл.1,ал.1 ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които вреди се твърди да са настъпили като резултат от незаконосъобразен акт на  административен  орган при изпълнение на административна дейност – действия на органи по приходите, обективирани  в Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016 от 19.06.2025г. отменен по предвидения за това съдебен ред. Съгласно ал.2 на чл.1 ЗОДОВ  исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съгласно чл.203,ал.1 АПК гражданите и юридически лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация. Исковата молба е предявена от легитимиран субект – адресат на отменения  акт, вследствие на който се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар  за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на жалба по административен ред срещу действия на органи по приходите, обективирани  в Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г.  и при наличие на правен интерес. В този смисъл съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим по смисъла на чл.204,ал.1 вр. чл. 203 АПК.

В конкретния случай производството по оспорване на издадения на ищеца Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г.  се е развило по реда на ДОПК.  В   ДОПК  няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, в административното производство, което е задължителна процесуална предпоставка за съдебно обжалване на  акта, не е предвидена възможност за решаващия административен орган да присъжда в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно  §2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на  АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в  АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в  развилото се производство  е налице законова празнота както в  ДОПК и АПК. В този смисъл за страната при оспорването на  действия на органите по приходите, обективирани в  Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г. по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски като претърпени вреди по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на  чл.17,ал.6 ДОПК, съгласно която задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в  ЗОДОВ. Към този ред препраща и разпоредбата на  чл.19 от Закона за НАП, съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да бъдат претендирани след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на НАП или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на НАП обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В този смисъл направените в производството по оспорване на  действията на органите по приходите, обективирани в  Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г по административен ред разноски следва на основание  чл.17,ал.6 ДОПК  и чл.1,ал.1 ЗОДОВ да се възстановят в процесното производство.

Съгласно  чл.7 ЗОДОВ  искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Не е спорно между страните, че ищецът е със седалище  и адрес на управление ***, поради което предявеният иск е местно и родово подсъден на АдмС-Враца, който е компетентен да разгледа предявения иск.

Искът е насочен против надлежен ответник, съгласно чл.205 АПК.  Искът е предявен срещу Национална агенция за приходите, която съгласно  чл.2,ал.2 от Закона за НАП  е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.  Предвид изложеното съдът приема, че искът е допустим за разглеждане като предявен от лице с правен интерес и е насочен срещу надлежен ответник, като отговаря на формалните изисквания на закона за съдържание. В тази насока и предвид изложеното по-горе възраженията на ответника за недопустимост на  иска  са неоснователни.

Разгледан по същество искът е основателен.  

Съгласно чл.1,ал.1 ЗОДОВ  се  въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на  АПК. Съгласно чл.4 ЗОДОВ  държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да възникне правото на обезщетение е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е върху ищеца, т.е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 ЗОДОВ.

Ищецът  твърди, че са настъпили имуществени вреди от действието на   отменени по съдебен ред като незаконосъобразни действия на органите по приходите, обективирани в Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г  потвърдени  с Решение № 93/26.06.2025г.  на Директора на ТД на НАП-В.Търново и отменени с Определение № 1191/21.07.2025г., по ч. адм.дело №323/2025г. на АдмС-Враца.                                                 

Ищецът е ангажирал доказателства за наличието на първата предпоставка – незаконосъобразен акт на  адм. орган при изпълнение на административна дейност –  Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В.Търново, потвърден с Решение № 93/26.06.2025г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново, който е отменен  по съдебен ред с Определение  № 1191/21.07.2025г., по ч.адм.дело №323/2025г. по описа на АдмС-Враца. Имуществените вреди представляват сумата, която ищецът е заплатил на адвокат за защитата му в административното производство, като тази сума е в размер на 700.00 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие.Следователно, доказана е втората предпоставка, необходима за осъществяване отговорността на държавата.

Действително, в административното производство не е налице изискване за процесуално представителство пред горестоящия административен орган при обжалване по административен ред, но  жалбоподателят в това производство има право да избере начина по който да бъде представляван, за да се гарантира в пълен обем неговата защита. Ищецът не би използвал процесуален представител, ако не беше издаден незаконосъобразния  акт и ако в приложимия нормативен акт (ДОПК) не се съдържаше установено изискване за задължително обжалване по административен ред, преди да се търси съдебна защита. Поради което заплащането на адвокатско възнаграждение е пряко свързано със задължителността на провеждането на обжалване по административен ред на административния акт, което от своя страна доказва причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Това плащане, съгласно  Закона за адвокатурата   се урежда с Договор за правна защита и съдействие/л.19 от  приобщеното дело).

Правото на защита, включва и правото на адвокатска такава, като основно конституционно право, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин, в т.ч. и когато не е задължително в определен вид производство пред административен орган и/или пред съда. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването, общият ред по ЗОДОВ  е единственият възможен такъв за възстановяване на вредите, претърпени от отменения като незаконосъобразен  акт и при оспорването му по административен ред и с участие на адвокат в това производство.

Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на действията на органите по приходите, обективирани в Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г.  е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административния спор, поради което и вредите са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на отменения, макар и по съдебен ред  адм.акт . В този смисъл налице е и последната предпоставка за ангажиране отговорността на държавата.

С оглед гореизложеното  съдът приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на претенцията от 700.00 лева, представляващи платените от ищеца разноски за адвокат в производството при оспорването по административен ред на отменения като незаконосъобразен акт- действия на органите по приходите, обективирани в Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г.  Искът следва да бъде уважен изцяло, ведно с  дължимата законна лихва за периода от 21.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението.  

Относно дължимите разноски за настоящото производство, съгласно чл.10,ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На ищеца с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски, които са своевременно претендирани.

Основателно е възражението направено от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца, като съдът намира, че същото следва да бъде на минимума  по  чл.8,ал.1 вр. чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа,  като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, проведено едно с.з. С оглед изложеното съдът приема, предвид изхода на спора, че ответникът дължи на ищеца сумата от 425 лв. - разноски за производството, от които 25.00 лева държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 400.00 лв., над тази сума искането следва да се отхвърли да претендирания размер от 800 лева за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Водим от горното и на основание  чл.172,ал.2  и чл.203 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на  „Е.-Д.В.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * Д.М. сумата от 700.00/седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – изплатено възнаграждение за осъществена адвокатска защита в производство пред директора на Директора на ТД на НАП-В.Търново  по обжалване на  действия на органите по приходите, обективирани в Протокол за  извършена проверка на стоки с висок фискален риск серия АА № 0014016/19.06.2025г., ведно със законната лихва за периода от 21.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението.  

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на  „Е.-Д.В.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от * Д.М. сума в общ размер на 425.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство и отхвърля искането за разноски над тази сума.

Решението може да се обжалва по касационен ред  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд - Враца.