Р
Е Ш Е Н И Е
№ V-260009 29.06.2023 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На двадесет и осми март
през две хиляди и двадесет и втора година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2. мл.с. Димитър Стоянов
Секретар: Жана Кметска
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско
дело № 337 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „САКСА“ ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Долна Баня, ул.“Търговска“ №1, представлявано от
управителя Атанас Груев Димов, чрез адвокат Ангелина Тодорова от САК, съдебен
адрес: гр.София, ул.“Позитано“ №39, против Решение №
2708/27.12.2018г., постановено по гр.д.№ 538/2018г. по описа на РС- Бургас.
С последното е отхвърлен иска на въззивното
дружество за осъждане на ответника „ТРАНСОЙЛ 1“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, “Северна промишлена зона“,
транспортна база Трансойл, представлявано от
управителя Христо Янев Янев да заплати на ищеца
сумата от 5000 лева, представляваща частичен иск от претенция с общ размер от
44830,64 лева, платена от ищеца на ответника по договор от 01.01.2013г. за превоз на горива, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за
присъждане на разноските, направени в съдебното производство, а въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемото „ТРАНСОЙЛ“ ЕООД деловодни разноски в размер на
900 лв.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт. На първо място се изтъква, че първоинстанционният
съд е квалифицирал неправилно иска като такъв по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.376
от ТЗ, а в случая процесното материално
правоотношение касаело международен автомобилен превоз на течни горива, поради
което съобразно практиката на ВКС приложение намирала Конвенцията СМR. Твърди, че правната квалификация на иска е като
такъв за обезщетение по чл.17, ал.1 от Конвенцията СМR, както и че е направил своевременно това възражение
срещу доклада на първоинстанционния съд предвид
обстоятелството, че двата фактически състава се различават коренно, а това е от
значение за правилното разпределение на доказателствената
тежест и съответно за доказването.
Намира за неправилен извода на районния съд, че от
приложените писмени доказателства- товарителници, се установявало, че стоката е
била доставена до базата на ищеца в гр.Нови Искър. В противоречие със събраните
по делото гласни доказателства съдът приел, че от показанията на разпитаните
свидетели не можело да бъде направен извод за проведено успешно насрещно
доказване от страна на ищеца, при наличието на СМR. Сочи, че от приетата по делото допълнителна
съдебно-икономическа експертиза се установявало безспорно, че ответното
дружество като превозвач по процесното правоотношение
не е изпълнил задължението си да разтовари превозваните стоки /гориво/ по процесните 41 брой превози за периода от 21.01.2013г. до
02.07.2013г. на уговореното по договор място- в складовата база на ищцовото дружество. Същото обстоятелство се установявало и
от показанията на свидетеля Илиев, който бил свидетел на това как превозваните
от ответника стоки се отклонявали и се разтоварвали на място, различно от
посоченото в процесния договор, като били предавани в
държане на трети лица, които не били представители на дружеството- ищец. В този
смисъл били и показанията на св.Мицев, от които се установявало, че за процесните 41 превоза липсват записи за разтоварване на
цистерните в базата на ищцовото дружество в
съответствие със задължението по чл.13, ал.1 от процесния
договор. Същевременно не били събрани доказателства ищецът- товародател да е
искал от ответника- превозвач промяна на предвиденото място за крайно доставяне
на товара и/или доставяне на товара на друг краен получател. Изтъква още, че
ответникът не е установил наличието на обстоятелства, които да изключват вината
му за установеното неизпълнение на процесния договор
за превод, поради което отговорността му като превозвач следвало да бъде
ангажирана и същият да плати обезщетение на ищеца в претендирания
размер.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо
него да се постанови друго такова, с което предявеният иск бъде уважен, ведно с
претенцията за законна лихва. Претендира присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК въззиваемото
дружество „ТРАНСОЙЛ 1“ ЕООД, представлявано от пълномощника- адв.С.Ч. от БАК, е представило писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Във връзка с оплакването на въззивното дружество за неправилна правна квалификация на
иска изтъква, че съгласно чл. 32, т.1 от Конвенция СМR искове, свързани с превоз, подчинени на конвенцията,
се погасяват с изтичане на едногодишен давностен
срок, а съгласно чл.32, т.4 от същата конвенция погасен по давност иск не може
да бъде предявен дори и под формата на насрещен иск или възражение. Ето защо
счита, че дадената от районния съд правна квалификация е не само правилна, но и
ползва въззивника. Намира, че не са налице основания
за преразпределение на доказателствената тежест по
делото от въззивната инстанция, тъй като районният
съд не е допуснал процесуално нарушение. Счита, че предвид установените факти
по делото, а именно, че ищцовото дружество е
удостоверило със своя подпис и печат
цялата изготвена във връзка с договора за превоз на горива документация
/ЧМР, данъчни фактури/, без никакви възражения, то ответникът превозвач е
изпълнил точно, навременно и правилно всички свои договорни задължения, поради
което извършеното на „ТРАНСОЙЛ 1“ ЕООД плащане е основателно съгласно чл.3, вр. чл.13, ал.3 от договора за превоз на горива. Това било
установено и от заключението на вещото лице Генко Генков по извършената
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която процесните
данъчни фактури били осчетоводени в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС, а по
отношение на изготвените товарителници ЧМР било установено съответствието им на
всички законови изисквания. Тъй като фактическият състав на чл.79, ал.1, предл. последно от ЗЗД не бил завършен, въззиваемата
страна намира, че районният съд е отхвърлил правилно иска. По тази причина
съдът не разгледал възражението за давност, което било самостоятелно основание
за отхвърлянето на претенцията.В съдебно заседание процесуалните представители
на страните поддържат своите жалби, респективно- отговори на жалбите. Не са
ангажирани нови доказателства.
По допустимостта на жалбата, въззивната
инстанция намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да го оспорва. Жалбата
отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
За да разгледа по същество поставения за разрешаване спор
съдът взе предвид следното.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на „САКСА“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. Долна Баня, представлявано
от адв. Т. от САК против „Трансойл 1“ ЕООД със седалище гр.Бургас,
с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото
сумата от 5000 лв., представляваща частична претенция от общо дължими 44830,64
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 1.01.2013г. в качеството на
товародател е сключил с ответното дружество, в качеството на превозвач, договор
за превоз на горива. Предметът на договора включвал извършване на автомобилен
превоз на течни горива, собственост на товародателя срещу задължението на
последния заплаща възнаграждение на превозвача. Страните уговорили
товародателят да заплаща дължимото възнаграждение след издадена фактура за
извършен превоз и представени товарителници /ЧМР за превоза. Ответното дружество
изпълнявало заявения от ищеца превоз на горива, като един от пунктовете, от
който камиони на „Трансойл 1“ ЕООД товарили горива
бил „Hellenic Petroleum“ S.A., гр.Солун, Гърция.
При проверка от ищцовото
дружество било установено, че в периода от 21.01.2013г. до 2.07.2013г. част от
камионите, които следвало да разтоварят превозваните количества горива в базата
на „САКСА“ ООД, находяща се в гр.Нови Искър били
отклонявани, а превозваното гориво не било разтоварено в базата /представляваща
лицензиран данъчен склад, която била единствения обект на ищцовото
дружество в този град/. По тази причина срещу лицето Владимир Кирилов Бояджиев-
бивш служител на ищцовото дружество било образувано
НОХД №978/2017г. по описа на СГС за присвояване на чужди вещи- горива, общо в размер
на 1334418 литра, собственост на „САКСА“ ООД, чрез насочване горивото за
разтоварване извън търговската база за получаването му, находяща
се в „Нови Искър“ и вместо това го претоварвал и предавал на трети лица на
асфалтовата база на „Асфалтбал“ ЕООД в
кв.“Орландовци“, ул. „Нешо Бончев №26“. В исковата молба са описани подробно процесните 42 курса за доставка на гориво, като са
индивидуализирани датите, на които са извършени превозите, вида и държавния
контролен номер на превозното средство, количеството превозвано гориво, както и
възнаграждението на превозвача. Посочено е също, че основно задължение на
превозвача е да извърши превоза със задължението на добър търговец/ превозвач.
Последното включвало както извършването на превоза в уговорения срок и опазването
на товара, така и предаването на товара на мястото, определено в
товарителницата във вида, количеството и качеството, в които е бил натоварен,
съгласно придружаващите документи. В договора било уговорено изрично, че
промяната на мястото на разтоварване на стоките се извършва задължително с
писмено уведомяване от страна на ищцовото дружество,
а такова не било налице при нито един от процесните
превози. Сочи, че след като товарът не е бил разтоварен в складовата база на ищцовото дружество в гр. Нови Искър, превозвачът не е
изпълнил задълженията си по договора с необходимата грижа.
За услугата по договора за превоз били издадени фактури,
в които била включена и стойността на превоза по отклонените камиони. Фактурите
са подробно индивидуализирани в исковата молба с номер и дата на издаване, като
е посочено за кои курсове се отнася съответната фактура, както и датата, на
която фактурата е заплатена от ищеца. Моли, с оглед неизпълнението на
задълженията от страна на ответното дружество да бъде ангажирана отговорността
му за заплащане на процесните суми.
Претендират се разноски по делото. Ангажирани са
доказателства.
С молба от 21.02.2018г. /л.216 от делото на РС- Несебър/,
във връзка с указания на съда за отстраняване нередовности
на исковата молба, ищцовото дружество е заявило, че
договорът е прекратен с изтичане на срока му на действие, а не чрез разваляне.
Посочило е, че претенцията е за обезщетение за неизпълнение, представляващо
платената стойност на услугата за отклонените камиони, общо в размер на 44830,64
лв., от която се претендира частично заплащане на 5000 лв.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК, ответното дружество „Трансойл 1“ ЕООД е представило
отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.Ч.
от БАК. С него исковете се оспорват по основание и размер, като се иска същите
да бъдат отхвърлени.
Според ответника не са налице предпоставки за търсене
отговорността на ответното дружество в качеството му на превозвач по процесния договор за превоз. Не оспорва, че между страните
е сключен договор за превоз с описаното в исковата молба съдържание, но
заявява, че съгласно чл.13, ал.3 от договора страните са уговорили, че при
предаване на товара от превозвача на легитимирания получател да бъде подписана
товарителница, с която да се приеме доставения товар по вид и количество. От
приложените фактури и товарителници било видно, че ответното дружество е
предало, а ищцовото е приело доставените в базата на
последния горива на разтоварен пункт Нови Искър. Със своя подпис и печат ищцовото дружество удостоверило без никакви възражения
приемането на доставените по договора горива. По тази причина следвало да се
приеме, че превозвачът е изпълнил точно, навременно и правилно всички свои
договорни задължения. Затова счита, че не е налице вреда, която да е пряк и
непосредствен резултат от виновното неизпълнение на превозвача. Акцентира, че
действията и събитията, настъпили след доставянето по надлежния ред на
горивата, състоящи се в това, че служител на ищцовото
дружество е претоварвал стоката и предавал на друга фирма доставената и вече
приета стока, не обвързват по никакъв начин превозвача.
Направено е и възражение за изтекла погасителна давност,
като се сочи, че съгласно чл.11, б. „б“ от ЗЗД вземанията за обезщетения и
неустойки по неизпълнен договор се погасяват с изтичането на тригодишна
давност, като давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането станало изискуемо- аргумент чл.114, ал.1 ЗЗД.
Първото възнаграждение по договора било заплатено на 30.01.2013г, а последното
било погасено чрез прихващане на вземания/ задължения между двете дружества,
извършено на 19.08.2013г. Ето защо счита, че погасителната давност за процесните вземания е започнал да тече на 19.08.2013г. и е
изтекъл на 19.08.2016г.
В първото по делото съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез пълномощника си адв. Кирянов е възразило срещу дадената от районния съд в проекто- доклада /определение от 11.04.2018г./ правна
квалификация на главния иск, а именно по чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
367 от ТЗ. Посочено е, че искът следва да се квалифицира като такъв за липси по
чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR/, чиито разпоредби са специални спрямо тези на ЗЗД и ТЗ.
Като доказателство е представена присъда за твърдяното от ищеца престъпление от
страна на лицето Владимир Бояджиев, който подписал от името на ищцовото дружество товарителници, за които е установено, че
са документи с невярно съдържание за 42 превоза, за които ищцовото
дружество твърди, че не са били изпълнени от ответника.
С протоколно определение от 21.06.2018г. районният съд е
оставил без уважение възражението на ищеца относно правната квалификация на
главния иск, като не са изложени конкретни мотиви за това.
По делото са приети писмени доказателства, разпитани са
свидетели, приета е съдебно- счетоводна експертиза /основна и допълнително
заключение/.
За да отхвърли исковете като неоснователни районният съд
е приел, че от приложените писмени доказателства - товарителници, се установява, че стоката е доставена
до базата на ищеца в град
Нови Искър. Приел е също, че тъй като към постановяване на решението наказателното дело за присвояване на горивата не е приключило, не може да се приеме, че документите са с невярно съдържание. Подобен извод не следвал и от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите не можело да бъде направен
извод за проведено успешно насрещно доказване от страна ищеца,
при наличие на CMR, предвид
установената в чл.9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/ доказетелствена
стойност на експертизата. Ето защо съдът е
приел, че ответникът установява, че е изправна страна по договора с международните
товарителници, поради което искът
с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 367 от ТЗ бил неоснователен.
След извършена проверка на обжалвания съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд приема, че решението
е валидно, допустимо и като краен резултат- правилно, по следните съображения.
Районният съд се е произнесъл по редовна и допустима
искова молба.
Основателно е оплакването на въззивника,
че районният съд е дал неправилна правна квалификация на главния иск.
Според настоящият съдебен състав този иск е с правно
основание чл.17, т.1, предл.1 във връзка с чл.23, т.4
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, която за краткост но- надолу
в изложението ще бъде наричана Конвенция CMR /респ. Конвенцията/. Според последната норма, в случай на цялостна
липса, освен обезщетението по чл.23, ал.1 от Конвенцията /за стойността на товара/,
се връщат изцяло и превозната цена, митническите сборове и другите разноски по
превоза на товара.
Това е така, предвид разпоредбата на чл.1 от Конвенцията,
съгласно която същата „се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на
стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на
стоката за превоз и предвиденото място на доставянето й, така както са посочени
в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договарящата страна. Това е така независимо от седалището и националността на
страните“. Съгласно трайната практика на ВКС- например Решение № 143 от
12.05.2016г. по т.д.№1234/2014г. на ВКС, Второ търг.отд.,
Решение №48 от 12.06.2017г. по т.д.№408/2015г. на ВКС, Второ търг.отд., Решение №60124 от 30.06.2022г. по търг.д.№1201/2020г.
на първо търг.отд., Конвенцията е ратифицирана с Указ
№1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61, от 5.08.1977г./, в сила за България от
18.01.1978г. съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради което,
като международноправен източник на правни норми следва да намери приложение
към възникналите правоотношения по договор да автомобилен превоз на стоки с
международен елемент. Прието е също, че независимо от липсата на обнародване на
Конвенцията, каквото изискване се съдържа в чл.5, ал.4 от КРБ, компетентният
български съд е длъжен да приложи съдържащите се в нея норми, влезли в сила
съгласно предвидените в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба
тези норми имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право.
Разпоредбите на Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на превозвача и основанията за освобождаване
от нея, са специални правни норми, поради което изключват приложението на
чл.306 и чл.373 ТЗ.
В случая е безспорно, че мястото на приемане на стоката
за превоз е гр.Солун, Република Гърция,
а мястото на доставката на горивата е в Република България – гр.Нови Искър. Ето
защо, приложимото право по казуса е Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/. Само за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбите за отговорността
на превозвача по цитираната конвенция са имплементирани и в българското
законодателство, а именно в Закона за автомобилните превози- глава V, раздел III, IV и V.
Новата правна квалификация обаче не води до извод за недопустимост
на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл по заявените в исковата
молба факти, т.е. по предявения иск, макар да го е квалифицирал неправилно.
По правилността на решението.
Между страните не се спори относно обстоятелствата,
изложени в исковата молба, касаещи сключването между страните на процесния договор за превоз на горива на дата 1.01.2013г.
от ищцовото дружество в качеството на товародател и
ответното дружество в качеството на превозвач. Не са спорни предмета на
договора- съгласно чл.1 се касае за автомобилен превоз на течни горива срещу
възнаграждение, уговорено в чл.2. Не е спорно съдържанието на договора и
задълженията на страните по него. Няма спор, че процесните
количества горива са били натоварени в пункта на „Hellenic Petroleum“ S.A., гр.Солун, Гърция на посочените в исковата молба дати и на посочените в същата
превозни средства, осигурени от превозвача, както и че възнаграждението на
превозвача за стойността на превоза за посочените товари е била заплатена от
ищеца с посочените в исковата молба фактури, а част от тях чрез прихващане.
Спорният въпрос е дали ответното дружество е изпълнило
задълженията си по договора за превоз, т.е. доставило ли е процесните
товари на мястото, определено в товарителницата, съобразно уговореното в чл.13 (1) от договора.
По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза,
изпълнена от в.л. Генко Генов.
От отговора на вещото лице на въпрос трети от основното
заключение се изяснява, че след натоварването на всяка една цистерна с гориво
/дизел или бензин/ от компанията „Hellenic
Petroleum“ S.A., гр.Солун, на превозвача „Трансойл 1“ ЕООД е
била съставяна товарителница /CMR/ , от гръцката компания в 7 броя, като в нея на латиница са описани в
различни клетки следните реквизити:
-
Изпращач -„Hellenic Petroleum“ S.A.;
-
Товарен пункт- Солун, Гърция;
-
Получател на доставката- „САКСА“ ООД;
-
Разтоварен пункт- Нови Искър, България;
-
Превозвач- „Трансойл- 1“ ООД;
-
Камион /влекач/ с ДК № и ремарке с ДК №;
-
Вид на товара- гориво в литри при температура 15 градуса
Целзий;
-
Дата на изготвяне на товарителницата;
-
Подпис и печат на изпращача;
-
Подпис и печат на превозвача;
-
Подпис и печат на получателя- клетка 24.
След извършената доставка на гориво, в складовата база в
гр.Нови Искър, общ.София, в клетка 24 се е полагал подпис е печат от съответния
служител на получателя на доставката- „САКСА“ ООД. За извършената транспортна
услуга превозвачът е издавал данъчна фактура на получателя на облагаема
доставка с право на пълен данъчен кредит, с приложени копия от товарителниците.
Издадената данъчна фактура, ведно със съответните товарителници е била
изпращана на товародателя. Плащанията били по банков път. Процесните
16 броя данъчни фактури са били осчетоводени в дневника на продажбите и „СД по
ЗДДС“ за съответния календарен месец както при превозвача, така и при
товародателя.
От допълнителната съдебно- техническа експертиза се
изяснява, че за процесния период- 21.01.2013г.- 2.07.2013г.
в дневника на охраната на портала на складовата база на „САКСА“ ООД няма
записвания за периода до 23.04.2013г., тъй като не са съхранени данни за
влизащите и излизащи МПС. За периода от 21.01.2013г. на експерта са били
представени заявки на горива от „Хеленик Петролеум“
по номера на камиона и цистерната, натоварени в посока Нови Искър.
Експертът е посочил също, че в отчетните системи на ищцовото дружество са били записани 41 броя композиции
/влекач и цистерна/, но не са отчетени като постъпили реални количества в
натура на дизел или бензин в двата разходомера
/броячи/ на резервоарите на ищеца. С други думи, имало само счетоводно
отразяване на постъпила стока по сметка 304, единствено по документи, но не и
отчетена като приход по двата разходомера като
получена реално в натура и в литри. Посочил е още, че записванията на разходомерите са свързани автоматично с програмата на
Агенция „Митници“, че не съществува никаква техническа възможност служител на
ответника да влияе върху записванията в отчетните системи. Експертът е
констатирал, че няма изтриване на информация от отчетните системи на ищеца за процесния период, а единствената липса е на записванията на
хартиен носител на охраната на портала за влизащи и излизащи МПС за периода от
21.01.2013г. до 23.04.2013г.
По делото са разпитани свидетели.
От показанията на св.Мицев, работещ като портиер в базата
на ищцовото дружество се изяснява, че същият е
работил на мястото, където е следвало да бъдат доставени процесните
горивата и през 2013г. Този свидетел описва подробно процедурата по
разтоварването на горивата в базата. Сочи, че на портала камионите и цистерните
се записват по номера на влизане в и на излизане от базата, като се записват
също и часовете на влизане и на излизане. Записва се дали товарят или
разтоварват и се полага подпис на портиера. Твърди, че не е възможно да влезе
или излезе цистерна през портала без портиерите да разберат. Сочи, че след
влизането през портала камионът директно се тегли на кантара, след което
разтоварва. На брояча се въвеждат данните и камионът разтоварва. Пълначите
проверяват дали цистерната е празна, след което камионът се тегли празен. След
това администраторът „оправя“ документите и камионът излиза. Сочи, че навсякъде
в базата има видеонаблюдение. През 2013г. в базата
започнала проверка и било установено, че около 40 цистерни на „Трансойл“ не са влезли в базата и не са разтоварили. Това
било установено след справки по записите на портала и видеонаблюдението.
Свидетелят Илиев сочи, че е шофьор на цистерна за горива.
През 2013г. работил в „ДМД ойл“. Сочи, че се е
случвало гориво на фирма „Трансойл“ да бъде
натоварено на тяхна цистерна. Заявява, че веднъж по разпореждане на началника
си отишъл в базата на фирмата в Орландовци. Казали им, че ще дойде камион,
който трябва да разтовари в неговия камион, както и в още един камион на негов
колега. Цистерната, която разтоварвала била на „Трансойл“,
скачили системите и я разтоварили бързо. Това се случило поне три пъти. Към
момента на разтоварването не знаел откъде идва горивото, но по- късно, след
като ги извикали на разпит разбрали, че е било предназначено за „САКСА“ и
идвало от Солун.
Свидетелят Тодоров сочи, че работи в ответното дружество
като шофьор. Заявява, че е разтоварвал в базата на ищцовото
дружество в Нови Искър. Сочи, че след като натоварят в Гърция, отиват в базата
в Нови Искър, взимат всички документи, влизат в базата и ги дават в офиса.
Човекът от офиса им дава бележка, на която е записано да отидат на кантара и
излизат навън да чакат реда си. След това влизат през портала. Когато им дойде
редът се закачат на брояча и разтоварват горивото, след което отиват при човека
в офиса, който им дава бележка, която се дава на портала, тя се подпечатва и
камионът излиза от базата. Сочи, че той лично не е ходил при пазача на портала,
а само при администратора в офиса. Не помни кога е сложена бариерата, нито дали
е имало видеонаблюдение.
Свидетелят Стоянов заявява, че работи в ответното
дружество като шофьор от 1999г. Сочи, през 2013г. е превозвал гориво от Гърция
за базата на ищцовото дружество в Нови Искър. Описва
процедурата, по която е ставало разтоварването както следва: При пристигане в базата
се паркира след последния автомобил на опашката и се чака ред. С документите
отиват в базата при спедиторите, предават ги на спедиторите, а последните им
които дават малка бележка с номер на документите. Оттам изчакват ред да
разтоварят. Влизат през портала на кантара, дават малката бележка на човека на
кантара. На нея човекът от кантара записва тежестта на пълната композиция, а
оттам тръгват на разтоварния пункт. Бележката от
кантара оставала в служител на ищцовото дружество,
който вкарвал номера на техния брояч и връщал бележката на водача. Закачвали
маркуча на цистерната, а след разтоварването отново минавали през кантар, пак
получавали написана бележка, с която отиват в офиса при спедиторите. Тогава им
давали CMR. Този свидетел заявява, че на
базата имало някакъв портиер, който понякога записвал, а понякога не, номерата
на автомобилите. Не помни дали към 2013г. е имало видеонаблюдение.
Сочи, че не помни дали на влизане портиерът е записвал номерата, но твърди
категорично, че на излизане нищо не се записва.
Пред районния съд е представен препис от присъда,
постановена на 6.03.2018г. по НОХД № 978 по описа за 2017г. на СГС, с която
Владимир Кирилов Бояджиев е признат за виновен в това, че в периода от
21.01.2013г. до 2.07.2013г. в гр.София, при условията на продължавано
престъпление с 42 деяния, които поотделно осъществяват един и същи състав на
едно и също престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на
длъжностно лице „Ръководител транспорт“ в „САКСА“ ООД е присвоил чужди вещи-
горива /общо в размер 1334 418 литра, от които бензин в размер на 69944 л. и
дизел в размер на 1264474л./, на обща стойност 1558669,85 лева, собственост на
„САКСА“ ООД, поверени му да ги пази и управлява, като се разпоредил с горивото,
след получаването му, като го насочил за разтоварване извън търговската база за
получаването му, находяща се в гр.Нови Искър, като го
претоварвал и предавал на асфалтовата база на фирма „Асфалтбал“
ЕООД в кв.Орландовци, ул. „Нешо Бончев“ №26 на Васил Димитров Петров, Денислава
Тончева Докторова, Здравко Атанасов Донев и Надежда
Данаилова Самарджиева, които го продавали, като длъжностното присвояване е в
особено големи размери, представляващо особено тежък случай и за улесняването му било извършено друго
престъпление, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание, а именно
престъпление по чл.311, ал.1 от НК- през периода от 21.01.2013г. до 2.07.2013г.
в гр.София, като длъжностно лице „Ръководител транспорт“ в „САКСА“ ООД в кръга
на службата си е съставял официални документи: международни товарителници, в
които удостоверил неверни обстоятелства, като полагал подпис за получател в
графа „24. Стоките получени“ с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателство за тези обстоятелства. В присъдата подробно са описани процесните количества горива по количества, дати на
извършване на присвояването, стойност на горивото“, които съвпадат с процесните горива.
Присъдата е влязла в сила на 16.12.2021г., когато с
Решение №60183 по НОХД № 752/2019г. по описана ВКС, второ наказателно
отделение, е оставено в сила Решение №89 от 27.02.2019г., постановено по ВНОХД
№914/18г. по описа на САС, с което първоинстанционната
присъда е изменена единствено в частта на наложеното наказание лишаване от
свобода и същото е намалено, както и в частта, с която наложеното наказание
конфискацията на цялото имущество е изменена на конфискация на подробно описани
конкретни имуществени обекти.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни
изводи:
Ищцовото дружество е
възложило превоза на процесните количества горива и е
заплатило стойността на превоза на ответното дружество. Горивата са били
натоварени на автомобили на ответното дружество, но същите не са били доставени
в базата на ищцовото дружество в гр.Нови Искър.
Вярно е, че в представените по делото товарителници в
графа „24. Стоките са получени“ е налице подпис и печат на представител на
ответното дружество, както и че ищцовото дружество е
издало фактури и е заплатило на ищеца възнаграждението за извършените превози.
Предвид влязлата в сила присъда, доказателствената
сила на тези документи, удостоверяващи доставката на горивата в пункта на ищеца
в гр.Нови Искър следва да се счита оборена.
На основание чл. 300 ГПК въззивната
инстанция приема, че с влязлата в сила присъда се установява, че в частта им,
включваща графа 24 „Стоките са получени“ товарителниците са неистински
документи, в които са удостоверени неверни обстоятелства, съставени от служител
на ищцовото дружество с цел присвояване на процесните количества горива. Установява се също, че
горивото в действителност не е били доставено в базата на ищцовото
дружество в гр. Нови Искър, а в база на друга фирма, находяща
се в кв.Орландовци. Основателно е становището на въззивното
дружество, че служителите на ответното дружество без основание са доставили
горивото на друго място, различно от посоченото в товарителницата. В чл.7 от
договора за превоз изрично е посочено, че това може да стане само след писмено
уведомление до превозвача, най- късно до 16 часа преди датата на превоза, а
според чл.1 (2) от договора пренасочване на
товара се допуска само по искане на товародателя или при изрично негово писмено
съгласие.
Съгласно чл.18, §1 от Конвенцията доказването, че липсата
е причинена от един от фактите, предвидени в чл.17, §2 е в тежест на
превозвача. В отговора на исковата молба ответното дружество не излага
твърдения, че горивата са доставени на друго място по нареждане на правоимащия /т.е. на ищеца/, напротив- поддържа се, че са
доставени в базата в Нови Искър. Не са събрани и доказателства, че първоначално
горивата са доставени в базата на ищеца в Нови Искър, а впоследствие по
нареждане на представител на ищеца са пренасочени в базата в кв.Орландовци.
От изложеното следва, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си по договора за превоз от 1.01.2013г. да достави процесните количества горива в указаното в товарителницата
място.
Ето защо, искът по чл.17, §1 вр.
чл.23, §4, предл.1 от Конвенцията е доказан по
основание.
Същият обаче следва да бъде отхвърлен, тъй като
възражението на въззиваемата страна, че искът е
погасен по давност е основателно.
Съгласно чл.32 от Конвенцията CMR исковете, свързани с превози, подчинени на тази
конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен
срок, а в случай на измама или грешка давността е три години. В случай на
цялостна липса давностният срок тече от тридесетия
ден след изтичане на уговорения срок, а ако не е бил уговорен такъв- от
шестдесетия ден от деня на приемането на стоката за превоз от превозвача.
В случая, давностният срок за процесните вземания е започнал да тече от 60-тия ден на
приемането на стоката от превозвача за всеки един от курсовете. Следователно за
последният курс, по който горивата са били натоварени на 2.07.2013г., давностния срок за процесното
вземане е започнал да тече 60 дни броени от 3.07.2013г., поради което е изтекъл
към края на м.септември 2014г. Искът за главницата и акцесорната
претенция за законна лихва е постъпил в Районен съд- Бургас на 18.01.2018г.,
към която дата давностният срок е бил изтекъл. Дори
да се приеме, че в случая предвид извършеното престъпление е налице грешка или
измама по смисъла на Конвенцията /каквито твърдения не са въведени в предмета
на делото от ищеца/, тригодишната давност в тази хипотеза също следва да се
счита за изтекла повече от година преди предявяването на иска.
Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
макар и по различни съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото на въззивника-ищец
не се дължат разноски, поради което искането му в тази насока следва да се
остави без уважение.
Въззиваемото дружество е
представило доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. с
ДДС, платени в брой, поради което, с оглед изхода на делото въззивното
дружество следва да бъде осъдено да му възстанови този разход.
На основание чл.280, ал.3, т.1, предл.2
ГПК и като съобрази, че делото е търговско, въззивният
съд намира, че настоящото решение е необжалваемо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2708/27.12.2018г., постановено по
гр.д.№ 538/2018г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „САКСА“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр.Долна Баня, ул.“Търговска“
№1,
представлявано от управителя Атанас Груев Димов, чрез
адвокат А.Т. от САК, съдебен адрес:*** да заплати на „ТРАНСОЙЛ
1“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, “Северна
промишлена зона“, транспортна база Трансойл, представлявано от управителя Христо Янев Янев, сумата от 800 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивно
гр.д.№337/2019г. по описа на ОС- Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „САКСА“
ООД с ЕИК ********* за присъждане на разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.