№ 451
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601505 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава 33-та от НПК – чл. 424, ал. 1 вр. с чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК.
Направено е искане от осъденото лице Т. Й. Ч. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №266/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй,
като бъде отменено постановената по делото присъда и делото бъде върнато за ново
разглеждане, с посочване на стадия от който да започне новото разглеждане на делото.
Прави се и искане за спиране на изпълнението на присъдата, за което не се сочат никакви
обстоятелства, налагащи това. По същество се твърди, че са допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. На първо място се изтъква, че двете инстанции
по същество са неглижирали показанията на св. Р., при което е пренебрегнато и липсата на
съпничастност към престъплението, за което е признат за виновен и му е наложено
наказание по чл. 195, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, с приложението на чл.68 от НПК
по отношение на предходно осъждане. Според осъденото лице, отказът на въззивната
инстанция да допусне преразпит на св. Р., е довело до ограничаване на правото му на защита.
В искането се отрича умисълът, с оглед липсата му на информация по делото относно
произхода на парите, с които се е разплащал в казиното. Последното твърдение, според
молителят е трябвало да бъде проверено от съдилищата, с изземване на записите от
охранителните камери, инсталирани във въпросното казино.
С определението за насрочване в съдебно заседание от 28.11.2024 год.,
Апелативен съд – София, НО, 12-ти състав е оставил без уважение искането на Т. Й. Ч. за
спиране изпълнението на присъда №20 от 13.11.2023 год., постановена по НОХД №266/2022
год. по описа на Районен съд – Козлодуй до окончателното решаване на настоящото дело.
Прокурорът от АП - София, пледира искането за възобновяване да бъде
1
оставено без уважение, тъй като постановеното решение във въззивното производство е
законосъобразно и не са допуснати бланкетно сочените от осъденото лице процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Договорният защитник на осъденото лице Ч., ангажиран с пълномощно по делото
в настоящото производство по възобновяване, пледира да бъде възобновено производството
по делото, с отмяна на присъдата по НОХД №266/2022 год. по описа на РС - Козлодуй, по
съображенията, изложени в самото искане. В предоарията се прави отново искане за спиране
на изпълнението на влязлата в сила присъда.
Осъденият Ч., поддържа изложеното в искането си и изявленията на защитника
му в пледоарията.
Апелативен съд - София, като се запозна с искането, доводите на страните и
материалите по делото, прие следното:
С Решение №122 от 09.08.2024 год., постановено по ВНОХД № 250 по описа за
2024 год. на Окръжен съд – Враца, въззивният съд е изменил Присъда №20 от 13.11.2023
год., постановена по НОХД №266/2022 год. По описа на РС - Козлодуй, в частта, с която
подс.Т. Й. Ч. е признат за виновен в това да е извършил престъплението при условията на
повторност по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК във вр. чл. 28, ал. 1от НК и го е признал
за невиновен по повдигнатото обвинение в тази му част. Присъдата, в останалата й част, е
потвърдена с цитираното решение.
С посочената присъда, в потвърдената й част, Т. Й. Ч. е признат е признат за
виновен в това, че на 01/02.04.2022 год. В гр. ***, ул. “***“ в съучастие, като извършител с
Д. П. П. е отнел чужда движима вещ – л. а. „Леон Сеат“ с рег. №********, паркиран /с
поставен ключ в контактното табло/ под навес пред дом №106, на стойност 3000лв.,
собственост на М. М. К. от гр. ***, от владението и без съгласието му, с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 20, ал. 2
във вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на една година „Лишаване от свобода“, което на осн. чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален „Строг“ режим. С
присъдата, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното му наказание
от една година и шест месеца „Лишаване от свобода“ по ЧНД №606/2020 год. по описа на
РС - Бяла Слатина, което също следва да бъде търпяно при първоначален „Строг“ режим, на
осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. Съдът е приспаднал от наложеното наказание, на осн.
чл. 59, ал. 1 от НК, времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, в периода от 23.11.2020 год. – 30.12.2020 год. С оглед изхода на делото, Ч. е
бил осъден да заплати и направените разноски в наказателното производство.
Искането на осъденото лице Т. Й. Ч. за възобновяване на производството е
подадено в законоустановения шестмесечен срок.
Относно изложените възражения, настоящата съдебна инстанция ги намира за
неоснователни, по следните съображения:
На първо място е налице мотивиран отговор в актовете и на двете инстанции по
същество, въз основа на кои доказателства и защо са приели за доказано авторството на
деянието от осъденото лице Ч..
В принципен план, следва да се подчертае, че предмет на настоящото
извънредно производство е начинът по който е изградено вътрешното убеждение на
инстанциите по същество и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. В съдебно
заседание на 13.03.2023 год. е даден ход на съдебното следствие, с разпит на явилите се
свидетели и вещи лица, сред които е бил и св. А. Р. /л.66 от НОХД/. Посоченият свидетел,
който не е очевидец през цялото време на действията на Ч., в свободен разказ е изложил
обстоятелствата на които е станал свидетел, след което е отговорил и на допълнително
2
поставените му въпроси, включително и на такива от страна на защитата на подс. Ч. – адв.
С.. Пред въззивната инстанция, в жалбата и в съдебно заседание, липсва искане както от
осъденото лице, така и от защитата за преразпит на вече разпитания св. Р.. В мотивите на
присъдата, наред с анализа на всички доказателства, включващ и показанията на св.Р., съдът
е изложил съображенията си защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия. В този
смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни
доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си
констатации. Съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава, когато
не са изложени съображения относно оценката на доказателствените материали, когато
същите са оценени едностранчиво, тенденциозно или са изведени изводи на базата на
негодна или несъществуваща доказателствена основа. В предвид на изложеното по – горе,
това не беше установено.
Не може да се приеме, че се касае и за неправилно приложение на материалния
закон, с оглед събрания доказателствен обем, с признаване на Ч. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да послужи като основание за
възобовяване на наказателното производство, с постановяване на оправдателна присъда или
връщане на делото за ново разглеждане.
Мотивите на съдебните актове не страдат от порок, в изразения смисъл от
молителят, че не съдържат отговор на всички въпроси, визирани в чл. 301 от НПК.
Въззивната инстанция е заявила, че споделя принципно изводите на първоинстанционния
съд относно правните съображения, поради което и не ги е преповторила, като е дала
отговор относно възраженията, съдържащи се в жалбата и е изменила присъдата с оглед
липсата на обстоятелствата, квалификциращи извършеното от Ч. деяние при условията на
повторност, като го е оправдала по обвинението във вр. т. 7 на чл.195, ал.1 от НК.
При така изложеното, правилно и законосъобразно двете инстанции по
същество са приели и приложили материалния закон - деяние, квалифицирано по чл. 195, ал.
1, т. 12 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и не са допуснали съществени нарушения на
процесуалните правила при мотивирането на съдебните актове, които да са довели до
нарушено право на защита на Ч..
Следва да бъде допуснато възобновяване на наказателното производство, с
отмяна на Решение №122 от 09.08.2024 год., постановено по ВНОХД № 250 по описа за
2024 год. на Окръжен съд – Враца, в ЧАСТТА с която въззивният съд е потвърдил Присъда
№20 от 13.11.2023 год., постановена по НОХД №266/2022 год. по описа на РС - Козлодуй
само и относно определения режим на изтърпяване „Строг“ по отношение на приведеното в
изпълнение на осн. чл. 68 от НК на наложено наказание една година и шест месеца
„Лишаване от свобода“ по ЧНД №606/2020 год. по описа на РС - Бяла Слатина, сд
позоваване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и на присъдата в тази й
част, като на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС бъде определен първоначален „Общ“ режим на
изтърпяване на посоченото наказание. Видно от приложената справка за съдимост на Ч., се
касае за предхождащо съвкупността на осъждане по НОХД № 166/2020 год. по описа на РС
– Бяла Слатина, с наложено наказание „Пробация“. При това положение, определеното по
реда на чл. 23 общо наказание по ЧНД 606/2020 год. по описа на РС-Бяла Слатина,
включващо в съвкупността си осъжданията по НОХД №579/2020 год. и НОХД № 598/2020
год., двете по описа на РС – Бяла Слатина, не попада в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“
от ЗИНЗС, тъй като деянията по посочените две дела не са били извършени в изпитателен
срок на предходно осъждане, нито пък лицето е търпяло до този момент наказание
„Лишаване от свобода“, за да бъдат проследявани сроковете, с приложение на чл. 57, ал. 1 ,
т. 2, б. „б“ от НК и определяне на „Строг“ режим на това основание.
Констатираното нарушение може да бъде преодоляно и в настоящото
3
производство, с определяне на по – лекия режим на изтърпяване на приведеното в
изпълнение наказание, определено по реда на чл. 23 от НК по ЧНД №606/2020 год. по описа
на РС – Бяла Слатина.
По отношение на бланкетното твърдение на молителя за явна несправедливост на
наложеното наказание, с позоваването в цялост на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, която
препраща към чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, настоящата инстанция го приема също за
неоснователно. След като Ч. е бил признат за виновен, е било определено наказание във вр.
чл. 54 от НК, в предвидения минимален размер предвиден в чл. 195, ал. 1 от НК. При
приетото относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, не може да се
приеме, че се касае за явна несправедливост в определеното наказание от една година
„Лишаване от свобода“.
В предвид на изложеното по същество, настоящият съдебен състав намира, че не
са налице обстоятелства и към настоящия момент за спиране на изпълнение на присъдата.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
12-ти състав, на основание чл. 424, ал. 1, във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №250/2024 год. по описа на
Окръжен съд - Враца КАТО ОТМЕНЯ постановеното по него Решение №122 от 09.08.2024
год., в ЧАСТТА, с която въззивният съд е потвърдил Присъда №20 от 13.11.2023 год.,
постановена по НОХД №266/2022 год. по описа на РС - Козлодуй ОТНОСНО определения
режим на изтърпяване „строг“ по отношение на приведеното в изпълнение наказание една
година и шест месеца „Лишаване от свобода“, определено по реда на чл. 23 от НК по ЧНД
№606/2020 год. по описа на РС - Бяла Слатина на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС,
като ОТМЕНЯ присъдата в тази й част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „Общ“ режим на
изтърпяване на наказанието една година и шест месеца „Лишаване от свобода“, определено
по ЧНД №606/2020 год. по описа на РС - Бяла Слатина.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №266/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с отмяна изцяло
на постановената по делото присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Й. Ч. за спиране изпълнението на
присъда №20 от 13.11.2023 год., постановена по НОХД №266/2022 год. по описа на Районен
съд – Козлодуй.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5