Решение по гр. дело №78/2021 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 9
Дата: 4 март 2022 г.
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20212320100078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Тополовград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20212320100078 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
СТ. Г. М. от с.У., общ.Т., ул.“************, с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв.Г.Г. от АК – Я., със съдебен адрес: гр.Я.
ул.“*************** против Г. Д. Д. с ЕГН **********, от с.У., общ.Т.,
ул.*************, с правно основание чл.108 и чл.109 от Закона за
собствеността.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в с.У., общ.Т., представляващ ПИ с площ от 370 кв.м., с пл.№ 338,
за който е отреден УПИ II-338 по ПУП на с.У., при граници: улица, ПИ III-
337, ПИ ХVI-341, ПИ XVII-340, УПИ I-339, съгласно нотариален акт № 94,
том VII, р.1589, дело № 476/25.11.2013 г.
Ответникът Г. Д. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в с.У.,
общ.Т., ПИ с пл.№ 339, с площ, за който е отреден УПИ I-339, в кв.25 по ПУП
на с.У., който имот е записан по разписен лист на името на ответника при
граници: улица, улица, УПИ II-338, УПИ ХVI-341, XVII-340. Имотът
собственост на ищеца С.М. граничи на запад с имота, собственост на
ответника.
1
През 2013 г. по искане на ищеца е извършена актуализация на
кадастралната карта, с обхват поземлени имоти с пл.номер 337, 338 чрез
геодезическо заснемане, което е констатирало, че ответникът като собственик
на пл.№ 339, за който е отреден УПИ I-339 незаконно е навлязъл в пл.№ 338,
собственост на ищеца и владее 41 кв.м. от собствения му имот в посока запад,
с монтирана телена ограда с колове, в частта от страна на улицата.
Ответникът отказал доброволно да предаде спорните 41 кв.м. Същите са
обособени с монтираната телена мрежа – ограда, която е трайно прикрепена с
колове, а на част от дворното място собственост на ищеца, от към страната на
улицата, всеки ден паркира товарен автомобил, собственост на сина на
ответника.
По искане на ответника на 05.04.2014 г. е извършено трасиране,
означаване и координиране на поземлен имот № 339, станало с протокол от
правоспособно лице – инж.П., която е извършила замерване на границите на
ПИ 339 – собственост на ответника, като ясно и точно се установило, че
същият е навлязъл в ПИ 338 – собственост на ищеца с 41 кв.м. и оградата на
имота следва да се премести по регулационната линия. На 22.10.2020 г. по
искане на ищеца, с протокол за трасиране, означаване и координиране на
поземлени имоти № 337, 338, квартал 25 по плана на с.У. правоспособно лице
е извършило трасиране, координиране и означаване границите на ПИ
собственост на ищеца, като след извършеното трасиране той е преместил
оградата между ПИ 338 и ПИ 339, съгласно извършената трасировка, като
това е станало на 02.11.2020 г. и е поставил оградни колове и телена мрежа на
трасираната граница със съседа му Г.Д., собственик на ПИ 339. При
монтирането на оградата ответникът се е намесил с желязна пръчка в ръка, с
ругатни, псувни и др.подобни се е нахвърлил върху ищеца. След пристигане
на патрул на РУ е направен протокол. В тяхно присъствие ищецът е успял да
възстанови оградата на законното си място, съгласно извършеното трасиране.
Същата вечер ответникът е демонтирал оградата и я възстановил със
завземане на част от имота, собственост на ищеца.
Твърди се, че ищецът се е опитал доброволно да уреди отношенията с
ответника, но без резултат. Ответникът продължава да владее без основание
реална част от имота на ищеца с площ от около 41 кв.м. и му пречи да
осъществява в пълен обем правата си на собственост с посочената площ.
2
С оглед на така изложеното, моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на реална част с площ от 41 кв.м. от поземлен имот,
находящ се в с.У., с площ от 370 кв.м. с пл.№ 338, както и да осъди ответника
да предаде на ищеца същата реална част с площ от 41 кв.м. от този поземлен
имот, която владее без основание и при условията на евентуалност на
основание чл.109 от ЗС да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на подробно описаната реална част от поземлен имот
и да осъди ответникът да прекрати неоснователните си действия, с които
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълния си обем,
като премахне незаконно построената ограда-мрежа и бетонни колове, които
са изградени в имота на ищеца. Претендират се и направените по делото
разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 01.04.2021 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв.П.М. от
АК – Я. е представил отговор на исковата молба, в който оспорва исковите
претенции на ищеца, като недопустими и неоснователни, и моли да бъдат
отхвърлени като такива. Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, заедно с
пълномощника си адв.Г.Г. от АК – Я., поддържа исковете и моли съда да ги
уважи в размера, посочен в съдебно-техническата експертиза.
Ответникът по делото, редовно призован, не се явява, вместо него се
явява пълномощникът му адв.Пл.М. от АК – Я., който моли съда да отхвърли
иска, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик
на реална част от 41 кв.м., моли в случая да се приложи общия принцип на
правото.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С оглед писмени доказателства по делото се установява, че ищецът е
собственик на имот, находящ се в с.У., общ.Т., представляващ ПИ с площ от
370 кв.м., за който е отреден УПИ II-338 по ПУП на с.У., при граници: улица,
ПИ III-337, ПИ ХVI-341, ПИ XVII-340, УПИ I-339, съгласно нотариален акт
№ 94, том VII, р.1589, дело № 476/25.11.2013 г.на РС – Тополовград и скица
3
№ 76/12.02.2021 г. на Община Т. и от запад имотът му граничи с имота на
ответника – УПИ І-339.
С протокол за трасиране и координиране от 22.10.2020 г., по искане на
ищеца е извършено трасиране и координиране на границите на имота му -
УПИ –ІІ-338 в квартал 25 по плана на с.У.. Към протокола за трасиране има
приложена и скица на имотите. След трасирането, на 02.11.2020 г. ищецът е
преместил оградата между ПИ 338 и ПИ 339, съгласно извършената
трасировка. Поставил е 5 оградни колове и телена мрежа на трасираната
граница със съседа Г.Д., собственик на ПИ 339. При монтирането на оградата
ответникът се е намесил и се нахвърли върху ищеца. Пристигнал е патрул на
РУ – Тополовград, който е направил протокол и са били проверени
документите. В присъствието на полицията ищецът е успял да възстанови
оградата на законното й място, съгласно извършеното трасиране. Същата
вечер ответникът, заедно със своя син са извършили демонтиране на оградата,
иззели коловете и оградната мрежа, и възстановили оградата със завземане на
част от имота, собственост на ищеца.
От материалите по делото е видно, че във времето и ищецът, и
ответникът многократно са подавали жалби до Община Т., които от своя
страна са извършили проверки и са съставили констативни протоколи.
Образувана е и преписка в РП – Ямбол, ТО – Тополовград, по която
прокурорът се е произнесъл с отказ да образува наказателно производство,
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
По делото е разпитан един свидетел на ищцовата страна – И.Г.И. който
свидетелства за това, че е помогнал на ищеца след трасирането на границите
да постави коловете и мрежата на новата граница. Заявява, че ответникът ги е
нападнал и се е наложило да повикат полиция. На следващият ден мрежата и
коловете ги е нямало.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като
са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма, както и от
гласните такива, и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
4
В чл.108 ЗС законодателят е предвидил кумулативната наличност на три
предпоставки за уважаване на ревандикационен иск – ищецът да притежава
право на собственост върху имота, предмет на иска, имотът да се намира във
владение или държане на ответника, който да владее или държи без
основание . В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите два
елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а ответникът следва да доказва
основание, на което владее или държи. Искът за ревандикация по чл.108 ЗС
съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на
собственика му.
По делото безспорно бе установено, че ищецът е собственик на УПИ ІІ-
338, кв.25 по ПУП на с.У., общ.Т.. Не се спори и че ответникът е собственик
на УПИ І-339 в кв.25.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира изцяло, се установява, че съгласно действащият ПУП на с.У.,
общ..Т., одобрен със заповед № 9/10.02.1986 г. ПИ-338 в разписния лист към
кадастрално-регулационния плат на село У. от 1986 г. имота е записан на
В.М.А., леля на ищеца – сестра на баща му. След това СТ. Г. М. съгласно
нотариален акт № 94, том 7, рег.№ 1589, д.№ 476 от 25.11.2013 г. става
собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ
се в село У. – дворно място с площ от 370 кв.м., представляващо ПИ-338,
кв.25 по Кадастралния план на населеното място, ведно с построената в него
едноетажна паянтова жилищна сграда от 35 кв.м.
Поземлен имот ПИ 339 в Разписния лист към кадастрално-регулационен план
с.У. от 1986 г. имотът е записан на Г. Д. Д. като двор – ПИ=544 кв.м. с УПИ І-
339 в кв.25 с нотариален акт № 72, том 1, рег.№ 149, д.166 от 17.11.1964 г. На
името на ответника е издадено строително разрешение № 14 от 04.07.1966 г.
за построяване на ограда на цялото дворно място. Оградата между ПИ № 339
и ПИ № 338 е изградена от Г. Д. Д. – ответник по делото като масивна от
камъни с височина 1 м., ширина 0,50 см. и дълбочина 0,70 см.отгоре с
бетонова замазка.Г. Д. Д. при започването на строежа заедно с Г.Д. А. – баща
на ищеца са се разбрали след време оградата да се използва като източна
стена с надстрояване за изграждане на навес на Г. Д. Д. за обработка ,сушене
и складиране на тютюн, като същият е щял да бъде изграден като начало от
5
южната част на оградата в продължение по нея на север, в близост на
оградата до къщата. След започване изграждане на оградата и след
достигането в този вид и параметри, Г.Д. А. – баща на ищеца се е
противопоставил за изграждане на навес, поради което Г. Д. Д. спира строежа
на оградата до построените параметри, които са в сегашния вид и остава тази
чупка в границата на север от оградата между двата имота. Границата на ПИ
338 и ПИ 339 в кв.25 по кадастрален план е обозначена и минава по черната
черта от плана, визирана на Скица № 1, а регулационната граница между
двата имота е обозначена и минава по синята черта, визирана на Скица № 1.
Вещото лице на място е заснело фактическата граница на ПИ 338 и 339,
съгласно изградената ограда – мрежа и трайна ограда. Оградата от мрежа с
железни тръбни колове започва от кадастралната граница между двата имота
в т.1, продължава на юг до т.8 и от там продължава на запад до т.26. Трайната
ограда от камък започва от т.26, продължава на юг по кадастралната граница
между двата имота до т.25,която попада в ПИ 341. Трайната ограда е с
ширина 0,50 см., която върви по съвпадащите кадастрална и регулационна
граница в тази част, като половината попада в ПИ 338, а другата половина
попада в ПИ339 – Скица № 4. Ответникът – собственик на ПИ 339 е навлязъл
в ПИ 338 – собственост на ищеца по кадастрално-регулационния план на село
У., одобрен със Заповед № 9/10.02.1986 г. посочено на Скица № 5 с пунктир в
жълт цвят с площ от 12 кв.м. при граници на навлизане в т.1, т.8 и т.26.
Оградата /границата/ между двата поземлени имота № 338 и 339 следва да
бъде : по регулационната граница показана в синьо на Скица № 7 между
УПИ ІІ-338 и УПИ І-339, но тъй като не е приложен §6 от ПР на ЗУТ, реално
съществуващата граница започва от т.1, продължава на юг до т.8 и от там
продължава на запад до т.26 и продължава на юг по кадастралната граница
между двата имота до т.27, показана на Скица № 6.
Имот № 339 е навлязъл на изток в имот 338 с 12 кв.м. обозначено с № 1 –
оцветено със зелен цвят на скица № 7.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си по
представената съдебно-техническа експертиза и заявява, че при измерването
си е взела цифров модел от Община Т., който се отличава от моделите на
инж.П., която е правила трасирането на имота на ищеца. Разликата за
навлизането идва от там, че когато е мерено е включена цялата ширина на
оградата. След като се нанесе оградата, попада от т.26 до т.27 на скица № 6, а
6
и тази ограда попада точно върху границата между двата имота. Заявява, че
границата между имотите трябва да минава по кадастралната граница, между
зеления и синия цвят на Скица № 7, приложена към експертизата. Синият
цвят попада в имота на ответника, а зеленият цвят, това което реално владее
към момента. Ответникът владее и зелената част. Пунктираната линия на
скицата има и чупка и този заключен триъгълник, оцветен в зелено са тези
12 кв.м., които ответникът владее реално.
Предвид изложеното и съобразно експертизата, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи в размер на 12 кв.м.,
съгласно Скица № 7, приложена към съдебно-техническата експертиза. В
останалата му част до 41 кв.м. следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно предявеният иск с правно основание по чл.109 от ЗС , който
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение
от собственика й. Основанието за защита чрез иска се поражда само от
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, което пречи на упражняването на правомощията от страна на
собственика – правото да владее, да ползва или да се разпорежда с вещта си.
Ищецът следва да докаже, че е собственик на претендираната от него вещ, че
ответникът е извършил твърдяното в исковата молба действие, което е
противоправно и със същото му пречат да упражнява едно или няколко от
правомощията си на собственик.
Съдът намира, че първата предпоставка за уважаване на такъв иск е
ищецът да е собственик на процесния имот. Страните не спорят, че са
собственици на съседни имоти.Съдът намира, че ищецът е собственик и на
площ от 12 кв.м., разположени по протежение на оградата между двата имота.
От приложената скица № 7 към експертизата е видно, че ответникът е
навлязъл в имота на ищеца и владее 12 кв.м. от неговия имот. Поради което
съдът приема, че по какъвто и начин да си служи ответникът с оградата, те
неоснователно ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно
ползване на имота на ищеца според неговото предназначение. Самото
построяване на оградата в част от имота на ищеца пречи на последния да
7
ползва имота си.
В този смисъл искът с правно основание чл.109 от ЗС се явява доказан и
основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски в общ размер на 1060,00 лв., от които: 60 лв. за държавна такса и
700 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА иска с правно основание чл.108 от Закона за собствеността,
предявен от СТ. Г. М. против Г. Д. Д. и двамата от с.У., общ.Т. като
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Д. с ЕГН **********
от с.У., общ.Т., ул.*************, че СТ. Г. М. с ЕГН ********** от с.У.,
общ.Т., ул.************* е собственик на 12 кв.м./дванадесет квадратни
метра/, попадащи между изчертаните със син и зелен цвят линии на скица №
7, приложена към съдебно-техническа експертиза, по протежението на
границата между собствения на СТ. Г. М. недвижим имот, находящ се в с.У.,
общ.Т., ул.“************, представляващ ПИ с площ от 370 кв.м., с пл.№
338, за който е отреден УПИ II-338 по ПУП на с.У., при граници: улица, ПИ
III-337, ПИ ХVI-341, ПИ XVII-340, УПИ I-339, съгласно нотариален акт № 94,
том VII, р.1589, дело № 476/25.11.2013 г. и притежаван от Г. Д. Д. недвижим
имот, находящ се в с.У., общ.Т., ПИ с пл.№ 339, за който е отреден УПИ I-
339, в кв.25 по ПУП на с.У., който имот е записан по разписен лист на името
на ответника при граници: улица, улица, УПИ II-338, УПИ ХVI-341, XVII-
340, по продължение на построената от Г. Д. Д. ограда.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС над 12 кв.м.площ, до претендирания
размер в исковата молба от 41 кв.м.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. ДА ПРЕДАДЕ на СТ. Г. М. владението върху 12
кв.м./площта попадаща между изчертаните със син и зелен цвят линии на
скица № 7, приложена към съдебно-техническа експертиза, по протежението
на границата между имотите на ищеца и ответника.
УВАЖАВА иска за прекратяване на неоснователно действие, което пречи
8
на собственик да упражнява своето право с правно основание чл.190 от ЗС,
предявен от ищеца СТ. Г. М. против Г. Д. Д., като ОСЪЖДА Г. Д. Д. да
преустанови неоснователните действия, които пречат на СТ. Г. М. да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот,
находящ се в с.У., общ.Т., ул.“************, представляващ ПИ с площ от
370 кв.м., с пл.№ 338, за който е отреден УПИ II-338 по ПУП на с.У., при
граници: улица, ПИ III-337, ПИ ХVI-341, ПИ XVII-340, УПИ I-339, съгласно
нотариален акт № 94, том VII, р.1589, дело № 476/25.11.2013 г. и да премахне
оградата построена в имота на СТ. Г. М..
ОСЪЖДА Г. Д. Д. да заплати на СТ. Г. М. направените по делото
разноски в общ размер на 694,00 лв./шестстотин деветдесет и четири лв./,
от които: 50,00 лв. /петдесет лв./ за държавна такса и 350 лв./триста и
петдесет лв./ за адвокатско възнаграждение и 294 лв./двеста деветдесет и
четири лева/ за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
9