№ 175
гр. Сливен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500227 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 223/19.03.2024г. по гр.д. №
1421/2023г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният
от Е. К. З. с ЕГН- ********** от ** против „А“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: ** иск с правно основание чл. 195, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата 8317 лева, представляваща разходи за
отстраняване на недостатъци на закупен на 15.10.2022г. лек автомобил
АУДИ А4, ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателно изплащане на сумата, и на ответника са присъдени разноски по
делото в размер на 1130 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба въззивницата заявява, че счита атакуваното
решение за неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че след като
държавен орган по предвидения в закона ред е извършил технически преглед
на автомобила при неговата регистрация в РБ и е констатирал
техническата му изправност, не са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск, тъй като не се установява да са съществували недостатъци
/включително и скрити/ на моторното превозно средство към 15.10.2022г.,
1
когато ищцата е придобила правото на собственост. Въззивникът намира
тези изводи за неправилни и необосновани, тъй като е налице скрит
недостатък, изразяващ се в спукан картер; разход на масло при техническа
експлоатация и ниска компресия на цилиндрите, което е довело до понижена
мощност на двигателя и разход на голямо количество масло. Техническият
преглед на автомобил не включва диагностика на цилиндрите на двигателя и
съответно тяхната компресия.
На следващо място съдът не е изследвал в цялост събраните по
делото писмени доказателства, не се е съобразил със заключението на
съдебно - автотехническа експертиза, която по категоричен начин
констатира, че двигателят на автомобила е негоден за нормална
техническа експлоатация.
При разпита вещото лице обобщава, че двигателят на автомобила е
негоден за нормална техническа експлоатация, тъй като наличието на
голяма хлабина между сегментите и цилиндрите на двигателя влияе върху
големият разход на масло и е възможно самият двигател да остане без
масло и да блокира при много кратко разстояние на пътуване при
повишаване на оборотите.
Неоснователно съдът не е приел представеното удостоверение от
Аутобокс за историята на техническото състояние на автомобила за
периода от 2011 г. до 24.10.2018 г. с превод на български език, което
удостоверява, че през 2018г. при сервизна проверка на процесния автомобил
е имал проблем с разхода на масло.
Първоинстанционният съд в решението си прави констатации, че след
закупуването на автомобила на 15.12.2022г. впоследствие са се проявили
технически неизправности, но не се установява точно кога, в какъв обем и
по каква причина са се проявили, но не е взел под внимание свидетелските
показания на свидетеля Диян Терзиев, съпруг на жалбоподателката, който
лично е присъствал при закупуването на автомобила, като същият много
прецизно обяснява, че течът на картера на колата го е установил 10 дни
след закупуването на автомобила, след като е бил обслужен в
сервизф/сменил е двигателното масло с ново/.Уведомил е веднага продавача,
като е закарал автомобила при продавача, който е залепил картера, но
проблемът не бил решен, като маслото е продължило да се губи.
Въззивницата сочи, че в момента на закупуване на автомобила и
обикновения преглед, направен от нея, не е открила скрит недостатък.
Съгласно утвърдената съдебна практика явни са онези недостатъци, които
са установими при обикновен преглед на вещта - например разкъсани
тапети, счупени стъкла, повредена подова настилка и т.н. Скрити
недостатъци са онези, които е невъзможно да се открият при обикновен
преглед, за които са нужни специални знания, съответно - реално са се
проявили видимо по-късно. Скритите недостатъци се проявяват по- късно
от момента, в който е предадена вещта.
2
С оглед всичко изложено въззивницата моли да се отмени като
неправилно атакуваното решение и вместо него се постанови ново, с което
искът й по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД бъде уважен за сумата 5 098, 25 лв.
Претендира разноските за двете инстанции.
Във въззивната жалба е направено искане по чл. 266 ал. 3 от ГПК за
събиране като доказателство на представено писмено доказателствено
средство, което не е прието от първоинстанционния съд поради
процесуално нарушение.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемият счита, че
правилно е прието, че не са налице скрити недостатъци, съобразил е
заключението на експерта и правилно не е приел представеното писмено
доказателство – удостоверение за история на техническото състояние на
автомобила от 2011г. до 2018г. – както поради неотносимост, така и
поради настъпила преклузия за представянето му. Намира, че правните
изводи са в съответствие с приложимите правни норми.
Моли да се потвърди атакуваното решение и да му се присъдят
разноските за тази инстанция.
В случай на уважаване на доказателственото искане на въззивницата,
моли да бъде допусната поисканата от него пред първата инстанция
допълнителна СТЕ.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С определение, държано в з.с.з. въззивният съд е отхвърлил
доказателствените искания на страните.
В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява. С писмено становище, подадено от процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната
жалба и оспорва отговора, няма нови искания. Моли да се отмени
атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът бъде уважен
като основателен и доказан. Претендира разноски, представя списък по чл.
80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
3
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора и иска да се потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция,
представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй
като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от
жалбата, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде
потвърден.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
въвежда тази част от мотивите по подразбиране.
Въззивният състав споделя и решаващите правни изводи на РС.
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 вр. чл. 193 ал. 1 от ЗЗД, уреждащи
гражданската договорна отговорност на продавача за недостатъци на
вещта. Доколкото правната норма осигурява на купувача три алтернативни
възможности, в случая ищцата е ползвала последната от тях –
отстраняване на недостатъци на вещта за сметка на продавача и
претендира заплащане на стойността им.
Спорът следва да се квалифицира като търговски, тъй като едната
страна е търговец и сделката, източник на облигационното
4
правоотношение е във връзка с предмета на упражняваната от
търговското дружество търговска дейност.
Твърденията на въззивницата-ищца са за наличие на скрити
недостатъци, които не е могло да бъдат забелязани при огледа на процесния
автомобил при закупуването му, най-общо – теч на масло от картера, за
който уведомила продавача няколко дни след закупуването на превозното
средство, както и неизправности в двигателя, които налагали ремонта му.
От една страна се установява безспорно, че автомобилът не е нов и
поради износване на части и общо овехтяване, продавачът е намалил
продажната цена. Огледът и изпробването на превозното средство е
направен от купувачката и съпруга й преди сключването на договора за
покупко-продажба от 15.10.2022г., като не е направено възражение за
някакви недостатъци. Пукнатият картер и изпускането на масло не могат
да се счетат за скрити недостатъци по смисъла на ЗЗД, които да не могат
да бъдат забелязани при обикновен оглед, поради което съдът приема, че
към датата на прехвърляне на собствеността не е била налице такава
повреда. Освен това при регистрацията на МПС в КАТ, станала три дена
по-късно – на 18.10.2022г., надлежният орган е извършил преглед за
техническа изправност и окомплектоване и е издал знак за технически
преглед. Вярно е посоченото във въззивната жалба, че в протокола за
техническа изправност на ППС липсва графа за диагностика на цилиндрите
на двигателя, но както вече се посочи – течът на масло е видим дефект,
освен това ако са били констатирани завишени норми на въглерод на
изгорените газове, това би попречило автомобилът да премине техническия
преглед. Така след като към 18.10.22г. е дадено от надлежния орган
разрешение автомобилът да се движи по пътната мрежа на РБ, то не
може да се приеме, че твърдените дефекти са съществували към този
момент, следователно – и към момента на продажбата на вещта.
Уведомяването на продавача за пукане на картера и изтичане на масло е
направено по-късно и това предполага и по-късен момент на настъпване на
повредата.
Тежестта на доказване на положителни факти, от които черпи
изгодните за себе си правни последици, лежи на ищцата и тя е следвало по
пътя на главно и пълно доказване да убеди съда извън съмнение, че
конкретните дефекти са съществували в момента на закупуването на
5
автомобила и те не са могли да се забележат при огледа, но тя не е
ангажирала такива годни, допустими и относими доказателствени
средства, които да затвърдят у съда по непререкаем начин сигурността в
осъществяването на тези факти и обстоятелства. Представеният
документ касае извършване на диагностика на двигателя /в която вещото
лице не е участвало/, направена една година след закупуването на
автомобила от ищцата - през есента на 2023г., поради което не могат да
се направят валидни изводи за състоянието на автомобила при
закупуването му.
Не е установено еднозначно и категорично, кога, при какви
обстоятелства и какви точно технически неизправности на процесния
автомобил са настъпили, каква е причината за това и съответно – не може
да се приеме, че продадената вещ е била със скрити недостатъци, които
намаляват съществено нейната годност за обикновеното й употребление.
Поради това главният осъдителен иск се явява изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователноста, а
оттам – и отхвърлянето на акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава върху сумата в размер на законовата лихва, както е
заявено - от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли, а
атакуваното решение - да бъде потвърдено, включително по отношение на
присъдените на ответника разноски за исковото производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе
своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер
на 1 130 лв. Съдът не намира за основателно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е съобразено
с минималните размери по Наредба 1/2004г. и кореспондира с характера на
спора, вида и цената на иска, както и с обема на вложените процесуални
усилия на адвоката.
Ръководен от гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 223/19.03.2024г. по
гр.д. № 1421/2023г. на СлРС като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Е. К. З. да заплати на „А“ ЕООД, гр. Сливен направените по
делото разноски за въззивното производство в размер на 1 130 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед характера на спора
и цената на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7