№ 1573
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110202299 по описа за 2022
година
Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Т. ХР. АС., ЕГН **********, чрез адв. А.Т. от САК, срещу
заповед за задържане рег. № 227зз-215/01.02.2022 г., издадена от К. СВ. Г., на длъжност
полицай в 01 група на 03 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че посоченото
фактическо основание за задържането е нечетливо и неясно, което е ограничило правото на
жалбоподателя да разбере фактическите му и прави основания, и не става ясно с данни за
какво престъпление е разполагал полицейският орган, за да разпореди задържането. Оспорва
се наличието на обстоятелствата по чл. 70 ЗМВР и се твърди липса на мотиви,
обосноваващи издаването на заповедта. Застъпва се, че е постановена и в несъответствие с
целта на закона, тъй като задържането е извършено в нарушение на принципа за
съразмерност, постановен в чл. 6 АПК. Прави се искане заповедта за бъде отменена и в
полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
За проведеното на 11.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбопадателят А. и адв. Т. не се явяват, а ответникът се представлява от юрк.
П., която в дадения ход по същество моли атакуваната заповед да бъде потвърдена като
издадена в съответствие с изискванията на материалния закон и процесуалните правила.
Излага подробни съображения. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.02.2022 г. около 14:15 ч. в гр. София, бул. „Х.Б.“ № ***, екип на ОСПС-СДВР, в
чийто състав бил назначен и ответникът К.Г., извършил полицейска проверка на лице със
съмнително поведение, което не представило на полицейските служители документ за
самоличност. С оглед на това било задържано за установяване на самоличност и отведено в
03 РУ-СДВР, където след извършена справка, самоличността му била установена като Т. ХР.
АС., ЕГН **********, с адрес гр. София, ********. Изготвени били необходимите
документи във връзка със задържането, като ответникът Г. издал атакуваната заповед за
задържане рег. № 227зз-215/01.02.2022 г. с начало 14:20 ч. на 01.02.2022 г., в която като
фактическо основание за задържането посочил: „При извършване на полицейска проверка
лицето не представи документ за самоличност“. Като правно основание цитирал
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР. След установяване самоличността на А. и
оформяне на документите, жалбоподателят бил освободен в 15:20 ч. на 01.02.2022 г.
Съгласно удостоверение рег. № 513р27719/29.03.2022 г., издадено от ВП Началника на
Отдел „Човешки ресурси“ СДВР, се установява, че със заповед № 513з-15926/03.12.2020 г.
на Директора на СДВР, младши инспектор К. СВ. Г. е назначен на длъжност полицай в 01
група на 03 сектор към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, която
длъжност изпълнява и към настоящия момент.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както следва:
докладна записка до Началника на ОСПС-СДВР; протокол за личен обиск на лице вх. №
227р-2564/01.02.2022 г.; декларация; извлечение от книга за задържани лица на 03 РУ-СДВР
от 01.02.2022 г.; удостоверение рег. № 513р27719/29.03.2022 г. от ВП Началник Отдел
„Човешки ресурси“ - СДВР.
Същите съдът прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи
помежду си. Обстоятелствата по задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта
се изясняват посредством информацията, съдържаща се в писмените доказателствени
източници. Посредством последните се установят действията на полицейските органи,
проведени по време на задържането, а именно извършване на справка относно установяване
самоличността на задържания, непосредствено след което А. бил освободен.
Заеманата от ответника Г. длъжност към момента на издаване на процесната заповед се
изяснява от представеното удостоверение рег. № 513р27719/29.03.2022 г. от ВП Началник
Отдел „Човешки ресурси“ - СДВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от
надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
2
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за
задържането - чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането, ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото да обжалва
пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане. Жалбоподателят е задържан
на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР - поради невъзможност да се установи самоличността
му, доколкото при извършване на полицейска проверка не е представил на полицейските
служители документ за самоличност. В този смисъл фактическото основание за задържането
е ясно, конкретно и подробно описано, при което жалбоподателят още от този начален
момент е бил наясно с фактическите му параметри. С оглед на това възраженията в
съответната насока са неоснователни. Неоснователно е и оплакването, че нямало данни А.
да е извършил престъпление, тъй като той не е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, а поради невъзможността на място да бъде установена самоличността му. В тази
връзка правилно в заповедта е посочено правното основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т.
4 ЗМВР, и достатъчно ясно е описано фактическото основание на това задържане - за
установяване на самоличност. Предвид това фактическото и правно основание на заповедта
са ясно, точно и недвусмислено формулирани. Досежно мотивната част на заповедта,
относима е и константната съдебна практика, обективирана в ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС
№ 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 г. на ВАС. При това настоящият
съдебен състав прецени, че процесуални нарушения при издаването на атакуваната заповед
не са допуснати, респективно, че е процесуалноправно законосъобразна.
Заповедта за задържане освен това е издадена и в съответствие с изискванията на
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР регламентира хипотезата на задържане за срок
до 24 часа при невъзможност да се установи самоличността на лицето в случаите и по
начините, посочени в чл. 70 ЗМВР. В случая от писмените доказателства се изясни, че
полицейските органи са предприели извършването на полицейска проверка спрямо А.
поради демонстрирано от последния съмнително поведение, предвид което е била налице
хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗМВР - проверка по установяване самоличността на лице при
осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност. С оглед
обстоятелството, че А. не е носел в себе си документ за самоличност, очевидно не е имало
как самоличността му да бъде установена на място, което именно е наложило задържането
му и отвеждането му в 03 РУ-СДВР, с оглед извършване на съответната проверка.
Наред с това, неоснователно е и възражението за несъответствие на процесната
заповед с целта на закона. В случая за прекомерност на задържането не може да се говори,
доколкото от заповедта е видно, че е продължило един астрономически час /от 14:20 ч. до
15:20 ч. на 01.02.2022 г./, което ориентировъчно е времето, необходимо на полицейските
служители да се придвижат до районното управление и да извършат справка за установяване
самоличността на жалбоподателя, след което да бъдат надлежно оформени и документите,
3
съпътстващи издадената заповед за задържане. Последната е била издадена в полицейското
управление след установяване самоличността на лицето, доколкото обективно би било
технически невъзможно да бъде издадена преди или в момента на фактическото задържане,
доколкото е било необходимо именно установяване на данните за самоличността на лицето,
които да бъдат вписани. Предвид това настоящият съдебен състав прецени, че времето, през
което е продължило задържането /60 минути/, съответства на целта на закона и не
надхвърля необходимото за постигане целта на задържането. При това следва заключението,
че принудителната административна мярка, приложена от административния орган,
действащ в условията на оперативна самостоятелност, в случая е била изцяло съобразена
както с целта на закона, така и с практиката на ЕСПЧ относно принципа за прилагането на
чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС. Доводите в обратна насока не следва да бъдат споделени.
В заключение следва изводът, че оспорената заповед е законосъобразна, не са налице
основания за отмяната й по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 100 /сто/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Т. ХР. АС., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
********, срещу заповед за задържане за срок до 24 часа рег. № 227зз-215/01.02.2022 г.,
издадена от К. СВ. Г., на длъжност полицай в 01 група на 03 сектор към отдел
„Специализирани полицейски сили“ при СДВР.
ОСЪЖДА Т. ХР. АС., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на
100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя Т. ХР. АС., адв. Т. и на ответника К. СВ. Г..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4